Р Е Ш Е Н И Е
№ 1518
гр. Русе, 04.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ граждански състав, в
открито заседание на 10 септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Великова
при
участието на секретаря Светла Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №7799 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът твърди, че на 29.07.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
ответника Л.И.Й. бил сключен Договор за паричен заем с № 2113284, като
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
700 лева. Ответникът се задължавал да заплати на заемодателя, погасителните
вноски, указани по размер и брой в договора, които включвали освен изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил
посочен в него. Общата стойност на плащанията по кредита били договорени в
размер на 783,90 лв.- договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 83,90 лв. Ответникът се задължил да върне
кредита в срок до 25.01.2015 г. на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер
на 130,65 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 28.08.2014
г, а падежът на последната погасителна вноска бил 25.01.2015 г. Същия се
съгласявал в договора, че при забавяне плащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30
календарни дни, дължал заплащането на такса за разходи за изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др. в размер на 9,00 лв. Таксата за направените разходи се
начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имало погасителна
вноска, чието плащане било, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати, не можели да
надхвърлят 45,00 лв., поради което му била начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45,00 лв. Ответникът се задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора, две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря за
представяне на служебна бележка за размер на трудовото си възнаграждение,
нетният размер на осигурителния му доход да бъде в размер над 1000,00 лв., да
работи на безсрочен трудов договор, да не е бил заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, да нямал
неплатени осигуровки за последните две години, да нямал задължения към други
банкови и финансови институции, или ако имал такива, кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е била със статус не по-лош от 401
„Редовен", поръчителите подписвали договор за поръчителство или банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била издавана след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е била
валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че ответника не е представил на нито едно от
договорените обезпечения, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 494,76 лева, като страните постигнали споразумение да бъде разсрочена
на 6 равни вноски, всяка в размер на 82,46 лева, платими на съответните падежни
дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска,
която следвало да плаща била в размер на 213,11 лева. Била му начислена и лихва
за забава за периода от 29.08.2014 г. до 20.11.2018 г. в размер на 327,76 лева.
Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем, срокът на договора
бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 25.01.2015 г. и не бил
обявяван за предсрочно изискуем. На 01.02.2015 г. бил подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
г, сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2113284/29.07.2014 г. било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания"
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ била правоприемник
на „Агенция за събиране на вземания" ООД. „Изи Асет Мениджмънт" АД
била упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. На ответника било изпратено
от страна на Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД уведомително писмо от 21.06.2018 г. за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Писмото се върнало в цялост. На 30.10.2018 г. на длъжника било изпратено
повторно уведомително писмо за извършената цесия чрез куриер, като писмото
отново се върна в цялост. Било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК и
било образувано гр. дело № 4591/2018 г. по описа на РРС, с което било
разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 700,00 лв. – главница,
83,90 лв. – договорна лихва за периода от 28.08.2014 г. до 25.01.2015 г., 45,00
лв. – такса разходи; 494,76 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 28.08.2014 г. до 25.01.2015 г.; 327,76 лв. –
обезщетение за забава за периода от 29.08.2014 г. до 02.07.2018 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 03.07.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 83,03 лв. – разноски в производството, но
ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предвид което
претендират за установяването им по исков ред. Искат да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че същият им дължи сумата от 700,00 лева
– главница, 83,90 лева – договорна лихва за периода от 28.08.2014 г. до
25.01.2015 г., 45,00 лева – такса разходи за събиране на просрочени задължения;
494,76 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
28.08.2014 г. до 25.01.2015 г.; 327,76 лева – обезщетение за забава за периода
от 29.08.2014 г. до 02.07.2018 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 03.07.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ответникът Л.И.Й.
чрез назначения му особен представител в отговора на исковата молба оспорва
предявените искове.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.07.2018 г. по гр. д. № 4591/2018
г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника Л.И.Й. да заплати на
„Агенция за събиране на вземанията” ЕАД сумата от 700,00 лв. – главница, 83,90
лв. – договорна лихва за периода от 28.08.2014 г. до 25.01.2015 г., 45,00 лв. –
такса разходи; 494,76 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 28.08.2014 г. до 25.01.2015 г.; 327,76 лв. – обезщетение за забава
за периода от 29.08.2014 г. до 02.07.2018 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 83,03 лв. – разноски в производството. Длъжникът бил призован
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
На 29.07.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
ответника Л.И.Й. бил сключен Договор за паричен заем с № 2113284, като
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
700 лева. Ответникът се задължавал да заплати на заемодателя, погасителните
вноски, указани по размер и брой в договора, които включвали освен изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил
посочен в него. Общата стойност на плащанията по кредита били договорени в
размер на 783,90 лв.- договорната лихва по кредита била уговорена от страните в
размер на 83,90 лв. Ответникът се задължил да върне кредита в срок до
25.01.2015 г. на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 130,65 лв.
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 28.08.2014 г, а падежът
на последната погасителна вноска бил 25.01.2015 г. Същия се съгласявал в
договора, че при забавяне плащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал
заплащането на такса за разходи за изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др. в размер на
9,00 лв. Таксата за направените разходи се начислявала за всеки следващ 30
дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било, като
всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати, не можели да надхвърлят 45,00 лв., поради което му
била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Ответникът се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави
на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря за представяне на служебна бележка за
размер на трудовото си възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход
да бъде в размер над 1000,00 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не
е бил заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД, да нямал неплатени осигуровки за последните две
години, да нямал задължения към други банкови и финансови институции, или ако
имал такива, кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е била
със статус не по-лош от 401 „Редовен", поръчителите подписвали договор за
поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била
издавана след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е била валидна 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора за заем.
По делото не е спорно, че ответника не е представил на
нито едно от посочените обезпечения, поради което му била начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 494,76 лева, която била разсрочена на 6 равни
вноски, всяка в размер на 82,46 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следвало да плаща ответника била в размер на 213,11 лева. Била му начислена и
лихва за забава за периода от 29.08.2014 г. до 20.11.2018 г. в размер на 327,76
лева. Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем, срокът на
договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 25.01.2015 г.
и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Според
заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза
предоставената, съгласно процесния Договор за кредит, остатъкът от задължението
на ответника, към датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда
03.07.2018г. било н размер на 700 лв.-просрочена главница, падежирала в периода
от 28.08.2014г. до 25.01.2015г.вкл.; просрочена договорна лихва в размер на
83,90лв. начислена за периода от
29.07.2014г. до 24.01.20185г.вкл. и дължима в периода от 28.08.2014г. до
25.01.2015г.вкл., неплатена неустойка по чл.4, ал.2 от процесния Договор за
паричен заем в размер на 494,76лв, дължима в периода от 28.08.2014г. до
25.01.2015г.вкл.; такси разходи за
събиране на просрочени
вземания в общ
размер на 45лв. Лихвата за забава, която ответникът
дължал вследствие на забавено плащане по процесния Договор за паричен заем за
периода от 29.08.2014г.(датата на първо просрочие) до 03.07.2018г.(датата на
депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда) следвала да бъде в общ
размер на 258,25лв.
На 01.02.2015 г. бил подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г, сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД от договор
за паричен заем № 2113284/29.07.2014 г. било прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на 01.02.2015 г.
„Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощил „Агенция за
събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, правоприемник на „Агенция за събиране на вземания"
ООД ищеца, да извършва от негово име уведомяване на длъжниците по смисъла на
чл.99, ал.4 от ЗЗД, чиито договори били предмет на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.
На ответника били изпратени по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт"
АД , чрез ищеца с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2113284 от 21.06.2018 г. и изх. № УПЦ-С-ИАМ/2113284 от 30.10.2018
г. посредством „Български пощи" ЕАД
и куриер с известие за доставяне, като
писмата се върнали в цялост, като непотърсена пратка, респективно с
отбелязване, че лицето не живее на адреса.
Въз основа
на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в
производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични
суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, като длъжникът
е бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
По делото не се спори, че между ответникът и „Изи Асет
Мениджмънт" АД са съществували облигационни правоотношения, съгласно които
ответникът получил по Договор за паричен заем с № 2113284, от заемодателят
парична сума в размер на 700 лева. От приетото по делото заключение на
назначената съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира, предвид
специалните знания на вещото лице, е видно, че ответникът не изпълнил свои
задължения по Договора и не погасил задължението си към дружеството в размер на 700 лв. главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които
се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията. Видно от
приетите по делото известия за доставяне, на посочения от ответника в договора
адрес, били изпратени уведомленя за извършената цесия, но същите се върнали в
цялост т.н. налице е фингирано връчване.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че във
формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Дори да се приеме, че не е налице фингирано връчване,
като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомителни писма с
изх. № УПЦ-С-ИАМ/2113284 от 21.06.2018 г.
и изх. № УПЦ-С-ИАМ/2113284 от 30.10.2018 г. за извършеното прехвърляне на вземанията,
изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник.
Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се
счита връчено на ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. чл. 51,
ал. 1 от ГПК, на 25.04.2019 год., поради което следва да се приеме, че
прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в
полза на ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече, когато той не
твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този
смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.,
ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното
следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно
действие, поради което предявения иск за признаване за установено, че той дължи
на ищеца сумата от 700 лв. главница по процесния договор до този размер е
основателен и следва да се уважи.
Последователна е практиката на Съда на ЕС по
тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която
съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от
потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно
чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – чл.148 от ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи че, макар и
поместени в индивидуалния договор с ответника, а не в общите условия към него,
клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството
дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и
различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията
по договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По тези съображения
съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната
равноправност – арг. от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи
следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 4 от
договора за заем, според която се дължи неустойка в размер на 494.76 лева при
неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителството на две лица или банкова гаранция в полза на
заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка
на кредитоспособността на потребителя, както е изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да
се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето
му да се сключи договор за кредит. В конкретния случай няма никакви данни как е
извършена проверката за кредитоспособност на ответника и какво е становището на
кредитния консултант.
На следващо място неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля
законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С
процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33,
ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е
недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка,
дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за
които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да
освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил
задължението си да проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на
ответника съгласно чл. 16 от ЗПК, ищецът щеше сам да стигне до заключението, че
със същия не следва да бъде сключван договор за кредит, преди да бъде
предоставено обезпечението. По изложените съображения с оглед нищожността на
клаузата по чл. 4 от договора съдът намира, че ответникът не дължи уговорената
неустойка в размер на 494.76 лева.
По отношение на начислените такси в размер на 45.00
лева, които са уредени в посочената в чл. 8, ал. 1 от договора , съдът намира
следното: на първо място не са представени доказателства , че такива разходи са
направени. На второ място срещу тази такса не се дължи никакво поведение от
страна на заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава, без значение дали са
извършени посочените действия. Както бе посочено, по делото липсват както
твърдения, така и доказателства такива разходи да са били действително
извършени. При това положение следва да се приеме, че тази клауза всъщност
прикрива една неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на мораторната
лихва. По изложените съображения съдът намира, че сумата 45.00 лева, претендирана
на основание чл. 16, ал. 2 от договора също не се дължи от ответника.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити е посочено, че изискването цялата необходима на
потребителя информация да бъде представена в договора ясно и кратко е поставено
с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава своите права и
задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и формална страна. От
една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е
достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на
шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да
се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Макар
последното изискване да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е
намерило място в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя
допълнителни условия към формата на договора за потребителски кредит като освен
да е в писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това
изискване е санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на
договора за кредит – чл.22 от ЗПК. Така е и в разглеждания случай.
След изследване на вида на шрифта в приложения към
исковата молба договор за предоставяне на паричен заем, съдът установи, че това
е шрифтът Times New Roman, размер 11.
В подписания от страните договор, заверен от ищеца „вярно с оригинала“,
обаче използваният шрифт е очевидно по- малък по размер от изискуемия от
закона, съответно от използвания в образеца. След визуално сравнение съдът
установи, че той е шрифтът Times New Roman, размер 11, което е в нарушение на изискването по чл. 10,
ал. 1 от ЗПК и води до недействителност на договора само на това основание. За
извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи
се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания
по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК. Разпознаването на вид и размер на шрифта
на документ не изисква специални знания извън техническите такива, които
притежава всеки магистрат с оглед характера на работата, която извършва.
Сравняването на различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен
носител е лесно установимо посредством визуален анализ и за това не са
необходими специални знания (Решение № 210/18.12.2018 год. по в.т.д. № 365/2018
по описа на РОС). Разликата може да бъде онагледена чрез цитиране на част от текста
на договора (например чл. 4 от договора) в използвания шрифт Times New Roman, размер 11:
„Заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия
договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения:
1.
Две физически лица - Поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да
е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт'- АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство.
2.
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата
по чл.2,. т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор.“,
съответно 12:
„Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване
на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения:
1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт'- АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 Редовен“;
Поръчителят подписва договор за поръчителство.
2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2,. т. 7,
със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор.“
По изложените съображения и предвид недействителността
на договора на посоченото основание – чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Според чл.
23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Поради това потребителят дължи връщане на главницата от 700.00 лева и
законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до изпращане на задължението.
Съразмерно с уважената част от исковете и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените в исковото и заповедното
производства разноски в общ размер на 35.19 лева в заповедното производство и в
исковото производство за държавна такса, депозит за възнаграждение на особения
представител на ответника, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв., или
общо разноски в размер на 325.18 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ, Л.И.Й.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 700 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано 03.07.2018г. до изплащане на
вземането, по прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез цесия на 01.02.2015
г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД /правоприемник на който е „Агенция
за събиране на вземания” АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
вземане по Договор за паричен заем № 2113284, сключен на 29.07.2014 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.07.2018
г. по гр. д. № 4591/2018 по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Л.И.Й., ЕГН:**********, с адрес: ***, искове с
правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на парични задължения за сумата от 83,90 лв.- договорна лихва от 28.08.2014г.
до 25.01.2015г.(падеж на последна погасителна вноска); 45,00 лв. такса разходи;
494,76 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
28.08.2014г. до 25.01.2015г.(падеж на последна погасителна вноска); по
прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез цесия на 01.02.2015 г. г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД
/правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания” АД – понастоящем
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вземане по Договор за паричен заем №
2113284, сключен на 29.07.2014 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.07.2018 г. по гр. д. № 4591/2018 по
описа на РРС.
ОСЪЖДА Л.И.Й.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 35.19 лв.–
разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 04.07.2018
г. по гр. д. № 4591/2018 г. по описа на РРС и сумата от 325.18 лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: