Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София 16.04.2021
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 8517 описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 72900 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 64631/2018 г. на СРС, II ГО, 156-ти състав, съдът е отхвърлил предявените искове от „Ф.Р.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, индустриална зона, гара Разград-Птицекланица срещу „Н.“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 323 ТЗ, във вр. чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал.
1, пр. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 20 218,41 лева, представляващи обезщетение за имуществени
вреди под формата на претърпени загуби от неизпълнението на Договор за
покупко-продажба на зърно от 19.03.2018 г., като разлика между уговорената
по договора цена в размер на 240,00 лева на тон и заплатената цена по
заместваща сделка, обективирана във Фактура № **********/23.08.2018 г. с
издател „Б.-**“ ООД и получател „Ф.Р.“ ЕАД за покупка на 262,120 тона пшеница,
реколта 2018 г. по цена 350,00 лева, както и за заплащане на сумата от 3 676,09
лева, представляваща мораторна неустойка съгласно клаузата на чл. 4.2. от
Договор за покупко-продажба на зърно от 19.03.2018 г.
С решението ищецът е
осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника деловодни разноски
в производството и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът
„Ф.Р.“ ЕАД, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплакване за неправилност поради допуснати нарушения на
материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. По-конкретно
поддържа, че съдът неточно е базирал изводите си на събраните свидетелски
показания по делото. Излага поробни съображения за наличие на противоречия в
мотивите на първоинстанционното решение, в които са направени разнопосочни
изводи от развалянето на договора, което е смесено с изпълнението на конкретно
поето задължение. Като обосновава и неправилност на изводите относно
кредиторовата забава, жалбоподателят моли
въззивната инстанция да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това
да уважи изцяло предявените осъдителни искове.
Въззиваемата страна „Н.“ ООД не
изразява становище по жалбата и не ангажира доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в
обжалваната част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата: произнася се по правилността на фактическите и правни констатации само
въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд. Следователно,
относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК
е основание за касиране на въззивното решение, освен ако се касае до приложение
на императивна правна норма или до интересите на страна, поставена под особна
закрила, за които съдът следи служебно.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е процесуално допустимо. По същество
решението е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд изцяло споделя и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по
този начин ги прави свои, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
По наведените оплаквания и доводи във въззивната
жалба, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от „Ф.Р.“ ЕАД с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 82 ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу „Н.“ ООД. С протоколно определение съдът е
приел за съвместно разглеждане направено възражение за прихващане с правно
основание чл. 372, ал. 1 ТЗ.
При съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства от фактическа страна се установява, че на 19.03.2018 г. между „Ф.Р.“ ЕАД от една страна, в качеството на
купувач и „Н.“ ООД от друга страна, в
качеството на продавач, е сключен договор, по силата на който ответникът се
задължил да прехвърли на ищеца 350,00
тона пшеница, а последният се е задължил да му заплати покупна цена в размер на
240,00 лева на тон. Страните се уговорили, че пшеницата трябва да бъде доставена в складовата/производствената
база на купувача в гр. Павликени до 31.07.2018 г. Съгласно чл. 2.2 от
Договора купувачът заплаща по банков път договорените количества стока от
съответния вид в срок до пет дни от датата на процесния договор и издаване на
фактура за авансово плащане от продавача. В изпълнение на така поетото
задължение, видно от приложеното извлечение от банкова сметка (***. 7 от
делото), ищецът „Ф.Р.“ ЕАД е заплатил на
ответника на 20.03.2018 г. сумата от 84 000,00 лева с посочено основание „аванс
пшеница“. Установява се от показанията на разпитания свидетел Дрангозов, които
кореспондират на представените и пирети като писмени доказателства
товарителници, кантарни бележки и анализни свидетелства, че на 07.07.2018 г.
ответникът „Н.“ ООД доставил първата част от
уговореното количество в размер на общо 98 380 кг с три камиона, които докарали
житото в базата в гр. Павликени, според
уговореното в договора. Камионите трябвало да направят два курса същия ден, но
вместо да разтоварят, се наложило да чакат часове. Накрая били изпратени да
разтоварят на друго място - в Бяла черква, където, обаче, не можело да се
премине с товарен камион, достъпът до мястото за разтоварване бил много труден,
влизането било невъзможно, тъй като силузът е за 4 тонен автомобил. Не се
спори, че след това пренасочване продавачът поискал да изпълни само на мястото,
което е било уговорено в договора. Тъй като в базата в гр. Павликени нямало
място и доставките можело да се извършат само в гр. Бяла черква, на
10.08.2018 г. ответникът
превел обратно на ищеца-купувач сумата от 52 128 лева, като посочил
основание „недоставена пшеница“, видно от представеното извлечение от банкова
сметка. ***, а и от представените фактура и извлечение
от банкова сметка ***.08.2018 г. се установява, че ищецът „Ф.Р.“ ЕАД е заплатило на трето за делото лице „Б.-**“
ООД сумата от 91 742,00 лева по Фактура № **********/23.08.2018 г. за покупка
на 262.120 тона пшеница по цена от 350 лв. на тон.
При тези данни правилен се явява изводът
на първоинстанционния съд от правна страна, че страните са били обвързани от
валидно възникнало търговско-правно отношение по договор за търговска продажба
на стоки. След като ищецът и купувач „Ф.Р.“ ЕАД е изпълнил
основното си задължение за плащане на цялата цена, а ответникът и продавач „Н.“ ООД е предложил изпълнение в уговорения
срок, но на
предварително уговореното място за доставяне на стоката, спорът се концентрира
около въпроса за правното значение на местоизпълнението на така поетото
насрещно задължение. Под местоизпълнение по смисъла на чл. 68 от ЗЗД се разбира
мястото, където трябва да бъде извършена престацията. То се определя или от
съдържанието на сделката, от която произтича задължението, т.е. от естеството
му, или от закона, или от договора. В случая местоизпълнението е определено по
взаимно съгласие на страните. След като по този начин то е станало част от
съдържанието на облигацията и е подчинено на обвързаната воля на страните,
мястото на изпълнението може да бъде променено единствено по силата на
постигнато ново съгласие, освен ако самият договор не е дал правото на една от
страните по него да промени местоизпълнението едностранно, какъвто не е
настоящия случай. Това означава, че едностранното посочване на друго място на
изпълнение от едната страна не обвързва другата, която нито е длъжна да приеме,
нито да изпълни там. Правните последици от неспазването на предварително
уговореното местоизпълнение се свеждат до това, че страната, която не зачита
тази уговорка, изпада в забава спрямо насрещната страна. В тази връзка следва
да се има предвид, че както длъжникът не може едностранно да изпълни на друго
място, различно от надлежното, така и кредиторът не може да поиска да му се
престира на място, различно от уговореното. В настоящия случай страните по
договора за покупко-продажба от 19.03.2018 г. са уговорили, че продадената
пшеница от 330 тона ще бъде доставена в складовата/произвоствената база на
ищеца в гр. Павликени - чл. 1.1. от договора. Вместо това, ищецът е поискал
пшеницата да бъде доставена в гр. Бяла черква, но без по това да е било
постигнато съгласие с продавача. Напротив, именно липсата на такова е довело до
връщането на остатъка от продажната цена за разликата над доставеното до предварително уговореното
количество.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато
длъжникът не изпълни задължението си точно, кредиторът има право да иска
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата, или обезщетение вместо
изпълнението, което по силата на чл. 82 от ЗЗД обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото са пряко и непосредсвена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Следователно,
когато длъжникът е готов да изпълни задължението си точно, но не изпълнява,
защото самият кредитор е в забава, то последният няма право нито на обезщетение
за неизпълнение, нито на неустойка. В нормата на чл. 95 ЗЗД е предвидено, че кредиторът е в
забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или
не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. Именно такъв е и настоящия случай: както се посочи по-горе и
по аргумент о чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, ищецът „Ф.Р.“ ЕАД
не може едностранно да изменя договора, като изпраща товарните автомобили на продавача
„Н.“ ООД, да
разтоварват доставяната пшеница на място, което е различно от уговореното по
договора. След като ищецът не само отрича, а напротив - признава, че камионите
с пшеницата са били пренасочени от него, което по правната си същност
представлява съдебно признание на неизгодни за въззивника факти, ценено по реда
на чл. 175 ГПК като кореспондиращо с останалия доказателствен материал, следва
доводите във въззивната жалба за неправилно възприемане на свидетелските
показания и необоснованост на правните изводи, направени от първоинстанционния
съд, да бъдат отхвълени изцяло, като неоснователни.
Неосновтелно във въззивната жалба се поддържа и наличие на неяснота и противоречие в мотивите
на първоинстанционното решение относно това: дали, от кого и по чия
вина процесният договор е развален. Настоящият съдебен състав счита за правилен
и законосъобразен извода на СРС, че е налице хипотезата на частично разваляне на договора -
за неизпълнената част, което е настъпило с връщането от ответника на ищеца на
10.08.2018 г. на сумата от 52 128,00 лева, с посочено основание „недоставена
пшеница“, което частично разваляне е допустимо по аргумент от разпоредбата на
чл. 89 ЗЗД. Това частично разваляне от страна на ответното "Н." ООД е
последица от изпадането в забава на ищеца
„Ф.Р.“ ЕАД, който не е бил в състояние да
приеме доставката на закупеното количество пшеница на уговореното място на
изпълнение.
С
ангажираните доказателства за закупеното от „Ф.Р.“
ЕАД количество пшеница по 350 лв. на
тон за сумата от 91 742,00 лева по
Фактура № **********/23.08.2018 г. от „Б.-**“ ООД, ищецът и въззивник се
домогва да докаже вредата си от отказа на ответника да достави цялото
уговореното количесво пшеница, макар и на място, различно от първоначално
предвиденото от тях. Твърдяната връзка между горепосочената заместваща сделка и
неизпълнението от страна на въззиваемия по процесния договор, обаче, не е пряка
и непосредсвена. По делото липсва пълно и главно доказване на обстоятелството, че
е налице връзка между твърдяната заместваща сделка и неизпълнението по процесния договор,
както и че втората по време сделка (сделката на покритие) обслужва същия икономически интерес. Ето защо
и след като ищецът не е доказал, че последващото количество пшеница е закубил
на по-висаката цена именно поради това, че не е могъл да получи същото, но на
по-ниска цена от ответника, е без значение за крайния изход на спора дали
договорът е развален и от коя от страните по него.
По отношение претенцията за неустойка настоящият
състав намира, че такава не може да бъде присъдена, тъй като ищецът не е изправна
страна по облигацията. От друга страна, предвид настъпилото разваляне, неустока
може да се претендира само ако такава е предвидена единствено и само за
обезщетение при разваляне на договора, както това е прието изрично с Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, пред каквато хипотеза в настоящия случай не
сме изправени.
Поради изложеното и поради съвпадение на изводите на
двете инстанции, в упражнение на правомощията си по чл.272 от ГПК, въззивният
съд е длъжен да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна „Н.“ ООД следва да бъдат присъдени разноските
сторени пред настоящата въззивна инстанция в размер на 1 500 лв. съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие от 15.03.2021 г.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72900 от 22.03.2019 г. по гр.д. № 64631/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 156-ти състав, включително в частта за разноски.
ОСЪЖДА „Ф.Р.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
Разград, индустриална зона, гара Разград- Птицекланица да заплати на „Н.“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:*** разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 500 лв.,
представляващи платено адв.възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис от същото на страните с касационна жалба пред ВКС
при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.