РЕШЕНИЕ
гр.София, 30.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10326 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.3 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
Р.С.П. твърди, че ответникът С.Р.М., действащ адвокат, в нарушение на закона и без да има представителна
власт от лицето Г.К.и в нарушеше на чл.3 от ГПК лично е изготвил неистинско
пълномощно от името на К.и е завел на 1.09.2006г. срещу ищеца граждански иск по
чл.38а от ЗЖСК пред СРС. Към исковата молба е приложил протокол от ОС на ЖСК от
2005г., от който е видно, че К.е член кооператор на ЖСК, въпреки че е знаел, че
на 8.07.2006г. К.е бил освободен като член кооператор на ЖСК, тъй като лично е
присъствал на заседанието на ОС на ЖСК. Без правно основание и без
представителна власт ответникът е водил дело срещу ищеца пред всички инстанции
на съда до м.май 2010г., снабдил се е с изпълнителен лист срещу ищеца за
предаване на неговия имот и в резултат на образуваното изпълнително дело срещу
него, ищецът е загубил владението върху имота - апартамент №******в кв.“********“
в гр.София. Ищецът посочва, че е претърпял огромни имуществени вреди от загубата
на имота си от 1.07.2010г. и досега. Въпреки, че впоследствие ищецът се снабдил
с обратен изпълнителен лист за въвод в имота, по време на въвода се установило,
че имота е продаден на трето лице, което го владее. Ищецът твърди, че
ответникът умишлено и виновно , съзнателно и в нарушение на Закона за
адвокатурата е използвал своите права на действащ адвокат и е увредил
имуществените интереси на ищеца. Моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за пропуснати ползи от неполучен наем за отнетия с въвода
апартамент №*** за периода 1.07.2010г. – 1.07.2019г. в размер на
25 500лв., като частичен иск от общо 60 000лв., ведно със законната
лихва върху главницата за периода 1.07.2010г. -1.07.2019г. в размер на 1250лв.
като частичен иск от 40 000лв., както и законната лихва върху главницата
от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира за
разноските.
В
хода на процеса ищецът почина. Конституираният на негово място правоприемник С.Р.П.
поддържа исковете и моли съда да ги уважи.
Ответникът
С.Р.М. оспорва предявените искове по основание и по размер. Моли съда да ги отхвърли
и да му присъди разноските по делото. Прави възражение за изтекла погасителна
давност както по отношение на главницата, така и на претендираната лихва за
забава. По същество посочва, че ищецът
не е собственик или ползвател на ап.*** , поради което не е легитимиран да води предявените искове.
Твърди, че по посочените в исковата молба дела е бил пълномощник на Г.К., който
е потвърдил, че подписите под пълномощните са негови. Посочва, че на основание
чл.25 ал.3 от ЗАдв е извършвал неотложни действия , но Г.К.винаги ги е
потвърждавал. Посочва, че трето лице не може да прави възражение по договор, по
който не е страна. Оспорва твърдението
той да е ползвал имота. Посочва, че ап.*** е бил разпределен на кооператора М. В.
и ЖСК я е снабдила с нотариален акт за собственост. Оспорва твърдението на ищеца, че е реализирал
доходи от имота, както и че е пропуснал ползи.
Въз
основа на изложеното от страните и на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Ищецът
не се легитимира като собственик на ап.*** в бл.*** кв.“********“, гр.София. Този
апартамент се намира във вх.К на бл.***, който апартамент е разпределен от ЖСК
„Български художник“ на член кооператори. Ищецът твърди, а и се установява от
събраните по изп.дело 367/2010г. на ЧСИ Ч. писмени документи, че през 1991г.
ЖСК Български художник е възложила на строителна фирма „БМ“ да извърши СМР и
въведе в експлоатация с акт обр.16 10бр. жилищни блокове, 98 подземни гаражни
места, обществена сграда - зала и съпътстващи инженерни подобекти на обект ЖСК
„Български художник“, кв.Красно село-Плавателен канал, кв.133-А. По силата на
договора ЖСК е предоставила на строителна фирма „БМ“ правото да се разпорежда с 50бр. жилища от
общо изградените 121 обекта и да проекти и изпълни със свои средства 98 гаража.
На 22.04.1992г. строителната фирма „БМ“ се е задължила да изгради и продаде на
продавача СД „Т.“ , представлявано от Р.П. подземен гараж със застроена площ от
600 кв.м. и жилищен блок №*****етажа в незавършен вид. В договора не е указано
къде се намират тези обекти. От протокол от 16.05.1992г., подписан от Р.П.,
вече като представител на „Р.“ ООД и фирма „Б.“ ЕООД е видно, че на 16.05.1992г. във връзка с
договора за строителство от 22.04.1992г. фирма „Б.“ ЕООД е предала на „Р.“ ООД 6 бр. апартаменти в
бл.10 със съответните мазета, находящи
се в обект на ЖСК „Български художник“. Представени са и доказателства, че „Р.“
ООД е заплатил на СД „МБ“ по договора за строителство уговорената цена през
м.май и през м.декември 1992г. Ап.*** се намира на ет.1 от бл.10. Впоследствие
бл.10 е наименуван вх.*******Събраните гласни доказателства установяват, че
ищецът Р.П. е довършил ремонта на ап.***, обзавел го. Фирми на Р.П. ползвали
имота като офис до 2010г., когато ЧСИ го отстранил от апартамента. В
апартамента се шиели специализирани облекла.
Ищецът е
представил няколко договора за наем на апартамент №*** – договор от 1.07.2006г.
сключен между „Р.“ ООД , представлявано от управителя Р.П. и „Т.“ ООД , представлявано
от управителя Р.П., за наем на апартамента за срок от 5г. и наемна цена в
размер на 3600лв. месечно; договор за наем от 6.03.2009г. , сключен между „Т.“
ООД, представлявано от управителя П. и РАВ М. ООД, представлявано от управителя
Виолета Миладинова за наем на апартамент №*** с наемна цена 350 евро месечно и
срок на договора 3 г.; договор за наем от 6.01.2010г. , сключен между Р.“ ООД ,
представлявано от управителя Р.П. и „Т.“ ООД , представлявано от управителя Р.П.,
за наем на апартамента за срок от 24м. и наемна цена в размер на 50лв. месечно.
Последният договор е вписан в АВп и има достоверна дата 10.06.2010г. При
извършеното от ЧСИ Ч. принудително отнемане на имота на 1.07.2010г. по изп.дело
№ 367/2010г. ЧСИ е намерил в апартамента дружеството РАВ М. ООД, което е
ползвало имота като складово помещение.
На
1.09.2006г.Г.Г. К.е предявил срещу ищеца Р.П. иск по чл.38а от ЗЖСК. В исковата
молба е посочено, че Г.К.е член кооператор на ЖСК „Български художник“ и с разпределителен протокол на ОС на ЖСК му
е разпределен ап.*** във вх.********в жил.блок № ********/ в ж.к. „********“. Р.П.
се е настанил в ап.*** без правно основание , поради което моли съда да го
изведе от разпределеното му жилище. Исковата молба е подадена и подписана от
адв.С.М., настоящия ответник. Към нея е представено пълномощно от 31.08.2006г.,
в което е записано, че Г.К.е упълномощил адв.М. да изготви молба и да осъществи
процесуална защита по гр.дело. По исковата молба е образувано гр.д.№
18343/2006г. на СРС, 35 с-в. По делото е представен протокол от 17.12.2005г. на
ОС на ЖСК „Български художник“, видно от който Г.К.е приет за член кооператор и
му е разпределен ап.№***. В производството по делото Г.К.не се е явявал. Вместо
него се е явявал ответника адв.М.. С решение от 7.01.2008г. по гр.д.№
18343/2006г. на СРС, потвърдено с решение № 255/6.10.2008г. по гр.д.№
587/2008г. на САС, искът на Г.К.срещу Р.П. е отхвърлен. С решение №
184/1.03.2010г. по гр.д.№ 65/2009г. на ВКС, І г.о. решението на СГС е отменено,
като Р.П. е осъден да предаде на Г.К.на основание чл.38а от ЗЖСК ап.№ *** и да
заплати разноските по делото в размер на 2350лв. Като пълномощник на Г.К.адв.М.
се е снабдил с изпълнителен лист на 30.03.2010г. и на 14.05.2010г., като пълномощник на К., е подал през ЧСИ И.Ч.
молба за образуване на изпълнително дело срещу Р.П. за въвод във владение въз
основа на изпълнителния лист. Към молбата е представено пълномощно отГ.К., с
което упълномощава адв.С.М. да изготви молба за образуване , процесуално
представителство и въвод в имот. На 1.07.2010г. по образуваното изп.дело №
367/2010г. ЧСИ е отнел от длъжника П. и е предал на Г.К.ап.№ ***. На предаване
владението е присъствал адв.М. като пълномощник на К.. Последният не е присъствал.
На
23.08.2017г. Р.П. е подал до ВКС молба за отмяна на влязлото в сила решение по
гр.д.№ 18343/2006г. на СРС поради новооткрито обстоятелство, а именно че от
8.07.2006г. К.не е член кооператор в ЖСК Български художник. Към молбата е
приложен Протокол от проведено на 8.07.2006г. ОС на ЖСК „Български художник“ ,
видно от който въз основа на постъпила от Г.К.молба той е освободен от
членство. В протокола е вписано изказване на С.Р., който е присъствал на събранието.
ОС е взело и решение най-малко 5 обекта да не се разпределят на отделни лица,
като ЖСК заведе съответни дела за освобождаването им от самонастанилите се. На
това заседание ап.*** не е преразпределен на член кооператор. Върху протокола е
направено отбелязване от членовете на УС на ЖСК, че е бил на разположение на
член кооператорите за запознаване със съдържанието му в продължение на 3
седмици и до 31.07.2006г. не са постъпили възражения по съдържанието му, поради
което е обявен за влязъл в сила. С решение № 28/8.05.2018г. по гр.д.№
4303/2017г. на ВКС, ІІ г.о. на основание чл.307 ал.3 от ГПК ВКС е отменил
решение №184/1.03.2010г. по гр.д.№ 65/2009г. на ВКС, І г.о., както и решение №
255/6.10.2008г. по гр.д.№ 587/2008г. по описа на СГС и е върнал делото на СГС
за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото адв.М., като пълномощник
наГ.К., е подал молба на 29.05.2018г., с която прави отказ от иска срещу П..
Поискал е от съда да обезсили решението на СРС и да прекрати делото. С определение
№ 12300/31.05.2018г. по гр.д.№ 6222/18г. на СГС съдът е обезсилил решението на
СРС по гр.д.№ 18343/2006г. и е прекратил производството по делото. Определението
е влязло в сила на 28.06.2018г. По молба на Р.П. му е издаден обратен изпълнителен
лист за възстановяване владението му върху ап.№*** и за възстановяване на
разноските по изпълнението в размер на 3 275лв.
Владението
върху ап.*** не е върнато на Р.П., тъй като междувременно ап.*** е бил
разпределен на член кооператор, който последствие го продал на трето лице.
От
множеството приложени съдебни решения е видно, че П. е водил няколко дела като
представител на Р.“ ООД с цел да установи правото си на собственост върху ап.***,
но исковете са били отхвърлени.
Г.К.е
починал на 13.06.2019г. Приживе, във връзка с жалба на Р.П. по преписка вх.№
9993/14г. на 4 РУП СДВР, К.е дал обяснения на 29.04.2014г. В тях той е
потвърдил, че е упълномощил адв.М. да го представлява по граждански и изпълнителни
дела и е потвърдил, че подписите под пълномощните от 25.01.2011г. и от
31.08.2006г. са негови. СРП е отказала
да образува досъдебно производство.
Назначената
по делото съдебна графологична експертиза установи, че подписите за клиент в
пълномощно от 31.08.2006г., представени с исковата молба по гр.д.№ 18343/2006г.
на СРС не са изпълнени отГ.К.; както и че подписите за клиент в пълномощно и
договор за правна защита и съдействие от 11.05.2010г., приложени към молбата за
образуване на изп.дело № 367/2010г. на ЧСИ И.Ч. не са изпълнени отГ.К..
По делото е
назначена и съдебна техническа експертиза, която дава заключение, че пазарната
стойност на наема за ап.№*** за периода юли 2010г. – юли 2019г. е
59 169лв.
По отношение
на ответника е видно, че той е член кооператор в ЖСК „Български художник“ , на
когото са били разпределени жилища в сегашния блок***. Св. А.И., адвокат,
установява, че заедно с ответника са представлявали член кооператорите. Знае,
че Г.К.е упълномощавал ответника да го представлява в производство по чл.38а от
ЗЖСК, както и за изпълнителното дело с предаването на ап.***.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Няма спор в
съдебната практика, че търсенето на защита пред съд не е противоправно, тъй
като съдът дължи защита по всеки предявен иск, а отговорността за вреди от
предявяването на неоснователен или недопустим иск се изчерпва с разноските по
делото. Възможно е обаче предявяването на иск, както и всяко друго
съдопроизводствено действие, да бъде и неправомерно (така напр. Решение №
189/20.06.2014г. по гр.д. № 5193 по описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о.).
Ищецът П. твърди,
че ответника адв.М. противоправно е водил срещу него гражданско дело №
18343/06г. на СРС и изп.дело № 367/2010г. на ЧСИ Ч., като не е имал
представителна власт отГ.К., представил е пълномощни по двете дела, които не са
подписани от К., и е знаел, че К.не е член кооператор при завеждане на
гражданското дело, като целта на ответника е била да отнеме владението върху
собствения на ищеца имот. В резултат на противоправното поведение на ответника
по водените дела, ищецът е загубил владението върху имота и е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснат наем от ап.№*** за периода от
отнемане на владението до подаване на исковата молба в съда.
Следователно
претендират се вреди от злоупотреба с право на иск. Съгласно установената
съдебна практика отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по
правното си естество е деликтна, поради което по общите правила на чл.45 и сл.
от ЗЗД дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени
(претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди (така и решение №
189/20.06.2014г. по гр.д. № 5193 по описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о.).
Противоправността от злоупотреба с право се
изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като
доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при
злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното,
но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към
деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия
стопанин или добрия търговец) грижа (така виж решение № 758/11.02.2011г. по гр.д.
№ 1243 по описа за 2009 г., ВКС, ІVг.о.).
По делото е
установено, че ответникът, практикуващ адвокат, е бил член кооператор в ЖСК
„Български художник“, редовно е присъствал на общите събрания на кооперацията и
е представлявал както кооперацията, така и член кооператорите пред различни
институции, вкл.и пред съда. На 8.07.2006г. ответникът е присъствал на Общото
събрание на ЖСК и е гласувал за освобождаването на Г.К.като член кооператор с
разпределено жилище *** (видно от протокола на л.10 по тази точка 5.2 всички 61
присъствали член кооператори са гласували „за“). Жилище *** не е разпределено
от ОС на това събрание ( до 2009г.) и е взето решение ЖСК да заведе дела срещу
самонастанилите се. Не е конкретизирано кои са самонастанилите се, но ищецът П.
е бил считан за такъв – ползвал е жилище ***, което не му е било разпределено
от ЖСК, тъй като не е бил член кооператор. Около 2 месеца по-късно, на
1.09.2006г. ответникът адв.М. е предявил срещу ищеца П. иск по чл.38а от ЗЖСК
за извеждането му от ап.***. Подписал е исковата молба като пълномощник на
посочения ищецГ.К., като в същата е посочил, че на К.е разпределен апартамент №***,
в който ответникът Р.П. се е настанил и живее. Към исковата молба е приложил
протокол от ОС на ЖСК от 17.12.2005г. (л.31) , в който е отразено приемането на
К.като член кооператор. Не е посочил на съда, че К.всъщност вече не е член кооператор,
нито е представил известния му протокол от ОС от 8.07.2006г. Т.е. с твърденията
си и с представените писмени доказателства е създал убеждението, че Г.К.е член
кооператор и че има правен интерес да предяви иск по чл.38а от ЗЖСК срещу самонастанилия
се в разпределеното му жилище ответник П.. Към исковата молба е представил и
пълномощно от Г.К.да предяви исковата молба, да го представлява по делото, вкл.
и правата по чл.22 ал.2 от ГПК (стар). Назначената по делото съдебна графологическа
експертиза установи, че това пълномощно не е подписано отГ.К.. Съгласно чл. 25
ал.1 от ЗАдв адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено
пълномощно, като ал.2 на с.т. дава възможност упълномощаването пред съд да може
да бъде извършено и устно в съдебното заседание, като в този случай
упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание. Г.К.към
1.09.2006г. не е бил член кооператор, не е упълномощил адв.М. нито писмено,
нито устно да подаде исковата молба срещу Р.П. за извеждането му от ап.*** и да
го представлява по образуваното по тази молба дело. Г.К.не се е явил никога в
съдебно заседание по това дело, продължило на три инстанции до 1.03.2010г. Твърденията
на ответника, че К.е знаел за делото и че той е подписал пълномощното от
31.08.2006г. съдът не възприема. Подписът под това пълномощно за клиент не е
изпълнен отГ.К.. Обясненията, които той е дал пред полицейските органи през 2019г. не могат да се ползват като
доказателство пред настоящото дело (ищецът изрично е възразил във връзка с
ползването им), тъй като не са събрани по реда на ГПК. Показанията на св.адв.И.
съдът не кредитира досежно знанието на Г.К.за воденото дело, на основание
чл.172 от ГПК. Адв.И. е заинтересован от изхода на делото, тъй като, също както
ответника адв.М., представлява ЖСК и член кооператорите пред различни органи,
вкл. и срещу искове предявени от Р.П., и има интерес П. да бъде изведен от ап.***,
а всички негови претенции във връзка с това жилище да бъдат отхвърлени. Отделно,
не е житейски обяснимо, защо два месеца след като по собствена молба Г.К.е
освободен от ЖСК като член кооператор, той ще предявява иск по чл.38а от ЗЖСК срещу
Р.П. и дори ще заплати и адвокатски хонорар на адв.М. и да го представлява по
това дело, вкл. ще поеме разноските за всички инстанции. ОС на ЖСК изрично е
взело решение, че ЖСК ще води дела срещу самонастанилите се. Но дори и да се
приеме, че Г.К.е знаел за делото, той не е упълномощил адв.М. да подаде искова
молба и да го представлява. Нито е подписал пълномощното, нито се е явил пред
съда, за да го потвърди. Не е налице хипотезата на чл.25 ал.3 от ЗАдв, каквото
твърдение извежда ответника, тъй като не са били налице неотложни действия. По
същия начин се е развило и изпълнителното производство. Ответникът е нарушил
разпоредбата на чл.3 от ГПК, съгласно която „участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са
длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината“. Без да е упълномощен от посочения в исковата
молба ищец К., адв.М. е подал искова молба в съда срещу Р.П., в която е твърдял
неверни обстоятелства (че К.е член кооператор) и е искал от съда отстраняването
на П. от ап.***. Ответникът е знаел неистинността на твърдените от него
обстоятелства, но ги е заявил с цел да постигне резултат, който не е правен. Р.П.
не е бил собственик на ап.***, тъй като не е закупил сградата на блок 10 от
собственик – строителна фирма „БМ“ не е имала учредено право на строеж или
други вещни права върху земята или жилищата, които е следвало да изгради за
възложителя ЖСК. Р.П. обаче е завършил апартаментите в бл.10 и е ползвал някои
от тях, което фактическо положение е било толерирано от ЖСК до 2005г. През
2005г. ЖСК е разпределила ап.*** наГ.К., което сочи на явни претенции на
кооперацията към ап.***. Р.П. е отказал да напусне ап.***, тъй като го е считал
за своя собственост (видно от становището му по водените различни дела през
всички тези години). Целта на предявения иск по чл.38а от ЗЖСК срещу П. е била да
го изведе от ап.*** по силата на съдебно решение и чрез държавна власт (съд и
съдебно изпълнение), за да може ап.*** да бъде предоставен на член кооператор. Т.е.
дори и ап.*** да е бил собственост на кооперацията, то освобождаването му от
ползващия го П. не е извършено по установения ред. ЖСК е следвало да води иск
срещу П., каквото решение е взело ОС на 8.07.2006г. и в който процес П. е можел
да направи възражения за заплащане на подобрения, вкл. по чл.74 ал.2 от ЗС,
както и да упражни право на задържане. Постигнатият чрез съдебното решение и
принудителното му изпълнение резултат е отстраняване на П. от ап.*** без ЖСК да
му заплати направените в имота подобрения. Постигнато е разместване на блага не
по установения от закона ред. Целеният резултат не може да оправдае поведението
на адв.М. – твърди неверни обстоятелства пред съд на три инстанции и представя
неистински документ – пълномощно от 31.08.2006г., а пред ЧСИ Ч. отново
представя неистинско пълномощно и иска принудително изпълнение на съдебно
решение, постигнато чрез злоупотреба с иск. Поведението на този, който злоупотребява с
права е противоправно. Нормите на ЗАдв и на Етичния кодекс на адвоката не са
пожелателни за своите адресати, а поставят минималното изискване за тяхното
поведение и работа. Адвокатът не само представлява своите клиенти, той е
служител на съдебната система и част от нея и има отговорност към качеството на
правосъдието. Поведението на адвоката трябва да отговаря на изискванията на
закона – както по отношение професионалните услуги, които предоставя на своите
клиенти, така и в работата му на адвокат, така и в личните му дела. Адвокатът
може да ползва правните процедури само с легитимна цел, не може да ги ползва за
тормоз, сплашване, изнудване или друга противоправна цел. Адвокатът трябва да демонстрира
уважение към правосъдието и към тези, които му служат – съдии, адвокати, вкл. и
съдебните изпълнители. Той е длъжен да изнася пред съда само истината. Ако
задължението за добросъвестност е нарушено, адвокатът отговаря за вреди на
основание чл.3 от ГПК вр. чл.45 от ЗЗД. Вината се предполага, на основание
чл.45 ал.2 от ЗЗД, като тази презумпция не беше опровергана в хода на делото. Напротив,
целеният резултат – да се изведе ищеца от ап.*** е търсен, като е демонстрирано
и поведение да се навреди на Р.П.. След като П. е изведен от жилище ***,
ответникът не е поискал прекратяване на принудителното изпълнение, а е
продължил изпълнителното дело срещу него за събиране на разноските по гр.д.№
18343/2006г. на СРС, като е поискал, а ЧСИ е допуснал, да се наложи възбрана
върху два имота на П., за заплащане на разноски, за които е знаел, че не му се
следват. Ответникът е увредил
противоправно ищеца, като го е лишил от възможността да ползва ап.*** и да
реализира приходи от него. Докато не бъде изведен правомерно от ап.***, ищецът
е можел да го ползва. Дори и несобственик, той търпи правнозащитими вреди. Искът
е доказан по основание, но липсват доказателства за размера на причинената
вреда. На обезщетение подлежи действителната вреда. Ищецът не твърди, а и не се
установи от гласните доказателства, той да е живеел в ап.***. При
отстраняването му от ап.***, ЧСИ е намерил представител на РАВ М. ООД и е
посочил, че жилището се ползва като склад. Ищецът е представител договор за
наем между „Т.“ ООД, чийто управител е той, и РАВ М. ООД. Ответникът е оспорил
този договор, както и останалите такива. Тези документи са частни
свидетелстващи документи, не са подписани от ответника и не се ползват с материална доказателствена
сила. Единственият договор с достоверна дата от 10.06.2010г. е сключения между
„Р.“ ООД, представлявано от П. и „Т.“ ООД, представлявано отново от П., за наем
на ап.*** в размер на 50лв. месечно. Ищецът не е представил доказателства, че е
получавал до 1.07.2010г. доходи от ап.***, за да може съдът да прецени каква е
вредата му от лишаването от възможността да го ползва. С оглед направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност върху претенцията на ищеца,
обезщетение за деликт се дължи 5г. преди предявяване на иска или за периода от
5.08.2014г. до 5.08.2019г. Когато искът е доказан по основание, но липсват
достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът го определя по
своя преценка, съгласно чл.162 от ГПК (така напр. и решение № 189/20.06.2014г.
по гр.д. № 5193 по описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о.). Съобразно конкретните
обстоятелства по делото, съдът определя на ищеца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 10 000лв. Обезщетението се дължи ведно със законната
лихва на основание чл.86 от ЗЗД от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане. Не се установи ищецът да е претърпял имуществени вреди
в размер на претендираните суми от 25 500лв. неполучен наем и 1250лв.
лихва върху претендираната главница, предявени като частични искове от
съответно иск за главница за 60 000лв. и иск за лихва за 40 000лв. За
разликата над присъдения размер обезщетение, искът за главница и лихва за
забава върху нея, следва да се отхвърли.
По
разноските:
Новоконституираният
ищец претендира разноски по списък в размер на 2570лв.
Ответникът
претендира разноски по списък в размер на 1600лв. Ищецът оспорва размера на
разноските като прекомерен. Възражението му е неоснователно. Претендираният
размер от 1600лв. е близък до минималния размер, предвиден за цената на
исковете, съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери
адвокатски възнаграждения – 1332лв. Няма основание за намаляване на претендирания
от ответника адвокатски хонорар.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски съобразно уважената част от иска
– 976,60лв.
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 992лв.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на С.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***, правоприемник на
първоначалния ищец Р.С.П., починал в хода на процеса на 4.10.2020г., сумата от
10 000лв. на основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.3 от ГПК ведно със законната
лихва от 5.08.2019г. до окончателното изплащане и 976,60лв. разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и
лихви за разликата над уважения размер, като недоказани.
ОСЪЖДА
С.Р.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.Р.М., ЕГН **********,
с адрес *** разноски в размер на 992лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия :