№ 332
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Б. Ас. Д.
като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600737 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от И. Б. А. за възобновяване на нохд № 544/2018 г. на РС-
Бяла Слатина, по което А. е бил осъден за престъпления по чл.129, ал.1 и по чл.339,
ал.1 от НК.
В искането се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, както и налагане на явно несправедливо наказание. По
обвинението за престъпление по чл.339, ал.1 НК не е установено безспорно кой е
собственик на оръжието, за чието държане е осъден, а алтернативно, че е налице
хипотезата на чл.9 от НК. Относно престъплението по чл.129, ал.1 от НК не били
събрани безспорни доказателства за умишлено причинена средна телесна повреда на С.
Ш.. Неправилно съдът не е кредитирал обясненията относно начина на увреждане на
пострадалия, подкрепящи се от показанията на свидетелите Б., Р. и В.. Не било
обсъдено и извършването на деянието в състояние на физиологичен афект. Поради
това се прави искане за възобновяване на наказателното производство с оправдаване по
двете обвинения, а алтернативно на това - отмяна на постановената присъда и връщане
на делото за ново разглеждане или намаляване наложените наказания с приложение
разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, за което не е налице пречка.
В съдебно заседание пред САС молителят и защитникът му поддържат доводите
в депозираното искане, част от които се доразвиват подробно и касаят недоказаността
на обвинението и за двете престъпления. Относно това по чл.339, ал.1 НК се твърди, че
и проведените пред втория въззивен съд действия – предявяване на оръжието на свид.
Ц. и разпита на свид.М. А., не променят извода, че пистолетът не е бил собственост на
1
осъдения, а е държан за кратко, което налага приложение разпоредбата на чл.9 от НК.
Отново се излагат и подробните вече сочени оплаквания за недоказаност на деянието
по чл.129 НК, като се обсъждат и възможните други хипотези за извършването му при
условията на неизбежна отбрана, физиологичен афект или дори при непредпазлива
форма на вината. Алтернативно се обосновава несправедливостта на отмереното
наказание и най-вече на постановеното ефективно изтърпяване на същото, тъй като
било несъответно както на смекчаващите отговорността обстоятелства, така и на
факта, че осъденият вече е изтърпял една част, а след това е престоял в домашна среда,
позволяваща му грижа за близките, сред които са двамата му родители и две внучета.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита искането за
неоснователно, тъй като не са налице сочените предпоставки за възобновяване на
производството. Констатираните при предходно производство по възобновяване
процесуални пропуски са били отстранени от окръжния съд, а по отношение на
обвинението за причиняване на телесна повреда няма основание за преквалифициране
на деянието като по-леко наказуемо с оглед липсата на неизбежна отбрана или
физиологичен афект, а така също и за непредпазливо извършване на престъплението.
Размерът и вида на наказанието също били правилно индивидуализирани.
За да се произнесе САС взе предвид следното:
С присъда от 03.11.2020 г. по нохд № 544/18 г. на РС – Бяла Слатина И. Б. А. е
признат за виновен в това, че на 15.04.2017 г. в центъра на с. ***, обл. *** е причинил
на С. Р. Ш. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движенията на
долен десен крайник, поради което и на основание чл.129, ал.1 му е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, а на основание
чл.304 НПК е оправдан за квалификацията на деянието по чл.131, ал.1, т.9 НК. С
присъдата А. е признат за виновен и за това, че на 15.04.2017 г. в центъра на с. ***, обл.
*** е държал огнестрелно оръжие – пистолет ТТ, кал.7.62 с обозначение „1945“ и
заличен сериен номер, 1 бр. боеприпас 7.62 мм и 1 бр. боеприпас 32 S, без да има за
това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.
На основание чл.23, ал.1 НК е наложено общо наказание в размер на три години и
шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК е кумулирано общото наказание с
наказанието, наложено по нохд № 84/19 г. по описа на РС – Бяла Слатина, като на
основание чл.25, ал.2 НК е приспаднато изтърпяното по нохд № 84/19 г. наказание
пробация.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на С. Р. Ш. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и 2 972 лв. неимуществени такива.
По въззивни жалби на осъдения А. и частния обвинител и граждански ищец С. Ш.
първоначално пред ОС – Враца е било образувано внохд № 132/21 г., а с решение по
него от 31.05.2021 г. присъдата е била изменена, като е увеличено наказанието по
чл.129, ал.1 НК на две години и шест месеца лишаване от свобода и е увеличен
размерът на присъденото на С. Ш. обезщетение за неимуществени вреди на 20 000 лв.
Постановеното въззивно решение е отменено на основание чл.425, ал.1, т.1 от
НПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС – Враца с решение
2
на САС от 04.11.2021 г. по нд № 959/2021 г. по искане на осъдения И. Б. А. за
възобновяване на производството.
С постановеното ново въззивно решение от 13.06.2022 г. по внохд № 599/21 г. ОС
– Враца е изменена присъдата на РС – Бяла Слатина, като подсъдимият И. А. е признат
за невиновен и оправдан за това при извършване на деянието по чл.339, ал.1 НК да е
държал и 1 бр. боеприпас 32 S, без за това да имал надлежно разрешение. Намалено е
наказанието му за престъплението по чл.339, ал.1 НК от три години и шест месеца
лишаване от свобода на две години и шест месеца лишаване от свобода, като е
намалено и определеното на основание чл.23, ал.1 и чл.25, ал.1 НК общо наказание
лишаване от свобода от три години и шест месеца на две години и шест месеца
Увеличен е размерът на уважения граждански иск за неимуществени вреди на 20 000
лева, а в тежест на подсъдимия е възложено плащането на допълнителна държавна
такса върху така присъденото обезщетение, както и разноските по делото, направени
от гражданския ищец. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в съответствие
с правомощията си в настоящото производство, прие следното:
Депозираното от осъденото лице искане за възобновяване на посоченото
наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е допустимо, тъй
като се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред.
Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.
На първо място следва изрично да се изясни, че на контрол в настоящото
производство подлежи дейността на съдебната инстанция с правомощията на въззивна
такава след като делото й е било върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното
заседание, като се държи сметка за дадените задължителни указания от страна на САС
в предходното производство по възобновяване. Именно с оглед на констатираните
процесуални нарушения, касаещи единствено процеса по допускане, събиране и
оценка на доказателства по обвинението по чл.339, ал.1 НК при новото разглеждане на
делото от окръжния съд е било наложително провеждането на въззивно съдебно
следствие, при което да се провери обвинителната теза за държането на процесното
оръжие още вечерта преди деянието по чл.129 НК, както и да се изясни по какъв начин
е било приобщено това веществено доказателство по делото с оглед наличния
протокол за доброволното му предаване от трето лице.
В изпълнение на дадените указания вторият състав на окръжния съд е провел
прецизно следствие с приобщаване на доказателства, изясняващи в пълнота значимите
за обвинението по чл.339, ал.1 НК факти, които впоследствие е обсъдил задълбочено и
в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Напълно неоснователно в
тази насока от страна на защитата се твърди допускането на съществени нарушения на
процесуални правила, като макар да липсва конкретика на това твърдение, настоящият
съдебен състав прецени, че не са налице пропуски по смисъла на чл.348, ал.3 НПК.
Точно обратното се установява при проследяване развитието на производството, в
рамките на което съдът е положил максимални усилия за осигуряване явяването и
изслушване на неразпитания от първата инстанция свидетел М. А., както и
провеждането на допълнителен разпит на свидетеля Ц. Ц.. Извършеното предявяване
на иззетия като веществено доказателство по делото пистолет е напълно допустим и
3
надежден процесуален способ за изясняване на обстоятелството дали показанията на
свидетеля са относими за същата вещ. Изтеклият времеви период от деянието не е
пречка за това, доколкото техническите характеристики на вещта са били изначално
посочени от Ц., а и той изрично е заявил възможността да извърши разпознаване с
оглед интереса си към оръжия. Не на последно място точно този възможен ред за
допълнително изясняване на делото е посочил и САС в отменителното си решение,
поради което и неоснователно се възразява срещу резултата от извършеното
предявяване, като се счита, че по-сигурният способ е чрез извършване на разпознаване
по реда на чл.171 НПК чрез представяне на еднородни предмети. За да се довери на
заявеното от разпознаващия свидетел съдът е отчел и кореспонденцията на казаното от
него със свидетелите В. Ц. и Ц. Ш., които също са възприели вечерта преди
инкриминираната дата оръжие у подсъдимия, а от страна на последния не се твърди
към този момент да е държал друга такава вещ. В крайна сметка следва да се отбележи
и че за съставомерността на деянието по чл.339, ал.1 НК, извършено на 15.04.2017 г.,
не е от съществено значение фактът дали подсъдимият още предходния ден е държал
същото оръжие, доколкото е достатъчно несъмненото установяване на фактическата
му власт върху него на инкриминираната дата при реализирането на другото
престъпление по чл.129, ал.1 НК. За категоричното изясняване на това обстоятелство
окръжният съд се е позовал на новосъбраните свидетелски показания на М. А. /предал
с протокол за доброволно предаване процесния пистолет с патрон/, чийто изявления в
досъдебното производство също са били надлежно приобщени чрез успешно ползване
на процесуалната техника по чл.281 НПК, а впоследствие са били и оценявани при
внимателно съпоставяне с останалите доказателства по делото. Напълно допустимо и
със съответната обосновка за това съдебният състав е оценил като правдиви
първоначалните показания на свидетеля и се е позовал на тях при изграждане на
фактическите си изводи относно причините за предаване на оръжието от това лице, за
което не може да бъде отправян упрек към аналитичната дейност на съда. Всъщност по
същество в казаното от А. не се отрича, че предаденото от него оръжие преди това е
било във владение именно на подсъдимия, а по отношение на извършените с него
конкретни действия в по-ранен момент той не е имал преки впечатления и пресъздава
казаното му от подсъдимия, което обяснимо към настоящия момент е с различна
интерпретация.
Прочитът на изложените съображения за потвърждаване на постановената
осъдителна присъда относно неправомерното държане на процесното оръжие и само на
един от инкриминираните патрони, сочи за обстойно и задълбочено изследване на
доказателствения материал с обсъждане на всички значими за предмета на делото
въпроси, касаещи съставомерността на деянието, авторството на подсъдимия и
индивидуализиране на отговорността му. Напълно разбираема е волята на съда
относно това въз основа на кои гласни, писмени и веществени доказателства основава
изведената фактическа обстановка, чиято правна оценка също не е изложена
формално, а с оглед конкретиката на казуса. В правомощията на решаващия съдебен
състав е да прецени дали да кредитира оспорените свидетелски показания или да
възприеме за достоверни противоречащите им такива на други лица близки до
подсъдимия, даващ различни обяснения, като в нито един от двата случая не може да
се приеме, че по този начин се допуска процесуално нарушение. Изрично са посочени
и мотивите за извършената преценка, която е професионално обоснована, а
несъгласието на защитата с направените изводи не води до основателност на искането
за възобновяване. Така твърдението на подсъдимия за сборичкване, при което носеното
от друго лице оръжие е попаднало за кратко у него, не е пренебрегнато, нито е
произволно отхвърлено, а мотивирано и с аргументи, основани на посочените
свидетелски показания и на експертните изводи за начина на причиняване на теленото
4
увреждане на пострадалия, не е счетено за достоверно. Същият извод е относим и за
останалите доводи на защитата за липсата на констатирани дактилоскопни отпечатъци
по оръжието от подсъдимия, както и на неизгорели барутни частици по ръцете му,
които са обсъдени въз основа на експертните заключения, сочещи възможността
същите да липсват дори и в случаите на боравене с оръжие и стрелба от посоченото
разстояние.
В съответствие с процесуалните си правомощия въззивният съд е проверил и
допълнил направените изводи по фактите и правото и също е приел за установена
именно фактическата обстановка, очертана от обвинителните доказателства, счетени за
надеждно опровергаващи тезата на осъдения за притежанието на оръжието от друго
лице и случайното му попадане у него. Пълен отговор на всички оплаквания на
защитата за отхвърлянето на свидетелските показания на И. Б., С. Р. и А. В. е даден в
решението на окръжния съд и е напълно безпредметно неговото преповтаряне по
повод настоящото искане. Следва единствено да се отбележи, че наред с
предпочетената като убедителна и правдиво установяваща действителността
съвкупност от гласни доказателства, с необходимата прецизност въззивният съд е
констатирал съответствието й с писмените доказателства и експертните изводи на
съдебномедицинските, балистичната и съдебнопсихиатричната експертизи, сочещи
обективната възможност за причиняването на констатираното телесно увреждане от
разстояние, а не при борба между осъдения и някое от останалите лица /независимо
дали пострадалия или сочения от защитата свидетел В. Е./.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав прие като напълно
неоснователен упрекът за превратна преценка на доказателствата по делото и
неразкрита въз основа на тях обективна истина, което да е довело и до несправедливото
осъждане на искателя. Основаните на тези оплаквания доводи за нарушение и на
материалния закон, съдът също счете за неоснователни.
Извършената от съдебните състави правна оценка на деянието като причиняване
на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 НК е в съответствие с очертаните
от закона обективни и субективни признаци на това престъпление. При установеното
по делото нараняване на пострадалия с посочената медико-биологична характеристика,
реализирано от осъдения при осъзнаване на възможната такава последица от
произвеждането на изстрел с пистолет срещу лицето, следва напълно обоснования и в
съответствие с правната теория и практика извод за реализиране състава на посоченото
престъпление. Подробно обсъждане по наведените в искането доводи относно това
обвинение не се налага с оглед липсата на различни фактически и правни изводи на
втория въззивен съдебен състав в тази насока и изричното становище на САС в
предходно постановеното решение по идентично искане за възобновяване. Следва
единствено да се отбележи, че направените изводи са в съответствие с утвърдените в
съдебната практика становища относно невъзможността провокиралото конфликта
лице да се позовава на неизбежна отбрана или на превишаване на пределите й, както и
за извършване на деянието в афектно състояние не само в случаите на изпадането в
посоченото особено емоционално състояние, но и предизвикването на последното от
пострадалия. Правилно установената фактология в процесния случай не позволява
приемането на която и да е от претендираните от защитата по-леко наказуеми
хипотези.
По основното оплакване относно второто обвинение по чл.339, ал.1 НК, за чието
пълно и обективно изясняване производството е било възобновено, настоящият състав
на САС също счете, че не е налично нарушение на материалния закон. Същият е
правилно приложен при обосновано приетата фактическа обстановка, сочеща
държането на инкриминирания пистолет ТТ, кал.7.62 с обозначение „1945“ и заличен
5
сериен номер с патрон кал.7,62 мм, чийто експертно изследване е дало основание за
извода, че представляват съответно огнестрелно оръжие и боеприпас. При приетия за
достоверен механизъм на причиняване на телесната повреда на пострадалия Ш., който
е различен от сочения такъв от осъдения, правилно е счетено за несъмнено установено
държането на инкриминираните вещи с ясното съзнание за липсващо разрешение за
това, а въпросът за собствеността върху тях е изцяло ирелевантен за съставомерността
на деянието. По-нататък също вярно и много добре обосновано въззивният съд е
отговорил на искането за квалифициране на деянието като малозначително по смисъла
на чл.9, ал.2 НК. Изложените съображения в тази насока се споделят изцяло и
преповтарянето им е ненужно.
Относно справедливостта на наложените наказания при изрично посочено такова
основание за възобновяване на производството в депозираното искане на осъденото
лице и защитника му, следва да се посочи, че практически намаляване на наложеното
общо наказание лишаване от свобода /за престъпленията по чл.129, ал.1 и по чл.339,
ал.1 НК, както и за предходно осъждане по нохд № 380/14 по описа на РС – Бяла
Слатина за чл.343б, ал.1 НК/ от три години и шест месеца на две години и шест месеца
вече е постигнато с възизвно решение, изменящо в този смисъл постановената
присъда.
При преценката си за справедливост на отделните наложени от първата инстанция
наказания и съответствието им с тежестта на деянията и личността на подсъдимия,
въззивният съд е счел за необходимо да намали размера на по-тежкото от тях, като го е
отмерил съвсем близо до минимално предвиденото в разпоредбата на чл.339, ал.1 НК,
а именно две години шест месеца. За да внесе посочената промяна отново при
приложение разпоредбата на чл.54 НК, е изпълнил задължението си да обсъди
обстоятелствата от значение за индивидуализиране на отговорността, като наред с
оценените смекчаващи такива /като тежък семеен статус и изтеклия времеви период от
деянието/ е отчел и конкретната ситуация при извършване на деянието, съпроводено с
употреба на оръжието при нападение спрямо пострадалия на публично място.
Последното правилно е оценено като по-сериозно укоримо от съставомерното държане
на инкриминираните вещи, независимо, че за причинения резултат отговорността на
дееца е ангажирана за друго престъпление. Именно при обсъденото съотношение
между значимите за отговорността факти правилно е счетено, че с наложеното по-
ниско наказание по чл.339, ал.1 НК, рефлектиращо и върху следващото общо
наказание лишаване от свобода, биха се постигнали целите по чл.36 НК, но без да се
приема наличието на основание за прилагане разпоредбата на чл.55 НК. Изключително
подробните и прецизни мотиви на окръжния съд в тази насока, включително и със
съобразяване на конкретния случай с практиката на ЕСПЧ относно разумния срок на
наказателния процес, дават надлежен отговор на защитното оплакване в тази насока и
не се нуждаят от допълване. Аргументирано е и становището на съда да не отложи
изтърпяването на наказанието по реда на чл.66, ал.1 НК, независимо от принципната
възможност за това с оглед размера на постановеното лишаване от свобода и
предходно наложеното наказание пробация. Без да се отрича необходимостта
осъденият да полага грижи за семейството си, при данните за личността му и
естеството на конкретните престъпления /представляващи общоопасни такива и срещу
личността/, правилно в процесния случай е счетено, че възможното постигане на
нужното въздействие и осигуряване на поправителен ефект спрямо него е чрез
изолирането му от обществото, чийто срок не е прекомерен и от който е приспаднато в
предвиденото законово съотношение вече изтърпяното наказание пробация, включено
в определената от съда съвкупност. От друга страна с отложено изтърпяване на
наказанието не би се въздействало в необходимата степен предупредително и
възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
6
Предвид изложените съображения, САС прецени, че в рамките на наказателното
производство спрямо осъдения И. Б. А. съдът не е допуснал сочените процесуални
нарушения, както и неправилно приложение на закона или налагане на явно
несправедливо наказание, което да даде основание за възобновяването му. Поради това
така направеното искане следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Б. А. за отмяна по реда на
възобновяването на влязла в сила присъда по нохд № 544/18 г. по описа на РС – Бяла
Слатина, изменена в частта относно наказанията и размера на гражданския иск с
решение на ОС - Враца от 13.06.2022 г. по внохд № 599/2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7