Р
Е Ш Е
Н И Е № 279
28.06.2022 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на девети май през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря: Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. № 101 по описа на съда за 2022 г.
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния
служител (ЗДСл.).
Образувано е по жалба от Х.Н.П. с
постоянен адрес *** против Заповед № РД-11-45/02.02.2022г., издадена от
Директор на РИОСВ-Стара Загора,, с която, считано от 02.02.2022г. на осн.
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателката с РИОСВ Стара Загора за длъжността „Директор дирекция,
дирекция Контрол и превантивна дейност“, поради съкращаване на длъжността,
съгласно одобрено длъжностно разписание, в сила от 01.02.2021г.
Оспорващата посочва, че била
назначена на въпросната длъжност със заповед № РД-11-62/13.02.2020г. и изпълнявала същата до 01.02.2021г., когато
правоотношението й било прекратено със Заповед № РД-11-44/01.02.2021г. на осн.
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. С влязло в сила Решение № 217/02.06.2021г. на този
съд, постановено по а.д. № 94/2021г., потвърденото с Решение № 685/26.01.2022г.
по № 8720/2021г. на ВАС тази заповед
била отменена като незаконосъобразна, поради липса на реално съкращаване на
длъжността.
На 01.02.2022г. и в срока по чл.122,
ал.1 от ЗДСл. след влизане на съдебното решение по а.д. № 94/2021г.
жалбоподателката сочи, че подала молба да бъде възстановено на преди заеманата
от нея длъжност. С уведомление изп. № ЧР-05-657-2/01.02.2022г. Директорът на
РИСОВ предложил на жалбоподателката да заеме длъжността „младши експерт“, което
предложение било отказано от нея поради пълното несъответствие с ранга на преди
заеманата длъжност. На 02.02.2022г. й била връчена процесната тук заповед за
прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл.,
която се явявала издадена в противоречие с материално правните разпоредби на
закона и в несъответствие с неговата цел.
Мотивира се, че не било основание за прекратяване
на правоотношението, тъй като реално не било налице съкращаване на длъжността
директор дирекция „Контрол и превантивна дейност“. Не били налице елементите от
фактическия състав на нормата – преустановяване съществуването на заеманата от
оспорващата длъжност като нормативно определена позиция от длъжностното
разписание и заличаването й като система от функции, задължения и изисквания
към датата на повторното прекратяване на служебното правоотношение. Въпросната
дирекция, която била ръководена от жалбоподателката до 01.02.2021г. била
структура на специализираната администрация на РИОСВ, чиято организация била
нормативно определена в Правилника за устройството и дейността на РИОСВ. Там се
предвиждала възможност тя да се оформяла като една дирекция и до първото
прекратяване на правоотношението й специализираната администрация в РИОСВ Стара
Загора била оформена именно в една дирекция и се ръководела от нея. Считано от
01.02.2021г. и от датата на процесната тук заповед, специализираната
администрация вече била организирана в
две дирекции съобразно ПУДРИОСВ, но предвидените в чл.10 от него дейности
задължително присъствали и се извършвали, тъй като били същностната дейност на
РИОСВ и вече всяка дирекция се ръководела от директор. Т.е., длъжността, която
преди се изпълнявала от жалбоподателката, сега била разделена и се изпълнявала
от двама директори като система от функции и задължения. Това означавало, че
заеманата преди длъжност не била заличена и не било налице основание за
прекратяване на правоотношението й. Не било налице оптимизация на структурата,
а напротив, било налице завишение на длъжностите на числеността на
администрацията. Действията на органа по назначаването не били с цел
оптимизиране работата на административната структура, а целели прекратяване на
нейното правоотношение, което също било в нарушение на материалния закон. В този смисъл бил и
фактът, че при явяването й на 01.02.2022г. да заема длъжността, на която била
възстановена, формално и едновременно с връчването на заповедта за възстановяването
й /Заповед № РД-11-44/02.02.2022г., на нея била връчена отново заповед за
прекратяване на правоотношението й, жалената тук.
Горното мотивира жалбоподателката да
приеме, че тази заповед била незаконосъобразна и следвало да се отмени.
Оспорващата, редовно призована в с.з., се
представлява от адв. М., която поддържа оспорването на доверителката си.
Прилага подробни писмени бележки. Представя списък на разноските и претендира
тяхното присъждане.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се
представлява от гл. юрк. М.П., която оспорва жалбата. Допълнително по делото се
представя от юрк. И. писмено становище, с което се иска да се остави без
уважение жалбата. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърдението за
законосъобразността на процесната заповед.
Съдът, въз основа на приетия
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-11-62/13.02.2020г /л.125/
оспорващата била назначена за държавен служител на длъжността Директор дир. „Контрол
и превантивна дейност“ в РИОСВ Стара Загора, с придобит ранг – трети старши,
длъжностно ниво от КДА – 6, наименование на длъжностното ниво – ръководно ниво
6А. Съгласно утвърденото от Директора на РИОСВ Стара Загора поименно разписание
на длъжностите на РИОС Стара Загора, в сила от 22.01.2021г., под №11 била
посочена Х.Н.П. на длъжност „директор дирекция Контрол и превантивна дейност“
/л. 58/. Със Заповед № РД-11-44/01.02.2021г. на осн. чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл.
и одобрено длъжностно разписание, в сила от 01.02.2021г. било прекратено
служебното правоотношение на Х.П. за длъжността „Директор дир. Контрол и
превантивна дейност“ в РИОСВ Стара Загора. Заповедта била обжалвана пред съд,
като с Решение №217/02.06.2021г., влязло в законна сила на 26.01.2022г.,
заповедта за прекратяване на правоотношението била отменена от съда.
Под вх. № ЧР.05-657 от 01.02.2022г. Х. П.
уведомила Директор РИОСВ Стара Загора, че била възстановена на преди заеманата
от нея длъжност „директор дир. „Контрол и превантивна дейност“ и желае да бъде
допусната до работа на 01.02.2022г. /л.17/. До директора на РИОСВ Стара Загора
била изготвена докладна записка от гл. счетоводител на РИОСВ Стара Загора
/л.18/, в която било посочено, че съдебното решение по спора относно
законосъобразността на заповедта за съкращаване на длъжността не било още
известно в РИОСВ, нито било приложено към заявлението на Х.П., както и че в
щатното разписание на РИОСВ Стара Загора въпросната длъжност „директор дир.
Контрол и превантивна дейност“ била съкратена, считано от 01.02.2021г. и не
било възможно П. да се възстанови на нея. Било направено предложение служителят
да бъде възстановен на длъжността Мл. експерт в специализирана администрация,
дирекция „Превантивна дейност“, направление „ специализирани регистри“, която
била свободна бройка към датата на подаване на заявлението.
Под рег. № ЧР-05-657-2 от 01.02.2022г. до Х.П.
било изпратено уведомление на Директор на РИОСВ Стара Загора /л.19/, в което
било направено предложение за заемане на другата свободна длъжност и била
поканена да изрази съгласие или отказ от заемането й, като при отказ, била
предупредена, че ще й бъде прекратено служебното правоотношение на осн. чл.106,
ал.1, т.2 от ЗДСл. П. отказала да получи уведомлението, което било удостоверено
чрез трима свидетели.
Под вх. рег. № ЧР-05-657-3 на 02.02.2022г.
П. подала заявление до Директор на РИОСВ Стара Загора, към което приложила
заверени копия от Решение № 217/02.06.2021г. на този съд и от Решение №
685/26.01.2022г. на ВАС. В същото заявила, че не приемала направеното й
предложение за заемане на свободната длъжност. Със Заповед №
РД-11-44/02.02.2022г. на Директор РИОСВ Стара Загора Х.П. била възстановена на
длъжността „Директор дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ Стара
Загора, считано от 02.02.2022г., която заповед била връчена на същата на
02.02.2022г./л.21/. Със заповед № РД-11-45/02.02.2022г. Директорът на РИОСВ
Стара Загора на осн. чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. и одобрено длъжностно
разписание, в сила от 01.02.2021г. прекратил служебното правоотношение с Х.П.,
считано от 02.02.2022г., поради съкращаване на длъжността. На същата дата била връчена процесната заповед
/л.22/.
По делото се представят още : утвърдено от
Директор на РИОСВ Стара Загора поименно длъжностно разписание на РИОСВ, в сила
от 04.02.2022г. /л.34-37/; утвърдено от Министъра на околната среда и водите
длъжностно разписание на РИОСВ Стара Загора, в сила от 13.10.2021г. /л.39-41/;
утвърдено от Директор на РИОСВ Стара Загора поименно длъжностно разписание на
РИОСВ, в сила от 01.02.2021г. /л.43-45/; заповед № РД-08-17/01.02.2021г. /л.
46/; одобреното от Министъра на околната среда и водите длъжностно разписание
на РИОСВ Стара Загора, в сила от 01.02.2021г. /л.48-50/; длъжностна
характеристика за длъжността „директор дирекция“ /л. 113-117, л. 189-196 и
л.197-204/.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът прави следните изводи:
По допустимостта на предявеното оспорване: оспорването е процесуално допустимо, като направено от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес от оспорването, в преклузивния срок, против подлежащ на съдебен контрол административен акт и пред местно компетентен съд.
Относно валидността на процесната заповед, Съдът приема следното:
Принципно, като издадена от органа по назначението, следва извод, че заповедта е валидна. Независимо от това са налице обстоятелства, които обосновават извод за нищожността на процесната заповед.
Няма спор, че с влязъл в сила съдебен акт е постановена отмяна като незаконосъборазна на предходно издадена заповед /през 2021г./ за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката с отвентика от длъжността „директор дирекция Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ Стара Загора, като е прието, че съкращаването на длъжността не е реално и не е налице соченото правно основание по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл.
Именно и във връзка с това решение, жалбоподателката е
подала молба за възстановяването й на преди заеманата от нея длъжност, считано
от 01.02.2022г., като фиктивно на същата дата тя е „възстановена“ и отново
съкратена от тази длъжност и то пак на същото правно основание – чл.106, ал.1,
т.2 от ЗДСл., както и на основание визираното в предходната заповед длъжностно
разписание, в сила от 01.02.2021г. Същественото тук е, че отмяната на предходната заповед за
уволнение на жалбоподателката има за
последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението
длъжност (арг. от чл. 122, ал.1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на
възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. /за
неизпълнение на съдебно решение дори следва да се ангажира и
административно-наказателна отговорност по чл.304 и сл. от АПК/.
В случая това задължение не е изпълнено реално /само формално е издадена заповед за възстановяване на съкратения служител/, като в деня на „възстановяването й, служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено повторно, т.е. на датата на която е възстановена на преди заеманата от нея длъжност, тя е отново съкратена. Въпреки че са били изпълнени предпоставките на чл. 122, ал.1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителката фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение, т.е. няма реално, фактическо възстановяване на съкратената длъжност, на която възстановеният служител да встъпи в изпълнение на своите задължения, произтичащи от тази му служба. В този смисъл е решение, постановено от ВАС, V-то отделение по а.д. №16249/2011г. Там е прието още, че „промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателката съгласно утвърденото …... ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителката и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение…”.
Решение № 685, постановено по а.д. № 8720/2021г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционният съд, е от 26.01.2022г., т.е. от тази дата то е задължително за съобразяване и изпълнение не само от страните по спора /арг. чл.177, ал.1, изр. второ от АПК/. Това означава, че с след потвърдената и от ВАС отмяна на заповедта от 2021г., следвало е настоящият ответник да възстанови реално /фактически/ служителят Х.П. на заеманата преди уволнението й длъжност, на която тя да встъпи реално и да изпълнява следващите се от нея задължения и функции, а не в деня на „възстановяването“ й отново да я уволни от тази длъжност поради липса на длъжността в действащото длъжностно разписание, издадено преди нейното уволнение, още повече и послужило вече като фактическо основание за първото й съкращаване. В този смисъл, де факто и де юре, процедирайки така органът е действал в пълен разрез със силата на присъдено нещо на съдебния акт от 26.01.2021г. на ВАС и решението на първоинстанционният съд. За страните е задължителна не само силата на присъдено нещо на решението, но за тях е налице и действа обвързващата сила на мотивите на съдебния акт, които следва да се съблюдават и съобразяват от органа при предприемане на бъдещи действия, дори и ако тези действия са свързани със започване на ново производство по прекратяване на служебното правоотношение на съдебно възстановената служителка П.. С процесната тук заповед не само не се съблюдава силата на присъдено нещо на решението на ВАС, но тя не е съобразена и с дадените в него мотиви, че извършеното на осн. прието ново длъжностно разписание, в сила от 01.02.2021г. не е реално и длъжността, изпълнявана от жалбоподателката до влизането му в сила продължава да съществува като функции и задължения и след неговото утвърждаване. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, вр. с чл.238 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.”.
В допълнение на горния аргумент, настоящия съдебен състав приема извод, че е налице и още един довод в подкрепа на крайния му правен такъв, че заповедта е нищожна. За да е законосъобразен един административен акт, той следва да отговора на целта на закона. В теорията и практиката се приема, че заобикалянето на закона, за да се постигне цел, несъобразена със законовата, винаги води до порочност на волеизявлението на органа. Разбира се порочността може да е в различна степен на интензитет, като когато тази степен е по-висока, се приема, че е налице нищожност. В конкретния случай съдебният състав, воден от установените факти по делото, приема, че издавайки процесната заповед, ответникът е целял единствено и само отново прекратяване и недопускане до службата, на която е била възстановена г-жа Х.П.. Аргумент в тази насока са данните, че служителката така и не е била допусната реално да встъпи в изпълнение на задълженията й по служба, а още на същият ден, на който тя е поискала възстановяване, отново е била „съкратена“ и то с обосновка, която вече е била такава на предходната и отменена като незаконосъобразна заповед № РД-11-44/01.02.2021г. Така преследваната цел е немислима с преследваната от ЗДСл. дори и по отношение регламентираното право на органа да прекрати дадено служебно правоотношение, само при наличие на императивно предвидените за това основания.
По тези съображения Съдът намира жалбата за основателна, макар и не по наведените от страната и нейния пълномощник правни доводи.
По делото от страна на жалбоподателката се прави своевременно искане за присъждане на разноските по делото, което Съдът намира за основателно предвид крайния правен резултат. По делото се доказват направени от тази страна единствено разноски за възнаграждение за един адвокат, което съгласно представения списък на разноските и документа на л. 6 от делото е в размер на 800 лева. Съдът, като съобрази предмета на договора на л.6, както и процесуална активност на адв. М., както и липсата на възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение от оспорващата страна, намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателката пълния заплатен от нея такъв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед №РД-11-45/02.02.2022г. на Директор РИОСВ- Стара Загора.
ОСЪЖДА РИОСВ Стара Загора да заплати на Х.Н.П., ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :