№ 163
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000940 по описа за 2021 година
Производство по чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 2975/13.04.22 г. от З. Е.“ АД за
изменение на постановеното по делото решение в частта му разноските
относно определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата Д.Р. в размер на 5530 лв. Излагат се доводи, че
обжалваемият интерес по отношение обезщетението, присъдено на Д.Р., е
100 000 лв., като с постановеното решение обезщетението е намалено със
сумата от 50 000 лв., при което молителят счита, че дължимото
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв, съгласно правилото на чл. 78,
ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е на стойност 2 030 лв. /830 лв. + 3% от 40 000 лв./ По
отношение определеното възнаграждение за представителство на П.Д. в
размер на 4530 лв. не се правят възражения. Иска се общият размер на
адвокатското възнаграждение да бъде намален от 10 160 лв. на 6 560 лв.
Постъпил е отговор от адв. З. като пълномощник на Д.Р. и П.Д.,
с който молбата се оспорва като неоснователна.
Съдът намира молбата за допустима, подадена в
законоустановения срок, като разгледана по същество, същата е
1
неоснователна.
В постановеното решение е посочено, че във връзка с
частичната основателност на въззивната жалба по отношение размера на
обезщетението, дължимо на Д.Д., и намаляването на същия до размер на
200 000 лв., от които 130 000 лв. са платени от застрахователя след
завеждане на делото, следва изменение на обжалваното решение в
частта му за разноските, както следва: Адвокатското възнаграждение за
първа инстанция, присъдено в полза на адв. Ж.З. и адв. М. З. на осн. чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, следва да се определи върху сумата от
200 000 лв., като съгласно чл. 7, ал.2,т.5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 5530 лв., а по иска на
П.Д. – 4530 лв., общо в размер на 10 060 лв. Или обжалваното решение
следва да се отмени в частта за присъдено адвокатско възнаграждение за
адв. З.и за разликата над 10 060 лв. до 11 060 лв.;
С оглед посочените мотиви е оставено в сила
първоинстанционното решение в частта му, с която застрахователното
дружество е осъдено да заплати на процесуалните представител на ищците за
осъществена безплатна правна помощ в първата инстанция адвокатско
възнаграждение до размер на 10 060 лв.
Т.е. определеното адвокатско възнаграждение за безплатното
процесуално представителство на ищцата Д.Р. в размер на 5530 лв. е такова за
първата инстанция. Същото е изчислено върху сумата от 200 000 лв., до
който размер въззивният съд е приел искът на Д.Р. за основателен и във
връзка с това с решението е намалено присъденото с обжалваното решение на
ОС Ст.Загора адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Обжалваемият интерес в случая е ирелевантен, същият е от значение при
решаване на въпроса за разноските, направени пред въззивната инстанция.
Ето защо съдът намира, че няма основание за изменение на
постановеното решение в частта му, с която в частта му, с която е оставено в
сила първоинстанционното решение, в частта, с която „ЗДЕ“ АД, с ЕИК:
*********** е осъдено да заплати на адв. Ж.З. и адв. М. З. на основание чл.
38, ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение до размер на 10 160 лв.
2
Постъпила е и молба вх. № 2357/23.03.2022 г. от адв. З. като
пълномощник на въззиваемите страни Д.Р. и П.Д., с която се иска допълване
на постановеното решение по делото в частта му за разноските, като:
В полза на въззиваемата страна Д. Д. Р. се присъдят разноски
съразмерно на отхвърлената част от жалбата;
В полза на адв. З. като процесуален представител на П.Д. се присъди
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
съобразно защитавания материален интерес от 150 000 лв., ведно със
законна лихва за забава, считано от м. февруари 2020 г., предвид
обстоятелството, че жалбата по отношение на П.Д. е изцяло отхвърлена.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на молбата от
З. Е.“ АД и третото лице-помагач.
Съдът намира молбата за допустима, подадена в
законоустановения срок, като разгледана по същество, същата е основателна.
Действително, по отношение на разноските за втората
инстанция, съдът се е произнесъл само по претенцията на застрахователното
дружество, като е осъдил Д.Р. да заплати разноски съобразно уважената част
на жалбата.
Съдът не се е произнесъл по направеното искане от
въззиваемите за присъждане на разноски в тяхна полза съобразно
отхвърлената част на въззивната жалба, при което е налице основание за
постановяване на определение, с което решението да се допълни с
произнасяне по тази претенция.
За въззиваемата страна Д.Р. обжалваемият интерес е в размер на
100 000 лв., като въззивната жалба е отхвърлена за 50000 лв. / разликата над
20 000 до 70 000 лв./ По представения списък на разноски се претендира 6000
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ /л.17
от делото/. От застрахователното дружество се прави възражение за
прекомерност, което е основателно. Съобразно обжалваемия интерес от
100 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно
чл.7, ал. 2,т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 3 530 лв. Съразмерно на отхвърлената част от
3
жалбата в полза на Д.Р. следва да се присъдят разноски в размер на 1 765 лв.
По отношение на П. Р. въззивната жалба е отхвърлена изцяло.
Осъществена е безплатна правна помощ на страната от страна на адв. З., при
което на процесуалния представител на страната се дължи адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв в размер на 4530 лв., изчислено
по правилото на чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2975/13.04.22 г.,
подадена от ЗД „Е.“ АД, за изменение на решение № 150/21.03.22 г.,
постановено по настоящето т.д. № 940/21 г. на ПАС, в частта му за
разноските, а именно:
в частта му, с която се ОСТАВЯ В СИЛА решение №
65/04.10.21, постановено по т.д. № 1095/2021 г. на Старозагорски окръжен
съд, в частта му, с която „ЗДЕ“ АД ЕИК: *********** е осъдено да заплати
на адв. Ж.З. и адв. М. З. на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
възнаграждение до размер на 10 160 лв.
ДОПЪЛВА решение № 150/21.03.22 г., постановено по
настоящето т.д. № 940/21 г. на ПАС, в ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОСЪЖДА „ЗДЕ“ АД ЕИК: *********** да заплати на Д. Д. Р.
ЕГН ********** сумата 1 765 лв. – разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ЗДЕ“ АД ЕИК: *********** да заплати на адв. Ж.З.
– АК Стара Загора на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение в размер на 4530 лв. за оказана безплатна
правна помощ пред въззивната инстанция на П. Д..
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5