Р Е Ш Е Н И Е №260190
гр. Русе, 06.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, II-ри граждански състав в публично
съдебно заседание на 29-ти септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1788 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск
от М.М.С. *** срещу Гаранционен фонд-гр.София за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5000.00лв., ведно със законната лихва, считано от
14.01.2020г.-обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни физически болки и
душевни страдания, свързани
с получена от ищеца контузия на пръст на стъпалото без увреждане на
ноктите от ПТП, настъпило на 19.07.2019г.Претендират се разноски.
Ищецът твърди,
че посочените вреди са
последица от настъпило на 19.07.2019 г.
около 06.20ч. ПТП, в гр.Русе, при което при пресичане на кръстовището между ул.“Борисова“ и ул.“Панайот Хитов“, С. не бил пропуснат от неустановен до момента извършител, водач на
неустановено МПС,
което преминало през лявото му ходило и напуснало мястото на ПТП. Твърди още,
че в резултат на удара получил контузия
на пръст на стъпалото, която му причинила значителни болки със силен интензитет
в първия месец след ПТП. Заявява, че травмата довела до затруднение на
функциите на левия му крак, продължили 2-3 месеца, през което време бил лишен
от възможността да стои и ходи без чужда помощ. Тъй като извършителят на
инцидента и автомобила са неидентифицирани и до настоящия момент, претендира
отговорността на Гаранционен фонд.
Твърди също, че
с нарочна молба-претенция, входирана при ответника на 17.10.2019г. поискал от
ответника да му бъде изплатено обезщетение за гореописания случай, но с писмо
от 14.01.2020 г. било отказано това от ответника, поради непредставяне на
изискани допълнителни за случая документи. Затова ищеца твърди, че най-късно от
тази дата ответникът е и в забава относно претендираното обезщетение.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът Гаранционен фонд-гр.София депозира писмен отговор, с
който оспорва изцяло по основание и размер, като в тази връзка навежда доводи,
обобщени в следния смисъл: 1./недоказан фактически състав на правото по чл. 519 КЗ, 2./липса на акт по чл.300 ГПК, който да е обвързащ гражданския съд, 3./недоказани
и оспорени механизъм на ПТП и причини за настъпването му, 4./липса на причинна
връзка между инцидента и твърдените увреждания на ищеца, 5./непредставени по
извънсъдебен път на всички необходими документи за случая, 6./ прекомерност и
несъобразеност с чл.52 ЗЗД на размера на претендираното обезщетение. Прави и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Моли
иска да се отхвърли, претендира разноски.
По делото са
ангажирани писмени доказателства, допуснати са свидетели, назначени и изслушани
са съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза.
От фактическа страна:
От представения
като писмено доказателство протокол за ПТП № 485/167/19.07.2019 г., издаден от служител на МВР след
посещение на мястото на ПТП е видно, че на 19.07.2019 г., в 06.20ч. ищецът С. е бил ударен при пресичане на ул.“Борисова“ от неустановен извършител, водач на
неустановено МПС. В протокола са описани данните на място, които са възприети
от служителя на МВР, включително състоянието на пострадалия. Фактът, че служител на МВР
е посетил ПТП се установява от докладна записка/л.72/.
Във връзка с
процесния случай, ищецът е подал на 17.10.2019г. пред Гаранционен фонд претенция
за неимуществени вреди, по което е образувана щета № 19210370/17.10.2019г.С
решение от 14.01.2020г., ответникът е отказал плащане поради непредставяне на
изискани допълнителни за случая документи.
Заключението по
приетата съдебно-медицинска експертиза съдът цени като обективно и основано на представената
по делото медицинска документация. От него се установява, че в резултат на
описаното ПТП ищеца е претърпял охлузване и лек оток на ляво ходило, като за
лечение е назначена терапия, включваща покой, студени компреси, предписани са
обезболяващи. Вещото лице посочва, че при описаните увреждания, ако не са
налице усложнения, болките са най-силни непосредствено след получаването им и
отшумяват в рамките на няколко денонощия. Експертът уточнява, че е напълно
възможно тези травми да се получат при описания в искова молба и приложените
към нея протоколи от ПТП механизъм, като не могат да се получат при случайно
падане от собствен ръст.
Заключението по приетата съдебно-автотехническа
експертиза съдът също цени като обективно, обосновано и базирано на данните по
делото. Въз основа на него се установява, че механизмът на спорното ПТП
съответства на описания такъв в исковата молба и протокола за ПТП. Вещото лице
категорично посочва, че и водачът на неустановеното МПС и ищецът с поведението
си имат вина за настъпване на ПТП, т.к. С. не е пресякъл пътното платно на
обозначено място по пешеходна пътека, а водачът на МПС се е движил с
несъобразена скорост и не е могъл да спре и пропусне пешеходеца.
По делото е
разпитан ищцовия свидетел К.Р., който установява, че ищеца е изпитвал болки в
левия си крак около месец след ПТП.Свидетелят установява, че през този месец е
пазарувал необходими стоки за ищеца, т.к. С. не можел да се движи сам.
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.519,
ал.1,т.1,предл.1 КЗ.
Съдът намира
предявения иск за процесуално допустим по см. на чл.558, ал.5 КЗ, предвид
наличния отказ на ГФ да изплати претенцията на ищеца.
Съгласно чл.519,
ал.1,т.1 ответника извършва плащания в полза на увредените лица за вреди,
причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което
виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка "ГО"
на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка
"Злополука" на пътниците. В същия смисъл е и нормата на чл. 557, ал.
1, т. 1 КЗ, според която Гаранционен фонд изплаща в полза на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на РБългария
от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано
МПС/. А за определянето и изплащането на обезщетенията съответно се прилагат
глава четиридесет и шеста и глава четиридесет и седма /чл. 558, ал. 2 КЗ/ –
тоест правилата на гражданската отговорност на автомобилистите. Съобразно чл.
493а КЗ в случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди – в
действителния им размер /чл. 499 КЗ/. Съгласно 497, ал. 1 КЗ отговорното за
вредите лице, което според случая е или застрахователя по ГО или Гаранционен
фонд при липсата на ГО или при неизвестен извършител дължи още и законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на необходимите доказателства за събитието;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило необходимите доказателства пред
застрахователя.
За правната същност на тази отговорност по
чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ в съдебната практика се приема, че се касае до
особен вид отговорност, която в случаите срещу Гаранционен фонд би могла да се
третира като функционална, с оглед специфичните предназначение и качество на
това юридическо лице на бюджетна издръжка, но която по правило следва елементите
на деликтната по чл. 45 ЗЗД, при отчитане на специфичните за случая
обстоятелства. И с оглед на последното в хипотезите на вреди от МПС с
неустановена идентификация на превозното средство и водача, за достатъчно ще
следва да се приеме установяването на обективните деликтни предпоставки, като
субективните остават презюмирани.
Представеният
протокол за ПТП по делото е издаден при спазване на съдържателните изискания за
него, освен това е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и
по установените законови форма и ред с оглед на което притежава обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното /чл. 189, ал. 2 ЗДвП/, относно
факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по пострадалите
участници, местоположението им спрямо елементите на пътното платно и датата и
часа на посочените факти. Насрещно доказване не бе проведено от ответника,
поради което данните следва да се възприемат изцяло. А и те си кореспондират с приетата
и неоспорена от страните автотехническа експертиза, от която се установи, че
механизмът на процесното ПТП съответства на описания такъв, и в исковата молба,
и в протокола за ПТП. Същевременно в приетата медицинска експертиза,
заключението по която съдът също кредитира, като обективно и компетентно дадено,
изрично са описани получените от ищеца телесни увреждания, със заключението, че
те е напълно възможно да се получат при описания в искова молба и приложения
към нея протокол от ПТП механизъм, като категорично не могат да се получат при
случайно падане от собствен ръст.
При съвкупния
анализ на всички тези данни, кореспондиращи помежду си, както и при липса на насрещно доказване или поне индиция за
невярност, за съда няма как да се приеме друго, освен доказаност и обоснованост
на сочения механизъм на ПТП и връзка на същото с уврежданията върху ищеца.
Съобразно чл.
45, ал. 2 ЗЗД, вината на деликвента се презюмира, поради което при липса на
данни в противния смисъл съдът приема и нея за доказана, още повече и в
контекста на случая.
По тези
съображения съдът намира за доказан целия заявен в случая фактически състав,
обезвреда на последиците от който следва да бъде извършена от ответника,
предвид безспорното функционално качество, предназначение и смисъл на това
юридическо лице на бюджетна издръжка.
За размера на
обезщетението: Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди
следва да бъде определен при съблюдаване принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Нормата предполага пълна обезвреда на всички телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с тях болки, страдания,
шок, стрес, дискомфорт и други негативни емоционални усещания. Както се подчертава и в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума
на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Това
обезщетение има за цел да репарира в относително пълен обем болките и
страданията възникнали от увреждането. Претърпените по вид, обем, характер и продължителност физиологични
увреждания и болезнени изживявания са установени в случая и са подробно описани
в приетата и неоспорена СМЕ, кредитирана от съда по посочените по – горе
причини. Установиха се в случая следните водещи данни: В резултат на процесното
ПТП ищеца е претърпял охлузване и лек оток на ляво ходило, като за лечение е
назначена терапия, включваща покой, студени компреси, предписани са
обезболяващи. Вещото лице посочва, че при описаните увреждания, ако не са
налице усложнения, болките са най-силни непосредствено след получаването им и
отшумяват в рамките на няколко денонощия. В психичен план не се доказаха
значими негативни преживявания, освен много силни болки веднага след удара и
донякъде в следващите дни, в които били приемани от пострадалия обезболяващи. Наред с това следва да се съобрази и
обстоятелството, че не могат да бъдат точно установени, поради което и не
подлежат на доказване като известни обстоятелствата какъв е обичайният стрес,
който изпитва човек, блъснат от лек автомобил. Ето защо и като съобрази
установените като безспорни претърпени от С. неимуществени вреди, както и факта, че обикновено възстановителния период продължава около няколко
дни, но и факта, че известен
период от време ищеца е обслужван от трети лица, съдът намира, че ищеца е претърпял болки и страдания от
ПТП. При това положение съдът счита, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените от С. неимуществени вреди от процесното ПТП е 2200.00 лв., който размер съответства най-пълно на
критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД.
Съдът намира
обаче за основателно възражението за съпричиняване на вредата, направено от
ответника в отговора на ИМ. По правило релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е онзи конкретно установен принос, без който не би се
стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане
неправомерно поведение, вредоносен резултат. От приетата по делото
съдебнотехническа експертиза абсолютно категорично се установява, че ищеца не е
пресякъл пътното платно на обозначено място по пешеходна пътека, което е
нарушение на разпоредбата на чл.113 ЗДвП. Вещото лице сочи, че пешеходецът-ищец
също с поведението си е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Като не
намира основание да не възприеме изводите, направени от експерт със специални
знания, съдът приема, че е проведено успешно доказване на твърдяното от ответника
поведение на пострадалия, което обективно е съпричинило настъпване на вредите.
С оглед изложеното,
съобразявайки поведението на виновния водач и на пострадалия ищец,
както и че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбата на чл.20 ЗДвП
предвижда значително по-голяма отговорност на водачите на МПС за осигуряване на
безопасност на движението, настоящият съдебен състав намира, че водачът на
лекия автомобил е допринесъл в по-голяма степен за настъпване на увреждането.
По изложените съображения приносът на ищцата за настъпването му следва да бъде
определен на 1/3-
в т.см. вж. Решение № 91/27.07.2017г. по т. д. № 1099/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Поради
изложеното, съдът намира, че е приложима
нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД и съда
определя, че обезщетението трябва да се намали с посочената 1/3, т.е. за
обезщетение за неимуществени вреди на С. следва да се присъди сумата от 1466.67
лв., а над тази сума, иска следва да се отхвърли, като неоснователен.
Видно от приетата по делото
кореспонденция между страните/л.10-л.13/, на 17.10.2019г., ищеца е поискал
извънсъдебно от ответника да бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди
от процесното ПТП. Към молбата са приложени всички налични писмени
доказателства. Отговорът е бил даден на 14.01.2020г.
– с отказ, с мотив, че не са представени данни за образувано досъдебно
производство и доказателства по него. Този отказ е несъставомерен по две
причини – първо няма образувано досъдебно производство, а второ с оглед нормата
на чл. 496, ал. 4 КЗ, че когато документите по ал. 3 са счетени за недостатъчни
за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, задълженото лице може да изисква представянето
на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица.
Следователно съдът приема в случая, че още към м. 17.10.2019 г. ищеца е бил в
изправност по задължението си да представи на ответника възможните и нужните
документи. Ето защо и претенцията за присъждане на лихва за забава, считано от
14.01.2020г.-датата на постановения отказ, следва да се уважи изцяло.
С оглед
уважената част на иска и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника следва да
заплати по с/ка на РРС сумата от 58.67 лв.- държавна такса. И двете страни по
делото са претендирали разноски. Ищецът е освободен от заплащане на д.т., като
процесуалният му представител е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Съдът обаче счита, че дори и адвоката да оказва безплатна правна помощ на страната по реда на
чл.38 ЗА, това не го освобождава от задължението от сключване на договор за
правна помощ и съдействие. Такъв не е представен, а в представените пълномощни/л.6, л.51 и л.76/
няма данни за такава договореност. Декларирането в списъка по чл.80 ГПК/л.77/, че адвоката оказва безплатна правна помощ не е достатъчно. Необходимо е между страната и адвоката да е
сключен договор за правна помощ и съдействие, в който като начин на плащане да
е отразено, че се касае за безплатна правна помощ по някоя от хипотезите на
чл.38 ЗА. Това случая не е направено, поради което съдът не следва да определя такова възнаграждение. Ответникът е доказал
разноски в размер на 600.00лв.-заплатени възнаграждения на вещи лица и предвид
уважената/ отхвърлена част от иска му се дължи сумата от 424.00лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2, представляван от изп. директори Б. И. М. и С. Г. С. да заплати на М.М.С.,ЕГН ********** *** сумата от 1466.67 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинени
телесни увреждания при настъпило на 19.07.2019г.
ПТП, на основание чл.519, ал.1,т.1 КЗ, ведно
със законната лихва, считано от 14.01.2020г.
до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 1466.67 лв. до пълния предявен
размер от 5000.00 лв.
ОСЪЖДА М.М.С.,ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Граф Игнатиев”№2, представляван от изп. директори Б. И. М. и С. Г. С. сумата от 424.00лв.-разноски по
делото.
ОСЪЖДА
Гаранционен
фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Граф Игнатиев”№2, представляван от изп. директори Б. И.
М. и С. Г. С. да заплати по сметка на Районен съд –
Русе сумата от 58.67 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: