РЕШЕНИЕ
№ 20748
гр. София, 17.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110110819 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА) против С. Г. В. с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 3000 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № 40006802902/26.11.2021 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 28.02.2023 г. до окончателно погасяване
на вземането, сумата в размер на 1051,25 лева, представляваща възнаградителна лихва по
съглашението за периода от 15.12.2021 г. до 06.01.2023 г., сумата в размер на 512,73 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.12.2021 г. до 06.01.2023г. и сумата в
размер на 113,85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.01.2023 г. до
27.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 22297/30.07.2023 г. по ч. гр. д. № 10895/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Наред с установителния иск по реда на чл. 422 ГПК ищецът е предявил срещу С. Г. В. и
осъдителен иск за сумата в размер на 900 лева, представляваща възнаграждение за закупена
и използвана услуга „Фаст“ и за сумата в размер на 1950 лева, представляваща
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба на 27.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски в заповедното и исковото
производство да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит №
40006802902/26.11.2021 г., по силата на което дружеството отпуснало на ответника заем в
размер на 3000 лева, от която сумата в размер на 2608,91 лева е преведена по банкова сметка
на кредитополучателя в деня на сключване на сделката, а със сумата в размер на 391,09 лева
е извършено рефинансиране на друго задължение на С. В.. Представителят на ищеца
поддържа, че годишният процент на разходите по съглашението възлиза на 49 %, а
1
годишният лихвен процент на 41. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на
процесния договор кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата му в заем сума
ведно с възнаградителна лихва на 24 месечни вноски в размер на 181,94 лева всяка.
Представителят на ищеца поддържа, че съгласно чл. 15 от приложимите към сделката Общи
условия на търговеца кредитополучателя разполага с възможност да избере допълнителни
услуги към договора, като в случая С. В. е избрал услугите „Фаст“ / приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит/ срещу възнаграждение в размер на 900
лева и „Флекси“ / отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен
брой погасителни вноски, смяна на падежна дата на вноски/ срещу възнаграждение в размер
на 1950 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че общо дължимата от
кредитополучателя сума по сделката възлиза общо на 7215,97 лева, а месечната погасителна
вноска на 300 лева, включваща отпуснатата в заем сума, дължимата възнаградителна лихва и
дължимите възнаграждения по избраните от потребителя допълнителни услуги по кредита.
Представителят на ищеца поддържа, че ответникът не е направил нито едно плащане по
договора, поради което освен горепосочената сума в размер на 7215,97 лева
кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на
512,73 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.12.2021г. до 06.01.2023г.
и сумата в размер на 113,85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
06.01.2023 г. до 27.02.2023 г. По изложените доводи е направено искане предявените
обективно кумулативно съединени искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че действително между страните по
спора е сключен процесния договор за кредит с предмет описан в исковата молба, по който
кредитополучателят не е извършвал плащания, като С. В. признава исковата претенция в
частта относно сумата в размер на 3000 лева, представляваща непогасена главница. В
отговора на исковата молба са изложени подробни доводи за неоснователност на останалите
предявени искове, като ответната страна поддържа, че процесният договор е недействителен.
Процесуалният представител на страната сочи, че с уговаряне на т. нар. „допълнителни
услуги“ по договора на практика кредитополучателят следва да заплати на кредитора сума в
приблизително сходен размер на отпуснатата главница, срещу което ищцовото дружество не
отпуска допълнителен кредит или друга еквивалентна престация. В допълнение уговорките
за допълнителни услуги противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В
отговора на исковата молба са изложени доводи за недействителност на договора за кредит и
поради невярно посочване на ГПР по сделката, тъй като действителният годишен процент
на разходите е многократно по-висок от посочения. На следващо място представителят на
ответника поддържа, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй като уговорената
възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва. В отговора на
исковата молба са изложени доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По
изложените доводи е направено искане предявеният иск за сумата в размер на 3000 лева,
представляваща главница по договора да бъде уважен, а останалите искови претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените
по делото съдебни разноски включително в полза на процесуалният представител на
ответника адвокат М. Д. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В депозирания отговор е инкорпориран предявен от С. Г. В. против (ФИРМА)
насрещен иск за признаване за установено, че процесният договор за кредит е
недействителен поради противоречие на сделката с императивната правна норма на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК доколкото в посочения в съглашението годишен процент на разходите не са
включени всички разходи, а именно начислените такси „Фаст“ и „Флекси“.
С протоколно определение от 12.11.2024 г. предявеният в срока по чл. 211, ал. 1 ГПК
насрещен иск от С. В. срещу (ФИРМА) за прогласяване на процесния договор за кредит за
недействителен, е приет за съвместно разглеждане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск оспорва поддържаните доводи
за недействителност на процесната сделка, като процесуалният представител на страната
сочи, че договорът за кредит отговаря на всички императивни законови изисквания, като в
2
същия подробно са описани всички параметри, задължения като основание и размер на
разбираем и достъпен език. В отговора са изложени твърдения, че в договора ясно е
посочена методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита, като в
ГПР по сделката са включени лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид в това число тези, дължими на посредниците са сключване
на съглашението. Процесуалният представител на страната поддържа, че ГПР по сделката
възлиза на 49 %, респ. не надвишава законоустановения праг. В депозирания отговор са
изложени твърдения, че (ФИРМА) в качеството си на кредитор не създава задължение за
потребителя при сключване на договор за потребителски кредит, да сключи и споразумение
за предоставяне на допълнителни услуги, като сочената възможност се явява опционална.
На следващо място предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит е легално уредено с чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Процесуалният представител
на страната поддържа, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се
отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в
случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за
сключването на договора. В разглеждания случай доколкото обаче сключването на
споразумението за допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, то
разходите по тях не се включват в ГПР. По изложените доводи е направено искане
предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца В. бъдат възложени
сторените от дружеството съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по
спора следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит
между него и ответника, че реално е предоставен на ответника уговорения кредит и че е
настъпила изискуемостта на задължението за връщане на предоставения кредит. В
доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е погасил задължението, произтичащо от договора.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето
договорно задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила
изискуемост.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: поставянето на ответника в забава,
нейният начален момент и размерът на обезщетението.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за предоставяне на допълнителни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да
заплати възнаграждение и размера на дължимата престация.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения насрещен иск за прогласяване на
Договор за потребителски кредит № 40006802902/26.11.2021 г. за нищожен е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор
за кредит с описано в исковата молба съдържание, който е недействителен на посочените от
страната основания.
При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между
(ФИРМА) и С. Г. В. е сключен Договор за потребителски кредит № 40006802902/26.11.2021
г., по силата на който ищецът е отпуснал в заем на ответника сумата в размер на 3000 лева,
която е получена от заемателя, както и че ответникът не е извършвал плащания по
3
съглашението.
Страните не спорят, че помежду им е сключен Договор за потребителски кредит №
40006802902/26.11.2021 г., по силата на който (ФИРМА) отпуснало в заем на С. Г. В. сумата
в размер на 3000 лева, като със сумата в размер на 391,09 лева е погасено остатъчно
задължение по друг договор за кредит ( ДПК № 40005060782/21.07.2021 г.), а остатъкът от
сумата в размер на 2608,91 лева е преведен по банкова сметка на кредитополучателя. В
договора е посочено, че годишния процент на разходите по кредита възлиза на 49 % при от
41 %. В договора е отбелязано, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“ кредитополучателят дължи и възнаграждение в размер общо на 2850 лева.
Общото задължение на кредитополучателя съгласно контракта възлиза на сумата в размер
на 7215,97 лева.
Като писмено доказателство по делото е приет документ, наименуван „Допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити“, съгласно който
допълнителна услуга „Фаст“ гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на потребителски кредит, а допълнителна услуга „Флекси“ предоставя право на едностранна
промяна на погасителния план по потребителския кредит.
(ФИРМА) представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Процесният
договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй
като с него дружеството се е задължило да предостави на С. Г. В. заем, съгласно уговорените
параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за
действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а в
случая ответникът е предявил насрещен иск за прогласяване на сделката за недействителна.
Съдът намира, че е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като макар в
съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в него не е включено
т.нар. „възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги“ в размер общо на 2850
лева ( т.е. сума близо 90 % от отпуснатия заем). В ГПР по договор за кредит следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще
направи и, които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Задължението за
заплащане на възнаграждение по пакет допълнителни услуги представлява разход по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който не е включен в годишния процент на разходите, нито в
общата сума на заем, дължима от потребителя към деня на сключването. Независимо, че
формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на
задължението, без включване в тях на възнаграждението по пакет допълнителни услуги, те
не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен
и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от
договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. В случая
възнаграждението по споразумението за допълнителен пакет услуги е отразено както в
договора за кредит, така и в погасителния план, поради което се явява задължително условие
за отпускане на заем. Оттук и съдът намира, че дължимото възнаграждение за допълнителни
услуги следва да се включи към ГПР. Липсата на разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК ( в този смисъл Определение №
50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440
от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г., Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 8029/2021 г.).
4
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл
уговорката за заплащане на възнаграждение по допълнителен пакет услуги, вземането по
която не е включено в годишния процент на разходите, респ. в дължимата от потребителя
сума по кредита, заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишният процент на разходите са нищожни.
Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което предявеният
насрещен иск за прогласяване на сделката за нищожна се явява основателен.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за
периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на
чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва
да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то
би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя и създаване на множество
процесуални правоотношения между страните. Това би противоречало на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК
в специалния ЗПК – в какъвто смисъл е и Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС, както и Решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д.
№ 3194/2022 г., Решение № 262416 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г. и
Решение № 262316 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г. Следователно искът
следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, а
именно сумата в размер на 3000 лева, като задължението за връщане на получената чиста
стойност изрично е признато от ответника, като предявените установителен иск за
начислени по договора възнаградителна и мораторна лихва и предявения осъдителен иск за
заплащане на начислените такси за услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението във връзка с предявената осъдителна претенция следва да
бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е възможно уговаряне само на
клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора, какъвто характер услугите по
процесното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги очевидно нямат. В
частта по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, т. нар. услуга
„Фаст“ попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на
сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на ищеца по
договора да предостави заемната сума. На следващо място предвидената възможност за
длъжника да поиска промяна в условията по договора или възможност по улеснена
процедура да получи допълнителни парични средства т. нар. услуга „Флекси“ неравноправно
третира икономически по - слабата страна в оборота, като се използва недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Предвидените в
споразумението за пакет услуги „възможности“ за потребителя отнесени към уговореното
възнаграждение от 2850 лева ( близо 90 % от размера на отпуснатия кредит) сочат за явно
противоречие с добрите нрави. Уговарянето на отделно възнаграждение по пакет услуги има
за единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
5
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на С. Г. В. следва да
бъдат възложени направените от (ФИРМА) разноски в заповедното и исковото производство
съразмерно на уважената част от предявените от дружеството искове. Присъдените със
заповедта за изпълнение разноски в полза на дружеството за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение възлизат на сумата в размер общо на 124,50 лева, като в
тежест на С. Г. В. следва да бъде възложена сумата в размер на 81,83 лева. Направените от
(ФИРМА) съдебни разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер общо
на 250,56 лева, от която 150,56 лева внесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като в тежест на С. Г. В. следва да бъде възложена сумата в
размер на 99,85 лева.
С оглед изхода от спора по предявения насрещен иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника (ФИРМА) следва да бъдат възложени направените от ищеца С. Г. В.
разноски за внесена държавна такса в размер на 288,63 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена
воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с
който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи
се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
6
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. В случая нито първоначалния, нито насрещният иск се
характеризират с правна или фактическа сложност, по спорните по делото въпроси е налице
константна съдебна практика, депозирания отговор на исковата молба, в който е
инкорпорирана насрещна искова молба е бланкетен и процесуалният представител на С. Г.
В. не се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Предвид изложеното адвокатското
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по първоначалния и насрещния
иск при съобразяване на цената на исковете следва да бъде определено в размер общо на 600
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от С. Г. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (ФИРМА),
против (ФИРМА), ЕИК ******2, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), иск
Договор за потребителски кредит № 40006802902/26.11.2021 г. за нищожен на основание чл.
26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от (ФИРМА), ЕИК ******2, със
седалище и адрес на управление в гр.(АДРЕС), срещу С. Г. В., ЕГН **********, с адрес в гр.
(АДРЕС), иск по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът на основание чл. 23 ЗПК дължи на
ищеца сумата в размер на 3000 лева, представляваша чиста стойност по Договор за
потребителски кредит № 40006802902/26.11.2021 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 28.02.2023 г. до окончателно
погасяване на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 22297/30.07.2023 г. по ч. гр. д. № 10895/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на
1051,25 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит
№ 40006802902/26.11.2021г. за периода от 15.12.2021 г. до 06.01.2023 г., сумата в размер на
512,73 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.12.2021 г. до
06.01.2023г. и сумата в размер на 113,85 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 06.01.2023 г. до 27.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 22297/30.07.2023 г. по ч. гр. д. № 10895/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 127 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от (ФИРМА), ЕИК ******2, със седалище и адрес на
управление в гр.(АДРЕС), срещу С. Г. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС)
осъдителен иск за сумата в размер на 2850 лева, представляваща възнаграждение по
допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ към Договор за потребителски кредит №
40006802902/26.11.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) да заплати на (ФИРМА),
ЕИК ******2, със седалище и адрес на управление в гр.(АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 81,83 лева, представляваща сторени в заповедното производство
съдебни разноски.
ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (ФИРМА),
ЕИК ******2, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 99,85 лева, представляваща сторени в настоящото производство
съдебни разноски.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ******2, със седалище и адрес на управление в гр.
7
(АДРЕС) да заплати на С. Г. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 288,63 лева, представляваща сторени разноски по приетия за
съвместно разглеждане насрещен иск.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ******2, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), да заплати на адвокат М. Д. от САК, с личен адвокатски номер **********, с
адрес на кантората в гр. (АДРЕС) на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата в размер на 600
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на С. Г. В..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 10895/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8