Р Е
Ш Е Н
И Е №260477
гр. Русе, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II-ри гр.състав в
публично заседание на 15-ти юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА и в
присъствието на прокурора………………………………..., като разгледа
докладваното от председателя гр. дело № 5143 по описа за 2020 год. за да се
произнесе съобрази:
Ищецът Б. П.К.
твърди, че по молба на дядо си П. М.е отишъл да заплати
задълженията на последния относно недвижим имот в гр.Т., ул.“М. П.“№... Имотът
бил в съсобственост на три лица, а ищецът заплатил на 06.04.2017г. сумата от
41.43 лв., представляваща данък недвижим имот и такса битови отпадъци, дължими
се от ответника Д.Е. без да е длъжен да прави това плащане. Впоследствие, на
10.09.2020г., отново е заплатил сумата от 79.33лв.-дължими се от ответника
данък недвижим имот и такса битови отпадъци за друг период. Въпреки поканите,
ответника отказал да му възстанови сумите. Счита, че с платената сума от 120.76лв., ответникът неоснователно се
обогатил за сметка на обедняването на ищеца,
поради което Е. дължал заплащането й. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение,
с което да осъди Д.Т.Е. да му заплати сумата от 120.76лв., с
която сума се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид наведените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум, квалифицира правно
предявения иск по чл.59 ЗЗД.
Ответникът Д.Т.Е. ***, не представя отговор на ИМ и
не се явява в с.з. Назначеният му от съда особен представител не представя
отговор на ИМ.
От фактическа страна:
По делото е установено, че ищеца
е получил като дарение 2/4 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Т., ул.“М.
П.“№... К. е заплатил на 10.09.2020г. в полза на Общ.Тутракан сумата от 79.33лв.,
представляваща данък недвижим имот и такса битови отпадъци, дължи ми се от ответника Е./вж. квитанция-л.3/. Сума в
размер на 41.43лв., представляваща също такива задължения на ответника е
платена от ищеца и на 06.04.2017г./квитанция-л.4/.
Данни за заплатени суми от
страна на ищеца, представляващи задължения на ответника излага и свидетеля С.К...
Въпреки, че същата е майка на ищеца, съдът кредитира показанията й като
подкрепени от останалия доказателствен материал и като неопровергани от
ответната страна.
От правна страна:
В ИМ ищецът не
навежда твърдения, че извлича
претенциите си или част от тях от наличие на договор или че претендира
изпълнение на договорно задължение или обезщетение вместо изпълнение.
Наведените от него основания навеждат на извод ,че претендира сума с която се е
обеднил , а ответника се е обогатил,
поради което му дължи съответно компенсиране- заплащане на обезщетение. Изложените основания на исковете представляват
правните елементи на нормата на чл.59 ЗЗД, поради което и съдът дава тази
правна квалификация на иска.
Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД –неоснователно обогатяване. За да бъде уважен такъв иск, ищецът следва да
докаже, че са налице следните елементи на фактическия състав: 1/ обедняване на
ищеца, изразяващо се в ефективно изгубване на имуществени блага или пропускане
на сигурно имуществено увеличение, 2/ обогатяване на ответника, изразяващо се в
реално увеличаване на имуществото или избягване на намаление на имуществото
чрез спестяване на разходи, 3/ обогатяването, респективно обедняването да са
без правно основание и 4/ причинна връзка. Липсата на правно основание се
изразява в липса на валидно правоотношение - договор, едностранна сделка или
липсата на юридически факт - извъндоговорен източник като конкретен източник на
права и задължения, въз основа на който едната страна дава, а другата получава.
Плащането на чужд публичен
дълг за недвижим имот поражда отношения на неоснователно обогатяване между
платилия погрешно чуждия дълг и лицето, чиито дълг е погасен /данъчния
длъжник/. Тези отношения възникват поради уреденият в нашето право принцип на
забрана за неоснователното обогатяване, според който всяко разместване на
правни блага следва да бъде правно оправдано, посредством преди това
съществуващо признато от правото основание за това разместван. По
тази причина съдът приема, че именно искът по чл. 59 ЗЗД е на разположение
на погрешно платилия срещу истинския длъжник за данък сгради и такса смет.
Същият цели да премахне обедняването на ищеца и
обогатяването на истинския длъжник /под формата на спестени разноски/ посредством
предоставянето на пряк иск на първия срещу втория. Исковата претенция възниква
в момента на плащането на данъка или таксата, за което по
делото са представени доказателства.
Ето защо съдът намира, че изплатената на посочените дати сума
от 120.76лв. се явява дадена при начална липса
на основание за това. Налице е разместване на имуществени блага . По изложените
съображения предявеният иск за заплащане на сумата от 120.76лв. се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски за
производството по настоящето дело в размер на 50.00 лв.-д.т.,
300.00лв.-заплатено адв.възнаграждение и 200.00 лв.-възнаграждение за особен
представител на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.Т.Е., ЕГН:********** *** да заплати на Б. П.К.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** сумата от 120.76лв., с която сума неоснователно се е обогатил за сметка обедняването на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 03.11.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 550.00 лв.-разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС
в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: