Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.01.2022 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
тридесети ноември година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 12834 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ЗС, вр. чл.79, ал.1 ЗС.
По изложените в исковата молба
обстоятелства Е.Т.Р. ЕГН **********, чрез адв.В.П. -
пълномощник е предявила срещу Г.П.Г. ЕГН **********, П.Г.Г.
ЕГН ********** и И.Г.Г. ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС, за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на основание давностно владение на ½
/една втора/ ид. част от АПАРТАМЕНТ №66, находящ се в гр. София, ж.к. *******ул.**************със
застроена площ от 93,87 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня,
клозет, коридори, тераси и столова, заедно с мазе №7, заедно с таванско
помещение №25, заедно с 1,373 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавна земя, което владение е осъществявано повече от 15
години от 2005г. до момента. Претендира сторените в настоящото производство
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че на
26.01.2005г. с нотариален акт за покупко-продажба от № 51, том I, рег. № 409,
нот. дело № 45/2005г. на нотариус Й.Л., рег. № 263 на НК, ищцата Е.Р. закупила
недвижим имот, представляващ: Апартамент №66, находящ се в гр. София, ж.к. *******ул.
********-*******със застроена площ от 93,87 кв.м., състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня, клозет, коридори, тераси и столова, заедно с мазе №7, заедно с
таванско помещение №25, заедно с 1,373 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж. Процесния недвижим имот закупила от С.Н.Б., чрез настойника
му А.И.Б.след специално издадено разрешение от СРС, тъй като продавачът бил
поставен под пълно запрещение за сумата от 47 500 лв., която е изплатена
напълно и изцяло на продавача, чрез неговия законен настойник. Твърди се, че от
закупуването на жилището и до настоящия момент ищцата живее в него заедно с
майка си и осъществява пълна, неограничена и несмущавана от никого фактическа
власт върху него. Посочва, че с влязло в сила на 24.09.2020 г. Решение
№83/07.01.2019 г. постановено по гр.д.№2863/2006 г. по описа на СГС, I-во ГО,
7-ми с-в, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е проглА.
за нищожен договорът обективиран в нотариалния акт, подробно описан по-горе, за
1/2 идеална част от имота, съобразно наследствените права на М.Б.Г..
Изложени са съображения, че от
закупуването на процесното жилище на 26.01.2005г. и до момента на предявяване
на иска ищцата осъществява непрекъснато, необезпокоявано от никого, несъмнено и
явно владение върху него. Поддържа, че владее описания имот като свой и
осъществява в пълен обем фактическата власт върху него, като се позовава
на изтекла в нейна полза придобивна
давност по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК, с оглед осъщественото давностно владение през периода от 2005г. до 2020г.
В срока по чл. 131 ГПК са
постъпили писмени отговори от ответниците – И.Г.Г. и П.Г.Г., в които са изложени
идентични становища за неоснователност на исковата претенция. Не оспорват, че
процесния недвижим имот е закупен с нотариален акт № 51, том I, рег. № 409,
нот. дело № 45/2005г. на нотариус Й.Л., рег. № 263 на НК, както и че същият е проглА. за нищожен по отношение на ½ част от имота.
Твърдят, че с искова молба от 21.06.2006г., по която е образувано гр.д. №
2863/2006г. по описа на СГС, придобивната давност е прекъсната.
Ответникът П.Г.Г.
ЕГН ********** е починал в хода на
процеса, на 26.07.2021г., порди което с протоколно определение от о.с.з. на
30.11.2021г. на основание чл.227 от ГПК, на негово място са конституирани наследниците
му по закон - П.Г.Г. и И.Г.Г..
В
съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. В.П. поддържа предявения иск.
Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В
съдебно заседание ответниците чрез пълномощника си адв. Х.Я. оспорват
предявения иск. Представят писмена защита.
Софийски
градски съд, I -7 състав, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства
по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Формално ищцата Е.Р. се легитимира с нотариален акт № 51, том I, рег. № 409, нот. дело №
45/2005 г. на нотариус Й.Л. с рег.№263 от НК, в който е обективирана покупко –
продажба сключена на 26.01.2005г. между А. И.Б., като настойник и представител
на поставения под запрещение С.Н.Б., като продавач, и Е.Т.Р. от купувач на апартамент
№ 66, находящ се в гр. София, кв. „Хиподрума”, ул. „********, със застроена площ от 93,87 кв.м., състоящ се
от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, коридори, тераси и столова, заедно с
мазе №7, заедно с таванско помещение №25, заедно с 1,373 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, за сумата от 47500 лв./л.7 от делото/
Безспорно е, че владението върху
процесното жилище е предадено на ищцата на 26.01.2005г., а върху прилежащи мазе
и таван на 15.02.2005г., като последното
е отразено и в пункт I, абзац втори
от нотариален акт № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № 45/2005 г. на нотариус Й.Л.
с рег.№263 от НК.
Не е спорно, че предходният собственик на процесния имот - С.Н.Б. ЕГН **********, е бил поставен под пълно запрещение с решение
по гр.д.№614/ 2003г. по описа на СГС, 7-ми с-в.
Безспорно е, че покупко –
продажба сключена на 26.01.2005г. между ищцата и А. И.Б., като настойник и
представител на поставения под запрещение С.Н.Б. е била предмет на съдебен спор
по гр.д. №2863/2006 по описа на СГС.
С Решение №83/ 07.01.2019 г. по
гр.д.№ 2863/2006 г. по описа на СГС, I ГО, 7-ми с-в, влязло в сила на
24.09.2020г., постановено по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД, предявен от М.Б.Г. с ЕГН **********, против Е.Т.Р. с ЕГН ********** и А.И.Б.ЕГН
**********, е ОБЯВЯВЕН ЗА НИЩОЖЕН, поради
накърняване на добрите нрави договор за покупко-продажба на недвижим имот,
оформен с Нотариален акт № 51, том I, рег. № 409, нот. д. № 45/2005 г. на
нотариус Й.Л., рег. №263 по регистъра на НК,
сключен от А. И.Б., в качеството на настойник на продавача С.Н.Б. –
поставен под пълно запрещение, и купувач Е.Т.Р. по отношение на апартамент №** находящ се в гр. София, квартал *******бул. „********"
№ ********за ½ /една втора/
идеална част от имота, съобразно наследствените права на ищцата М.Г../препис на л.12- л.16 от делото/
Исковата молба, по която е образувано
гр.д.№
2863/2006 г. по описа на СГС, I ГО, 7 с-в е депозирана на 21.06.2006 год. от С.К.Х.срещу
Е.Т.Р., с искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД. /л.39 от делото/
С определение от 24.02.2010
г. по гр.д.№2863/2006 г. по описа на СГС, I-во ГО, 7 с-в, М.Б.Г. - праводател
на ответниците - П.Г.Г. и И.Г.Г., е конституирана като необходим задължителен другар на
страната на ищеца. С молба от 06.01.2011 г. М.Б.Г. е уточнила, че е предявила
срещу Е.Р. установителен иск за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариалния акт,
подробно описан по-горе на основание чл.26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД и при
условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД. Предявеният иск по чл.26,
ал.1, предл. 1 е отхвърлен, а производството по предявеният иск по чл.87, ал.3
от ЗЗД е прекратено с влязло в сила решение №5694/30.07.2015 г. по
гр.д.№2863/2006 г. по описа на СГС, I-во ГО, 7-ми с-в./л.10-л.11 от делото/
За установяване на поддържаното давностно владение на ищцата са
допуснати двама свидетели.
Свидетелката В. М. /74г., без родство със страните/ посочи в
показанията си в о.с.з. на 30.11.2021г., че познава ищцата Е. от дете. Знае, че ищцата е
закупила жилището в ж.к. „Хиподрума“, на ъгъла на улиците „Гешов“
и „Найден Геров“ в началото на 2005 г. и
от тогава и до момента живее в него, като в същото жилище е живеела и майка й.
Свидетелката М. сочи, че през годините ищцата е правила ремонти в жилището и е
извършва подобрения. Според свидетелката М. това е бил апартамента на ищцата и
тя го е поддържала и ремонтирала като свой. Свидетелката лично препоръчала на
ищцата конкретен водопроводчик, при нужда от ремонт.
Свидетелят Б.В./74г., без родство със страните/ посочи в
показанията, че познава Е.Р. от шестдесет години, защото живеели в две къщи
една до друга в общ парцел на бул.„*******Знае жилището в което ищццата живее последните 15 години, което е на 4 етаж в
дълъг блок срещу „Педиатрията“, като входа е откъм бул.“Гешов“.
Свид. В. се спомня, че жилището е купено през 2005г. и ищцата след закупуването
му правила ремонт, както и по – късно през годините. Свид. В. сочи, че били
близки с майката на ищцата, която последните 10 години била неподвижна на легло
и ходел да я вижда по 2-3 в годината, поради което добре познава жилището. Не е
чувал някой да е притеснявал К.и майка и.
Показанията на свидетелите В. М. и Б.В. са взаимно допълващи се,
почиват на непосредствени лични впечатления, непротиворечиви са и житейски
логични, поради което съдът ги кредитира.
Обстоятелството,
че ищцата осъществява на фактическата власт върху процесното жилище не се
оспорва от ответниците.
Съгласно Схема №15- 1040534/06.11.2020 на
СГКК-София, процесния имот представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.204.75.1.66, гр.София, община Столична, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота гр.София, Ж.к.*******бл.********./л.9 от делото/
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявения
петиторен иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗС:
По
допустимостта:
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяване на установителния иск: ищцата претендира, че е собственик на
процесния жилищен имот на оригинерно основание - давностно
владение продължило повече от 15 години,
в периода от 2005г. до момента, което право се оспорва от ответниците
П. и И.Г., които са правоприемници на М.Б.Г.. Налице е процесуална предпоставка
за допустимост на положителния установителен иск, изрично предвидена в текста
на чл.124, ал.1 ГПК, а именно правен интерес от
установяването.
По
основателността на иска:
Основателността на установителното искане предполага осъществяване в патримониума на ищците на годен придобивен право на собственост способ – чл.77 от ЗС – чрез правна сделка, по давност или по друг, определен в закона начин. В случая ищцата основава правото си на собственост върху процесния имот на оринерно основание - давностно владение започнало на 26.01.2005г. със сключването на договора обективиран в нотариален акт за покупко -продажба № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № 45/2005 г. на нотариус Й.Л. 102.
С влязло в сила Решение №83/ 07.01.2019 г. по
гр.д.№ 2863/2006 г. по описа на СГС, I ГО, 7 с-в, постановено по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, е проглА. за нищожен, поради накърняване на добрите нрави
договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № 51,
том I, рег. № 409, нот. д. № 45/2005 г. на нотариус Й.Л., рег. №263 по
регистъра на НК, сключен от А. И.Б., в
качеството на настойник на продавача С.Н.Б. – поставен под пълно запрещение, и
купувач Е.Т.Р. по отношение на процесното жилище. Предвид нищожността на договора за покупко –продажба сключен с нотариален акт за покупко -продажба № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № 45/2005 г. на нотариус Й.Л., същия не е породил
правни последици, нито вещно – транслативен ефект.
Безспорно
владение, което се упражнява въз основа на нищожно правно основание не създава
на купувача права на добросъвестен владелец. Поради това се налага извода, че
владението на ищцата не е добросъвестно. Както е прието и в указанията по т. 10
от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., нищожните сделки не могат по
начало да бъдат основание за упражняване на добросъвестно владение.
Установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
е средство за защита вещното право на собственост и признаването му по съдебен
ред ред. Ищецата твърди, че е собственик на процесния жилище с идентификатор ,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.204.75.1.66,по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 на Изпълнителния директор на АГКК,
като се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност за периода от
2005 г. до предяването на исковата молба.
По правилата на доказателствената
тежест ищецът следва да следва да установи с доказателствената си активност
/арг. чл.154, ал.1 от ГПК/, че е титуляр на правото на собственост върху
процесния материален обект, чрез доказване осъществяването в неговия
патримониум на сочения придобивен способ – оригинерен или деривативен /чл.77 от
ЗС/.
Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства и кредитираните свидетелски показания сочи на
извод, че ищцата Е. Р.е придобила правото на собственост върху
процесния Апартамент №66, находящ
се в гр. София, ул. „*********, въз основа на изтекла в нейна полза придобивна
давност. Е.Р. е живяла в процесния имот в продължение на повече от 15 години, с
намерение, че същият е нейна собственост, с оглед на което по делото се
доказаха и двата елемента на придобивната давност - corpus possessions и
animus possessionis. Свидетелите
В. М. и Б.В., непотиворечиво установиха, че в ищцата живее в това жилище,
повече от 15 години от закупуването му през 2005г. Безспорно след този момент или от 2005г. ищцата Р. е осъществявала явно,
спокойно и несмущавано владение върху имота.
Спорен е
въпроса дали производството по гр.д.№ 2863/2006 г. по описа на СГС, I ГО, 7 с-в
воденото между праводателката на ответниците
М.Г.и Е.Т.Р. е прекъснало продобивата давност.
Неоснователно е възражението на ответниците, че завеждането на посоченото дело е прекъснало придобивната давност, която е текла в полза на ищеца по настоящото дело Е.Р..
Отговор
на въпроса за правното значение на
предявените искове от собственика срещу владелеца на един недвижим имот и дали
придобивната давност може да бъде прекъсната с иск на собственика, насочен
срещу лицето, чрез което се упражнява владението на имота, е даден в Решение №
216 от 28.10.2016 г. постановено по
гр.д.№2182 /2016 г. по описа на ВКС, I ГО,
в производство по чл.290 ГПК. По поставения въпрос касационният
състав е приел, че владението представлява упражняване на фактическа власт
върху една вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя –
чл.68, ал.1 ЗС. Една от най-важните последици на упражняваното владение е
възможността да се придобие собствеността върху вещта с изтичането сроковете по
чл.79 ЗС. Прието е още, че собственикът на вещта има на разположение различни
искове срещу владелеца, с които да защити свои субективни права. Когато
владението е придобито чрез нищожна прехвърлителна сделка, собственикът може да
предяви иск за прогласяване на тази нищожност. При уважаване на такъв иск ще
бъде установена липсата на придобивно основание за владелеца. Правният ефект на
съдебното решение по чл.26 ЗЗД не се разпростира по въпросите за собствеността
и владението на вещта. Съдебното решение
няма да формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността, тъй като
произнасянето е само в мотивите на съдебния акт. Собственикът би могъл да
предяви и установителен или осъдителен иск за собственост на вещта. Една от
най-важните последици от предявяването на тези искове е смущаване на владението
и прекъсването на придобивната давност, която е текла до този момент. Тези
последици настъпват при уважаване на исковете – чл.116, б.”б” ЗЗД, вр.чл.84 ЗС. Само исковете за собственост, но не и
исковете по чл.26 ЗЗД смущават владението и прекъсват придобивната давност. Това
следва от приетото в т.VІ.13 на ППВС №6/1974 г.; решение №705/29.10.2010 г. по
гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, І ГО; решение № 401/12.01.2012 г. по гр. д. №
895/2010 г. на ВКС, І ГО и др. Изрично в практиката на ВКС се приема, че
исковете за нищожност на придобивното основание на ответника не прекъсват
придобивната давност – решение № 401/12.01.2012 г. по гр.д. №895/2010 г. на
ВКС, І ГО. Същото следва и от решение №170 от 11.04.2012 г. по гр.д.№961/2011
г. ва ВКС, І ГО.
Настоящият състав споделя напълно
тази съдебна практика и приема, че придобивната давност
не се прекъсва с предявяване на искове по чл.26 от ЗЗД за нищожност на сделката
съставляваща придобивно основание на владелеца.
Не може да се приеме довода на ответниците, че воденето на гр. дело № 2863/2006 г. по
описа на СГС, I ГО, 7 с-в, е владението на ищцата Е.Р.. Един от признаците на владението е то да бъде
спокойно /несмущавано, необезпокоявано/. Според теорията и съдебната практика, спокойно е владението, което не е установено
с насилие и не се поддържа с насилие – решение №376/12.03.2013 г. по гр.д.№
260/2012 г. на ВКС, І ГО. Правните действия, извън изброените в чл.116 ЗЗД, не
могат да смутят владението и да прекъснат придобивната давност.
Владението на ищцата от момента на
продажбата - 26.01.2005 г. до предявяването на иска – 23.11.2020г. е
достатъчно, за да покрие десетгодишната придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС. С
изтичането на давностния срок, както и с позоваването
на изтеклата давност в исковата молба по настоящото дело е настъпило и
придобиването на собствеността от ищците върху процесния имот. Съгласно задължителните
указания по ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2012 г., ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.
Съгласно чл. 79 ал. 1 ЗС, правото на
собственост върху недвижим имот се придобива ако недобросъвестният владелец е
владял имота в продължение на повече от 10 години. От значение за придобиването
на право на собственост върху недвижим имот на това основание е не самото
държане на имота, а владението върху този имот, тоест осъществяването на
фактическа власт върху имота лично или чрез другиго с намерение да се свои.
Ищцата в хода на съдебното дирене е доказала 10 годишно постоянно, непрекъснато,
несъмнително, спокойно и явно владение, поради което
предявения установителен иск е основателен и доказан. Ответниците не ангажираха
доказателства, с които да преодолее установеното от ищеца Е.Р. придобиване на процесната ½ идеална част от процесния имот на основание давностно владение в периода от 2005г. до 2020г. Затова
предявеният от ищцата установителен иск за
собственост следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78
ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца 3 556,76
лв., от които 556, 76лв. платена държавна такса, и 3000лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК на л.57 от делото.
С оглед изложеното и в същия смисъл, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗС,
предявен от Е.Т.Р.
ЕГН **********, чрез адв.В.П., срещу П.Г.Г. ЕГН ********** и И.Г.Г. ЕГН **********, че Е.Т.Р. е СОБСТВЕНИК,
на основание давностно
владение на ½ /една втора/ ид. част от АПАРТАМЕНТ №66, находящ
се в гр. София, ж.к. *******ул.**************със застроена площ от 93,87 кв.м.,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, коридори, тераси и столова,
заедно с мазе №7, заедно с таванско помещение №25, заедно с 1,373 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя, който имот съставлява съгласно
Схема №15- 1040534/06.11.2020 на СГКК-София, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.204.75.1.66, гр.София,
община Столична, област София столица по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-50/20.06.2016 на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота гр.София,
Ж.к.*******бл.********, намиращ се на пети етаж в сграда с идентификатор
68134.204.75.1 с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.204.75, Предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент; Брой нива на обекта: 1; Посочена в
документа площ: 93,87 кв.м.; Прилежащи части: мазе №7, тавнско
помещение №25, 1,373% ид.ч. от общите части и от
правото на строеж; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.204.75.1.37и
68134.204.75.1.67, под обекта - 68134.204.75.1.63 и над обекта -
68134.204.75.1.69; Стар идентификатор: няма.
ОСЪЖДА
П.Г.Г. ЕГН ********** и И.Г.Г. ЕГН
********** и двамата със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв.Х.Я., на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплатят на Е.Т.Р., сумата от 3 556,76лв. разноски по делото пред
СГС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: