№ 172
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500169 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 278, образувано по жалба, вх.
№ 1880/22.03.2022г., подадена от адв.В. Цв.К., като пълномощник на ищеца
Л. АЛ. Б., срещу Разпореждане № 258/16.03.2022г., постановено по гр.д.№
129/2022г. по описа на ОС – Пазарджик за връщане на исковата молба и за
прекратяване на производството по делото.
Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане, а искането е за неговата отмяна с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена
срещу подлежащо на въззивно обжалване разпореждане на състав на
първоинстанционен окръжен съд от съдебния район по чл.274, ал.1 ГПК, в
законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен
интерес от въззивно обжалване, редовна по съдържание и приложения и не е
било необходимо, на осн. чл.130 от ГПК, изпълнение на процедурата за
изпращане на препис от жалбата на насрещната страна за отговор, поради
което се поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на
оплакванията в жалбата и след като извърши дължимата цялостна служебна
проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане, приема
следното:
1
Производството пред съда е образувано по искова молба/ИМ, вх. №
3906/22.02.2022г. по описа на Регистратурата на РС - Пазарджик, от ищец Л.
АЛ. Б. срещу ответник „Б. Д.“ ЕАД, по която първоначално е образувано гр.д.
№ 569/2022г. по описа на РС - Пазарджик, прекратено и изпратено по
подсъдност на ОС - Пазарджик, където е образувано гр.д.№ 129/2022г.
С ИМ е предявен ОУИ, с правно основание чл.439 от ГПК, с предмет
парично вземане на ответника за сумата 40 386.04лв., което е сбор от
следните суми: 1785.75лв. съдебни разноски, 34 248.27лв., представляваща
част от присъдената главница, и 4351.73лв., представляваща част от
присъдената законна лихва върху главницата, за което вземане е издаден
изпълнителен лист № 104/30.12.2016г. по търг.д.№ 171/2013г. по описа на ОС
- Пазарджик и е образувано изп.д. № 2017***0400011 по описа на ЧСИ М.А.,
рег. № *** на КЧСИ, поради погасяването му с прихващане, извършено от
ищеца с уведомление, вх.№ 01-10-02297/02.02.2022г., с негови насрещни
ликвидни и изискуеми парични вземания в общ размер 36 034.02лв.,
възникнали след влизане в сила на решението по търг.д.№ 171/2013г. по описа
на ОС - Пазарджик, а именно: 1200лв. за съдебни разноски, за което е издаден
изп. лист № 170/30.11.2018г. по търг.д.№ 55/2016г. по описа на ОС -
Пазарджик, за 14 960лв., за което е издаден изпълнителен лист №
34/29.05.2019г. по търг.д.№ 277/2018г. по описа на ОС - Пазарджик, за
1771.83лв., 3294.17лв. и 4358.02лв., за които е издаден изп.лист №
260107/28.10.2021г. по търг.д.№ 214/2019г. по описа на ОС - Пазарджик и за
6000лв. и 4450лв., за които е издаден изп. лист по гр.д.№ 612/2020г. по описа
на ОС - Пазарджик.
С Разпореждане № 208/02.03.2022г. ИМ е оставена без движение и
на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирано противоречие в
обстоятелствената част на ИМ, чрез прецизиране на твърденията и – оттам- на
правния си интерес от предявяване на ОУИ за посочените суми, като е прието
да се твърдят две различни правни основания, както и за привеждане на
обстоятелствената част на ИМ в съответствие със заявения петитум.
В изпълнение на дадените от съда указания, в законния срок след
получаване на съобщението на 07.03.2022г., е постъпила молба от ищеца, вх.
№ 1428/04.03.2022г., в която се излагат отново същите обстоятелства.
С Разпореждане № 220/07.03.2022г. ИМ отново е оставена без
2
движение и на ищеца са дадени указания за индивидуализиране „на размера
на заявената за установяване недължимост на част от вземанията по изп.дело
на ЧСИ М.А. за всяка една от сумите 1785.75лв., 34 248.27лв. и 4 351.73лв. и
от кои вземания към кредитора се формират всяка една от тях за посочените в
ИМ размери“, както и, с оглед уточненията, за прецизиране на петитума.
В изпълнение на дадените от съда указания, в законния срок след
получаване на съобщението на 09.03.2022г., е постъпила молба от ищеца, вх.
№ 1712/15.03.2022г., в която излага подробни твърдения за правното
основание, как точно и до какъв размер са се погасили вземанията на
ответника, които са за разноски, заемни такси, изтекла мораторна лихва,
главница и законна лихва върху главницата, с извършеното компенсационно
изявление от ищеца на 02.02.2022г. с негово насрещно вземане, което е само
за разноски.С оглед тези уточнения е заявен петитум за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 36 034.02лв.,
представляваща част от главницата, присъдена с решение по търг.д.№
171/2013г. по описана ОС - Пазарджик и изп.лист № 104/30.12.2016г., както
сумата 4349 лв., представляваща част от начислената по изпълнителното дело
законна лихва.
Без да дава допълнителни указания, е постановено обжалваното
разпореждане, с което ИМ е върната и е прекратено производството по
делото, на осн. чл.129, ал.3 от ГПК, като в мотивите е прието да не са били
отстранени констатираните нередовности, респективно липсва правен интерес
от предявяване на иска.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдебната практика на ВКС по приложение на разпоредбата на
чл.129 от ГПК приема следното:Индивидуализацията на спорното право се
извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която
трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК
изисквания.За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като
надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на
постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране
на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в
чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани
3
пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция,
а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3
ГПК. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно
задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по
чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което преди да бъдат извършени съдът не
разполага с правомощия да върне исковата молба и да откаже да разгледа
предявения иск по съображения за недостатъчна индивидуализация на
спорното право. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за
пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира
по аналогичен начин( Решение № 98 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5788/2013 г., III г. о., ГК Решение № 76 от 12.06.2012 г. на ВКС по т. д. №
377/2011 г., II т. о., ТК.) Определението за прекратяване производството по
делото на основание чл. 100 ГПК (отм.) следва да се разглежда във
функционална връзка и обусловеност с определението за оставяне исковата
молба без движение за отстраняване на нередовността й. Допуснатите
нарушения в определението на съда, с което производството по делото е
оставено без движение, рефлектират и на определението за прекратяването
му. Указанията на съда следва да са ясни, точни и подробни, за да бъдат
изпълнени от ищцовата страна така, както изисква законът( Решение № 438
от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 76/2011 г., III г. о., ГК)
В разглеждания случай, разпорежданията за оставяне на исковата
молба без движение, които са неподлежащи на самостоятелно обжалване, са
процесуално незаконосъобразни, тъй като в тях не са дадени от съда ясни и
конкретни указания на ищеца за отстраняване на констатираните
нередовности на ИМ.Неизпълнението на тези правомощия на съда рефлектира
на законосъобразността на обжалваното разпореждане за връщане на ИМ,
което следва да се отмени и делото - върне за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 258/16.03.2022г., постановено по гр.д.№
129/2022г. по описа на ОС – Пазарджик за връщане на исковата молба и за
прекратяване на производството по делото и
4
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
процесуалните действия.
Делото да се върне на ОС - Пазарджик.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5