Определение по дело №2609/2019 на Административен съд - Бургас

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №2398

 

гр.Бургас, 30.10.2019 г.

 

Административен съд гр. Бургас, четвърти състав, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 2609 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 127ж, във вр. с чл. 41, ал. 3 от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от  „Тропи Къммодити“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1113, ул. “Елемаг“ № 19, бл. 309, ет. 15, ап.56, представлявано от В.С.против действия на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в протокол № 022601360120_3/10.10.2019г., потвърдени с решение № 124/16.10.2019г. на директор на ТД на НАП-Бургас.

Жалбоподателят иска отмяна на посочените действия, чрез отмяна на акта, в който са обективирани.

Счита, че фактите, въз основа на които е направена преценка за наличие на предпоставки за налагане на обезпечителни мерки, са или неъответстващи на действителното положение или неправилно интерпретирани, което е предпоставило неправилно приложение на материалния закон. Възразява относно начина (при липса на информация относно ползвани източници на данни), по който е определена пазарната стойност на стоките, респ. размера на обезпечението.

Ответникът-  Териториален директор на ТД на НАП - Бургас не изразява становище по жалбата.

Оспорването е допустимо.

 

Жалбата е подадена в срока по чл. 41, ал. 3 от ДОПК, приложим по силата на чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК, от лице с доказан правен интерес.

Въз основа на представените с административната преписка доказателства, от фактическа и правна страна, съдът приема следното:

На 10.10.2019 година, орган по приходите е извършил проверка на стоки с висок фискален риск, с получател „Тропи Къммодити“ ООД и на основание чл.121а, ал.3 ДОПК, е определил обезпечение в размер на 22 701 лева, представлявщо 30% от пазарната стойност на стоките. Приел е наличие на предпоставките, регламентирани с нормата на чл.121а, ал.2 от ДОПК, въз основа на следните констатации: „ при проверка в информационните масиви на НАП по оптошение на „Тропи Къммодити“ ООД е установено- липса на кадрова обезпеченост на дружеството за периода .11.2018г.- .08.2019, която да гарантира безпрепятствено осъществяване на търговската му дейност; - средномесечен оборот за 24 последователни месеца в размер на 30 000лв., сочещ на извършване на инцидентни сделки на стоки с висок фискален риск; - дружеството е новорегистрирано- от 15.11.2018г. по ДОПК и с активна  регистрация по ЗДДС от 29.11.2018г., т.е. по- малко от 8 месеца преди проверката; - свързаност с лице, с установени изискуеми задължения над 5000лв.“

Резултатите от проверката са обективирани в протокол в протокол № 022601360120_3/10.10.2019г.

На същата дата са предприети и действия по обезпечаване на доказателствата, представляващи 23 000.00 кг. сурова захар от захарна тръстика, без ароматизиращи и оцветяващи добавки на обща стойност 75 670 лева. Стоката е иззета и описана в приемо-предавателен протокол №022601360120_5/10.10.2019г., и предоставена на отговорно пазене в склад на дружеството.

         При проверката е установено, че техническото средство за контрол не е с нарушена цялост, както и че е налице съответствие между посоченото в документите, и установено при проверката вид и количество на стоката. Тези констатации са описани в протокол № 022601360120_2/10.10.2019г.

          С банково бордеро от 10.10.2019 година обезпечението в размер на 22 701 лева  е заплатено.

На 11.10.2019г. е освободена иззетата стока с висок фискален риск, поради заплащане на определената гаранция, като за това действие е съставен протокол №022601360120_7/10.10.2019г..

 На 15.10.2019 година дружеството е подало жалба вх. №ИТ - 00-10476 до ТД НАП - Бургас, в която посочило, че действията на органа по приходите са незаконосъобразни и е поискало отмяната им.

          По подадената жалба, директорът на ТД НАП - Бургас се е произнесъл с решение №124 от 16.10.2019 година, като я отхвърлил, като неоснователна. Мотивите на решението преповтарят тези, изложени в обжалвания протокол.

            Според жалбоподателя, оспорените действия са незаконосъобразни, поради неправилно приложение на закона. Твърди, че изводите, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни не са фактически обосновани.

Отделно представя влязъл в сила АПВ № П-22221419059609-004-001/30.04.2019г., с който му е възстановен ДДС в размер 84 501,33лв. за периода 1.01.2019г.- 31.03.2019г. и който съдържа информация, получена в резултат на извършена проверка, относно дейността на дружеството, начина на осъществяването й, начин на финансиране на дейността, деклариран финансов резултат за 2018г., липса на предпоставки за налагане на запор на вземания за задължения за трети лица и липса на изискуеми данъчни и осигурителни задължения. Представя справка за продажбите за периода 01.12.2018г.- 14.10.2019г., удостоверяваща реализиран оборот за периода в размер на 1 716 839,16лв. (средномесечен- 163 508,82лв.) и дневник на продажбите за периода.

            Съдът, намира възраженията за основателни.

Разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК, сочи че при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на: 1. нарушаване целостта на техническите средства за контрол; 2. неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4; 3. несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката; 4. неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й.

Според ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма, предварителните обезпечителни мерки могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В тези случаи органът по приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. Забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер на 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.

 

За да се наложат предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката е необходимо да е изпълнено някое от условията, разписани в чл. 121а, ал. 1 от ДОПК. В случая не е налице нито едно от тях.

Нещо повече, в  Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 022601360120_2/10.10.2019г., се съдържа изрична констатация за липса на несъотвествие между посоченото в документите и установеното на място вид и количество стока, както и че техническото средство за контрол не е с нарушена цялост.

Предприемането на действия за обезпечаване на доказателства е мотивирано с разпоредбата на чл. 121а, ал.2 от ДОПК.

Формалното цитиране на хипотезата на тази норма не може само по себе си да обоснове извод за реализирането й.

Задължение на  органа по приходите е да установи конкретни факти, които да дават възможност недвусмислено да се заключи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Изложените в случая мотиви на органа, не указват на наличие на обезпечителна нужда по смисъла на посочената разпоредба.

В оспорения акт се съдържат констатации относно факти, чиято оценка според органа сочи на наличие на обезпечителна нужда.

Липсват обаче каквито и да е доказателства относно фактите, въз основа на които е направен този извод. Нещо повече, проверяваното лице представя доказателства, които опровергават част от изложените факти- тези касаещи оборота на дружеството и инцидентността на сключваните от него сделки.

Напълно недоказана е констатацията за свързаност с лице, с установени изискуеми задължения над 5000лв. Това лице не е индивидуализирано, не е посочено и в какво се изразява свързаността.

Следва да се посочи, че орган по приходите с АПВ е установил липса на предпоставки за налагане на запор на вземания за задължения за трети лица и липса на изискуеми данъчни и осигурителни задължения.

Отделно от това, самото наличие на свързаност с такова лице не предпоставя автоматично извод за възможни затруднения за събиране на данъците при реализиране на процесната стока.

Извод за наличие на обезпечителна нужда не може да се направи и на база констатациите за липса на кадрова обезпеченост. Органът не сочи с какъв точно персонал следва да разполага дружеството за осъществяваната от него дейност, за да „се гарантира безпрепятствено осъществяване на търговската му дейност“.

Жалбоподателят твърди, а и това е установено по делото, че разполага с наети два търговски склада и има сключени договори с външни фирми за осъществяване на дейността си.

            За да е налице посоченото от органа по приходите „невъзможно или значително затруднено събиране на данъци“, то следва дружеството не само да има установени публични задължения (каквито в случая не се и твърдят), но и да е налице тенденция към неплащането им, установена трайно във времето. Изложеното от органа по приходите предполага предварително извършена проверка и анализ на задълженията на дружеството, техният размер и на трайна тенденция във времето към неплащане на установени публични задължения.  Такъв анализ липсва, липсват и факти, въз основа на които да може да бъде направен извод за „невъзможно или значително затруднено събиране на данъци“.

            Основателно е и възражението досежно определянето на стойността на обезпечението по чл. 121а, ал. 1 от ДОПК, в размер на 30% от пазарната стойност на стоките. Липсват конкретни данни относно определянето на пазарната стойност. Твърди се наличие на експертен резултат, но експертиза по делото не е представена, така че да може да се установи кои са взетите предвид неконтролируеми сделки, осъществени при съпоставими условия.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорените от жалбоподателя действия, обективирани в  протокол № 022601360120_3/10.10.2019г., потвърдени с решение № 124/16.10.2019г. на директор на ТД на НАП-Бургас, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

 

 

 

 

 

 

 

Ето защо и на осн. чл.127ж ал.1 във вр. с чл. 41 ал.3 ДОПК, Административен съд - гр. Бургас, четвърти състав,

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ действия на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в протокол № 022601360120_3/10.10.2019г., потвърдени с решение № 124/16.10.2019г. на директор на ТД на НАП-Бургас.

 

 

 

 

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: