Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 38/30.01.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура -
Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно
административно - наказателно дело № 36 по
описа на съда за 2023г., за да се
произнесе, взе предвид следното
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от Й.М.Н. *** против Решение №117 от 09.11.2022
година на Районен съд - Мездра, постановено по АНД № 20221450200296 по описа за
2022 година. С обжалваното съдебно решение въззивния съд е потвърдил
Наказателно постановление № 20-0300-000153
от 10.06.2020год. издадено от
Началник група при РУ – Мездра към ОД МВР - Враца, упълномощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018 на министъра на вътрешните работи. С наказателното
постановление на
Й.М.Н. ***, са наложени
административни наказания, както следва: глоба в размер на 2000.00лева /две
хиляди/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца /двадесет и
четири/, на основание чл.174, ал.3 пр. първо от ЗДвП за извършено административно
нарушение по чл.174, ал.3, пр. първо от ЗДвП; глоба в размер на 100.00лева
/сто/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца /два/, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено административно нарушение по
чл.103 от ЗДвП; глоба в размер на 10.00лева /десет/, на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр. първо от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 10.00лева /десет/, на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр. второ от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 10.00лева /десет/, на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр. трето от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл.100,
ал.1 ,т.2 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Й.М.Н. *** редовно призован, не се явява и не
се представлява. В жалбата излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на въззивното решение. Твърди се, че изводите на съда не
кореспондират със събраните доказателства по делото, тъй като същият не е
спиран за проверка, а полицейските органи са дошли в дома му, откъдето бил
извикан. Излага доводи, че от доведените от него свидетели безспорно е
установено, че не е управлявал лекия автомобил, а жената с която живее на
семейни начала. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба ОД МВР – Враца редовно
призовани, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по
касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила
обжалваното решение, като навежда доводи, че установените факти по делото водят
на извода за извършено административно нарушение, санкционния акт е бил
постановен при спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са представени писмени
доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите
и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, с което е
потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Мездра е приел
от фактическа страна, че на 29.05.2020г. в 00:22ч. в гр.Мездра
по ул.“С*** . св.К** и М*** “
касатора е управлявал лек автомобил марка „Ф*** “, модел „П*** “ с рег № ВР *** собственост на М*** Б*** Н. ***. При опит да
бъде извършена проверка на управляващия автомобила от полицейски служители в РУ
– Мездра, водачът не спрял на подаден звуков сигнал, както и на стоп палка по
образец, като продължил движението си към ул.“Ш*** “, където спрял пред №5. Там
бил установен от полицейските служители, на който отказал да бъде изпробван с
техническо средство „А*** Д*** “ 7410 с фабр. №0045 за употреба на алкохол,
като му бил издаден и талон за медицинско изследване. При проверката не
представил СУМПС, контролен талон и СРМПС. За констатираното му бил съставен
АУАН и издадено обжалваното НП. Съставения
АУАН е връчен лично на касатора и подписан от него без възражения. В срока по
чл. 44, ал.1 от ЗАНН касатора депозирал възражения като оспорил факта, да е
управлявал лекия автомобил и да е субект на констатираните с АУАН
административни нарушения.
Тъй като възраженията били приети
за неоснователни, при изисканите сведения от полицейските служители
административно наказващия орган издал оспореното НП.
От правна страна съдът е приел, че при
провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на
които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане
на съответните наказания. Ръководейки се от принципа за разкриване на
обективната истина въззивния съд е събрал относимите по делото писмени
доказателства, които е анализирал поотделно и в своята съвкупност. Не е дал е
вяра на събраните по съответния процесуален ред гласни доказателства по
отношение на доведените от жалбоподателя свидетели, сочени от него като очевидци
на нарушението и правилно не ги е кредитирал, тъй като при съвкупна преценка на
доказателствата по делото е приел, че същите за заинтересовани от изхода му. Показанията
на св. Надя И*** , която твърди, че е „управлявала автомобила“ и живее на
съпружески начала с административно наказаното лице приемайки ги за изолирани и
неподкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства възивния съд
правилно не ги е кредитирал. Те противоречат на установеното с АУАН, а
длъжностните лица, съставили и свидетелствали в АУАН удостоверяват
непосредствено установеното и извършеното пред тях в акта. АУАН е съставен от
тях в качеството им на длъжностни лица, в установената от закона форма и
съставлява официален документ. Правилно въззивния съд не е кредитирал и
показанията на св.Маринов, тъй като същия е твърдял факти настъпили преди
установяване на нарушението, свързани с управлението на лекия автомобил.
В тази връзка настоящия касационен състав
следва да допълни, че при анализа на доказателствата показанията на св. Н***
И*** и М***
дадени пред въззивния съд са действително изолирани и в насока изграждане на
защитна позиция на касатора, поради което може да се направи логичен и житейски
извод, че въведените възражения относно факта, „..че не е управлявал МПС-то…“
пред въззивния съд, действително се явяват изолирани и неподкрепени с други
доказателства които да ги опровергават.
Въззивния съд е постановил един правилен,
обоснован и законосъобразен съдебен акт.
Тъй като безспорно от събраните доказателства
се установява, че административно наказаното лице, настоящ касатор на
визираната в акта и наказателното постановление дата, час и място, като водач
на лек автомобил марка „Ф*** “, модел „П*** “ с рег №
ВР 1270СХ е управлявал същия без да спре на подадения през нощта светлинен
сигнал, поради което от обективна и субективна страна е осъществил състава на
административното нарушение по чл.103 от ЗДвП; отказал да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „А*** Д*** “ 7410 с фабр. №0045
поради което от обективна и субективна страна е осъществил състава на
административното нарушение по чл.174, ал.3, пр. първо от ЗДвП, както и не представил
СУМПС, контролен талон и СРМПС, с което от обективна и субективна страна е
осъществил състава на административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Настоящият състав не споделя
изложените в касационната жалба доводи свързани с управлението на МПС-то, тъй
като в
понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и
задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното
средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици в какъвто см. е
Постановление №1 от 17.I.1983 г. по н. д. №
8/82 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и по настоящем.
Тъй като, спора е изяснен от фактическа
страна и въззивния съд е изложил мотиви относно фактическата обстановка,
настоящата съдебна инстанция счита, че в случая може да се направи безспорен
извод, че административно наказаното лице е извършило описаните административни
нарушения.
Нарушенията се потвърждават по безспорен
начин както от събраните по делото писмени доказателства, в това число и от неопроверганата
доказателствена сила на съставения АУАН, така и от факта, че касатора е
подписал при съставянето му АУАН без възражения, които изцяло кореспондират с
установеното от административно наказващият орган.
Настоящият съдебен състав счита, че
законосъобразно административнонаказващия орган е наложил предвидените в
приложимия материален закон административни наказания, които са в рамките и
границите предвидени в санкционната норма, при точно отчитане на степента на
обществена опасност на нарушението и личността на нарушителя. Следва да се
посочи, че случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като защитимия интерес е свързан с живота и здравето на участниците в
движението, тоест случая не може да се приеме, че е маловажен.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на тях правни
изводи.
От анализа на доказателствата по делото се
установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
По същество на спора, съдът намира фактът на
извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Разпоредбата
на чл. 189, ал.2
от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда
фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция
е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на
санкционираното лице. В настоящия случай, такива годни доказателства не са противопоставени.
При тези обстоятелства, след като е анализирал представените по делото
доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка,
която се възприема и от касационния състав.
По безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест налице са условията на чл.53, ал.2 ЗАНН за налагане на административно наказание.
При постановяване на обжалваното решение не
са допуснати нарушения на материалния закон в случая ЗДвП или съществено
нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни
основания. АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Като е потвърдил
процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран,
обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Мездра, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №117 от
09.11.2022 година на Районен съд - Мездра, постановено по АНД № 20221450200296
с което е потвърдил като правилно и законосъобразно издаденото Наказателно
постановление № 20-0300-000153 от
10.06.2020год. от Началник
група при РУ – Мездра към ОД МВР - Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: