№ 1535
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501796 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №285498/28.04.2021г. по описа на ВРС, на
Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник
Л.Ч.-Т. – главен юрисконсулт на Областно пътно управление гр. Варна, срещу частта на
решение №261320/14.04.2021г. на Варненски районен съд, 20 състав, постановено по гр.д.
№8174/2020г. по описа на ВРС, с която е отхвърлен предявеният срещу
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна в качеството му на
третото лице – помагач и солидарно отговорен съдружник на ДЗЗД „ПОНТ” обратен
осъдителен иск за сумата 181,67 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета №470416171715790 от 14.11.2019г. по договор „Каско”, полица
№4704160800002509 за причинени на 29.03.2017г. имуществени вреди на лек автомобил
„Фолксваген Голф”, с рег.№ ****, собственост на И.С.П., ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда 14.05.2020г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение №1822/15.05.2020г. за парично задължение по
чл. 410 от ГПК и за която по отношение на жалбоподателят – ответник Агенция „Пътна
инфраструктура” е прието за установено, че дължи процесната сума на ищеца
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
1
ГРУП” АД, ЕИК *********, гр. София, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
подаването на заявлението в съда до окончателното й плащане, и разноските по делото.
Поддържаните във въззивната жалба оплаквания са за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на съда, че не е налице
неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника – ищец по обратния иск
поради това, че не е ангажирал доказателства, въз основа на които да може да се направи
извод, че именно на „Инжстройинженеринг” ЕООД, като солидарно отговорен съдружник в
ДЗЗД „ПОНТ” - последното като изпълнител по сключен с Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ) договор за възлагане на обществена поръчка от 06.07.2015г. с
предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо,
зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските
пътища на територията на североизточния район, стопанисван от АПИ, съгласно чл.19, ал.1,
т.1 от Закон за пътищата за обособена позиция №1 ОПУ-Варна”, са възложени строително-
ремонтните дейности в процесния участък път III-2902, от разклона за с.Куманово до Т-
образното кръстовище с път III-902. Твърди се, че първоинстанционния съд не е обсъдил
задълбочено и в пълнота, както го задължава разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК,
събраните по делото доказателства. Счита за доказано, че процесният участък е част от този,
който е възложен за ремонт на ответника, като посочва, че неговата отговорност намира
правното си основание в разпоредбата на чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.33 от Договора за
обществена поръчка от 06.07.2015г. Излага, че е налице неточно изпълнение на договора в
качествено отношение, поради което и изпълнителят носи имуществена отговорност за
причинените вреди, като за възложителя възниква правото да претендира обезщетение за
претърпени загуби по смисъла на чл.82 ЗЗД, тъй като те са пряка причинно-следствена
връзка с неизпълнението и настъпват при заплащането на обезщетение на застрахователя на
увреденото лице. Позовава се на клаузата на чл.33 от договора и на факта, че макар към деня
на пътния инцидент ремонтът на този пътен участък да е бил завършен, той е бил
гаранционен на основание чл.18, ал.3, т.1 от договора, като счита, че подписания без
забележки отчет за извършените работи - сертификат №34 от 22.03.2017г. не освобождава
изпълнителя от отговорност, тъй като към датата на инцидента на пътния участък е имало
необезопасена и необозначена дупка, причина за ПТП-то и вредите по лекия автомобил.
При тези основни оплаквания въззивникът моли въззивния съд да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което
обратната искова претенция да бъде уважена. Претендира и присъждане на разноски,
включително юрисконсулско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
В подадения отговор на въззивната жалба третото лице помагач - ответник по
обратния иск „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, гр. Варна, излага аргументи за нейната
неоснователност. Като поддържа твърденията си, че: - като изпълнител по сключения
2
договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-15 от 06.07.2015г. не разполага със
свобода на действие и самостоятелност, а във всичките си действия е зависим от волята на
възложителя - Агенция „Пътна инфраструктура”; - изцяло по преценка на възложителя се
изготвят месечните задания, с които се указват точните участъци, които следва да се
отремонтират от изпълнителя за съответния период; - след изпълнение на възложените
дейности се изготвят необходимите отчетни документи, удостоверяващи завършеността на
обекта; - възложеното задание за месец февруари 2017г., за участъкът от път ІІІ-2902 от
км.0+000 до км 13+500 е било изпълнено качествено и в срок и прието от възложителя без
забележки по изпълнението, въззиваемият счита, че е изправна страна по сключения
договор и не носи отговорност за вреди, а същата следва да се понесе от възложителя, в
чието именно задължение като стопанисващ пътя субект е да следи за състоянието на пътя и
да предприема мерки за отстраняването на недостатъците по платното. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът Агенция
„Пътна инфраструктура” чрез надлежно упълномощен представител юрисконсулт Л.Ч. е
заявил, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба, изложените в нея доводи и искане,
и моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната част да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски като представя
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД не е взел участие в
съдебното заседание чрез законен или упълномощен представител.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
С решение №261320/14.04.2021г. на Варненски районен съд, 20 състав, постановено
по гр.д. №8174/2020г. по описа на ВРС, е прието за установено, че ответникът Агенция
„Пътна инфраструктура”, гр. София дължи на ищеца ЗАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп”,
ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата 181,67 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 470416171715790 от 14.11.2019 г. по договор
„Каско”, полица № 4704160800002509 за причинени на 29.03.2017 г. имуществени вреди на
лек автомобил „Фолксваген голф”, рег. № ****, собственост на И.С.П., вследствие на
преминаването на л.а. през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в
участъка между с. Куманова и Т-образно кръстовище с Републикански път III-902, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
14.05.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №4615/2020г. на ВРС е била издадена заповед за изпълнение №1822/15.05.2020 г., на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.49 от ЗЗД. В тази му част
решението не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.
3
В първоинстанционното производство от страна на ответника по първоначалния иск
Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, спрямо конституираната подпомагаща го
страна е предявен и приет за разглеждане обратен иск с правно основание чл.79, ал.1,
предл.2 ЗЗД за осъждане на третото лице – помагач „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД,
ЕИК *********, да му заплати сумата от 181,67 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 470416171715790 от 14.11.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
както и сторените разноски по делото, включително юрисконсулско възнаграждение.
Същият е аргументиран с твърдения, че на 06.07.2015 г. между Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ) и ДЗЗД „ПОНТ” е сключен договор за възлагане на обществена
поръчка №РД-38-15/06.07.2015г. с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни
ситуации) на републиканските пътища на територията на североизточен район,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата” за обособена позиция
№1 ОПУ-Варна”. Съгласно чл.12 от договора, изпълнителят по договора се е задължил да
изпълнява възложената работа при спазване изискванията на „Технически правила за
поддържане и ремонт на пътищата”, издадени от Национална агенция „Пътна
инфраструктура (НАПИ) - 2009г., както и плана за зимно поддържане на републиканската
пътна мрежа. Съгласно клаузите на договора изпълнителят е бил длъжен да предприема
всички необходими действия за осигуряване на безопасни условия за движение, както и
опазване на пътищата и пътните принадлежности, длъжен е бил да започва работа веднага
след появяване на необходимост от това и да отговаря за поддържането на републиканските
пътища в добро експлоатационно състояние. През месец февруари 2017 г. участъкът от път
ІІІ-2902, от км.0+000 до км 13+500, е бил ремонтиран, като е извършено изкърпване на
настилката със студена асфалтова смес – ръчно. Ремонтните дейности са били изпълнени от
„Инжстройинженеринг” ЕООД гр. Варна, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „ПОНТ”.
За извършените дейности изпълнителят носи гаранционна отговорност в рамките на 6
месеца от датата на подписване на съответния гаранционен протокол (чл.18, ал.3, т.3 /за
ръчни кърпежи/, във връзка с чл.19 от договора). Наред с това, съгласно чл.33 от цитирания
договор, при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или
на некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и
технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на този договор,
изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.
Като не оспорва основните фактически твърдения на ищеца, ответникът по обратния
иск „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД противопоставя твърдения, че дружеството-
изпълнител не разполага със свобода на действие и самостоятелност, а в действията си
изцяло е зависимо от волята на възложителя Агенция „Пътна инфраструктура”. Изцяло по
преценка на последния се изготвят месечните задания, с които се указват точните участъци,
които следва да се отремонтират от изпълнителя за съответния период, като след изпълнение
на възложените дейности се изготвят необходимите отчетни документи, удостоверяващи
4
завършеността на обекта. Твърди, че участъкът от път ІІІ-2902, от км.0+000 до км 13+500,
възложен за ремонт през месец февруари 2017 година, със задание „изкърпване на
настилката със студена асфалтова смес – ръчно /оформяне, почистване, доставка, полагане и
всички свързани с това разходи, в т.ч. и транспорт/”, е бил отремонтиран, заданието е било
изпълнено качествено и в срок, като е било прието от възложителя без никакви забележки
по изпълнението, удостоверено надлежно с представените по делото Гаранционен протокол
от 28.02.2017г. към Сертификат 34/2017 г., Протокол №34.1 за установяване завършените и
подлежащи на плащане натурални видове СМР за м. февруари 2017г. и Протокол за
установяване завършването на натурални видове СМР от 28.02.2017г., ведно със схеми.
След приключването на така възложения ремонт до датата на настъпване на пътния
инцидент - 27.03.2017г. липсват допълнителни или нови задания към
„Инжстройинженеринг” ЕООД, в качеството на съдружник в ДЗЗД „ПОНТ” за ремонт на
този пътен участък.
При тези основни фактически положения, за да се произнесе по същество на правния
спор, съдът съобрази следното:
По същество повдигнатия пред въззивната инстанция правен спор се отнася до
регресната отговорност на третото лице - помагач, основана на рекламационните претенции
на ищеца по обратния иск Агенция „Пътна инфраструктура” по сключения с ДЗЗД „ПОНТ”
договор за изработка от 06.07.2015г., отнасящ се до процесния пътен участък, на който на
27.03.2017г. на преминаващ лек автомобил са причинени щети, обезщетени от
застрахователя.
Въззивникът твърди, че съгласно гаранционните задължения отговорността по
главния иск следва да бъде понесена от „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, тъй като
било негово задължението да поддържа ремонтирания от него пътен участък в изправност,
позовавайки се на гаранционните правила, приложими към договора за изработка. Съдът не
споделя доводите на АПИ, че гаранционната отговорност на изпълнителя в процесния
случай може да бъде приравнена на основание за прехвърляне на отговорността и
задължението за плащане по главния иск на третото лице - изпълнител по договора за
изработка. По същество на спора настоящият въззивен състав напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд, въз основа на които е отхвърлен регресния иск и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях. Без да е доказано осъществено рекламационно
производство и неизпълнение на изисканата гаранция за отстраняване на недостатъците в
период, предхождащ настъпването на процесното застрахователно събитие, да се възложи
на изпълнителя компенсирането на изплатеното застрахователно обезщетение е фактически
и правно необосновано. Това е така, тъй като стопанисването и поддържането на пътната
настилка в изправност е в задължение на Агенция Пътна инфраструктура. В обсега на това
задължение попадат и задълженията за своевременно иницииране на рекламационното
производство спрямо изпълнителя на ремонта, възложен за процесния участък, както и
предприемане на необходимите мерки за неговото обезопасяване по начин, осигуряващ
5
необходимата превенция за движещите се по него превозни средства. По делото няма данни
АПИ да е изпълнила тези си задължения. Безспорни са фактите, че възложеният в предходен
момент ремонт на процесния пътен участък е изпълнен, предаден на възложителя и приет от
него без възражения, в резултата на което движението по него е допуснато в условията на
изрядна пътна настилка. Липсват данни и за сигнализиране на процесния участък за
неизправности. Следователно “спящата” към дата на застрахователното събитие
гаранционна отговорност на изпълнителя по възложените от Агенция Пътна
инфраструктура ремонтни дейности не може да служи в основание за задължаване на
изпълнителя да понесе отговорността по главния иск, уважен от първоинстанционния съд
именно поради неизпълнение на задълженията на Агенция Пътна инфраструктура за
отстраняване на неизправностите по пътя и тяхно превантивно и сигнализиращо
обозначаване. Активирането на гаранционните задължения на изпълнителя на ремонтните
работи е изцяло в правомощията на ищеца – възложител Агенция Пътна инфраструктура. В
случая не се откриват основания за възпрепятстване на Агенцията да изпълни своевременно
задълженията си по поддържане и управление на процесния пътен участък в изправност, за
да бъде подкрепен, съответно уважен предявения от нея обратен иск.
По тези съображения съставът на въззивния съд цени предявения обратен иск като
недоказан в своето основание, с оглед на което намира, че същият следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до същия краен извод по същество на спора, макар и по различни
съображения, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден. Ето защо подадената въззивна жалба се преценява като
неоснователна и се оставя без уважение.
Въззиваемата страна нито е заявила претенция за разноски, нито е представила
доказателства за направата на такива, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по
чл.81 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 и чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261320/14.04.2021г. на Варненски районен съд, 20
състав, постановено по гр.д. №8174/2020г. по описа на ВРС, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище гр. София, срещу
третото лице – помагач „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна
обратен осъдителен иск за сумата 181,67 лева, представляваща изплатено от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” АД, ЕИК *********, гр. София, застрахователно обезщетение по щета
№470416171715790 от 14.11.2019г. по договор „Каско”, полица №4704160800002509 за
причинени на 29.03.2017г. имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.
6
№ ****, собственост на И.С.П., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 14.05.2020г. до окончателното изплащане, които вземания са предмет на
заповед за изпълнение №1822/15.05.2020г., издадена по ч.гр.д. №4615/2020г. по описа на
ВРС в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, гр. София, срещу Агенция „Пътна
инфраструктура”, поради неоснователност.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7