Р E Ш Е Н И Е
№ 186
гр.Плевен, 21.04.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора
И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 902 по описа за 2021 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 477 от 12.10.2021 г., постановено по НАХД № 1059 по описа за 2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление
№ 717 от 22.10.2020
г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което за нарушение
на чл. 85, пр. 2 във връзка с чл. 43, ал. 2, пр. 6 от ЗЛОД, вр.
с чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД и на основание чл. 85 пр.2 от ЗЛОД на К.Й.Д. са наложени
глоба в размер на 200 /двеста/ лева и на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД
лишаване от право на ловуване за срок от три години, като на основание чл.95
ал.1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението – 1
бр. кожа от дива свиня, 4 бр. крака от дива свиня и вътрешности.
Срещу решението е подадена касационна жалба от К.Й.Д. чрез адвокат И.М., в която са наведени доводи, че
съдебният акт е незаконосъобразен
и неправилен, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в
несъответствие с целта на закона. Сочи се, че наказателното постановление е било
издадено на основание прекратено административнонаказателно
производство образувано по АУАН № 717/05.10.2020г. Посочва се, че с изпращането
на цялата преписка до РП-Плевен, административнонаказателното
производство е било прекратено по силата
на чл.33, ал. 2 от ЗАНН. Счита се, че дори наказващият орган да не се е
произнесъл по този въпрос, то административнонаказателното
производство е било прекратено по силата на закона с образуването в РП-Плевен
на наказателно производство В-7162/2020г. срещу К.Й.Д. за престъпление по
чл.237, ал. 1 от НК. Счита се още, че е недопустимо да се водят паралелно две
наказателни производства за едно и също деяние и по закон, едното (в случая административнонаказателното) би следвало да е прекратено.
В тази връзка се сочи, че след като е получил Постановлението за отказ на
РП-Плевен наказващият орган е следвало да състави Наказателно постановление въз
основа на Постановлението на прокурора за
отказ за образуване, а не въз основа на АУАН №717/05.10.2020г., респ. е могъл и
да издаде нов АУАН, ако счете за необходимо. Счита се, че с Постановлението на
прокуратурата или с издаденият нов АУАН е следвало да бъде поставено ново
начало на административнонаказателния процес, в
условията на прекратено наказателно производство и образувано второ по ред
административно-наказателно производство. Сочи се, че след като е узнал за
прекратеното наказателно производство, административнонаказващият
орган е продължил производството с издаване на наказателно постановление, като
е взел предвид единствено само издаденият АУАН №717/05.10.2020г., което по
силата на закона е било вече прекратено, като несъобразяването с изискванията
на чл. 33, ал.2 и чл.36, ал.2 от ЗАНН води до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. На следващо място се счита, че е налице и друго процесуално
нарушение допуснато при издаване на наказателното постановление, а именно, че
то е издадено преди да бъде прекратено наказателното производство в РП-Плевен. Твърди
се, че НП е издадено преди да влезе в сила постановлението, т.е. е било
образувано друго административно производство за едно и също нещо, като
съгласно правилата на чл.33, ал. 1 и 2 от ЗАНН, наказателната отговорност има
приоритет пред административнонаказателната такава и
образуваните административнонаказателни производства
се прекратяват по закон. Сочи се, че в Тълкувателно решение №51 от 29.XII.1978 г. по н.д. №50/1978 г. на ОСНК е
прието, че не е допустимо едновременно прилагане на наказателна и
административна отговорност за едно и също деяние, т.е.
наказателната отговорност поглъща административно наказателната, ако с
деянието се нарушават едновременно наказателни и административни норми, които
охраняват един и същ обект на защита. Счита се, че с образуването на административнонаказателно производство преди наказателното
да бъде прекратено е налице нарушаване принципа за забрана на двойното
наказване и на това основание съдебното решение, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 717/22.10.2020 г. се явява постановено в нарушение
на закона. В заключение се моли за неговата отмяна и отмяна на издаденото НП.
Претендират се разноски.
От ответника е подадено възражение по касационната
жалба с подробни доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът
К.Й.Д. не се явява,
представлява се от адв.М., който поддържа
касационната жалба по наведените в нея основания. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът – Регионална дирекция по горите
Ловеч, не изпраща представител. В допълнителна
молба от процесуален представител се счита, че касационната жалба е
неоснователна и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на К.Д. затова, че на 05.10.2020г. в
с.Петърница, общ.Долни Дъбник, на асфалтов път на ул.“Студентска“ №17, в
качеството си на ловец, във връзка с чл.43 ал.2 от Закона за лова и опазване на
дивеча, ловува като пренася 1бр. кожа, вътрешности и 4бр. крака от дива свиня
/разпознаваеми части/, без да притежава писмено разрешително за това, като
пренасянето се осъществява с лек автомобил. Констатираното нарушение е
квалифицирано по чл.85 предл.второ вр. чл.43 ал.2 предл.6 вр. чл.57 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват
описаната в акта и НП фактическа обстановка по извършване на нарушението.
Кредитирал е с доверие показанията на св.М.И., А.С., М. П. и А.М., като същите
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства. Приел е, че
законосъобразно Д. е санкциониран за пренасяне/превозване с лек автомобил на
разпознаваеми части от убит дивеч, което представлява „ловуване“ по смисъла на
чл.43 ал.2 от ЗЛОД. Счел е, че административното нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко
описание на нарушението от фактическа страна с посочени конкретни законови
разпоредби, които са нарушени с деянието. Счел е още, че деянието е правилно
квалифицирано, поради което не са налице формални предпоставки на отмяна на НП.
Посочил е също, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна,
което се установява от събраните по делото доказателства. Счел е, че правилно е
разпоредено и отнемане на вещите предмет на
нарушението.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана
административно-наказателна отговорност на Д. за вмененото му нарушение по ЗЛОД.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се
споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното
преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба се свеждат до
допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл.33 ал.2 и чл.36 ал.2 от ЗАНН. Същите са неоснователни. Няма данни при изпращането на копие от
съставения АУАН на прокуратурата административнонаказателното
производство да е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но дори и да не е
прекратено, това процесуално нарушение не може да бъде счетено за съществено.
Това е така, тъй като ефектът от липса на прекратяване е единствено, че срокът
за издаване на наказателно постановление не е спрял да тече, но в случая той е
спазен с издаването на процесното постановление в
шестмесечния срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН. Също така е неоснователно и възражението, че с образуването на
административно-наказателното производство преди наказателното да бъде
прекратено е налице нарушаване принципа за забрана на двойното наказване. В случая от доказателствата по делото не
се установява към датата на съставяне на акта да е налице образувано
наказателно производство срещу конкретното лице К.Д., като възбуждане на
наказателно преследване срещу конкретно лице се счита за започнато с
привличането му в качеството на обвиняем. Такива факти по делото няма, дори
напротив с Постановлението
от 16.10.2020г. е отказано да се образува наказателно производство, което
постановление е получено в РДГ на 20.10.2020г., а на 22.10.2020г е издадено обжалваното
НП. Ето защо решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за разноски, следва в полза на ответника да се присъдят
разноски в размер на 80лева, на основание чл.63д ал.4 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от
НЗПП. За разликата до 200лева искането следва да бъде оставено без уважение,
тъй като по делото е представен само писмен отговор, без осъществяване на
процесуално представителство в съдебна зала.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 477 от 12.10.2021 г., постановено по НАХД № 1059 по описа за
2021 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА К.Й.Д. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на Регионална дирекция по горите Ловеч разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лева /осемдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуален
представител на РДГ Ловеч за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
разликата до 200лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/