О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр.
Пловдив, 17 март 2020 г.
Пловдивският
апелативен съд, наказателно отделение, първи наказателен състав, в закрито
заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
след като разгледа
докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД № 115 по описа за 2020 г.,
намира и приема за установено следното:
Производство по
реда на чл. 249 ал. 3 НПК.
С протоколно определение
№ 199/17. 02. 2020 г. по НОХД 106/2019 г., по описа на Окръжен съд – С. съдът е
отказал да прекрати производството по делото и същото да бъде върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, след като е
обсъдил всички въпроси, регламентирани в чл. 248 ал. 1 НПК.
Недоволен от така
посоченото определение е останал подс. Л.У., който го е обжалвал, чрез своя
защитник, с искане същото да бъде отменено и делото да се върне на Окръжна
прокуратура С. за отстраняване на съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на подсъдимия.
По делото е
депозирано възражение от Окръжна прокуратура, с което се изразява становище, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Постъпило е
възражение и от повереника на частните обвинители по делото, който също
изразява становище, че жалбата на защитата е неоснователна.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените
оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Срещу подс. Л.А.У.
е внесен обвинителен акт по чл. 343 ал. 1 б. В пр. 1 вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК, понеже на 31. 07. 2018 г. в З., обл. С., при управление на МПС – лек
автомобил П. Б., с ДК № „“, собственост на К. С. ЕООД гр. П. е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 вр. пр. 1 ЗДвП, чл.
116 ЗДвП и чл. 20 ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
малолетния М. Д. К..
Основният довод,
който се прави пред настоящата инстанция е свързан с твърдението за неправилност
на становището на първостепенния съд, че по време досъдебното производство не
са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. Според защитата от
диспозитива на постановлението за повдигане на обвинение не ставало ясно дали
нарушението на тези норми е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, конкретно на възведеното
нарушение по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 пр. 2 ЗДвП.
Пред настоящата
инстанция се развива и довод, че е налице съществено противоречие между
диспозитива и обстоятелствената част на внесения обвинителен акт, според който в
диспозитива на обвинителния акт не е посочено, че тази скорост е в причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Отново се твърди,
че според отразеното, са осъществени само две от нарушенията, а именно по чл.
20 ал. 1 и чл. 116 ЗДвП, които са в пряка причинна връзка със смъртта на
пострадалия.
Пловдивският
апелативен съд счита, че видно от последното постановление за повдигане на
обвинение от 09. 10. 2019 г. /т. 1 л. 262 ДП/ Л.У. е обвинен в деяние по чл.
343 ал. 1 б. В пр. 1 вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК.
В постановлението
са посочени конкретните нарушения на ЗДвП – чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 пр. 2 ЗДвП;
чл. 116 ЗДвП и чл. 20 ал. 1 ЗДвП. Разследващият полицай не само е цитирал
дословно нарушенията по ЗДвП, които според него са били нарушени, чрез които се
запълва бланкетния характер на нормата на чл. 343а ал. 1 б. В пр. 1 НК, но и е
извършил подробно описание на причинно-следствената връзка между допуснатите
нарушения и настъпилия вредоносен резултат.
Въззивният съд в
настоящия съдебен състав счита, че при повдигане на обвиненията е напълно
достатъчно да се посочат съставомерните признаци на престъплението, което
според органите на разследването е извършено, а в конкретният случай да се
посочат изрично и нормите от Закона за движение по пътищата, които са нарушени.
Каква е причинната връзка между тяхното нарушаване и резултатът следва да бъде
посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт. В случая обаче,
разследващият орган е проявил необходимата прецизност и в постановлението за
привличане е посочил всички обстоятелства в тази насока.
Прецизният прочит
на постановлението за повдигане на обвинение показва, че след като е цитирал
нормата на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 пр. 2 ЗДвП разследващият полицай изрично е
посочил, че при избиране на скоростта на движение обвиняемият, като водач на
ППС, е нарушил въведената забрана да се превишава скоростта на движение с
повече от 40 км/ч, цитирал е нарушената вертикална маркировка, а именно знак В
26 и е посочил каква е била точната скорост на движение на управлявания от
подсъдимия автомобил, а именно 99 км/ч.
По идентичен начин е процедирано и при анализа на нарушенията на нормите
на чл. 116 от ЗДвП и чл. 20 ал. 1 от ЗДвП.
Не може да бъде
споделен и доводът на защитата, според който има противоречие между диспозитива
и обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед стила на изготвяне,
въззивната инстанция счита, че и така както е структуриран обвинителният акт
съдържа всички фактически данни и обстоятелства, определящи рамките, в които ще
се движи съдебната фаза на наказателния процес, а от друга страна дава пълна и
изчерпателна възможност на подсъдимия да организира своята защита.
Както с основание е
отбелязано във възражението към частната жалба, в обвинителния акт пунктуално е
цитирана т. 11 от автотехническата експертиза, където ясно е посочено двете
основни причини за възникване на пътно-транспортното произшествие.
На първо място,
според обвинението, това е допуснатото отклоняване от направлението на движение
на автомобила и напускането на дясната пътна лента.
На второ място,
това е управлението на автомобила със скорост, която е над максимално
разрешената за участъка.
По отношение
упреците към диспозитива на обвинителния акт следва да се посочи, че в него е
напълно достатъчно да се опише съставът на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. В НК да се визират текстовете на ЗДвП, които според обвинението са нарушени, без
дори да е необходимо те да бъдат изписвани дословно, както това би следвало да
стане в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Причинната връзка
между допуснатите нарушения и съставомерния резултат, според обвинението,
следва да се посочи също в обстоятелствената част на обвинителния акт, както
това е и сторено в случая /л. 8 НОХД/.
Ето защо
Пловдивският апелативен съд счита, че напълно законосъобразно С. окръжен съд е
отказал да сподели становището на защитата за допуснато съществено процесуално
нарушение, което е основание за връщане на делото на органите на прокуратурата,
с оглед неговото отстраняване.
Процесуалната
коректност иска да се отбележи, че е необходимо за в бъдеще да се прецизира диспозитива
на определението, с което съдът се произнася в този смисъл, а именно, че се
оставя без уважение искането за прекратяване на съдебното производство по
делото и връщането му на прокурора за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения, а не както е процедирано в случая да се отказва
прекратяване производството по делото.
Предвид на
изложеното Пловдивският апелативен съд и
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение № 199/17. 02. 2020 г. по НОХД 106/2019 г., по описа на Окръжен съд
С., в ЧАСТТА, в която е оставено без
уважение искането на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното
производство по делото и връщането му на прокурора за отстраняване на
съществени процесуални нарушение, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.