Решение по дело №594/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 292
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 4 декември 2021 г.)
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20213530200594
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Търговище, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200594 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х. А. Ц. – главен архитект на Община Търговище, против
Наказателно постановление №Т-6-5/22.07.2021г. на И.Д. Началника на РДНСК – Търговище.
В жалбата се визират съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон:1/визираното „лошо изпълнение“ било свързано с издаването на три заповеди, а
същевременно било констатирано само едно нарушение, без да е посочено с коя от трите
заповеди е свързано същото; 2/ нарушената законова норма била посочена бланкетно без да
са конкретизирани действията или бездействията, в които се изразява лошото изпълнение и
не било обосновано как констатацията за липса на правомощия на главния архитект да
оттегля вече издадени разрешения за строеж се отнася към всяка от трите издадени от него
заповеди; 3/ АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя и на посочения в него свидетел,
като на жалбоподателя бил представен за подпис вече съставен АУАН; 4/ визира се липса на
реквизит на АУАН по чл. 42 ал.1 т.6 ЗАНН и на реквизит на НП по чл. 57 ал.1 т.4 ЗАНН, а
именно : ЕГН и постоянен адрес на нарушителя. Жалбоподателят категорично оспорва
направената в НП констатация, че не може да преразглежда въпроси и да оттегля съставени
от него актове. Същият сочи, че е имал основания за оттегляне на издадените разрешителни
за строеж, тъй като те се отнасяли до допълващо застрояване, което не можело да се
реализира при условие, че липсвали доказателства за извършване на основното застрояване,
разрешено с разрешително за строеж от 2014г. Ето защо жалбоподателят моли съда да
1
отмени обжалваното наказателно постановление изцяло.
Ответникът – РДНСК –град Търговище , се представлява по делото от ст.ю.к.С. С.,
който поддържа НП като законосъобразно и обосновано и моли съда да потвърди същото.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по делото Акт за установяване на административно нарушение
№Т-6/22.06.2021г. инспектор от РДНСК – гр. Търговище е установил следното
административно нарушение: „Х. А. Ц. във функциите си на главен архитект на Община
Търговище е изпълнил лошо задълженията, възложени му по закон с разпоредбите на чл. 5
ал.3 и чл. 148 ал.2 от ЗУТ като на 01.04.2021г. е издал Заповеди №РД – З -315/01.04.2021г.,
РД – З -316/01.04.2021г. и № РД – З -317/01.04.2021г.на осн.чл. 62 ал.1 изр.първо от АПК
за оттегляне на Разрешение за строеж №РС-37/23.03.2021г. за „Допълващо застрояване –
навес за съхранение на инвентар“, ЗП=РЗП=110.00 кв.м., находящ се в ПИ *******,
местност“П. д.“, землище с. Р., общ. Търговище, Разрешение за строеж №РС-36/23.03.2021г.
за „Допълващо застрояване – склад“, ЗП=РЗП=75.60 кв.м., находящ се в ПИ *******,
местност“П. д.“, землище с. Р., общ. Търговище и Заповед №РД – З - 288/25.03.2021г.по чл.
154 от ЗУТ към РС – 01-28/11.03.2014г. за строеж „Едноетажна стопанска постройка –
навес“, ЗП=99.92 кв.м., променя се ЗП=113.20 кв.м., находящ се в ПИ *******, местност“П.
д.“, землище с. Р., общ. Търговище. Издадените заповеди са постъпили в РДНСК –
Търговище с вх.№РС-Т-146-00-198/01.04.2021г., вх.№РС-Т-145-00-199/01.04.2021г. и вх.
№РС-Т-83-00-200/01.04.2021г.“. В съставения АУАН е изложен мотива, че съгласно чл. 5
ал.3 ЗУТ, главният архитект издава административни актове съобразно правомощията,
предоставени му по този закон, като съгласно чл. 148 ал.2 ЗУТ гл.архитект на общината
издава разрешения за строеж, но никъде в ЗУТ няма предоставени правомощия да оттегля
вече издадени разрешения за строеж. Отразено е, че нарушението е извършено на
01.04.2021г. в Община Търговище и е установено на 01.04.2021г. при постъпване на
издадените заповеди за оттегляне в деловодството на РДНСК – Търговище.
Актосъставителят е посочил като нарушени законови разпоредби: чл. 5 ал.3 и чл. 148 ал.2 от
ЗУТ. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и визирания нарушител, който
писмено е възразил следното: „Никъде в ЗУТ не е споменат текст, забраняващ акта на
оттегляне на РС, използвайки разпоредбите на АПК и налагащ нуждата от административна
санкция. Това е честа практика по отношение разрешаване на строителство.“. АУАН е
връчен на визирания нарушител на 22.06.2021г. Налице по АНПреписка е констативен
протокол, с който актосъставителят и свидетелят по акта на 28.06.2021г. са констатирали, че
в законоустановения срок не е постъпило възражение от нарушителя в РДНСК – Търговище
по съставен АУАН №Т-6/22.06.2021г. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното
Наказателно постановление №Т-6-5/22.07.2021г. на И.Д. Началника на РДНСК – Търговище
съгласно изрично посочена в същото заповед на началника на ДНСК, с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл. 5 ал.3 и чл. 148 ал.2 от ЗУТ, описано
2
по начин, напълно идентичен с описанието в съставения АУАН, на основание чл. 232 ал.1
т.1 ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП, което би довело до
превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – инспектор в
Регионалната дирекция за национален строителен контрол – гр. Търговище съобразно
правомощията му по чл. 238 ал.2 т.2 ЗУТ като служител на ДНСК. При прегледа на този акт
следва извода, че същият формално съдържа почти всички посочени в разпоредбата на чл.
42 ЗАНН реквизити. По повод оплакването на жалбоподателя съдът констатира, че в АУАН
не е посочен ЕГН на визирания нарушител. Този пропуск в случая не се явява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като ЗАНН изисква вписване на ЕГН на
нарушител с оглед точното и недвусмислено идентифициране на нарушителя, но в случая
визираният нарушител е идентифициран според заеманата от него длъжност и месторабота,
във връзка с които е и констатираното нарушение. Същевременно съдът установи
неспазване на реквизит по чл. 42 т.10 ЗАНН, тъй като в АУАН не са описани като събрани
писмените материали, имащи отношение към установеното нарушение от гл.т. на
доказването му. Относно оплакването за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, по
делото не са ангажирани доказателства, които да установят това твърдение. Видно от АУАН
същият е подписан от нарушителя и му е връчен на същия ден, в който е съставен акта,
поради което и не може да се направи обоснован извод, че съставянето на този акт е
направено в отсъствие на нарушителя.
Относно обжалваното наказателно постановление – Наказателното постановление
е съставено от овластено за това лице, като овластяването му следва от разпоредбата на чл.
239 ал. 1 т.2 предл.второ ЗУТ във връзка с т.18 от Заповед №РД-13-171/13.06.2019г.на
Началника на ДНСК, с която оправомощава началниците на РДНСК да издават наказателни
постановления за нарушения по чл. 232, чл.233 и чл. 234 ЗУТ. Налице е и Заповед №РД-15-
015/17.02.2021г. на Началника на ДНСК за съвместяване и поемане на задълженията на
началник на РДНСК – Търговище, считано от 18.02.2021г. Формално обжалваното НП
съдържа почти всички от визираните в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН реквизити като и тук се
забелязва липсата на посочен ЕГН на нарушителя, която липса не следва да се приема като
съществен пропуск предвид идентифицирането на нарушителя чрез длъжност, месторабота
и посочен адрес. И в НП не са изброени доказателствата, потвърждаващи описаното
нарушение, в отклонение на изискването на чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН.
По направените в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила в проведеното АНПроизводство съдът съобрази следното: Приетите като нарушени
законови разпоредби гласят следното : чл. 5 ал.3 ЗУТ : Главният архитект ръководи,
3
координира и контролира дейностите по устройственото планиране, проектирането и
строителството на съответната територия, координира и контролира дейността на звената
по ал. 6 и издава административни актове съобразно правомощията, предоставени му по
този закон; чл. 148 ал.2 ЗУТ : Разрешение за строеж се издава от главния архитект на
общината. АНОрган в случая е приел, че жалбоподателят е нарушил двете цитирани норми
и с това е изпълнил лошо задълженията, възложени му с тях. Въпреки, че приложената в
случая санкционна норма на чл. 232 ал.1 т.1 предл.второ от ЗУТ визира като нарушение
„лошото изпълнение“ на задължения, възложени по този закон/ЗУТ/, липсва легална
изчерпателна или поне примерна дефиниция на понятието „лошо изпълнение“. При
преценка на обстоятелствата от описанието на нарушението в НП става ясно, че
жалбоподателят е издал в един ден три отделни заповеди, всяка от които има отделен
предмет и поражда различни правни последици. Със Заповед №РД – З -315/01.04.2021г. е
оттеглено издаденото Разрешение за строеж №РС-37/23.03.2021г. за „Допълващо
застрояване – навес за съхранение на инвентар“. Със Заповед №РД – З -316/01.04.2021г. е
оттеглено издаденото Разрешение за строеж №РС-36/23.03.2021г. за „Допълващо
застрояване – склад“. Със Заповед №РД – З -317/01.04.2021г. е оттеглена Заповед № РД – З -
288/25.03.2021г.по чл. 154 от ЗУТ към РС – 01-28/11.03.2014г. за строеж „Едноетажна
стопанска постройка – навес“. Следователно са налице три отделни деяния, за всяко от които
следва да се преценява дали представлява административно нарушение. АНОрган е
обединил трите деяния в едно нарушение, с което приетата конструкция наподобява
института на „продължаваното престъпление“ по чл. 26 НК/продължавано престъпление
има, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите/. Следва да се
отбележи, че „продължаваното“ нарушение е недопустимо в административното
производство, тъй като в последното не е познат института на усложнената престъпна
дейност. Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН не препраща към НК в частта му за продължавано
престъпление. В т.см. и Решение № 7602 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2015 г.,
VII о./. Наред с това третото деяние, изразяващо се в издаване на Заповед №РД – З -
317/01.04.2021г. за оттегляне на друга заповед, а не на издадено разрешение за строеж, се
явява по – различно от другите две. При така извършеното обединяване на трите отделни
деяния не може да се направи категоричен извод коя от посочените законови разпоредби
нарушава всяко от тях. На следващо място се констатира, че за трите отделни деяния е
наложено едно административно наказание като не би могло да се посочи кое от тях се
санкционира с това наказание. Ето защо съдът намира, че АНОрган, подобно на
актосъставителя, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на нарушителя, като не е индивидуализирал и описал ясно
конкретните нарушения, всяко от които подлежи на отделно наказание съгласно правилото
на чл. 18 ЗАНН. Значението на реквизита по чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН е голямо, тъй като именно
ясното описание на нарушението, точното изложение на обстоятелствата, при които същото
4
е извършено, и посочването на доказателствата, които го потвърждават, позволяват на
нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и да организира
защитата си. В обжалваното НП след изброяване на трите заповеди, с които са оттеглени
съответните разрешения за строеж и издадена заповед на главния архитект, е изложен
мотив, който изяснява в известна степен волята на АНОрган : „Съгласно чл. 5 ал.3 ЗУТ,
главният архитект издава административни актове съобразно правомощията, предоставени
му по този закон. Съгласно чл. 148 ал.2 ЗУТ гл.архитект на общината издава разрешения за
строеж, но никъде в ЗУТ няма предоставени правомощия да оттегля вече издадени
разрешения за строеж“. От изложения мотив следва, че АНОрган е приел, че визираният
нарушител е нарушил посочените две разпоредби на ЗУТ, с което е изпълнил лошо
задълженията си по този закон, тъй като е оттеглил издадени разрешения за строеж, без ЗУТ
да му предоставя правомощия за това. Действително ЗУТ не съдържа регламентация,
съгласно която може да се оттегля вече издадено разрешение за строеж. Същевременно
съдебната практика приема, че такова оттегляне е допустимо по правилата на АПК.
Съгласно чл. 91 ал.1 АПК в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок,
от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа
въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния
акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Тази
административна процедура се извършва при наличието на подадена срещу вече издадения
административен акт жалба. В случая по АНПреписка няма данни за подадена жалба срещу
всяко от издадените разрешения за строеж, по повод на която главният архитект да издаде
заповед за оттегляне на съответното разрешение. Но и в АУАН, и в НП не се съдържат
изложени обстоятелства относно наличието или липсата на такива жалби – този въпрос не е
коментиран от актосъставителя и от АНОрган. Ето защо приетото от АНОрган в НП
административно нарушение, базиращо се на това, че принципно гл.архитект няма
правомощие да оттегля издадено разрешение за строеж, тъй като това не е предвидено в
ЗУТ, и съответно извършеното такова оттегляне представлява лошо изпълнение на
задълженията, възложени му по ЗУТ, не може да бъде възприето от съда. Ето защо при така
установените и безспорни релевантни за казуса факти, съдът намира, че е приложен
неправилно материалния закон.
При така изложените съображения следва, че при издаване на обжалваното НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които водят до
извода за незаконосъобразност и необоснованост на НП. Ето защо последното следва ад
бъде отменено изцяло.
Предвид липсата на направена претенция за присъждане на разноски от страната, в
чиято полза е решен спора, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно Постановление №Т-6-
5/22.07.2021г. на И.Д. Началника на РДНСК – Търговище , с което на Х. А. Ц. – главен
архитект на Община Търговище, е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лева на основание чл. 232 ал.1 т.1 ЗУТ за административно нарушение по чл. 5 ал.3 и
чл. 148 ал.2 от ЗУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6