О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
285/4.4.2019г.
Варненски
окръжен съд, Наказателно отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
Председател
: Марин Атанасов
Членове: Деян Денев
Николай Петков
като
разгледа докладваното от съдия Атанасов
въззивно
частно наказателно дело № 326 по описа на съда за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243
ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба от Д.К.Д.,
чрез повереника му адв. Г.З.срещу определение на РС- гр. Провадия, втори
наказателен състав по ЧНД № 17/2019г., с което съдът е потвърдил
постановлението на РП-гр. Провадия за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 443/16г.по описа на РУ-Провадия на МВР- Варна.
Прокурор от РП Провадия е прекратил с
постановление от 28.11.2018 г.
наказателно производство, образувано и водено срещу К.Р.А.за престъпление по
чл.343 ал.1 б „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК . Недоволен от този акт е останал пострадалият, който
е обжалвал постановлението пред РС – гр.
Провадия, оспорвайки извода на прокурора за липса на състав на престъпление.
Съдът се е произнесъл с определение, с което е потвърдил акта на прокурора.
В частната жалба се
твърди ,че първоинстанционния съд е достигнал до неправилен и незаконосъобразен
извод, потвърждавайки становището на РП- гр. Провадия за липса на субективна
страна у А. за престъпление по чл.343 ал.1 б „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК , за
което и е повдигнато и обвинение. Навеждат се доводи за съществено противоречие
между заключенията на назначените и изготвени по д.п. САТЕ, поради което се
иска и отмяна на постановения акт от РС- гр. Провадия, и назначаването на
петорна САТЕ. Твърди се , че обвиняемата не е изпълнила задължението си да спре
след настъпилия първи удар и се навежда твърдение за причинната връзка между
установената скорост на движение преди ПТП и настъпването на обществено
опасните последици.
Съобразно задължението му по смисъла на чл. 242 от НПК прокурорът е установил
фактическата обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като е
стигнал до извод за липсата на състав на престъпление по чл. 343 ал.1 б „б“ вр.
чл.342 ал.1 от НК, поради което с правно основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК е
прекратено наказателното производството. Направен е
анализ на наличните по делото доказателства - свидетелски показания, назначените
по делото съдебно технически експертизи и писмени доказателства. Съдът изцяло е
възприел фактическата обстановка в
постановлението на прокурора, и като краен резултат е потвърдил правните
изводи.
В
процедурата по чл. 243, ал. 4 от НПК съдът е длъжен да прецени дали разследването
е обективно, всестранно и пълно, да анализира цялата доказателствена съвкупност
и да посочи обстоятелствата, които счита за установени и въз основа на кои
доказателствени материали. Идентично е изискването и към въззивния съд /в този
см. Р № 382/12 г. на ВКС, І н.о./. Това задължение на съда се извежда от текста
на закона, в който е посочено, че произнасянето е досежно обосноваността и
законосъобразността на постановлението на прокурора и в проверявания съдебен
акт то е изпълнено.
Досъдебното производство
е образувано на 10.11.2016г. по реда на чл.212,ал.2 НПК с първото действие по
разследването – оглед на местопроизшествие срещу неизвестен извършител
/„виновното лице” / затова, че на 10.11.2016г. по път 2082 между с.Р. и с.К.
общ. Провадия при управление на л.а.
марка „А.Р.“ с рег.№ В **** РА е нарушил правилата на движение по
пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.К.Д.,
изразяваща се в счупване на черепа – престъпление чл.343, ал.1, б. “б“, вр.чл.342, ал.1 от НК.
На
03.11.2017г. К.Р.А.е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по
чл. 343, ал.1, б.Б, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Установените
по делото факти от прокурора, първоинстанционния съд, които не се оспорват от
страните и се споделят и от настоящ
състав на съда са следните:
Обв. К.Р.А.и пострадалия
– св. Д.К.Д., считано от 2013г. живели съпружески в гр.София. В началото на
м.ноември 2016г. св. Д. и А. отишли да
посетят майката на св.Д. *** до село Ч. пътували с микробус, който бил
собственост на обвиняемата. На 10.11.2018г. обв.А. и св.Д. решили да отидат до
магазин „Л.“ за да напазаруват, който се намирал в гр.Провадия. Понеже св. Д.
се чувствал изморен, той помолил А. да управлява собствения му л. а. марка „А.Р.
***“ с рег.№ В **** РА, който държал в имота на своята майка в с.Ч.. Обв. А. се
съгласила и около 10, 30 часа на 10.11.2016г. двамата със св. Д. тръгнали от с.Ч.
в посока гр.Провадия, като автомобила
бил управляван от обв.А.. Движейки се по път трети клас 2082
между селата Р. и К., двете в община Провадия, област Варна, на около 400м.
преди табелата за с.К., в един момент автомобилът се поднесъл наляво и леко се
ударил в крайпътно дърво. В този момент св.Д. хванал с дясната си ръка волана и
заедно с обв. А. успели да изправят автомобила на пътното платно, който
продължил движението си. Веднага след това автомобила отново се поднесъл наляво
и този път обв. А. не успяла да го овладее, в резултат на което последвал силен
удар в крайпътно дърво, стоящо на около 12 м. от дървото в което бил първия
удар. В резултат на удара въздушната възглавница на мястото на водача се
отворила, а тази пред пострадалия не се задействала, тъй като св.Д. е седял на
предната дясна седалка, без поставен предпазен колан.
По време на извършения
оглед на местопроизшествие на 10.11.2016год., било фиксирано чрез описване и
фотографиране че задното ляво колело на автомобила е открито „на мястото си с
нарушаване на вътрешния пневматичен ръб на автомобилната гума. Размери на
гумата 215/40 R 17,
марка „Н., произведена през 2011г.-зимна
гума“
От заключението на СМЕ
№228-2017 по описа на МБАЛ “А.В.“АД-гр.Варна е видно, че вследствие на
станалото ПТП св.Д. е получил тежка черепно-мозъчна травма, изразена чрез:
фрактура на черепа и основата на черепа; многофрагментна фрактура на челната
кост и фрактура на слепоочната кост в дясно; фрактура на кливуса; контузия на
мозъка в дясно темпорално /слепоочно/ и зад дясната орбита; епидурален хематом
/кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка/ в дясно челно-слепоочно;
пневмоцефалия /проникване на въздух в черепната кухина/; ограничени кръвоизливи
под меките мозъчни обвивки; фракура на дясната орбита – латерална стена;
фрактура на дясна зигоматична /скулова/ дъга; фрактура на горната челюст в
дясно – външна и вътрешна стени на десния максиларен синус; ликворея;
хемосинуси /изтичане на ликвор; кръвоизливи в синусите/; фрактури на носни
кости; разкъсно-контузна рана на челото в дясно; периорбитален хематом в дясно.
Вследствие на черепно-мозъчната травма се развили усложнения: мозъчен
едем /оток на мозъка/ - предимно в дясна мозъчна хемисфера; левостранна
бронхопневмония; сепсис – хемо култура; изолиран Стафилококус лентус;
декубитуси /пролежи/; левостранна хемипареза от централномозъчен произход –
пареза на горен и долен крайници в ляво; дискоординационен синдром;
психоорганичен синдром; смесено тревожно-депресивно разстройство.
Установените травматични
увреждания са резултати на удари, изразени със значителна сила с или върху
твърди тъпи предмети и биха могли да се получат от пътник в лек автомобил – при
ПТП на посочената дата, в купето на автомобила.
Тежката черепно-мозъчна
травма, изразена с кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и многофрагментни фрактури на покрива и
основата на черепа с изтичане на ликвор и последвалия едем /оток на мозъка/,
обуславят разстройство на здравето временно опасно за живота.
Наличието на
разкъсно-контузна рана по челото в дясно, подлежащото множествено счупване на
челната кост и проникването на въздух /пневмоцеле/ са обусловили проникващо
нараняване в черепната кухина.
Фрактурата на дясната
зигоматична /скулова/ дъга, към която се прикрепва големият дъвкателен мускул и
фрактурата на горната челюст в дясно са причинили трайно затруднение на
функциите на дъвченето и говора за период над 1 – 1,5 месеца.
Левостранната хемипареза
от централномозъчен произход – пареза на горен и долен крайници в ляво и
дискоординационен синдром са вследствие контузията на мозъка и обуславят трайно
затруднение на движенията на левите горен и долен крайници за период надвишаващ
30 дни.
Усложненията от
възпалителен произход - левостранна бронхопневмония и сепсис, също са в
причинна връзка с претърпяната черепно-мозъчна травма и принудителното
залежаване, определят разстройство на здравето временно опасно за живота.
Описаните увреждания съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
От заключението на
комплексна допълнителна СМЕ и СПЕ, освен гореизброените травматични увреждания,
в резултат на усложнения в оздравителния процес на получените травми Д.Д. е
получил неправилно зарастване на костите на лицевия череп със снижаване на
нивото на дясната очница; птоза /спадане/ на горния клепач на дясното око;
пареза на шести черепно-мозъчен нерв /отвеждащ нерв/ иневиращ част от
очедвигателните мускули; механичен страбизъм /кривогледство/; диплопия /двойно
виждане/; продължаваща към датата на освидетелстване – 11.01.2018год. пареза на
левите горен и долен крайници.
Птозата на горния клепач
на дясното око и снижаването на дясната очница, в резултат на неправилното
зарастване на черепните кости, довело заедно с парезата на шести
черепно-мозъчен нерв, увреден също в резултат на черепно-мозъчната травма, до
страбизъм и диплопия обуславят обезобразяване, което причинява завинаги
разстройство на сетивен орган и съставлява тежка телесна повреда по смисъла на
чл.128 от НК.
Съгласно същото
заключение психичното състояние на Д. след произшествието е качествено
променено. Той е с понижени когнитивни годности в сравнение с тези преди
произшествието. Посттравматичен органичен мозъчен синдром настъпва в резултат
на органично увреждане на мозъка, в случая тежката черепно-мозъчна травма и се
характеризира с разстройства в емоциите, волята и инстинктите. Налице е
емоционална лабилностраздразнителност, дистимно-дисфорични сколебания,
снижениена поривите, неустойчивост на интересите и трудовите инициативи. В този
смисъл, налице е травмена промяна на личността, която определя продължително
разстройство на съзнанието.
От заключение на
комисионна /тройна/ САТЕ, е видно, че първоначалното занасяне на автомобила е
станало в начален момент на изпускане на въздуха на задната лява гума през
отвор с малко сечение. Следващото занасяне е станало поради разкъсването на
гумата в зоната на триенето в подкалника, поради което налягането на въздуха е
намаляло много бързо. Изграден е извод, че причината за настъпването на ПТП е
занасянето на автомобила в резултат на изпускането на въздуха от задната лява гума.
Изчислено е, че скоростта на автомобила непосредствено преди произшествието е
била 91,92 км/ч, както и че не са били налице неизправности в спирачната и
кормилната системи на автомобила, както
и на задвижващите механизми. Наред с горното и направен извода, че на
инкриминираната дата на автомобила са били монтирани гуми с размeр 215/40 R 17. Посочено е, че различните модели
на „А.Р. ***“ /двигатели с различна мощност и различно гориво/ имат гуми със
следните размери: 205/50 R 15;
195/55 R 15;
195/60 R 14;
185/60 R 14;
175/65 R 14,
т.е нито един от моделите на „А.Р. ***“ няма джанти с размер „17“ и гуми с
ширина 215мм. Максималният допустим диаметър на джантите е „15“, а максималната
допустима ширина на гумите е 205мм. Според коментираното заключение
инкриминирания автомобил е бил с гуми, които не съответстват на препоръчаните
от производителя размери, което според тях представлява техническа неизправност
на автомобила.
Изразено е категоричното
становище, че имайки предвид, че при напълно изпуснат въздух от задната лява
гума завъртащият наляво момент е значителен и, че сцеплението на водещите
предни гуми с пътната настилка е намалено поради нейното състояние /износена и
напукана/ и състоянието на протектора на гумите /гумите са преминали през
разкалян участък/, А. не е имала физическа възможност да преодолее занасянето
чрез завъртане на волана надясно /изчислено във време за това - 0,5секунди.
Констатираното триене на задната лява
гума в подкалника е било техническа неизправност, която е застрашавала
безопасността на движението на автомобила. В тази връзка, причина за занасянето
на автомобила е изпускането на въздуха на задната лява гума, причинено от
износването и прегряването й от триенето в подкалника. Скъсването на вътрешния
борд на задна лява гума е станало преди удара на автомобила в дърветата и е в
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
Прокурора, а ПРС се е солидаризирал с
това, че гласните доказателства следва да се кредитират изцяло като дадени
безпристрастно, логични и непротиворечиви, изясняващи поотделно и в съвкупност
с останалите доказателства , фактите и обстоятелства от предмета на доказване.
Правилно РП и РС Провадия са кредитирали заключенията по тройните САТЕ, СМЕ,
СМПЕ, като пълни, ясни , и неоставящи
съмнения за своята правилност.
Прокурорът е достигнал
до правилният извод, а РС Провадия го е потвърдил, че не е налице субективната
страна у обв.А. за престъплението по чл. 343, ал.1,
б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, за което й е предявено обвинение. Верен
е правният извод, че А. нито
е била длъжна и нито е могла да предвиди настъпването на обществено опасните
последици. Както бе посочено и по горе от заключението на назначената и изготвена по делото тройна САТЕ, в какъвто
смисъл е и неоценената единична такава
се установява, че причината за настъпване на ПТП-то е била техническа
неизправност на управлявания от обвиняемата л.а., която е застрашавала
безопасността му на движение, тъй като
същия е бил с поставени гуми, не отговарящи на размера максимално допустим за автомобила, но този
факт е бил неизвестен за нея. В резултат на това е било налично триене на задната
лява гума в подкалника, и в комбинация с износването и прегряването й на същата
е довело скъсването на вътрешния и борд. Резултат на този внезапно възникнал
дефект е бил рязкото изпускане на въздуха и, което е намалило сцеплението на
автомобилните гуми с асфалта, и това обстоятелство е в единствена и пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП. Горното обуславя извод за приложимостта на
чл.15 от НК, който изключва наказателната отговорност.
По подадената жалба
Както би посочено и по
горе в частната жалба от името на пострадалия се навеждат се доводи за
съществено противоречие между заключенията на назначените и изготвени по д.п.
САТЕ, във връзка с което се иска и назначаването на петорна САТЕ. Твърди се ,
че обвиняемата не е изпълнила задължението си да спре след настъпилия първи
удар и не на последно място се навежда твърдение за установената скорост на
движение преди ПТП да е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
И трите възражения са
неоснователни по следните причини:
Вярно, е че нито прокурора
издал прекратителното постановление, нито РС са подлагали на обстойна проверка назначената
по делото единична САТЕ, но това само по себе си не е порок, който да има за
последствие отмяната на атакуваните актове. Внимателния прочит на двете
заключения не открива съществени различия както в обстоятелствената им част
,така и в заключенията. И двете експертизи изграждат извода, че пострадалия е
предоставил автомобил с налична техническа неизправност – монтаж на гуми с
размер не съответстващ за марката автомобил в резултат на което се е стигнало
до неконтролируемо триене, а в последствие и до разкъсване на цялостта на
гумата. Последното пък от своя страна е довело да рязкото изпускане на въздуха
от гумата и внезапно занасяне. В
единичната експертиза е посочено още, че е била налична несходимост в задните
колела, което обаче би следвало да се отнесе към причините за триенето на
гумата в друг детайл на автомобила, а не като самостоятелна причина за неговото
появяване. По посочените причини не е наложително изготвянето на петорна
експертиза, тъй като нито са налице изискването на закона за това, нито
правните изводи са изградени с пренебрегването на посочените заключения.
Неспорим факт, е че и
двете заключения посочват, че управлявания от обвиняемата автомобил преди удара
се е движел със скорост от около 93,3 км
/единична / и 91,92км./ч. /тройна/ Правилно е виждането на прокурора, че така
установената скорост само формално сочи на извършено нарушение на ЗДвП. Ноторно
е ,че дори измервателните уреди за скорост имат диапазон на техническа грешка
от 3 до 5 % / до 100км/ч. и над 100 км/ч/
Такава е минималната стойност и на статистическата грешка при
изготвянето САТЕ с оглед ползваните методики и неточнастта на измерванията при
огледите на ПТП. На следващо място и в двете експертизи не е установено
скоростта на движение, каквото и да е тя,
да е в причинна връзка с настъпилото ПТП, въпреки изричния въпрос / и
задължения по закон за вещите лица/ да се установят както причините за него,
така и да се изложат всички обстоятелства, които възникнат в хода на
изготвянето на заключенията. По
посочените причини не е законосъобразно да се да се предава лице на съд при
недоказана обвинителна теза, което е изрично предвидено в чл. 243,ал.,т.2 НПК и
ма за краен резултат отново прекратяването на наказателното производство.
Най съществено възражение
касае спора, извършила ли е обвиняемата нарушение на ЗДвП и е ли е в причинна
връзка то с настъпилите обществено опасни последици. Както изрично е посочено в
атакувания акт от показанията на пострадалото лице Д. се установява, че той
лично е помолил обв.А. да управлява
автомобила му, както и че не й е съобщил за неговата техническа неизправност. В
настоящия състав на съда има основателно съмнение и по отношение това, и дали
самия пострадал е съобразявал вероятните възможности за настъпването на ПТП в
резултат по замяната му на гумите с такива които не са предназначени за този
вид автомобил. Съгласно разпоредбата на чл.101 ал.1 ЗДвП
При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно
превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е
длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. По експертен път е
доказано, че разстоянието между двата удара е не повече от 12м. /10м. съгласно
единичната САТЕ/ , а времето за завъртане на волана е 0,5 секунди, което изключва
физическата възможност обвиняемата да предотврати настъпването на ПТП,
независимо какви би била нейната реакция. 
Обобщавайки горното ВОС намери, че деянието на обвиняемата
представлява „случайно” такова, по смисъла на чл.15 от НК. Съгласно чл. 37.,
ал.1 и ал.2 от наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, към която препраща чл. 101,ал.1 ЗДвП Неизправностите,
установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в
три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното
средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за
участниците в движението, както следва:
1. незначителни неизправности;
2. значителни неизправности;
3. опасни неизправности.
При констатиране на
не повече от четири незначителни неизправности и/или несъответствия, но не
повече от две за една система, възел или елемент, превозното средство може да
се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. В тези случаи се издава
И се издава удостоверение за техническа изправност част I, буква А и част II (приложение № 7) и знак за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС /чл.38 от
Наредбата/ От материалите по делото е видно, че инкриминирания автомобил е
преминал такъв преглед на 29.01.2016ги то в гр.София. Очевидно е че пострадалия
е заменил гумите след тази дата, тъй като съгласно Приложение №5 , а по точно
5.2.3. „Триенето на гума с други елементи (гъвкави устройства против
изпръскване) Триене на гума с други елементи (безопасността при управление не е
влошена)” е значителна неизправност по посочения по горе текст. Тя обаче се
установява при визуална проверка на
цялата гума или чрез завъртане на колелото, когато то не докосва повърхността
при поставено над канал или върху подемник превозно средство, или чрез движение
на превозното средство назад и напред над канал. Съгласно ал. 3 на чл. 37 от Наредбата при
констатиране на такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не
може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се
придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе
необходимите мерки за безопасността на движението. В тези случаи се издава удостоверение за техническа
изправност част I, съответно буква Б или В (приложение
№ 7), в която се отразяват неизправностите.
По посочените причини
и ВОС намери, че обвиняемата нито е могла да предвиди настъпването на
обществено опасните последици, нито е била длъжна за това, тъй като тя не е
разполагала със минимални те изскуеми знания за действителното състояние на
автомобила.
За
непредпазливостта е характерно, че, или деецът е предвиждал престъпните последици,
но е смятал да ги избегне, или че не ги е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди и предотврати. В случая, самонадеяност липсва, тоест,
обвиняемата не е предвиждала престъпния резултат, тъй като не е знаела за
замяната на гумите и автомобила е бил снабден със знак за техническа
изправност. Не е имало каквито и да било данни, за нарушаване на правила които
априори да биха могли да включват евентуалното увреждане на както на
пострадалия, така и на друго лице. Не е налице и небрежност, тъй като
обвиняемата не е предвиждала резултата, но не е била и длъжна тъй като в
конкретния случай, разкъсването на гумата е станало в изключително кратък срок,
който е попречил на възможността за адекватна поведенческа реакция, а, от друга
страна, защото в генезата на ПТП то са участвали множество обективни фактори –
бездействия и действия на пострадалия; състояние на пътна настилка и др. които
са се оказали от решаващо значение за настъпване на вредоносния резултат.
Следователно, касае се за случайно деяние по чл. 15 НК, за което обвиняемата не
може да носи наказателна отговорност, респективно, гражданска отговорност за
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД.
Поради
изложеното съдът намира, че правилно
наказателното производството е било прекратено,поради липса на
престъпление по чл.343 ал.1 б „б“ вр.
чл.342 ал.1 от НК и определението на ПРС
следва да се потвърди и на основание чл. 243 ал.5 т.1 от НПК съдът:
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определението по ЧНД № 17/19г., на РС Провадия,
втори
наказателен състав, с
което е потвърдено постановлението на РП-гр. Провадия за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 443/16г.по описа на РУ-Провадия на МВР-
Варна.