№ 355
гр. Шумен, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20233630201430 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22 – 0869 - 001802/11.08.2022 г. на
Началника на сектор "ПП" към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Т. С. М. ЕГН ********* са наложени административно наказание
"глоба" в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно, алтернативно желае да бъде намалена санкцията и да бъде
предоставена възможност на жалбоподателя да посочи лицето, на което е предоставил
управлението на МПС в процесния период. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява.
Явява се процесуален представител – адв. Т., която поддържа жалбата и иска да й
бъде определен и присъден размер на разноски, като прилага договор за правна защита с
правно основание чл. 38 от ЗА.
Процесуален представител на административно наказващият орган, редовно
призовани, се явява в едно от съдебните заседания по делото .
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното :
На 11.07.2022 г. в 12,48 часа в с. Радко Димитриево на ул. Бургаско шосе" до № 5,
се движело МПС т.а. „Фолксаваген Крафтер 2,5 ТДИ“ с рег. № В 1600РВ, в населено
място.
При ограничение на скоростта до 50 км/ч, била засечена скорост на движение на
МПС „Фолксаваген Крафтер 2,5 ТДИ“ с рег. № В 1600РВ 101 км/ч, намалена с 3 %,
поради възможна техническа грешка. Нарушението било установено от АТСС ARHCAM
S1№ 11743с3, нарушение № 13008 от АИС ЕЦОН . По делото са приложени 2 бр. снимки
на МПС , снимка на позиционираната камера, протокол за извършена проверка на ПИМ,
протокол за използвана АТС, протокол за проверка № 50 на БИМ.
При направена справка било установено, че собственик на автомобила е „Хлад „
1
ЕООД, с Булстат *********, със законен представител Т. С. М., ЕГН **********.
С цел установяване на лицето управлявало процесното МПС на 11.07.2022г в 12,48
часа в с. Радко Димитриево на ул. Бургаско шосе" до № 5 били изпратени декларации по
чл. 188, ал.1 от ЗДВП и покана по чл. 40 от ЗАНН до законния представител на „Хлад„
ЕООД, с Булстат *********. Декларациите не били попълнени от законния представител на
„Хлад„ ЕООД.
Била му връчена и покана за явяване в двуседмичен срок в сектор ПП при ОДМВР –
Шумен за съставяне на АУАН.
В указания срок жалбоподателят не се явил.
На 11.07.2022г. бил съставен АУАН № 1802 бл. № 158181, за нарушение на чл. 21,
ал.1, вр. чл. 188 от ЗДВП, на Т. С. М., ЕГН *********, а именно за това, че на 31.05.2022г.
в 12,48 часа в обл. Шумен, в с. Радко Димитриево, ул. Бургаско шосе до № 5, в посока към
гр. Бургас, във връзка с разпоредба на чл. 188 от ЗДВП, в качеството на законен
представител на „Хлад„ ЕООД, с Булстат *********, не посочва кой е управлявал т.а.
„Фолксаваген Крафтер 2,5 ТДИ“, с рег. № В 1600РВ, собственост на дружеството, като
при ограничение на скоростта в населено място до 50 км, обозначено с ПЗ Д-11, МПС е
управлявано със 101 км /ч, намалена с 3 %, поради възможна техническа грешка на
техническото средство. Превишава с 51 км. Нарушението е установено от АТСС
ARHCAM S1№ 11743с3, нарушение № 13008 от АИС ЕЦОН.
Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, което е удостоверено с подпис на лице
С. С. И.
Въз основа на съставения акт и материалите, съдържащи се в административно-
наказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление
№ 22 – 0869 - 001802/11.08.2023 г. на Началника на сектор "ПП" към ОДМВР - Шумен, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Т. С. М. ЕГН **********
са наложени административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В НП е посочено, че е съставено за това, че на 11.07.2022г. в 12, 48 в с. Радко
Димитриево, на ул. „Бургаско шосе“, като водач на лек автомобил „Фолксаваген Крафтер
2,5 ТДИ“ с рег. № В 1600РВ, България при следните обстоятелства : до № 5 в посока към
гр. Бургас във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДВП в качеството си на законен
представител на фирма „Хлад„ ЕООД с Булстат *********, не посочва кой е управлявал
т.а. „Фолксаваген Крафтер 2,5 ТДИ“ с рег. № В 1600РВ, собственост на дружеството,
като при ограничение скоростта в населено място до 50 км/ч, обозначено с ПЗ Д-11 ,
МПС е управлявано със 101 км /ч намалена с 3 % поради възможна техническа грешка
на техническото средство . Превишава с 51 км. Нарушението установено от АТСС
ARHCAM S1№ 11743с3, нарушение № 13008 от АИС ЕЦОН
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено
доказателство – снимка.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, тъй като техните показания са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от тях действия на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели,
или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е
извършил.
Проведен е разпит на свидетел Д.В., допуснат при режим на водене от страна на
жалбоподателя, чиито изявления дадени в открито с.з., че именно той е шофирал процесното
МПС на 31.05.2022г., съдът не кредитира, доколкото не кореспондират с други
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и
НП. В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субектът на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с
всички допустими доказателства, че има извършено конкретно административно нарушение
и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
2
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Събраните доказателствата по делото
безспорно установяват противоправно управление на МПС на посочените в НП дата, час и
място. Доказан е фактът на извършване на нарушението, санкционирано с процесното НП.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството
му на водач на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Същевременно съдът намира, че в хода на административно – наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Видно в АУАН като дата на извършване на процесното нарушение е посочена датата
31.05.2022г., когато е станало засичането на скоростта на процесното МПС .
Същевременно в НП е посочена дата на нарушението 11.07.2022г. Това съществено
разминаване на датата на извършеното нарушение в АУАН и в НП е довело до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице.
НП очертава рамката на административно - наказателното обвинение срещу
жалбоподателя, чрез посочване на обстоятелствата на обвинението по начин, който определя
предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и участието на
нарушителя в него, което да гарантира осъществяване на правото му на защита и това
именно е същността на изискванията към формата и съдържанието на НП. Минималното
съдържание, което следва да съдържа всеки един акт са място на извършване на
нарушението, начин на извършване, обстоятелствата, при които е извършено. В конкретният
случай, при така направеното описание на нарушението и посочената дата на извършване
на нарушението, е допуснат съществен порок по смисъла на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Датата
на осъществяване на деянието е обстоятелство индивидуализиращо конкретното деяние и
липсата на яснота относно времето на извършването му, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила – чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Процесуалните
правила на ЗАНН, регламентиращи процедурата по съставяне на АУАН и НП, респективно
тяхното съдържание, са формални, но същите са условие за тяхната валидност. Неспазването
на императивни изисквания обосновава отмяната на НП като незаконосъобразно.
Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение предпоставя
индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички
изисквания на чл.57 от ЗАНН. Докато закона, в чл.53, ал.2 от ЗАНН, дава възможност на
административно – наказващият орган да издаде НП, макар в АУАН да е допусната
нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до
издаваното НП, при което административно – наказващият орган следва да спази всички
изисквания на нормите на ЗАНН, вкл. и чл.57 ал.1 т.5 като посочи обстоятелствата, при
които е извършено, както и датата, на която е извършено. Неспазването на това изискване
води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
Както преди, така и след изменението на ЗАНН, съдът не разполага с правомощие да
потвърди НП или преквалифицира изпълнителното деяние, като едновременно с това
приеме различна фактическа обстановка от описаната в НП. Според разпоредбата на чл. 63
ал. 7 т. 1 ЗАНН / изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл.
58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни
указания в тази насока съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020
г. на ВАС. Според цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните
факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал.1, т.2 НПК във връзка с чл.
84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените
от административно-наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без
да отменя наказателното постановление, респект. електронния фиш. Датата на
осъществяване на деянието е основен съставомерен факт, индивидуализиращ конкретното
деяние. Установяването на различна дата на извършване на нарушението от приетата от
наказващият орган, съставлява съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
3
Поради изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и недоказано, следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на делото, направеното искане за определяне на адвокатско
възнаграждение, предвид представените доказателства за сключен договор за правна помощ
на основание чл. 38 от ЗА между жалбоподателя и представителя му адв. Т. и присъждането
му, се явява основателно.
Иска се да бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл.38
от ЗА, като се представят доказателства – договор за правна помощ и
консултантско съдействие от 25.06.2023г., в който е посочено основание чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съдът съобрази чл. 38, ал.2 от ЗА, според който в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати, същевременно съобрази и естеството на
производството, както и правилата за определяне на съответното минимално
възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения като приема, че на адвокат Т. следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на минимално предвидения,
а именно 400лв., което да бъде заплатено от ОДМВР - Шумен
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 0869 - 001802/11.08.2022 г. на
Началника на сектор "ПП" към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Т. С. М., ЕГН ********** са наложени административно
наказание "глоба" в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца,
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –Шумен да заплати на адвокат К. Т. при
ВАК, с личен № ********** по карта № VAK0860, сумата от 400 лева, адвокатско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4