Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1822 17.11.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет
и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Д. Гальов КАНД № 2066 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Община Созопол,
представлявана от Тихомир Йорданов Янакиев – Кмет на общината, чрез адвокат
Юрий Б. от АК-гр.Бургас, против Решение № 281 от 02.07.2021г., постановено по АНД
№ 2419 от 2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено НП № 23/22.04.2021г., издадено от
директора на РИОСВ Бургас, с което за нарушение на чл.123в, т.2 от Закон за
опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС на Община
Созопол е наложена имуществена санкция
в размер на 10 000 лв.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
съдебно решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. На първо място се изтъква, че съдът не е обсъдил възражението за липса
на компетентност за актосъставителя. Твърди се още, че в АУАН и НП не били
посочени датата и мястото, на която е установено и извършено нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В акта за установяване на нарушението е посочено, че при извършен
оглед на производствената площадка на РДНО на 10.02.2021г. и на 11.02.2021г. е констатирано,
че депото е в експлоатация и приема отпадъци за депониране. Независимо от
констатацията, че дейността по предварително третиране не се извършва през
2020г. поради Ковид- епидемията, заявено в показанията на актосъставителя, не
става ясно как проверяващите са констатирали вмененото нарушение през 2020г.
Налице е неяснота и относно периода, в който е извършено приписваното
нарушение, като не става ясно и за кои останали отпадъци дейността предварително
третиране не се извършва през 2020г. Не е посочено вид и количество на
останалите отпадъци и от коя община са генерирани. Позовава се и на изрично
уточнение в показанията на изслушания свидетел Бъчварова, потвърдено и от
показанията на другия свидетел /св.Николова/, според които на дата 10.02.2021г.
не е извършвана проверка на отпадъците. Свидетелите не са посочили и възприето
от тях количество на отпадъците, които са били приети в депото без
предварително третиране. Установяването на това количество следва да бъде
анализирано и от гледна точка установяване тежестта на нарушението, респективно
наличието на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Изтъква се и нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото наказващият орган не е извършил проверка по акта,
не е преценил възраженията и събраните по преписката доказателства, не е
извършил проверка и относно спорните обстоятелства, с което е лишил АНП от
пълнота и обективност. Съдът също не обсъдил направените от жалбоподателя
възражения, което е основание за отмяна на съдебния акт. Оспорват се и изводите
на съда за липса на основание за приемане случаят за маловажен, тъй като при
липса на установен обем на нетретирани отпадъци не би могло да се отхвърли
обосновано тази хипотеза. Прави се искане, касационната инстанция да отмени
оспореното решение на Районен съд – Бургас и вместо него да постанови друго, с
което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендират се разноските
по делото.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание, касаторът се представлява от
пълномощника си- адвокат Юрий Б. от АК-Бургас. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на съдебния акт и потвърденото
с него наказателно постановление.
Ответникът по касация – РИОСВ –гр.Бургас, редовно уведомен, не се представлява и не
ангажира становище по оспорването.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага решението на първата инстанция да бъде оставено в сила.
Административен съд-Бургас, след като прецени доводите
и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са кумулативно изискуемите
предпоставки, за да бъде разгледана по същество, при което съдът намери
следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано
по жалба на Община Созопол против наказателно постановление № 23/22.04.2021г.,
издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което за нарушение на чл.123в, т.2 от
ЗООС, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС на Община Созопол е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000лв.
С оспореният съдебен акт, БРС потвърдил наказателното
постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че в хода на
производството по издаването му не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушения на материалния закон, които обуславят отмяна.
Съдът е описал хронологията на фактите, въз основа на които са съставени АУАН и
НП, и като се позовал на приетите по делото и съдържащи се в преписката писмени
доказателства, както и показанията на св.Николова и св.Бъчварова обосновал
извод за доказване на вмененото нарушение. Санкционната разпоредба е приложена
правилно и не били налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Със
съдебният акт са присъдени и разноски в полза на АНО, като община Созопол е
осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева на
МОСВ, в чиято структура е включен издателят на НП.
По
делото е установено, че в изпълнение на Заповед № РД-14/09.02.2021 г. на директора на РИОСВ –
Бургас, в периода 10.02–11.02.2021 г. е осъществена планова контролна проверка
за изпълнение условията на Комплексно разрешително № 204-Н1/2015 г., издадено
на Община Созопол, за „Регионално депо за
неопасни отпадъци за общините Созопол, Приморско и Царево”. Районният съд
посочва в решението си, че е извършен оглед на производствената площадката на
10.02.2021г. и на 11.02.2021 г., при който са направени констатации, че при експлоатацията на депото,
операторът – Община Созопол не е извършил предварително третиране на отпадъците
преди депониране, което било квалифицирано като неизпълнение на условие
11.2.2.7. от комплексното разрешително № 204-141/2015 г.
Според съдебното
решение е установено, че в периода 10.02 –11.02.2021 г. предварителното
третиране се извършвало на претоварна станция Китен за отпадъците от община
Приморско, а за останалите отпадъци, дейността по предварително третиране не се
извършвала през 2020г. Сочи се, че резултатите от извършената проверка са
обективирани в констативен протокол с приложения, всички налични по делото.
Служител
в РИОСВ Бургас – младши експерт в отдел „Атмосферен въздух, вредни физични
фактори, води, опасни химични вещества и КПКЗ“, съставил АУАН срещу Община
Созопол за това
че в качеството си на оператор, стопанисващ „Регионално депо за неопасни отпадъци
за общините Созопол, Приморско и Царево”, в периода 10.02.2021г. – 11.02.202г.,
в обл.Бургас, общ.Созопол, с.Равадиново, местност „Чоплака“ при експлоатация на
депото, не изпълнила условие 11.2.2.7. от КР № 204-Н1/2015 г., като не е
извършила предварително третиране на отпадъците преди депониране, което условие
гласи: „Притежателят на настоящото
разрешително да приема отпадъците, посочени в условие 11.2.1 и условие
11.2.1.1., само в случай, че отпадъците са подложени на предварително третиране“,
а като не извършила предварително третиране общината нарушила разпоредбата на
чл.123в, т.2 от ЗООС.
Съгласно чл.164,
ал.1 от ЗООС за неизпълнение на изискванията по чл. 123в на оператора
на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена
санкция от 10 000 до 500 000 лв.
Нормата
на чл.123в, т.2 от
ЗООС изисква операторът на инсталацията да изпълнява условията в
комплексното разрешително.
Въз основа на
АУАН е било издадено наказателното постановление, с което за нарушение на чл.123в,
т.2 от ЗООС, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС на общината била наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лева. С решението на БРС е потвърдено процесното НП
изцяло и са присъдени разноски.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК,
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Настоящият
съдебен състав счита, че решението на БРС е НЕПРАВИЛНО, постановено в нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила.
На първо място, следва
да се отбележи, че въпреки необсъдените възражения на жалбоподателя в тази
насока, може да се установи компетентността на актосъставителя, тъй като със Заповед
№ РД-77/02.06.2016 г. на директора на РИОСВ Бургас /л.69 от делото на БРС/ длъжностните
лица от дирекция „Контрол на околната
среда и превантивна дейност“ при РИОСВ Бургас са оправомощени да съставят
актове, с които се установяват административни нарушения по реда на ЗООС.
В конкретният
случай, спорен е факта дали звеното в което работи актосъставителят - отдел „Атмосферен въздух,
вредни физични фактори, води, опасни химични вещества и КПКЗ“ е част от
посочената дирекция. От публично оповестените данни в интернет- страницата на
РИОСВ-Бургас е видна структурата на РИОСВ-гр.Бургас, а според оповестената
информация, отделът, в който работи актосъставителя е част от Дирекция „Контрол на околната среда и превантивна
дейност“. В този смисъл, следва да се приеме за неоснователно възражението
на касатора относно липса на компетентност на актосъставителя.
Основателни са обаче
доводите на касатора, че в оспорения съдебен акт не са обсъдени фактите относно
времето на вмененото деяние и доказателствата, които установяват тезата на
актосъставителя и на наказващия орган относно времето на процесното нарушение.
Макар, в решението да са цитирани писмените доказателства- Констативен протокол
№ 018305/К-18-2 от 11.02.2021г., ведно с 8 бр. приложения от извършена проверка
и показанията на св.Бъчварова и св.Николова, необоснован е извода на съда за
доказване на соченото в акта и НП нарушение. Съдържанието на доказателствените
материали не е анализирано и няма отговор на изрично направените от жалбоподателя
възражения относно времето на нарушението, вменено на община Созопол, които са
изтъкнати още в жалбата до РС-гр.Бургас.
На първо място,
относимо към процесното нарушение е съдържанието на приложение № 5 от КП от
11.02.2021г. /л.37-42 от делото на БРС/. От неговото съдържание /т.11/ се установява, че Условие 11.2.2.7 от комплексното разрешително указва на оператора да приема
отпадъците, посочени в Условие 11.2.1 и Условие 11.2.1.1 само в
случай, че са подложени на предварително третиране. Описано е, че срокът за
изпълнение на тези изисквания е постоянен. По отношение спазване изискванията
на цитираните две условия от комплексното разрешително е описано следното:
Условие 11.2.1 „От началото на 2020г. до датата на
проверката са приети като общо количество
23475.74 тона отпадъци за обезвреждане. Не са приемани опасни отпадъци.“
В следващият раздел се съдържа отразяване на контролните органи дали това
условие е изпълнено с ДА/НЕ. В случаят е отразено „ДА“, т.е. условието е
изпълнено от оператора.
Условие 11.2.1.1
обективира разрешени по вид и количество отпадъци, които могат да бъдат
приемани на територията на площадката, като се сочи следното „От началото на 2020г. са приемани отпадъци с
код 17 01 07 в количества 72.36“. В следващият раздел се съдържа отразяване
на контролните органи дали това условие е изпълнено с ДА/НЕ. В случаят е
отразено „ДА“, т.е. условието е изпълнено от оператора.
По отношение т.11
от Приложение № 5 /л.38 от делото на БРС/ се съдържа следното: „Предварително третиране се извършва
на претоварна станция Китен за отпадъците от община Приморско. За останалите
отпадъци дейността не се е извършвала през 2020г. Описано е какъв
енергиен обект се изгражда и естеството на направено запитване на община
Созопол до МОСВ относно евентуално сключване на договор и постигане на
законовите цели, съгласно чл.31, ал.1, т.1 от ЗУО. В следващият раздел се
съдържа отразяване на контролните органи дали това условие е изпълнено с ДА/НЕ.
В случаят е отразено „НЕ“, т.е. условието не е изпълнено от оператора.
При така
направеното по-горе описание на констатацията относно предварително третиране
на отпадъците в т.11 на Приложение № 5 въобще не става ясно какви отпадъци са
приети от общината- оператор на съответната площадка на описаните в акта за
установяване на нарушението и НП дати или по-точно период, включващ датите 10 и
11 февруари 2021г.
Липсва каквато и да било конкретизация относно
източника на отпадъците, които се твърди, че са приети в разрез си изискването
за предварително третиране, при положение, че се описва само обстоятелството
къде се извършва предварително третиране на отпадъците на община Приморско, а
именно на претоварна станция Китен. Същевременно, сочи се, че за останалите
отпадъци дейността въобще не е извършвана през 2020г., като при така обективираните
констатации отново не може да се направи връзка с тезата на актосъставителя и
наказващия орган за времето на извършеното според тях деяние- в периода от 10 до
11.02.2021г. какви количества и от коя община са получени отпадъци, които не са
били третирани предварително.
В самият
констативен протокол № 018305/К-18-2 от 11.02.2021г /стр.2/ е посочено, че към
датата на проверката в експлоатация е само Клетка № 3 на Регионалното депо за
неопасни отпадъци на трите общини- Созопол, Приморско и Царево, като е
изтъкнато, че в Клетка № 1 и Клетка № 2 през текущия период не е осъществявано
депониране на отпадъци. По-нататък, на стр.3-та в документа се сочи, че „Към 09.02.2021г. в Клетка № 3 са депонирани
общо 70 226, 36 тона отпадъци…“ В констативния протокол липсват
каквито и да било отразени обстоятелства относно депонирането на отпадъци на 10.02.2021г.
и на 11.02.2021г., при положение, че последната констатация относно времето на
депониране е „към 09.02.2021г.“,
както бе посочено.
В показанията на
св.Бъчварова, изслушана в съдебно заседание на БРС се сочи, че при проверката е
обобщавала резултатите от изготвени листи от колегите си по всички компоненти и
фактори на околната среда, т.е. тези резултати са били обективирани в обсъдения
по-горе констативен протокол. Изрично е посочено от този свидетел, че на
10.02.2021г., когато е първият ден от плановата проверка по фактор отпадъци не
е извършвана проверка, защото в отделните дни са извършвани проверки по
различни фактори на околната среда и документи.
По направление „Отпадъци“ проверка е извършена
на 11.02.2021г., но не и на 10.02.2021г.
Другият разпитан
свидетел- св.Николова също е заявила, че проверката на отпадъците е извършена
на 11.02.2021г., а на въпрос какво количество отпадъци не са били предварително
третирани, свидетелят посочва, че тази констатация се отнася за цялото
количество за 2020г., а изрично уточнява, че „проверката която правим е по изтекла година. Не е за текущото
състояние“.
При така
обсъдените писмени и гласни доказателства остава напълно необоснован и
неподкрепен от никакви доказателства изводът, че за периода от 10.02.2021г. до
11.02.2021г. операторът, адресат на комплексното разрешително и извършил
нарушение на Условие 11.2.2.7 от комплексното разрешително, а именно във връзка
с приемане на отпадъци, които не са третирани. Дори да е извършено нарушение в
този аспект на разрешителното относно дейността на община Созопол през 2020г.
като оператор, такова нарушение не е вменено на юридическото лице, нито със
съставения акт за установяване на нарушение, нито се сочат такива обстоятелства
в издаденото НП. Времевия диапазон на вмененото нарушение по процесното АНП е
само периода 10-11.02.2021г., като с оглед структуриране на обвинителната теза
е вменено извършването на едно нарушение, а не на две деяния, осъществени в
отделни дни, респективно операторът е наказан с една имуществен санкция за това
нарушение. От гласните доказателства ангажирани по делото може да се установи
нарушение на соченото условие на КР в процесния времеви диапазон, който има
отношение към наложената санкция, тъй като както е заявено от проверяващите
обсъдено по-горе проверката е за „изтекла
година, не за текущо състояние..“ От писмените доказателства също не се
установяват подобни съставомерни факти, след като единствената констатация
относно получени отпадъци от оператора на площадката съдържа конкретни данни „към
09.02.2021г.“, което също няма отношение към процесните АУАН и НП и
вмененото с тях нарушение.
При положение, че
е вменено едно нарушение, извършено в период от време, ако не е доказано
извършване на такова нарушение в част от описания диапазон, не би могло да се
извършва коригиране на описания в акта и НП период или с други думи в хода на
съдебното производство по обжалване на НП да се променя времето на деянието,
което е вменено на санкционирания субект. В противен случай, би се стигнало до
съществено изменение в обстоятелствената част на изпълнителното деяние, каквото
правомощие съдилищата нямат и в светлината на дадените задължителни указания от
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г.
по т.д. № 1 от 2020г. на Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на
ВАС на РБ. Промяната на времето на извършване на деянието описано в АУАН и
НП несъмнено е съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението и
в тази връзка съдът е обвързан в очертаните от актосъставителя и наказващия
орган данни относно времето на вмененото нарушение, за което се налага санкция.
Другояче би било, ако с НП е вменено извършването на повече от едно нарушения,
извършени например в различни дни, за които и са наложени отделни наказания. В
такъв случай, ако бъде доказано едно от тях, но остане недоказано другото
деяние, съдът би могъл да отмени частично, респективно да потвърди частично НП
в съответните части. В настоящият случай, не са обективирани и установени със
съответните доказателства данни за нарушение в периода 10-11.02.2021г., но дори
да бяха установени данни само за една от тези дати, при положение, че е
извършен оглед на площадката и е извършена проверка по отношение на фактора
„Отпадъци“ само на 11.02.2021г. обективно не би могло да се установи такова и
на предходната дата, при което и в този случай наложената имуществена санкция
се явява незаконосъобразна. Като е потвърдил материално незаконосъобразното НП
съдът е постановил неправилно решение, с което на свой ред също е нарушил
материалния закон.
При тези
констатации е безпредметно обсъждане института на „маловажното
нарушение“ и прилагане на чл.28 от ЗАНН,
след като въобще не е доказано извършването на нарушение в периода
10-11.02.2021г.
Предвид
изложеното, постановеното от районния съд е валидно и допустимо, но НЕПРАВИЛНО,
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила,
описани по-горе, респективно решението следва да бъде отменено изцяло, вкл. в
частта относно присъдените на наказващия орган разноски. Не се налага
извършването на други процесуални действия, поради което не следва да се връща
делото за ново разглеждане от друг състав на БРС и следва да бъде постановено
друго за решаване на спора по същество, респективно да се отмени
незаконосъобразното НП изцяло.
При
този изход на спора, следва да бъде уважено и своевременно направеното
акцесорно искане на касатора за присъждане на сторените по делото разноски,
които предвид приобщените в хода на производството пред двете съдебни инстанции
доказателства възлизат на сумата от 2040.00 /две хиляди и четиридесет/ лева
общо или по 1020 лева за всяка от двете съдебни инстанции, съставляващи платено
адвокатско възнаграждение на упълномощения представител, ведно с включен ДДС,
които следва да бъдат платени на община Созопол от Министерството на околната
среда и водите.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.222, ал.1, вр. с чл.218
от АПК и чл.63,
ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 281 от 02.07.2021г., постановено по АНД № 2419
от 2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено НП № 23/22.04.2021г., издадено от Директора
на РИОСВ –гр.Бургас и община Созопол е осъдена да заплати разноски по делото в
размер на 100 лева на МОСВ,
като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление
№ 23 от 22.04.2021г.,
издадено от Директора на РИОСВ –гр.Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Министерството на околната среда
и водите да заплати на Община Созопол, представлявана от Кмета на общината,
сумата от 2040.00 /две хиляди и четиридесет/ лева, общ размер на сторените по
делото разноски и пред двете съдебни инстанции, включващи платено адвокатско
възнаграждение, ведно с ДДС
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: Членове:
1.
2.