Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 893/14.05.2019 година, гр.Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.д. № 2197/2018 година.
Производството
е по глава десета раздел І от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР.
Образувано
е по жалба от С.Т.Н. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, офис № 317, чрез
адвокат В.С. ***, против заповед № 3282з - 1518/14.05.2018 година на директора
на главна дирекция „Г.П.“ (ГДГП) в МВР, с която на Н. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР (лист
17 - 18).
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен
акт, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Жалбоподателят
поддържа, че заповедта не е мотивирана, защото в нея липсва правното основание,
предписващо конкретно поведение от служител на МВР, нарушението на която се
явява дисциплинарно нарушение. Сочи, че не е разполагал с ключ от вратата,
която е останала отворена и обективно не е бил в състояние да я обезопаси.
Заявява, че липсват предпоставките деянието му да бъде квалифицирано като
нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служител в МВР (ЕК). Твърди,
че единствено посочването в заповедта на съставената обобщена справка от
дисциплинарно разследващия орган не може да замести фактическите основания за
налагане на наказанието – посочване на конкретни факти, сочещи извършването на
тежко нарушение. Изтъква, че в дисциплинарното производство не е изследван
въпроса за вината му, както и за цялостното му поведение по време на службата,
а това е съществено процесуално нарушение. Отделно поддържа, че в хода на
дисциплинарното производство му е било отказано явяване с адвокат, а е бил
допуснат единствено подпомагащ го служител от МВР, който не разполага с
необходимата юридическа подготовка.
Иска се,
съдът да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се
разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, участва активно в процеса – представя
допълнителни доказателства и иска извършването на процесуални действия за
установяване на правните и фактическите основания за издаване на заповедта.
Поддържа, че жалбата е неоснователна. Представя административната преписка, с
която е обосновано наложеното наказание.
След като се запозна със
събраните по делото доказателства и изложеното от страните, от фактическа страна съдът
установи следното.
Към 20.03.2018
година С.Н., служител на МВР, е работил като младши експерт, командир на
отделение в Граничен контролно – пропускателен пункт (ГКПП) – Аерогара Бургас
към ГДГП на МВР и е бил командирован на ГКПП – Аерогара София за периода 01 –
30.03.2018 година (лист 166 - 169).
В хода
на командировката си Н. не е бил запознат с инструкциите за работа, отразяващи
специфичните особеностите на процеса по проверка на пътници на Аерогара София,
не му е бил предоставян и графика на полетите за времето на съответната смяна.
Единствено му бил извършен встъпителен инструктаж за безопасност и здраве при
изпълнение на служебните му функции.
На
20.03.2018 година за периода 08:00 – 20:00 часа Н. изпълнявал служебните си
задължения, като част от група 04 на ГКПП, в рамките на смяна за осъществяване
на граничен контрол на пътниците в салон „Пристигане“ на Терминал 2 на ГКПП –
Аерогара София.
При
започване на работа, служителите от смяната, между които и Н., били инструктирани повърхностно от
началника на 04 група старши инспектор А.Х. за конкретните задачи на
дежурството си. Старши инспектор Х. поканила командированите служители да се саморазпределят по автоматизираните работни места (АРМ). Н.
не разполагал с ключ от служебното помещение (кабина), в което се намирало
избраното от него АРМ 43. Не разполагал с ключ и от стъклената врата/преграда
към вътрешността на терминала, разположена непосредствено до АРМ 43, през която
преминавали пристигащите пътници след извършения им граничен контрол. С такива
ключове не разполагали и другите служители от смяната. В ГКПП – Аерогара София
била установена постоянна неформална практика служителите да излизат от
кабините за гранична проверка, когато няма пътници, а вратите/преградите да
бъдат оставяни незаключени, въпреки изрично разпореждане от 15.12.2017 година
на началника на ГПУ – София за заключването им, когато съответното АРМ не е в
работен режим (лист 202 – 203 и 204 - 207).
По
силата на заповед № 4064з – 828/08.08.2016 година на
директора на РД „ГП“ – Аерогари, на служителите, работещи на смени, е била
разрешено ползването на кратка почивка с продължителност 10 минути на всеки два
часа работа, без да се конкретизират час, периоди или механизъм, в които
почивката да бъде използвана, така че да не се засегне способността на
съответното звено да изпълнява функциите си.
На
20.03.2018 година в интервала 15:22:00 – 15:25:00 часа, предвид липсата на
пристигащи пътници или за изпълнение на други задачи, всички служители на АРМ в
салон „Пристигащи“ напуснали работните си места. Някои от тях затворили
стъклените врати/прегради до съответното АРМ, а други – между които и
жалбоподателя – не. Нито една от стъклените врати не е била заключена, за да
бъде ефективно осуетено преминаването на пътници през тях, без да е извършена
гранична проверка.
В
15:22:49 часа С.Н. излязъл от кабината на АРМ 43, неуспешно се опитал да
затвори врата на кабината и оставил отворена стъклената преградна врата до АРМ.
Отворена останала и преградната врата на съседното АРМ 41, използвано от друг
служител на ГДГП. При напускане на кабината, в която работи, жалбоподателят не
е имал пряк визуален контакт с другите АРМ (остъклени единствено към посоката,
от която идват пътниците), за да установи дали и кои служители остават на
работните си места.
В
интервала 15:26:00 – 15:28:00 часа през
отворените преградни врати на АРМ 41 и АРМ 43 преминали, без гранична проверка,
общо 43 пристигнали пътници – от тях 20 човека през АРМ 43.
В
15:31:03 часа жалбоподателят се завърнал на работното си място (лист 157 – 158
и приложените дискове със запис на видеокамерите от терминала – „лист“ 12).
На
21.03.2018 година ръководителят на смяната - началникът на група 04 – А. Х. изготвила
докладна записка до началника на ГКПП – Аерогара София, в която изложила твърдения,
че на 20.03.2018 година, около 16:15 часа ѝ е докладвано за
нерегламентираното преминаване на пътници през АРМ 41 и АРМ 43 и поискала
извършването на допълнителна проверка по случая (лист 217).
На
21.03.2018 година били изискани записите от камерите на Терминал 2 за установяване на твърдените обстоятелства и
последователно началникът на ГКПП – Аерогара София докладвал писмено на
директора на РДГП – Аерогари, а директорът на РДГП – Аерогари, от своя страна –
на директора на ГДГП за неизвършването на гранична проверка (лист 215 – 216,
212 – 213 и 236).
На
22.03.2018 година, в резултат на изготвените докладни записки, директорът на
ГДГП разпоредил с резолюция изготвянето на заповед за извършване на проверка.
На същия ден била изготвена заповед № 3282з – 915/22.03.2018 година за
започване на проверка - за извършени дисциплинарни нарушения от служителите на
смяната (лист 212 и лист 239 - 240).
На
22.03.2018 година писмени обяснения дали работилите на 20.03.2018 година
експерти К. (АРМ 33), М. (АРМ 31), Й., Ц. („втора линия“), Г. (АРМ 47), К. (АРМ
45), З. (АРМ 49), жалбоподателят (АРМ 43) и обучаемата М. Т.. От тях единствен
М. Й. непосредствено констатирал нерегламентирано преминаване на част от
пътниците през стъклените преградни врати между кабините за граничен контрол
(лист 227 - 235).
На
23.03.2018 година от администрацията на Летище София предоставили за нуждите на
проверката записите на охранителните камери от салон „Пристигащи“.
На
24.03.2018 година била изготвена кадрова справка за жалбоподателя, съдържаща
основните данни от служебната му биография (длъжности, придобита допълнителна
квалификация, награди и наказания), а на 25.03.2018 година командировката му в
ГКПП – Аерогара София била прекратена (лист 123 – 124 лист 199).
На
24.03.2018 година началникът на сектор „Дисциплина, дисциплинарна практика и
професионална подготовка“ ГДГП изготвил докладна записка до директора на ГДГП,
в която обобщил данните по случая, събрани до момента, и предложил образуването
на дисциплинарни производство срещу пет служители на ръководни позиции в
структурата на ГДГП, както и срещу осем служители, работили в смяната на
20.03.2018 година на ГКПП Аерогара София. Сред предложенията за образуване на
дисциплинарно производство за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина
било и предложението да се образува производство срещу С.Н. (лист 208 - 211).
Със
заповед № 3282з – 935/24.03.2018 година директорът на ГДГП образувал
дисциплинарно производство срещу С.Н., отстранил го от длъжност и определил
персоналния състав на дисциплинарно разследващ орган (лист 48 - 51).
На
26.03.2018 година интернет сайтът „Медиапул“
публикувал информация за допуснатото на 20.03.2018 година нерегламентирано
преминаване на пристигащи пътници без извършен граничен контрол (лист 194 -
198).
В хода
на дисциплинарното производство били събрани писмени сведения от командировани
служители в ГКПП – Аерогара София, а също и от командированите служители на
смяната, допуснала преминаването на пътниците. Далите сведение описали един и
същ механизъм на работа в мястото на командироване под ръководството на
началника на 04 група Х. (за разлика от начина на работа в смени под
ръководството на ст. инсп. Б. П.) – незапознаване с
особеностите на работата в летището, формално и повърхностно инструктиране
преди началото на смяната, незаинтересованост и липса на контрол при
непосредственото изпълнение на задълженията, и утвърдени неформални практики,
нарушаващи предходни писмени разпореждания на други ръководни служители. След
връчена покана, обяснения дала и А.Х. (лист 95 – 112 и лист 114 - 116).
На
02.04.2018 година, на основание чл. 56 от Конституцията, С.Н. подал заявление
до директора на ГДГП, в което поискал да му бъде осигурена възможност да се
явява пред дисциплинарно разследващия орган, при необходимост, придружен от
избран от него адвокат, независимо от възможността, която дава разпоредбата на
чл. 205 ал.3 от ЗМВР. Позовал се и практика на ВАС (лист 82 - 84).
С писмо
- отговор рег. № 3282р – 8853/05.04.2018 година ответникът постановил отказ по
искането, като го обявил за „неоснователно“ (лист 127).
Междувременно,
на 03.04.2018 година, във връзка с връчена му покана от 02.04.2018 година, Н.
представил подробно писмено обяснение в дисциплинарното производство. В него
той описал начин на работа на смяната в ГКПП – Аерогара София, идентичен с
описания от вече далите сведения командировани служители. Н. отрекъл да е му е
даван ключ, с който да обезопаси стъклената врата за преминаване до АРМ както и
от ръководителя на смяната да извършвано разпределение на времето за почивка на
отделните служители на АРМ. Заявил, че след като работил без прекъсване около
120 минути и усетил, че вниманието му отслабва, към 15:20 часа чул реплика от
друг от колегите си в АРМ, че разполагат с 10 минути за по цигара и малко
отдих, затова всички станали и напуснали работните си позиции в съответствие с
утвърдената неформална практика на ГКПП Аерогара София, с която се съобразил (лист
85 – 88 и 78 - 79).
В хода
на дисциплинарното производство било установено, че ГПУ - София не е получавало
от администрацията на Летище София ключове от стъклените преградни врати до
кабините с АРМ за граничен контрол. Домакинът на ГПУ – София писмено заявил, че
от Летище София ключове са били раздавани „директно на служители на ГКПП –
Аерогара София“ (лист 113).
По
предложение от 17.04.2018 година, срокът на дисциплинарното производство е бил
удължен със заповед от 20.04.2018 година (лист 200 – 201 и лист 52 - 53).
На
24.04.2018 година дисциплинарно разследващия орган изготвил обобщена справка от
производството. В нея било посочено, че на 20.03.2018 година е С.Н. напуснал
работното си място, без да уведоми началника на групата за напускането и да
получи разрешение за това. В 15:26:38 часа през оставената от Н. отворена
стъклена преградна врата на АРМ 43 е започнало преминаване на пътници, без да
бъдат подложени на задължителния граничен контрол. Прието било, че с деянието
си жалбоподателят е нарушил чл. 102 ал.1 т.2 от ЗМВР и е злоупотребил с
доверието по смисъла на „чл. 203 ал.8 пр.2“ от ЗМВР, оказано му от
ръководството на МВР, ГДГП и РДГП – Аерогари да извършва гранична проверка на
лица на „първа линия“ в салон „Пристигане“ на Терминал 2 на Летище София. Едновременно
с изложеното, дисциплинарно разследващият орган приел, че Н. е нарушил
разпоредбите на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 24 от ЕК, тъй като неправомерното му
поведение е станало известно на обществото чрез средствата за масово
осведомяване и е довело до намаляване и загуба на доверие към полицейските
служители поради силната негативна реакция на гражданите и направените
негативни коментари за качеството на охраната на българската граница. Деянието
било квалифицирано като нарушение по чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което на
основание чл. 203 ал. 1 т. 13 от закона е предвидено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Затова дисциплинарно разследващият орган предложил на
дисциплинарно наказващия орган да наложи на жалбоподателя наказание „уволнение“
(лист 66 - 77).
На
25.04.2018 година жалбоподателят възразил писмено срещу изготвената обобщена
справка (лист 89 - 93).
На
02.05.2018 година в изготвено становище по възражението дисциплинарно
разследващият орган анализирал доводите на С.Н. и отново направил предложение
за налагане на наказание „уволнение“ (лист 54 - 65).
На
14.05.2018 година директорът на ГДГП издал заповедта, обжалвана в настоящото
производство.
С.Н. е обжалвал
наказанието си по административен ред
пред министъра на вътрешните работи, като с решение от 20.06.2018 година горестоящият орган е отхвърлил жалбата (лист 31 – 36 и лист
22 - 25).
Към
20.03.2018 година жалбоподателят е бил запознат с длъжностната си
характеристика като командир на отделение в ГДГП, а също и с разпоредбите на ЕК
(лист 117 - 122).
По
делото е приложен – в копие и оригинал – план за провеждане на
инструктаж на група 04 от ГКПП Аерогара София за времето от 08:00 часа до 20:00
часа на 20.03.2018 година. В оригинал са приложени идентични планове за
04.03.2018 година и за 08.03.2018 година (лист 179 – 182/копие и 375 –
378/оригинал и лист 367 - 374). Планът от 20.03.2018 година няма регистрационен
номер и дата, каквито имат другите планове. На първа страница от този план – в
горния десен ъгъл – е положен печат с щампован надпис „към Рег. №“, изписано е
числото „8455“, в дясната част на печата върху многоточието на щампованото
„20…г.“ е допълнено числото 18 (лист 367, 371 и 375). Отделно, преди
представянето на пълните оригинали на плановете, от ответника са представени заверени
копия от техните страница втора, в които е посочено, че служителите от смяната,
изпълняващи служебни задължения „по ООР да не напускат работните си места
(постове), освен в случаите, когато са сменени…“ (лист 363 - 366).
Представените копия и оригиналите на страница втора от плановете са оспорени за
автентичност от процесуалния представител на жалбоподателя.
По
делото са допуснати и приети две съдебни експертизи (СЕ 1 и СЕ 2) на подписа на
жалбоподателя, положен в плана от 20.03.2018 година (лист 310 – 318/СЕ 1 и лист
349 – 358/СЕ 2). Според СЕ 1, подписът в плана срещу името на С.Н. не е
изпълнен от него. Изводът на втория експерт в СЕ 2 е противоположен. Експертите
са се обосновали с установена (липса на) идентичност в частните признаци на
подписа на Н., както и с вариативността при
изписването му.
При така
установените факти, съдът достигна до следните правни изводи.
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.1 във връзка с ал. 3 от АПК, от надлежна страна (адресат на заповедта, чиито права са засегнати
неблагоприятно от административния акт).
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Компетентност
Съгласно
чл.204 т.3 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат от ръководителите на
структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни
и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.
В
конкретния случай, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“
(предвидено в чл. 197 ал.1 т.6 от ЗМВР) е издадена от директора на ГДГП –
ръководител на структурата, в чиито състав е работил младши експерт С.Н.,
поради което съдът приема, че тя е издадена от компетентен орган.
Процесуална законосъобразност
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР е
уредена в глава осма от ЗМВР.
Съгласно чл. 205 ал.1 от ЗМВР, дисциплинарно
производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение и за неговия извършител.
Дисциплинарното производство срещу Н. е образувано
след извършена проверка по данните, получени за нерегламентирано преминаване на
пътници през отворена стъклена врата, разположена до АРМ, на което е работил по
време на дежурството си на 20.03.2018 година.
Дисциплинарното производство е образувано със заповед
по чл. 207 ал.1 т.1 от ЗМВР, с която е назначена съответна комисия от служители
на МВР (дисциплинарно – разследващ орган), а С.Н. е бил известен надлежно за
започването му.
В хода на производството жалбоподателят е канен да
дава обяснения, като на основание чл. 207 ал. 8 т. 6 от ЗМВР той се е
възползвал от представеното му право – дал е подробни писмени обяснения, от
съдържанието на които може да се направи несъмнен извод, че Н. е имал достъп до
материалите от дисциплинарната преписка и е положил усилия да обори
достоверността на фактите, които са неблагоприятни за него.
В дисциплинарното производство е изготвена обобщена
справка по чл. 207 ал.7 от ЗМВР, в която са отразени изводите на комисията и
предложението до дисциплинарно наказващия орган.
С.Н. се е запознал с изготвената справка и на
основание чл. 207 ал.10 от ЗМВР е подал писмено възражение, в което подробно е
изложил своята позиция по установените обстоятелства.
В дисциплинарното производство на жалбоподателя е
отказана възможността да се яви с адвокат, при изслушване от дисциплинарно
разследващия орган и при даване на обяснения. Доводите за отказ са свързани с
възможността по чл. 207 ал.8 т.2 от ЗМВР Н. да бъде подпомаган в защитата си от
посочен от него служител на МВР. Действително, такъв служител е допуснат да
подпомага жалбоподателя в производството, но недопускането на адвокат (по
искане на Н.) е нарушение, което е ограничило правото му на защита. Защитата от
друг служител на МВР и защита от адвокат не са тъждествени по своето съдържание
и правни възможности, най – малкото защото защитникът по чл. 207 ал.8 т.2 от ЗМВР не е независим, а е лице от структурата на министерството и е възможно да
се намира в служебна връзка с длъжностни лица, участващи в дисциплинарното производство
или изобщо имащи отношение към нарушението, което се разследва.
Съгласно чл. 56 от Конституцията, всеки гражданин има
право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни
интереси. В държавните учреждения той може да се
явява и със защитник.
В решение № 3/17.05.1994 година по к.д. № 1/1994
година на Конституционния съд (КС) е обявено, че правото на защита е основно,
всеобщо, лично право на гражданите. То е средство за защита на други техни
нарушени или застрашени права или законни интереси. Отделно, КС е постановил,
че чл. 56 от Конституцията има непосредствено действие, т.е. за да бъде
прилаган този текст, не е необходимо той да бъде опосредяван
в други норми от националното законодателство, в това число и в ЗМВР. В този
смисъл, като се е позовал на норми от ЗМВР при отказа си да допусне на С.Н.
адвокат – защитник в дисциплинарното производство (лист 127), ответникът е
засегнал пряко правото на защита на жалбоподателя. Качеството „служител на МВР“,
не лишава Н. от качеството му на гражданин на Република България, съответно –
от предоставената му директно от Конституцията възможност да бъде представляван
от адвокат при явяването си пред дисциплинарно разследващия орган, за да защити
своите права и законни интереси. Възприемането на тезата на директора на ГДГП
за отказа от допускане на адвокат, който да представлява жалбоподателя в
дисциплинарния процес, би означавало ограничаване на основно процесуално право
на гражданин единствено заради естеството на правоотношението, по което полага
труд, а това е директна дискриминация. Като е отказал да допусне участието на
адвокат - защитник в дисциплинарното производство, ответникът е допуснал
съществено процесуално нарушение.
Форма
Съгласно чл. 210 ал.1 – 2 от ЗМВР, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Заповедта за дисциплинарното наказание се връчва на държавния
служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване.
Издадената заповед за уволнение съдържа реквизитите по
чл. 210 ал.1 от ЗМВР. Тя е връчена на Н. срещу подпис – факт, който е отбелязан
надлежно върху страница втора на заповедта. Не е налице нарушение на
изискванията за форма на акта.
Материална законосъобразност
В обжалваната заповед действието на С.Н. – напускането
без разрешение на АРМ 43 и оставянето на стъклената врата отворена – е
квалифицирано като допуснато нарушение на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 24 от ЕК.
Съгласно т. 15, т. 19, т. 20 и т. 24 от ЕК, държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме.
Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява.
Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример
с поведението си. Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно
своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или
бездействия.
След като съпостави събраните доказателства, съдът
счита, че Н. не е извършил нарушение на правила от ЕК.
На страница втора от представените копие и оригинал на
плана за провеждане на инструктаж на група 04 от 20.03.2018 година е забранено
изрично на „служителите, изпълняващи
служебни задължения по ООР…“ да „…напускат работните си места (постове), освен
в случаите, когато са сменени…“. Съкращението „ООР“ съдът разчита като
„опазване/охрана на обществения ред“, каквито функции С.Н. не е осъществявал
при работата си на АРМ 43. В рамките на дежурството си като служител на „първа
линия“ (на АРМ) той е осъществявал функции по паспортно – визов контрол (т.
нар. „ПВК“) на пътниците и в този смисъл, установената забрана в плана не се
отнася до жалбоподателя.
Отделно, самият план, като оформление, се различава
значително от останалите планове за март 2018 година, приложени от ответника в
производство. Този план е без надлежен регистрационен номер и дата. Печатът,
поставен върху него, не съдържа словесна информация в коя структура се
регистрира документа. Той не отразява конкретна номерация, а е печат за
регистриране на документ, който се
препраща към друг (вече подаден) документ. Доколкото, обаче, планът е
самостоятелен документ, създаван отделно за всяка смяна, той би следвало да
притежава съответните индивидуален номер и дата на регистрация, така както е
процедирано с плановете от 04.03.2018 година и 08.03.2018 година. Установената формална
нередовност на доказателството поставя под съмнение неговата достоверност –
кога и при какви обстоятелства е съставено.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспори страница втора от плана от 20.03.2019 година
като се аргументира с това, че тя не е била част от административната преписка
(а е следвало), както и с множеството следи от пробиване в горния ѝ ляв
ъгъл, изтълкувано като последващо прибавяне на тази страница към плана, за да
се докаже тезата на ответника за нарушение на правила от ЕК.
Съдът не споделя това възражение. Планът от 20.03.2018 година е представен
двукратно по делото. Първоначално – като пълно копие - той се съдържа в
административната преписка, приложена към обжалваната заповед (лист 179 – 182).
Действително, представеният оригинал на плана съдържа множество следи от
разделяне и повторно съединяване на отделните страници, но, само по себе си,
това обстоятелство не може да установи със сигурност дали страница втора на
плана е била изготвена допълнително или се е съдържала в плана от момента на
съставянето му. Така или иначе – доколкото, по мнение на настоящия състав,
изречението, задължаващо определена група служители на ГДГП (тези охраняващи
обществения ред - ООР) да не напускат постовете си, няма отношение към
служебните функции на С.Н. на датата на дежурството му, съдържанието на
страница втора от плана за инструктаж от 20.03.2019 година не установява изискване,
което жалбоподателят не е изпълнил.
По делото от ответника не е установено кога и на какви
интервали служителите от смяната, работещи на АРМ, е можело да ползват почивка
за физиологични нужди. От самата преписка се установява, че в група 04 липсва
уредба (нормативна или чрез заповеди) за разпределение на почивките и тяхната
продължителност, като установяването на конкретните правила е било предоставено
на самите служители в съответствие с въведената неформална (и абсолютно
неприемлива от гледна точка на сигурността) практика при липса на пътници
всички експерти да напускат местата си. В този смисъл, съдът счита, че
жалбоподателят не е бил обвързан от конкретни
правила за поведение, изискващи от него получаване на разрешение, за да
напусне АРМ. Житейски погледнато, такова разрешение е необходимо, но
наказанието на жалбоподателя не е наложено за неизпълнение на житейски логично
правило за поведение, а за самоволно противоправно напускане на работното
място, в резултат на което Н. е нарушил изисквания на ЕК. Доколкото по делото
не се установиха разписани конкретни правила за поведение на служителите за
почивките по време на смяна, съдът приема, че не е налице противоправност в
действието на жалбоподателя.
Като външен служител, Н. не е бил осведомен – нито в
началото, нито в хода на командировката си - за спецификата на работата на ГКПП
на летище София, за инструкциите и указанията, съставени от ръководните
служители на ГПУ – Аерогари и РДГП в предходни години, за организацията на
дейността по паспортно – визовия контрол.
Що се отнася до фактическото твърдение на ответника в
заповедта за противоправно оставена от Н. отворена
стъклена преградна врата до АРМ, използвано от него, съдът констатира, че
жалбоподателят (както и останалите служители на смяната) не е разполагал с физическа
възможност да обезопаси (заключи) вратата,
защото не му е бил даден ключ от нея. В този смисъл, дали Н. е затворил вратата
или я е оставил отворена е обстоятелство, което не влияе върху отговорността му
предвид липсата на служители на ГДГП на място и съществуващата възможност
пътниците да преминат необезпокоявано през АРМ без граничен контрол.
По делото не се доказа и нарушение на норми от ЕК от
страна на жалбоподателя, така както е приел в заповедта си ответника.
Правното основание за налагане на дисциплинарното
наказание е по чл. 203 ал. 1, т. 13 от ЗМВР за деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата. Както дисциплинарно разследващият орган, така и дисциплинарно
наказващият орган са установили факти и съображения за нарушение на служебната
дисциплина поради неспазване на служебни задължения, съставляващи дисциплинарни
нарушения по ангажиране на дисциплинарна отговорност на основание чл. 194 ал. 2
т. 1 - 2, а не по т. 4 от ЗМВР. Неизвършената гранична проверка на пътници е в пряка причинна връзка с
необезопасяването на прохода на АРМ 43 при напускане на кабината от С.Н..
Съгласно ТП № 3/7.06.2007 година на ВАС по т. д. №
4/2007 година на ОС на съдиите във ВАС, при упражняване на правомощията си в
дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна
квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата
длъжност и регламентирани по описания начин. Когато е извършено действие или
бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила,
които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат
наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията
на служебните задължения. Етичните норми на поведение по принцип са неписани
правила за поведение, а записването им в Етичния кодекс не променя този им
характер, както и законовите разпоредби не стават етични с тяхното включване в
Етичния кодекс. С цитираното по-горе тълкувателно постановление са направени
разграниченията на отделни хипотези, в които служителят следва да носи
дисциплинарна отговорност за нарушаване на етични норми на поведение. Действие
или бездействие на служителя при, по повод и във връзка със служебни
задължения, очертани с нормативен акт, административен акт, разпореждане на
ръководителя или с длъжностна характеристика не попада в тези хипотези на
нарушени етични правила на поведение по ЕК, основание за ангажиране на дисциплинарна
отговорност.
Относно тази част от спора, свързана с липсата или
наличието на подпис на жалбоподателя върху плана за инструктаж от 20.03.2018
година, във връзка с която са изготвени две противоположни по извод заключения,
съдът приема, че следва да кредитира изводите на втората по ред експертиза –
тази която е установила идентичността на подписа в плана, положен след името на
Н., с подписа на жалбоподателя. Изводите на вещото лице, констатирало
съвпадението на общите и частните признаци на изследвания обект и подписа на жалбоподателя, е по – подробно и
логически издържано. Квалификацията на вещото лице отговаря в по – голяма
степен на нуждата от специални знания, защото експертът, извършил
първоначалната експертиза е с основна квалификация химични (а не почеркови) експертизи. Изводите на вещото лице, установило
идентичност между подписа в плана и подписа на жалбоподателя, обаче, не се
отразяват върху крайния диспозитив на съда. Установените съществено процесуално
нарушение и материална незаконосъобразност обуславят отмяната на заповедта на
директора на ГДГП.
Предвид
изхода от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски. В настоящото производство жалбоподателят не
дължи внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбата по същество, но е
внесъл 10 лева такса (лист 11), която следва да му бъде възстановена от бюджета
на съда. По делото са представени доказателства за внесено възнаграждение за
вещо лице от жалбоподателя в общ размер – 200 (двеста) лева (лист 50 и 150).
Тези разноски следва да бъдат възстановени от бюджета на МВР, в чиято структура
е органът – ответник (неразполагащ със собствен бюджет).
С оглед
на изложеното, на основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР,
съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
заповед № 3282з - 1518/14.05.2018 година на директора на главна дирекция „Г.П.“.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на С.Т.Н. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, офис № 317,
чрез адвокат В.С. ***, сумата от 200 (двеста) лева, разноски по делото.
Да се възстанови на жалбоподателя недължимо внесената държавна такса в
размер на 10 (десет) лева (лист 11 от делото).
Решението, с изключение на частта, в която е разпоредено възстановяване на
недължимо внесената държавна такса от 10 лева, подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: