Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 31.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно
заседание на 18.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 206/2020 г. по
описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 310 и следващите ГПК.
Образувано е по искова молба на Р.И.А. против
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, представлявано от В. А. М., с
искане 1) за признаване за
незаконно уволнението, извършено със Заповед № БТГ-ЕИ-Зап.-169/27.12.2019 г. и
неговата отмяна, 2) възстановяване на предишната работа – „машинист
пътно-строителни машини в КС Ихтиман“, заемана преди уволнението, 3) за
заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през
които не е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 27.12.2019
г. до 27.06.2020 г. общо в размер на сумата от 19 181.46 лв., ведно със
законната мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 27.02.2020
г., до окончателното ѝ заплащане.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на
длъжността „машинист пътно-строителни машини в КС Ихтиман“, ЮЗЕР „Ихтиман“ на
„БУЛГАРТРАНЗГАЗ“ ЕАД, като със Заповед № БТГ-ЕИ-Зап.-169/27.12.2019 г. на 27.12.2019
г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 КТ поради дисциплинарно уволнение. Твърди, че в дисциплинарното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като искането за
даване на обяснения не обхваща периода, за който е наложено наказанието, както
и поради неправилна квалификация на посоченото основание за уволнение по чл.
187, т. 7 КТ. Сочи се още, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като ищецът
е изпълнявал добросъвестно задълженията по трудовото си правоотношение,
изпълнявал е законните нареждания на работодателя, спазвал е трудовото
законодателства, длъжностната му характеристика, разпорежданията на преките му
ръководители и е действал в съответствие с утвърдената практика в
предприятието. Същият не е наказван дисциплинарно и дори вмененото нарушение да
е било извършено, то не е нанесло вреди или щети на работодателя. Попълвал е
справки за отчетено и налично гориво съобразно въз основа на обективни данни.
Ищецът не е бил инструктиран как точно да попълва справките за гориво, с оглед
на което ако е допуснал опущения, те не могат да му се вменят във вина. Не е
попълвал графа „разлика“, тъй като му било обяснено от други служители, че
показанията по нея се изчисляват автоматично от счетоводството на дружеството.
Дори и посочената графа да не е била попълвана, поддържа, че това се извършва
при счетоводно обработване на документите и за ответника не са настъпили негативни
последици. Намира за съществено обстоятелството, че не винаги справките са
изготвяни след лично възприемане от страна на ищеца на показанията на машините.
Тогава, когато машината е ползвана от друго поделение на „Булгартрансгаз“ ЕАД,
показанията, които се снемат последния ден от всеки месец, след зареждане с
гориво се предават от ползвателя на машината по телефона на служител на
дружеството, който от своя страна ги предава устно на ищеца, въз основа на
което той попълва справките. В предприятието липсват указания как точно се
процедира при изготвянето на отчета в случаите, в които зачислената на
конкретно лице машина се експлоатира от друго лице в друго поделение на предприятието.
В периода месец юни и месец юли 2019 г. ищецът използвал отпуск поради временна
неработоспособност, поради което няма основание за същия период да бъде
ангажирана дисциплинарната му отговорност.
Отправено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът в срока по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 317 вр.
чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който не се излагат съображения по
съществото на предявените искове. Депозирания в първото съдебно заседание
отговор не може да бъде взет предвид, поради настъпилата преклузия на основание
чл. 311, ал. 1 вр. чл. 317 вр. 133 ГПК, за последиците от която е уведомен чрез
разпореждането за връчване на исковата молба.
Отправено е искане за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
По делото от приложения Трудов договор № 188025 се установява,
че ищецът Р.И.А. е назначен на 12.04.2005 г. на длъжността „машинист на
автокран“ в дружеството ответник „Булгртрансгаз“ ЕАД – териториално поделение
Ихтиман. През годините са сключвани множество допълнителни споразумения между
страните по делото във връзка с изменение на елементи от трудовото
правоотношение. Съгласно последното от 04.01.2019 г. ищецът заема длъжност
„машинист, пътно-строителни машини“ при основно трудово възнаграждение в размер
на 1828 лв.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По правилата на чл. 127, ал. 1 ГПК тежестта, т. е.
процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи
работодателят. В съдебното производство е необходимо той да установи
осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки,
които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като докаже извършването на
изброените в заповедта за уволнение нарушения по отношение на правилната
отчетност на автомобилите автобагер „Фиат Кобелко“ с рег. № С7224ЕН, автокран
„МАЗ“ С1013РМ и автобагер „Хидромек“ с рег. № С09845 като ищецът е предал
справки с голяма разлика между отчетеното и наличното количество гориво и
разлика в показанията на километропоказателите и моточасовниците за периода
месец март 2019 – месец ноември 2019 г.
По настоящото дело законността на уволнението не е
доказана.
На първо място, настоящият състав приема, че не е
спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за снемане обясненията на служителя,
тъй като отправеното искане за даване на обяснения е неконкретизирано до
степен, която налага да се приравни на пълна липса на искане на обяснения.
Аргументите са следните:
Чрез изслушването, респективно поискването на
приемането на писмените обяснения, субектът на дисциплинарна власт може
по-точно да прецени отношението на работника или служителя към нарушението. В
рамките на елементарната дисциплинарна процедура то е единственото средство за
защита на подлежащия на наказване, без каквато защита е правно недопустимо
привличането към юридическа отговорност, особено – репресивна, каквато е
дисциплинарната.
В практиката на
ВКС по реда на чл. 290 от ГПК е изтъкнато, че условието на чл. 193, ал. 1 КТ
стои на преценка в трудовия спор както с оглед съдържанието на искането за
даване на обяснения, с цел за да бъде работникът или служителят в състояние да
разбере за кои негови действия, третирани като дисциплинарни нарушения, се
искат обяснения (Решение № 432/2010 г. по гр. д № 1322/2009 г., III г. о.), така
и с оглед дадения от работодателя срок за депозиране на писмени обяснения, с
цел работникът или служителят да има реална възможност да се защити, а
работодателят да вземе предвид обясненията му (Решение № 137/2010 по гр. д №
20/2009 г., IV-то г.о. на ВКС, Решение № 275/2012 г по гр. д. № 985/2011 г., IV-то
г.о, Решение № 330/2013 г. по гр. д № 1220/2013 г. IV-то г.о, Решение № 221 от
30.07.2014 г. по гр.д. № 7639/2013 г. IV-то г. о., Решение № 272/2014 г. по гр.
д. № 145/2014 IV-то г. о.).
Дали искането за даване на обяснения е достатъчно
конкретно е фактически въпрос, който се преценява по всяко конкретно дело от
съда съобразно всички приложени доказателства и процесуални документи. Такива
са обективиращите съдържанието на поканата за даване на обяснения, съдържанието
на самите обяснения, ако такива са депозирани, изложеното в исковата молба и
твърденията, релевирани от ищеца, в рамките на
производството. Съдебната практика не поставя формални изисквания към поканата
за даване на обяснения, като трайно се приема, че ако нарушението е
индивидуализирано достатъчно ясно в други документи, достъпни за работника,
изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ са изпълнени.
По настоящото дело с искане с изх. №
БТГ-ЕИ-Изх.-164/09.12.2019 г., издадено от субекта на дисциплинарна власт – Христо
Митков – ръководител на югозападен експлоатационен район Ихтиман – на
„Булгаргаз“ ЕАД, връчени срещу подпис на 09.12.2019 г., от ищеца е поискано в
тридневен срок да представи обяснения относно непредставяне и представяне на
подписани и одобрени двустранни протоколи /отчети/ за изминати километри
/моточасове и разхода на гориво на зачислените на ищеца МПС в пълния обем и
точност, тъй като се твърди, че е съставил и представил протоколи с невярно
съдържание, както следва: за автобагер „Хидромек“ С 09845 – разлика в горивото
1822.8 литра; автобагер „Фиат Кобелко“ С 7224ЕН – разлика в горивото 728 литра;
автокран „МАЗ“ С 1013 РМ – разлика в
горивото – 140 литра във връзка със Заповед № БТГ -92-06-42/30.10.2019 г. на
изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, което поведение.
Ищецът е депозирал два броя собственоръчно изготвени
обяснения с вх. № БРГ-БИ-Вхд.-160/11.12.2019 г. и № БРГ-БИ-Вхд.-161/11.12.2019
г.
Със Заповед № БТГ-ЕИ-Зап.-169/27.12.2019 г. на
27.12.2019 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено поради
дисциплинарно уволнение, като фактическото описание на деянието е - нарушения
по отношение на правилната отчетност на автомобилите автобагер „Фиат Кобелко“ с
рег. № С7224ЕН, автокран „МАЗ“ С1013РМ и автобагер „Хидромек“ с рег. № С09845
като ищецът е предал справки с голяма разлика между отчетеното и наличното
количество гориво и разлика в показанията на километропоказателите и
моточасовниците за периода месец март 2019 – месец ноември 2019 г.
Искането за обяснения е неконкренто, тъй като липсва
посочен времеви период, за който работодателят да твърди, че ищецът е извършил
нарушения при отчетността на трите МПС. В случая се касае за три отделни
моторни превозни средства, отчетността им изисква множество документи, което е видно
от всички приложени счетоводни документи, необходими за изготвяне на приетите
по делото експертизи. Ищецът е бил служител в дружеството на длъжност, свързана
с тежкотоварни машини, от повече от 14 години. Поради това, за да упражни
правото си на защита е необходимо да бъде посочен периодът, за който се твърди,
че е извършил нарушения във връзка с отчетността. Неопределността на процесното
нарушение се задълбочава от обстоятелството, че в искането липсва препращане
към други документи, по делото не са събрани доказателства и по друг начин
ищецът да уведомен за наличието на такива или да му е посочен в устна форма
например, за приблизителен период на деянието. В допълнение в искането за
даване на обяснения е посочено, че нарушението е във връзка със Заповед №
БТГ-92-06-42/30.10.2019 г. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, в
която подробно са регламентирани изискванията към отчетността на служители във
връзка с управлението на МПС. Не е спорно по делото, че заповедта е издадена на
30.10.2019 г. и нея са били утвърдени
норми за отчетност
за периода 01.11.2019 г. до 31.03.2020 г.
Същевременно със Заповед № БТГ-ЕИ-Зап.-169/27.12.2019 г. на 27.12.2019 г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено за извършени нарушения във връзка с отчетността
за периода месец март 2019 – месец ноември 2019 г. Т.е. единствено месец
ноември 2019 г. е бил включен в искането за обяснения и съответно в правилата, регламентирани в Заповед № БТГ-92-06-42/30.10.2019 г.
на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД. По този начин ищецът е бил
лишен от възможност да даде обяснения за по-голяма част от периода на
претендираното науршение.
Неяснотата по отношение на времевия период личи и от
писмените обяснения, депозирани от ищеца, в които той излага собственото му
виждане за осъществяване на отчетност в дружеството по принцип като единствения
конкретен месец, за който сочи как е извършвал отчетността, е месец ноември
2019 г. Това напълно кореспондира и с отправеното искане за обяснения във връзка със Заповед № БТГ-92-06-42/30.10.2019 г.,
която въвежда правила за отчетност, считано от 01.11.2019 г.
По мнение на настоящия състав е недопустимо
дисциплинарно наказаният да бъде поставян в положение на изненада със заповедта
за уволнение, като за първи път от нея научи в какъв период от време се твърди,
че е извършил нарушение. В случая, както се посочи, ищецът е дългогодишен
работник в дружеството, води отчетност на три машини, което предполага
изготвяне на множество документи. През процесния период месец март 2019 – месец
ноември 2019 г. е използвал неколкократно платен годишен отпуск, отпуск поради
временна неработоспособност, а и машините не винаги са управлявани от него по
време на този период и не винаги са се намирали физически на мястото, където се
намира към деня на отчета, поради което данните са подавани от други служители,
както посочва свид. Джахов. Поради това за пълноценно упражняване правото на
защита, чрез даване на обяснения как е отчитал гориво, моточасове и
километропоказатели за всяка от машините по месеци е било необходимо
нарушението да бъде индивидуализирано като му бъде посочен поне ориентировъчен
времеви период, в който се твърди, че е извършил процесното нарушение. От
начина на формулиране на заповедта – във връзка със Заповед № БТГ-92-06-42/30.10.2019
г. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД най-логичен е изводът, че
се твърди, че не са спазени изискванията за отчетност в заповедта, които са
влезли в сила от 01.11.2019 г., но както беше посочено от заповедта за
уволнение става ясно, че дисциплинарният период обхваща и месеците от март до
октомври, като това не е ясно посочено в искането. Не е доведено и до знанието
на ищеца по друг начин.
На второ място, дори да бъде прието, че е спазена
процедурата по чл. 193 КТ конкретно вмененото нарушение, за което ищецът е дисциплинарно
уволнен, не е доказано по делото.
В случая ответникът не е дал правна квалификация
съгласно чл. 190 КТ на вмененото нарушение. Допуснатото нарушение при издаване
на заповедта не е съществено. В съдебната практика е изяснено, че не дадената
от работодателя квалификация, а фактическите признаци на посочените в заповедта
нарушения са от решаващо значение за законосъобразността на уволнението (виж Решение
№ 464 от 25.05.2010 г. гр.д. № 1310/2009 г. IV-то г.о., Решение № 395 от
01.06.2010 г гр.д. № 1629/2009 г. III-то г.о., Решение № 304 от 02.07.2010 г.
по гр.д. № 723/2009г IV г.о. и Решение № 3 от 2.02.2011 г., гр.д. № 1000/2010
г. IV-то г.о. и др.
По настоящото дело, нарушението, послужило като
фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца чрез
дисциплинарно уволнение, е достатъчно ясно описано в Заповед №
БТГ-ЕИ-Зап.-169/27.12.2019 г. Съдът счита, че същото следва да бъде подведено
по разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – други тежки нарушения на трудовата
дисциплина, а именно неспазване изискванията на отчетност в дружеството.
На следващо място, не е посочено правното основание за
прекратяване на трудовия договор едностранно от работодателя без предизвестие.
Съдът намира, че допуснатото нарушение отново не е съществено, тъй като от
съдържанието може да се направи извод, че се касае за хипотезата на чл. 330,
ал. 1, т. 6 от КТ.
Подобно деяние,
като вмененото със заповедта, е достатъчно тежко, за да обоснове дисциплинарна
отговорност под формата на уволнение, тъй като се създават предпоставки за
необосновано завишени разходи за гориво от страна на работодателя, както и за
присвояване на горивото. От фактическа страна обаче по делото не се доказва
вмененото нарушение да е извършено от ищеца. Този извод следва от изготвените
по делото съдебно-счетоводно и допълнително съдебно-счетоводна експертиза,
които съдът кредитира в цялост с изключение на отговорите относно размера на
брутното трудово възнаграждение на ищеца. Изготвените от вещото лице експертни
заключения са задълбочени, обосновани и достатъчно ясно е посочено как са
формирани крайните изводи. Вещото лице се е запознало с огромен обем първична
счетоводна документация, която е систематизирана и дори приложена към
експертизата. Напълно проследим е начинът на формиране на изводите, като няма
причина да не бъдат споделени. Поради изложеното, в посочените части, двете
експертни заключения следва да бъдат кредитирани.
От обсъжданите съдебно-счетоводна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за всяко от трите МПС -
автобагер „Хидромек“, автобагер „Фиат Кобелко“ и автокран „МАЗ“ няма разлика между отчетено и действително
изразходвано гориво за периода март – ноември 2019 г. Този извод следва както
от двете заключения, така и от графа № 10 в приложените таблици, където се
установява, че литрите отчетено-изразходвано гориво съвпадат, т.е. не е налице разликата, твърдяна
от ответника. Налице е разлика в неосчетоводената икономия, която от
показанията на свид. П.– счетоводител в „Булгартранзгаз“ ЕАД – Юзер Ихтиман се
дължи на обстоятелството, че водачите попълват данни за цената на зареденото
гориво на базата на цените, от бензиностанцията, където е заредено, но в
счетоводството на дружеството постъпва впоследствие, след зареждане, фактура с
цената, която включва калкулирана отстъпката по договор със съответната верига
бензиностанции. Това е причината вещото лице да констатира, че дружеството
ответник осчетоводява изразходваното гориво по цени различни от действителните
от фактури. Трябва да се отбележи, че след като дружеството осчетоводява
изразходваното гориво по цени, различни от посочените във фактурите, както е
констатирано при преглед на първичните документи вещото лице, то водачите на
МПС са в обективна невъзможност да изчислят съгласно стойността, приета от
счетоводството по-късно, която свид. Пенчева разяснява как се формира. Практически
обаче посочването или не на тази икономия не води до увреждане интересите на дружеството,
тъй като може да бъде изчислена в счетоводството, което разполага с пълната
първична документация, както и точната информация за направени отстъпки, с
каквато водачът не разполага. В този смисъл са и показанията на свид. Пенчева,
която сочи, че при грешки няма счетоводна последица, защото отчетите се връщат
от счетоводството за посочване на коректни данни, както и че водачите не следва
да се интересуват от отстъпката, която ползва дружеството, защото те работят с
бележката на бензиностанцията.
На следващо място, от двете съдебно-счетоводни
експертизи се установява, че за всяко едно от трите МПС няма разлика в
километропоказателите по справка на водача и по пътен лист. Тук е мястото да се
посочи, че ответникът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
твърденията си за наличие на твърдяното в заповедта за уволнение разлики между
отчетено и налично количество гориво и разлика в показанията на
километропоказателите и моточасовниците за периода месец март – 2019 г. – месец
ноември 2019 г. Конкретните разминавания са посочени в Докладна записка №
БТГ-ЧР-ДЗ-325/28.11.2019 г., към която заповедта за уволнение препраща. Съдът
намира, че единствено въз основа на цитираната докладна записка не могат да се
приемат за безспорно доказани фактическите положения, възприети в заповедта. На
първо място, цитираната докладна записка е документ, изхождащ от субекта на
дисциплинарна власт – Х. М. – ръководител на югозападен експлоатационен район
Ихтиман – на „Булгаргаз“ ЕАД, съдържащ твърдения за изгодни за издателя си
факти. На второ място, изложеното в таблицата към докладната записка, която е единственото
доказателство, съдържащо информация какви са били разликата между отчетено и
действително установено количество гориво, показания на километропоказатели и
моточасовници за трите МПС, е противоречиво до степен, при която не може да
бъде кредитирана. Това е така защото няма математическа формула, а липсват и
каквито и обяснения за резултата. Например не е ясно как е формирана крайната
разлика от 1822.8 литра, ако зареденото гориво през месец октомври за автобагер
„Хидромек“ е 435 литра, отчетеното налично гориво към 31 октомври е 150 литра,
действително отчетеното от водача е 134 литра. Не се разбира защо, ако
отчетеното налично гориво при проверката е 150 литра, а действително отчетеното
от водача е било 134 литра, се получава разликата от 1822.8 литра и откъде идва
тя, при положение, че математическата разлика е 16 литра. Същото важи и за
посоченото в таблицата за другите две МПС. Ангажираните от ответника свидетели
не успяха да установят приетите в заповедта за уволнение фактически положения. Ответникът
не е поискал като свидетели да бъдат разпитани лицата, които са участвали в
комисията, осъществила проверката на ищеца. Липсват и документи, установяващи
резултата от проверката, освен посочената докладна записка. В производството не
бяха ангажирани каквито и да е доказателства, които да подкрепят установеното в
заповедта. При това положение и доколкото констатациите в заповедта са категорично
оборени от заключенията на изготвените по делото съдебно-счетоводни експертизи
следва да се приеме, че посочените в заповедта за уволнение нарушения по
отношение на правилната отчетност на автомобилите автобагер „Фиат Кобелко“ с
рег. № С7224ЕН, автокран „МАЗ“ С1013РМ и автобагер „Хидромек“ с рег. № С09845,
че ищецът е предал справки с голяма разлика между отчетеното и наличното
количество гориво и разлика в показанията на километропоказателите и
моточасовниците за периода месец март 2019 – месец ноември 2019 г. са
недоказани. Предвид това уволнението е незаконосъобразно следва бъде отменено
прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже 1. Незаконността на
уволнението; 2. Необходимо е също трудовото правоотношение да не е имало срочен
характер.
Горните две предпоставки са доказани в хода на производството,
поради което работникът следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на
работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да
прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в
продължение на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена връзка
между незаконното уволнение и оставането без работа. Установяването на първата
и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия
конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на
уволнението като незаконно.
Чрез иска с правно основание - чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, работодателят възмездява работника за времето, в което е останал без работа
поради уволнението. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е предназначено да
обезщети работника за определен вид имуществени вреди – пропуснати ползи за
реализиране на доходи от труда, който същият би положил, ако не беше факта на
незаконното уволнение.
Частично основателен е акцесорният иск за присъждане
на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. От представената трудова книжка и от
извършената в публично съдебно заседание на 07.07.2020 г. може да се направи
констатация, че след уволнението ищецът не е започнал друга работа. Това означава,
че горните три предпоставки за уважаване на иска са доказани. Поради
незаконосъобразното уволнение ищецът е претърпял вреди, изразили се в
пропуснати ползи, тъй като не е имал възможност да полага труд в продължение на
6 месеца след уволнението.
Налице е спор между страните относно базата за
определяне на размера на БТВ въз основа, на което да се определи размерът на
обезщетението.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 175/6.06.2011 г. по гр.д. № 1242/2010г. на ВКС при наличие на доказателства
за основателността на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че
няма достатъчно данни за неговия размер. В тази хипотеза, съгласно правилото на
чл. 162 ГПК съдът трябва сам да определи размера, а ако това е невъзможно
поради необходимост от специални знания, каквито той не притежава – да назначи
експертиза (вж. в този смисъл още Решение №97/02.08.2016 год. по т. д. № 855 по
описа за 2015г. I-во т.о.). Поради това в рамките
на производството са налице предпоставките за служебно допускане на въпрос към съдебно-счетоводната
експертиза за установяване размера на последно полученото от ищеца брутно
трудово възнаграждение на основание 162 ГПК.
Следва да се посочи, че настоящия състав кредитира
двете експертни заключения в частите, в които се дава отговор на въпроса за
размера на последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца,
единствено по отношение на размера на извършените от работодателя плащания и тяхното
основание, но не и дали представляват брутно възнаграждение, тъй като
последното е правен извод и трябва да бъде направен от съда, а не от вещото
лице.
В съдебната практика е изяснено, че брутното трудово
възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 222 КТ се включват основното
трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или
във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния
трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228
от Кодекса на труда се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението
над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на
труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в
КТ и други изрично изброени възнаграждения (вж. Решение № 847 от 14.01.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о., ГК).
В светлината на изложеното настоящият
състав приема, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е формирано от
основното му трудово възнаграждение в размер на 1828 лв., допълнителното
трудово възнаграждение с постоянен характер, определено в чл. 17, ал. 1, т. 2
НСОРЗ за клас прослужено време в размер на 723.89 лв. и допълнителното трудово
възнаграждение с постоянен характер, определено в чл. 17, ал. 1, т. 3 вр. с чл.
71 от КТД от 2019 г. за храна за отработени дни в размер на 416.99 лв.
Видно от цитираната разпоредба от КТД
плащането за храна е с постоянен характер – заплаща се ежемесечно, предвидимо и
сигурно е, като не зависи от воля и преценка на работодателя, а единствено от
полагането на труд, което е предвидимо и сигурно, защото ищецът е в трудово
правоотношение с ответника. Същият дължи изплащане на разноски за храна в
размер на процент от базовата работна заплата на дружеството. Поради това
настоящият състав приема, че следва да се включи в брутното трудово
възнаграждение.
Извънредния труд в почивни дни – 6 часа
в размер на 166.43 лв., изплатен на ищеца в месеца преди прекратяване на
трудовото правоотношение не следва да се включва в брутната заплата, тъй като
няма постоянен характер.
Не следва да се включва при изчисляване
на брутната заплата и възнаграждението за храна за учащи/предучилищни, определено
в чл. 17, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 71 от КТД от 2019 г. Това е така, защото
посоченото плащане има еднократен характер. Свързано е с допълнителни условия –
наличие на деца в предучилищни групи, както и учащи деца с незавършено средно
образование, като от работника следва да бъде представена служебна бележка от
детската градина или учебното заведение, че детето учи. Това сочи, че плащането
не е предвидимо и сигурно, тъй като е обусловено от множество предпоставки.
В заключение размерът на последното брутно трудово
възнаграждение, получено от ищеца е в размер на 2968,88 лв., с оглед на
дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 27.12.2019 г. до 27.06.2020
г. е в размер на 17813,28 лв., до която сума искът е основателен, като за
разликата до пълния претендиран размер от 19 181.46 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде уважено искането за присъждане на
законна лихва считано от 27.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
По разноските.
Предвид изхода на делото на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК на всяка от страните следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.
На първо място, съдът следва да се
произнесе по размера на възнаграждението, което да бъде изплатено на вещото
лице – инж. Г.Й., за изготвяне на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Видно от приложената справка-декларация вещото лице е работило 119
часа по изготвяне на експертизата. На основание чл. 24, ал. 1 Наредба № 2 от
29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица –
за всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3 % от
установената минимална работна заплата за страната към датата на възлагане на
експертизата, като броят на отработените часове се установява от приложената
справка-декларация. Минималната работна заплата за 2020 г. е 610 лв. съгласно
чл. 1 от Постановление № 350 от 19 декември 2019 г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната. 3% от 610 лв. се равняват на 18.30 лв.
При 119 отработени часа това прави възнаграждение в размер на 2177.70 лв. за
изготвената експертиза. Съдът намира, че сумата от 2177.70 лв. е изключително
висока, поради което въпреки сложността на експертизата, не може да се приеме,
че надвишава сложността на други сходни изготвени експертизи. Поради това
възнаграждението следва да бъде намалено до думата от 1177.70 лв., което да се
заплати на вещото лице.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете. В
случая от приложения договор за правна помощ се доказва, че същият е сторил
разноски в размер на 600 лв. Възнаграждението не е диференцирано и не е
посочено каква част от него е определена по всеки от предявените искове. По
тази причина настоящият състав приема, че за всеки един от трите кумулативно
съединени иска ищецът е платил на процесуалния си представител по 200 лв. Исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са основателни, поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 400 лв. Искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ е частично основателен. Поради това на ищеца следва да бъда
присъдени разноски съобразно уважената част от иска в размер на 157.20 лв.
В заключение ответникът следва да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 557.20 лв. –
представляваща сторените в производството разноски съобразно уважената част от
исковете.
На осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса. Предвид основателността на исковете,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Ихтиман
разноските за дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са неоценяеми, поради което на основание чл. 69, ал. 2 ГПК вр. чл. 3 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) в размер на по 50 лв. за всеки един от предявените искове, както и
сумата от 1653,50 лв. – за изготвените по делото експертизи (1177.70 лв.
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 475.80 лв. за изготвяне на
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза). Същите са дължими изцяло доколкото
са назначени по искане на ищеца във връзка с иска по чл. 344, ал. 1 КТ, който е
основателен.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е
оценяем като ответникът следва да заплати разноски в размер на 712,53 лв.
съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. 3 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. – по 50 лв. по
всеки от исковете. Тъй като единствено искът с правно основание е частично
отхвърлен, то ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски на ответника за
този иск съобразно отхвърлената част от иска в размер на 3.57 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ извършеното със Заповед № БТГ-ЕИ-Зап.-169/27.12.2019
г. прекратяване на трудовото правоотношение между Р.И.А., ЕГН ********** и „БУЛГАРТРАНЗГАЗ“
ЕАД на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Р.И.А.,
ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност "машинист,
пътно-строителни машини" в „БУЛГАРТРАНЗГАЗ“ ЕАД – Ихтиман.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ „БУЛГАРТРАНЗГАЗ“
ЕАД, ЕИК . да заплати на Р.И.А., ЕГН **********, сумата 17 813,28 лв., представляваща
обезщетение за оставането му без работа за периода от 27.12.2019 г. до
27.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.02.22020 г. – до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
претендиран размер от 19 181.46 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БУЛГАРТРАНЗГАЗ“ ЕАД, ЕИК., да заплати на Р.И.А., ЕГН ********** 557,20 лв. – разноски по делото, съобразно
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „БУЛГАРТРАНЗГАЗ“ ЕАД, ЕИК . да заплати на РС – Ихтиман по сметка
на РС – Ихтиман сумата от 2 466,03 лв. разноски, съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.И.А., ЕГН ********** да заплати на „БУЛГАРТРАНЗГАЗ“ ЕАД, ЕИК . 3,57
лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Г.Й. сумата от 1177.70 лв. за изготвяне
на съдебно-счетоводна експертиза, съобразно представената справка-декларация.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: