№ 43441
гр. София, 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110130484 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявените положителни установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД
против Б. А. К., чрез законния й представител – настойник Николай Пламенов Костов са
допустими, исковата молба е редовна.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор ответницата.
Наведеното в писмения отговор възражение за недопустимост на иска за главница
за услугата дялово разпределение е неоснователно, тъй като въпроса за активната
материалноправна легитимация е въпрос по същество на спора, а не по допустимост на
предявените искове. Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които
съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната
легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по
спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно
положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална
легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се
произнася със съдебното решение.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
„Холидей и Райзен“ ООД, ЕИК *********, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно. Третото лице – помагач следва да представи и
посочените от ищеца документи.
Следва да се допусне съдебно-техническа експертиза, със задачи поставени в
исковата молба.
Искането за допускане на ССчЕ е неоснователно, тъй като не са наведени твърдения
за плащане на задължения за процесния период.
Следва да се приложи ч. гр. д. № 1623/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Искането на ответника по чл. 183 ГПК да бъде задължен ищецът да представи в
оригинал Договор № 125 от 29/11/2007 г. за ненужно,предвид ,че не се оспорва
представеното копие да не съответства на оригинала,а така също предвид ,че е задължено
третото лице – помагач да представи исканите документи.
Исканията на ответницата ищецът да представи копие от всички фактури, издавани
1
за процесния период, в това число и месечните фактури, които са сторнирани, както и
общите фактури издадени след сторнирането, са основателни.
Искането на ответницата по чл. 190, ал. 1 ГПК да бъде задължен ищецът да
представи намиращия се у него Акт за разпределение на кубатурата, съдът намира за
ненужно, с оглед допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице - помагач „Холидей и Райзен“ ООД, ЕИК ********* с посочен в исковата
молба адрес за призоваване.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК трето лице - помагач на ищеца в срок
до първото по делото съдебно заседание да представи по делото всички относими
документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна енергия в
топлоснабдения имот за процесния период, в това число и изравнителни сметки, от
които да е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните
фактури от ищцовото дружеството суми за топлинна енергия и реалния разход на
топлинна енергия за топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния период.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за СТЕ в размер на 300 лева вносими от ищеца, в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Бойка Стефанова Валева, тел. 0887 506 125.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
като ненужна.
ПРИЛАГА КЪМ ДЕЛОТО ч. гр. д. № 1623/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в срок до първото по делото
съдебно заседание да представи в заверени преписи всички фактури, издавани за процесния
период, в това число и месечните фактури, които са сторнирани, както и общите фактури
издадени след сторнирането за процесния период за имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж. к. „Люлин“, бл. 809, вх. Д, ет. 3, ап. 93, аб. № 214832.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата, ищецът да представи Акт за разпределение
на кубатурата, като ненужно, с оглед допуснатата съдебно-техническа експертиза,както и да
представи в оригинал или официално заверен препис на Договор № 125 от 29/11/2007 г.
НАСРОЧВА о.с.з. за 15.02.2024 год. в 09,30 ч., за която дата да се призоват
страните с препис от определението, на ищеца да се изпрати и препис от отговора на
исковата молба, а на третото лице помагач препис от исковата молба и отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД:
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против Б. А. К., чрез законния й
представител – настойник Николай Пламенов Костов, положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 2
387,74 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 445,52 лева, представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 22.12.2022 г., сумата от
17,94 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2023
2
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,11 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от период от 31.01.2020 г. до
22.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 1623/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на собственик на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 809, вх. Д, ет. 3, ап. 93, аб. №
214832, като ответницата е използвала същата за процесния период и не е престирала
насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че
ответницата е изпаднала в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния като съдът е
дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответницата оспорва исковете по
основание и размер. Възразява, че през процесния период не е била клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с аргумент, че не е собственик или носител на
вещно право на ползване за част или целия процесен имот. Оспорва наличието на
облигационни отношения с ищеца. Навежда възражение за недопустимост на иска за
главница на услугата дялово разпределение, с аргумент, че ищецът не е носител на
материалното право за заплащане на процесната сума, а същото, съгласно чл. 140 ЗЕ,
принадлежи на лице, регистрирано да извършва услугата дялово разпределение.
Оспорва и акцесорните претенции за лихви. Релевира възражение, че претендираните суми
са погасени с изтичането на 3-годишния давностен срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Моли съда
да отхвърли претенциите на ищеца като неоснователни. Претендира направените по делото
разноски.
По доказателствената тежест:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и
че е доставил топлинна енергия и е извършена услугата дялово разпределение като за
ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
С оглед възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже и
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже плащане на
дължимата цена.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответницата в забава - отправянето на покана за плащане на дължимата цена
за услугата дялово разпределение и факта на публикуване на общите фактури на сайта на
ищеца, за които обстоятелства ищецът не сочи доказателства.
В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа.
3
В случая липсва направено изрично признание на права и обстоятелства от
страните.
Липсват обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4