Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 21.12.2016г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛ*Е, 19–ти състав, в публично съдебно зас*ние
проведено на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Р.,
като разгл* докладваното от съдията гр.дело № 11847 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
предявен от Д.Д.Д.
против К.К.П. иск с правно основание чл. 131, ал.1 от СК
/съгласно задължителните указания на ВОС в определ*е
от 19.04.2016г./ за ограничаване на родителските права на ответника, изразяващо
се в ограничаване на правото му да упражнява режим на лични контакти с детето К.
***ов П., роден на ***г. с преспиване и без
присъствието на майката или на трето лице.
В исковата молба се твърди, че
страните са родители на детето К.П. роден на ***г. като със съдебно реш*е по гр.д. № 5*1/2009г. на СРС за прекратяване на брака
им упражняването на родителските права е предоставено на майката. Твърди, че
бащата злоупотребява с алкохол и демонстрира пълна незаинтересованост към здравословните проблеми на детето – вродена
анемия, сърдечен проблем, често боледуващо поради намален имунитет и
безотговорност. Излага, че по време на упражняване на разшир*я
режим на лични контакти с детето, ответникът е идвал да го взема пиян, а
отделно от това е настройвал детето срещу майката.- че „мама е лоша”, че „тя и
майка и трябва да умрат и да бъдат заров* в ковчези”.
Често пъти детето било връщано болно, с остри и неуточн*
инфекции, включително с опасност за живота. Излага, че след престой при бащата,
който живеел с приятелката си – А* П* на 20.03.2011г. констатирала, че около
ануса на детето има малки вид* пъпчици, придруж* със силни болки, които лекар-дерматолог и
венеролог диагностицирал
като заболяване „заразни молуски”. Уточнено било, че
същото е кожно - венерическо заболяване и се пр*ва по полов път. Леч*ето
продължило около 10 месеца и било съпроводено с болезн*
манипулации водещи до болки на детето при вървене и сядане. Излага, че при
новите посещ*я при бащата детето били връщано със
същите инфекции и възпал*я по половите органи и
ануса, гъбични инфекции, както и други ангини и
настинки. През лятото и есента на 2011г. детето станало подтиснато, проявявало сексуализирано повед*е и интерес
и споделяло за „мъжки тайни” с баща си, възст*ило се нощното напикаване, започнало да страда от безсъние
и кошмари. Детето спонтанно споделило за това, че бащата и неговата приятелка
са го въвличали в игри, включващи: „целувки по носа, устата, гърдичките, чурката, триехме си
дупетата”. К. бил принуждаван да участва в „записи”, в които говори против
майка си, а в случай на отказ – бил заплашван с „черепи”. Въз основа на пореден
акт на насилие на детето на 19 и 20.11.2011г. по ЗЗДН била издадена заповед за
незабавна защита, с която бил ограничен достъпа на бащата до детето, в
следствие на което спрели симптомите и на полово пр*ваното заболяване. С реш*ето по
същество на спора молбата на ищцата по ЗЗДН била отхвърлена, а заповедта
отменена. През този период били превед* множество
психологично-психиатрични експертизи, уст*яващи, че детето е било жертва на сексуално насилие от
страна на бащата и приятелката му. Посочва, че по инициатива на бащата през
2013г. е проведено социално проучване от ДСП, в което е констатиран Синдром на
родителско отчужд*е и е предписано възобновяване на
срещите с бащата. През 2013г. и през 2014г. бащата е поискал спешно извеждане
на детето със съдействието на ДСП, като второто искане не е осъществено поради
това, че майката и детето са пром*ли местоживеенето
си. На 02.03.2013г. при пр*ване
на детето за среща с бащата, същото пред социалните работници заявило, че не
желае, защото „отново ще го карат да целува чурката
на баща си и на Т*а”, плакал много и получил главоболие довело до прием в
болница. В следствие на опитите детето да бъде пр*вано за изпълн*е на режима на
лични контакти с бащата, същото получило невротични разстройства –
„разстройство в адаптацията” и „посттравматично стресово разстройство”. Уст*ено било, че съпругата на К.П.
– А* П* е лекувала венерически заболявания, от вида които е имало и детето
„заразни молуски”, поради което в дома на бащата,
детето е било в ср* на заразоносител. Въз основа на
горното твърди, че цялостното повед*е на бащата – насилств* блудств* действия,
пълна безкритичност, както и активни действия за отнемане на детето от майката,
представлява опасност и застрашава здравето и личността на детето, поради което
моли да бъдат огранич* родителските права на
ответника, чрез ограничаване правото му на лични контакти с детето К., като
същите бъдат с честота по 1-2 часа два пъти месечно и да се провеждат в
контролирана ср* – майката или детски психолог.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К.П. е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в която заявява ст*ище
за недопустимост на предяв*я иск, поради това, че
пред СГС е висящо производството по в.гр.д. № 17836/2014г. , образувано по
жалба срещу реш*е на СРС по гр.д. № 7245/2013г., с
което по негов иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК е изменено реш*ето по гр.д. № 5*1/2009г. по описа на СРС, с което на К.П.
е предоставено упражняването на родителските права по отнош*е
на детето К. и е определено местоживеенето при него и е отхвърлен прав*ят
насрещен иск на Д.Д. за измен*е
на пост**я с реш*е на СРС по гр.д. № 5*1/2009г. режим на лични контакти на бащата К.П. с
детето К., чрез неговото ограничаванe. В насрещния иск ищцата Д.Д. е твърдяла, че първоначално определ*я
с бракоразводното реш*е режим на лични контакти на
бащата с детето не му се е отразил добре – детето се връщало няколко пъти с
ангина и с кожно-венерическо заболяване. Спрямо детето било извършвано насилие,
във връзка с което от края на 2011г. детето отивало с нежелание при баща си.
В съдебно зас*ние
ищцата – Д.Д. лично и чрез процесуалните си представители поддържа предяв*я иск и моли да бъде уважен. Уточнява, че повед*ето на ответника представляващо заплаха за живота и
здравето на детето се изразява в обстоятелството, че същият злоупотребява с
алкохол включително в присъствието на детето, извършвал е сексуални
посегателства по отнош*е на детето във времето,
когато е осъществявал режим на лични контакти с него до 2013г., както и фактът,
че същият проявява незаинтересованост към здравословното и психичното състояние
на детето подавайки непрекъснати сигнали до различни институции с цел извеждане
на детето от дома на майката при категоричния отказ на детето да се среща с
бащата. Претендира за присъждане на стор*те по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – К.П. се явява лично в
съдебно зас*ние. Заедно с процесуалния си
представител оспорва изцяло навед*те в исковата молба
твърд*я за осъществявано от него и новата му съпруга А* сексуално насилие по отнош*е на детето и за злоупотреба с алкохол в присъствието
на детето в периода 2011-2013г. Оспорва, че е незаинтересован към детето си,
напротив твърди, че майката и обкръжаващата я ср*
пречи за реализиране на личните му контакти с детето. Излага, че нежеланието на
детето да вижда баща си се дължи на повед*ето на
майката, което е довело да развитие у детето на синдром на родителско отчужд*е. Моли за отхвърляне на предяв*я
иск. Претендира за присъждане на стор*те по делото
съдебно-деловодни разноски.
Контролиращите страни – Варненска
районна прокуратура и Дирекция „*”-гр.Варна, чрез изпрат*те
в съдебно зас*ние представители заявяват ст*ище за неоснователност на
молбата за ограничаване родителските права на бащата.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки ст*ището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отнош*я, съдът приема за уст*ено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че детето К.П.
е роден на ***г. по време на брака на родителите си Д.Д.
и К.П. сключен на *.08.2007г. и прекратен с влязло в законна сила на
10.12.2010г. реш*е по гр.д. № 5*1/2009г. по описа на
Софийски районен съд. С цитираното реш*е
упражняването на родителските права по отнош*е на
детето К. е предоставено на майката Д.Д., а на бащата
К.П. е предоставено право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и
трета седмица от месеца, считано от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя
с преспиване, 20 дни през лятото през време, което не съвпада с плат*я годишен
отпуск на майката, както и през Коледните и Новогодишните празници през всяка
четна година и за Великденските празници през всяка нечетна година, като бащата
взема и връща детето в дома на майката.
По молба на Д.Д.
като майка и законен представител на детето К.П. по р* на ЗЗДН е бил сезиран
СРС по гр.д. № 20143/2011г., който на 16.12.2011г. е издал заповед за незабавна
защита срещу К.П., като го е задължил да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отнош*е на детето К. и е забранил на К.П.,
К.П. роден 1954г. и M П*а, родена 1957г. да приближават малолетното дете К.,
жилището, в което живее в гр.София, както и местата за социални контакти и
отдих на детето на разстояние по-малко от 100 метра. В проведеното съдебно
производство съдът е изследвал въпроса за извърш* от
бащата сексуални посегателства в следствие на които в областта на ануса на
детето са се появили заразни молуски. Съдът е приел
от събраните по делото доказателства и специалните знания на вещи лица по назнач*те СМЕ, че това заболяване се пр*ва по полов път, но също чрез спално и лично бельо и е
много често срещан при деца, посещаващи детска градина, чрез ползване на общи
гърнета, чрез памперси или други замърс* с вируса
повърхности. Производството по делото е приключило с влязло в законна сила реш*е на 20.02.2013г., с което молбата на Д.Д. за издаване на заповед за съдебна защита по р* на ЗЗДН е
отхвърлена. С влязло в сила определ*е от 07.12.2015г.
по гр.д. № 4*0/2015г. по описа на ВКС е оставена без разглеждане молбата на Д.Д. за отмяна на реш*е на СРС пост*ено по гр.д. № 20143/2011г. и потвърждаващото го реш*е по в.гр.д. № *2/2012г. по описа на СГС, на основание
чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
С молба до ДСП-София, Отдел за закрила
на детето – Люлин от 27.02.2013г. К.П. е уведомил, че след приключване на
производството по ЗЗДН следва да възст*и режима на
лични контакти с детето си К. и моли за съдействие предвид на факта, че повече
от 1 година не се е виждал с детето си и се опасява, че то може да е
настройвано срещу него, както и поради факта, че се притеснява от инсц*ране на ново
производство с цел да продължи липсата
на контакти между него и детето му. Във връзка с молбата, К.П., Д.Д. и К.П. са насоч* към ползване
на социална услуга за срок от 1 година изразяваща се в провеждане на
психологични консултации с цел възст*яване и укрепване на връзката между бащата и детето и
превенция на родителското отчуждаване, както и осъзнаване на травмата, която се
причинява на детето чрез въвличането му в подобен вид производства.
С писмо до К.П. от ДСП-Люлин от
13.06.2013г. същият е уведомен, че предвид на факта, че детето К. изпада в
конфликт на лоялност, стресира се и се обърква и поради липсата на партньорство
с майката, в интерес на детето е бащата да не настоява за изпълн*е
на съдебното реш*е
по отнош*е на личните му контакти.
Видно от прилож*я
по делото протокол от екипна среща проведена на 16.01.2015г. в ОЗД-офис „Чайка”
/л.170/ с участието на социални работници и К.П., същият е отправил молба за
съдействие за осъществяване на срещи между него и детето му К. и е предоставил
подаръци – играчки и дрехи за детето.
Видно от съдържанието на електронно
писмо адресирано на ел.поща на ОЗД-Варна на 29.09.2015г. /л.172/, К.П. е
изискал информация кой психолог работи с детето му К. и какви са действията,
които ще бъдат предприети за подновяване на срещите между двамата.
На 01.12.2015г. Директорът на ДСП-О*
се е произнесъл по молбата на К.П. за предоставяне на социална услуга - оценка на родителския капацитет за срок до
3 месеца.
Видно от прилож*
амбулаторни листи от 07.03.2013г. и от 11.03.2013г. К.П. е бил преглеждан от
лекари /детски невролог/ във връзка с оплакване от главоболие. Предписано е
медикаментозно леч*е.
От съдържанието на епикриза
на К.П. /л.54/ от 20.03.2013г. е видно,
че детето е постъпило в болница на 14.03.2013г. с оплаквания от главоболие и
повишена температура, появила се кашлица и хрема. От снетата анамнеза се уст*ява, че детето е с желязодефицитна анемия от раждането, често боледуващо от
ангини, преболедувана пневм*я
през 2010г. и преживяна психотравма през 2011г. Изписан е на 20.03.2013г. в добро общо
състояние.
На 18.04.2013г. е издадено медицинско направл*е на детето К.П. /5г./от доц.Стамболова
/детско-юношески психиатър/, като е поставена диагноза постравматично
стресово разстройство във връзка със срещите на детето с бащата. Констатирано
е, че детето става тревожно при всеки опит да се спомене за баща му.
От прилож*я
по делото амбулаторен лист за извършен преглед на 20.04.2011г. на К.П. от д-р *л К*в е констатирано, че перианално е налично образувание с големина около оризово
зърно с твърда консистенция и жълт цвят. Подобни
единични образувания са констатирани и в лявата задколянна
ямка и на предната предмишница.
Предписана е терапия чрез кюретаж.
От амбулаторен лист за преглед на
детето К. при д-р К*в от 07.11.2012г. /л.37/ е видно, че след последният
направен кюретаж през м.12.2011г. не са уст** нови молуски, включително и
при провед*я преглед. Даден е съвет за провеждане на
хигиенен режим. Аналогични са и предписанията на д-р Т* Йорд*а
/спец. Дерматовенеролог/ при ДКЦ „*” ЕООД от 29.*.2011г.
за спазване на лична хигиена, индивидуална тоалетна и без басейн.
Видно от приложената по делото справка
от ДКЦ „*” от 04.02.2013г. /л.29/ д-р К*в е извършвал прегледи и манипулации на
детето К.П. във връзка с поставена диагноза „Молускум
контагиозум” на 04.*.2011г., когато е направен кюретаж – 8 броя, на 01.06.2011г. – направен кюретаж – 5 броя, на 29.06.2011г. – направен кюретаж – 5 броя и
на 21.09.2011г. – направен преглед и кюретаж –
4 броя.
С писмо от 02.04.2011г. /л.177-178/
във връзка със среща на бащата с детето на 07.* и 08.*.2011г., Д.Д. е уведомила К.П., че К. е прекарал остро респираторно
заболяване, чието леч*е е продължило около месец и
половина, както и че са забелязани обриви в областта на с*лището,
а в последствие по ръчичката, крака и гърба, които първоначално са били определ*
като алергичен дерматит, а впоследствие диагностицирани като Контрагинозен
молускус, което при децата се пр*ва по контактен път и по всяка вероятност това е станало
при контакт чрез детско гърне. Поради слабия имунитет на К. организмът му не е
успял да се справи с него и се е наложило да му се прави кюретаж.
Заболяването не изгражда имунитет, поради което
може да се появи отново, както и че К. е предразположен към това,
доколкото страда от алергичен и атопичен дерматит и слаба имунна система. Посочено е по какъв начин
и с какви лекарства следва да се третират засегнатите от молуските
участъци от тялото.
В писмо /л.34/ от К.П. до Д.Д., П. е уведомил Д., че на 08.* срещу 09.* през нощта К. е
вдигнал температура – 38,2 градуса, бил е заведен на лекар и е провеждано
предписаното от лекаря леч*е. П. е изискал да бъде
държан в теч*е на състоянието на сина си от тук нататък, макар да е проявил съмн*е, че това ще се случи предвид действията на майката.
С писмо от 16.04.2011г. по повод пр*ване на детето за среща с
бащата на 16.04 и 17.04.2011г. Д.Д. е уведомила
бащата К.П. за необходимостта от провеждане на леч*е
на детето К. с антибиотик, капки за уши, сироп за кашлица и крем за алергичен дерматит Елоком, който са се
употребява чрез намазване сутрин и вечер по с*лищната
част, гънката на лявото краче и ръчичката. Д.Д. е пр*вала детето с писма до бащата и за срещите провеждани на
21 и 22.*.2011г., 04 и *.06.2011г.
С писмо /л.244/ във връзка с пост*еното реш*е на СРС от
02.08.2010г. Д.Д.
е поканила К.П. да осъществи личен контакт с детето К. на 20.09.2014г.
С пост*л*е на прокурор при Софийска
районна прокуратура от 24.01.2014г. по пр.преписка № 46190/2013г. образувано по
жалба на M Х* М*-Д. /баба на К./ е отказано образуването на наказателно
производство. Със същият резултат е приключила и преписката № 19653/2014г. по
жалба на M М*-Д. срещу полицейски служител И* М*в, който споделил информация
получена от К.П. чрез представ* от него извадки от
интернет, че M е маг С*.
Видно от съдържанието на писма от
ДСП-София, район О* до К.П. и Д.Д. от м.09.2014г., е
обсъждана възможността за извеждане на детето от семейството на майката Д.Д. поради липсата на всякакво съдействие на същата по повод
осъществяване на личните контакти на бащата с детето. До изпълн*е
на реш*ето обаче не се е стигнало поради уст**я факт, че детето и майката са напуснали гр.София и са
заминали да живеят в гр.Варна.
От прилож*те
по делото Обясн*я на д-р С* Г* /дерматолог в клиника */
от 17.04.2014г./л.155/ се уст*ява,
че пациентката А* П* е била прегл*на на 10.01.2012г.
с цел уст*яване наличие на
заразни молуски. Посочено е, че не е уст*ено заболяване „Молускум контрагиозум” при
пациентката. Констатирана е единствено гъбична
инфекция „Candida albicans”, която е често срещана и няма нищо
общо с вирусното заболяване „Молускум контрагиозум”.
От епикриза
издадена на 29.12.2011г. на пациент К.П. от проведен преглед в клиника * е
видно, че лицето не е заразно болно, няма данни за гъбични
инфекции и заразни молуски.
От епикризата
издадена на 13.01.2012г. на пациента Д.Д. след
проведен преглед в клиника * се уст*ява, че лицето е клинично здраво и не се визуализират „Молускум контрагиозум”.
Аналогични са резултатите от провед*я преглед на M М*-Д.
на 23.07.2014г.
Видно от съдържанието на писмо от
Директора на СОУ „*” от 01.07.2016г. до ДСП-Варна, К.П. е отличен уч*к, спазва училищните правила и норми и рядко влиза в
конфликт със съуч*ци, търси
контакт с тях и е желан партньор в игрите. Бащата на К. получавал ежеседмична
информация за детето от класния му ръководител. Посочено е, че К. участва в
различни състезания от календара на училището за изяви на деца и уч*ци и постига различни успехи,
които се удостоверяват с представ*те десетки грамоти,
отличия и свидетелства.
С нотариална покана от Д.Д. до К.П. получена от последния на 07.10.2016г. той е
поканен на 11.11.2016г. и на 12.11.2016г. да проведе лична среща с детето К..
От заключ*ето
на проведената по делото комплексна Съдебно-Психиатрична и Психологична
експертиза поддържано в съдебно зас*ние от вещите
лица М.Т. /детски психиатър/ и К.К. /клиничен
психолог/ се уст*ява, че у
детето К. са налични негативни възприятия към бащата К. и същите са в контекста
на умерено тежкия синдром на родителско отчужд*е, при
който отчуждаващият родител е майката, подкрепена от своята майка. До
навършване на година и половина детето е живяло с баща си и е изградило към
него привързаност, но към настоящия момент тази привързаност е изтласкана и
връзката между бащата и детето е блокирана, като това е причината за изпитвания
гняв към родителя, от който детето е отчуждено. Посочва се, че на възрастта, на
която е бил К. към момента, в който се твърди срещу него да е извършено
сексуално насилие 3-3,5 години, единств*ят начин дете
да преживее травматизъм свързан с тялото е като
изпита физическа болка, а данни за подобни проявл*я
на травматизъм от блудств*
действия не са уст**. Тревожността и травматичните
преживявания на К. понастоящем, според вещото лице Т., до голяма степен се
дължат на синдрома на родителско отчужд*е, при който
бащата не присъства в живота на детето и многобройните процедури и изследвания
на които е подложено детето във връзка с вод*те
съдебни дела. Вещото лице К. посочва, че липсата на бащата в живота на
детето би могло да доведе до запълване
на мястото му с друго съдържание и това да доведе до развитие на дисфункционални модели на повед*е,
емоционални и поведенчески наруш*я в юношеска и
по-зряла възраст. Възст*яването
на връзката баща-дете следва да бъде дълъг процес свързан с адаптация на детето
към това, че има баща.
Вещите лица посочват, че спом*те на детето за „блудственото
действие” се поддържат живи у него, което е причината години след това то да
повтаря точно и подробно едни и същи изявл*я за
събитията. В този смисъл вещото лице К. посочва, че когато повтаряш едно и също
нещо постоянно няма как да го забравиш, напротив, то се запомня по-добре.
Вещото лице Т. излага, че ако блудств* действия са извърш* с 3 годишно
дете през 2011г. не е нормално то да запази пълноценен спомен са всички
действия и събития и най-вече думите, с които те са описани. Вещото лице К.
допълва, че реакцията на едно дете, което е преживяло сексуално насилие на 3
годишна възраст обикновено се свързва с регрес в развитието му, като то започва
да се държи като по-малко или до различни психосоматични реакции, например
отказ да се храни. Излагат, че на тази възраст детето няма познания и опит
вербално да опише сексуален акт и да го разбере като посегателство срещу себе
си, освен ако не е свързано с болка и някои възрастен не е квалифицирал
съответното повед*е като лошо. Детето е споделило, че
не желае да се вижда с баща си и изпитва страхово-тревожни
емоции, но при направ*те тестове не са констатирани
остри емоционални преживявания свързани с психотравма,
в това число психотравма свързана със сексуално или
друго насилие от страна на бащата. Вещите лица посочват, че множеството оценки
на които се подлага детето в това число
прегледи при лекари и вещи лица по същество също създава тревожност у него, а
конфликта между възрастните и факта, че детето изцяло е в контакт само с
майката и нейното обкръж*е го поставя в състояние на
„конфликт на лоялност”. Това се обяснява с факта, че поради зависимостта и
необходимостта от защита, децата се опират на този родител, с когото живеят и
са по-склонни да възприемат неговата гледна точка. Конфликтът на лоялността се
проявява като сблъсък на собств*те възприятия и тези,
които са внуш* на лицето. Липсата на бащината фигура
е довела до дефицити във формирането на правилни представи у детето за
семейство, а конфликтът между знач*те възрастни и
раздялата с емоционално значимата за него фигура на бащата са предпоставки за
несигурност и тревожност на детето, които по същество са повтарящи се
травматични събития.
Вещото лице психолог посочва, че
децата на 3 години нямат изградена морално-етична система и затова възрастните са
тези, които им задават кое е добро и кое е лошо, кое е позволено и кое не. В
този смисъл децата на тази възраст нямат изградено съзнание за това дали
изпитват срам или не и в случай, че едно дете е преживяло посегателство в ранна
детска възраст и има ясен и реален спомен за него след години, то това е така
тъй като събитията са му обясн* от довер* възрастни, които са създали у него впечатл*ята за това дали събитието е било добро или лошо. И
двете вещи лица посочват, че ако К. бе преживял сексуално насилие и физическа
травма свързана с него през 2011г., то негативното отнош*я
на детето към бащата щеше да се прояви още през 2013г., когато се е състояла
последната среща между бащата и детето, когато детето е демонстрирало
положителни емоции.
Oт заключ*ето
на проведената по делото Съдебно-Медицинска експертиза, изготвена и поддържана
в съдебното зас*ние от вещото лице А.Б. се уст*ява, че Молускум
контагиозум е вирусно заболяване на кожата, от което
боледуват предимно деца и младежи, като пикът на заболяемостта
е между 2 и 5 годишна възраст и представлява разновидност на вирусите от вариолната
група. Заразяването става при директен контакт с кожата на болния, по контактно
битов път чрез използване на зараз* предмети за лична
хигиена, спално и лично бельо, хавлии, тоалетни чинии, памперси, използване на
басейн, при козметични процедури, при някои видове спорт, по полов път, а може
да се съдържа и в домашния прах, поради което вещото лице не е в състояние да
посочи конкретния начин, по който К. се е заразил с вируса. Вирусът се отличава
с висока устойчивост, като за пр*кването
му способстват микротравми по тялото, къпане, наличие
на заболявания отслабващи имунната система. Заболяването протича хр*чно, като появяващите се възелчета
могат да бъдат единични и множеств*, групирани или
пръснати по цялото тяло. Възможно е в
организма да има вируси, които дремят в кожата и могат да се активизират по
различно време. Леч*ето предполага кюретажни процедури, които се извършват без упойка и по
тази причина за болезн* и стресиращи особено за
децата. По отнош*е заболяването на К. с вируса на Молускум контагиозум през
м.03.2011г. вещото лице посочва, че за това в способствал факта, че детето е
боледувало от атопичен дерматит,
чието леч*е с Еколом 3 пъти
дневно е било неправилно /дневната доза е превишена/, което е довело до
нарушаване на кожната бариера, което я е направило лесно възприемчива към
вирусни и бактериални инфекции. Молуските при К. са
били пръснати по тялото – в областта на с*лището,
дясната предмишница и лявата колянна
гънка. Инкубационния период на заболяването продължава от 2 до 12 седмици, а
първите прояви са едва забележ* с лупа обриви, поради
което не би могло да се посочи с точност кога К. се е заразил с вируса. След
оздравяването лицето няма траен имунитет, поради което е възможно ново
заразяване, а при К. повторните прояви на Молускум контагиозум са рецидиви, а не нови първични заболявания и
са свързани с диагностицираният му атопичен дерматит и отслаб*я имунитет. В случай, че заболяването е пр*дено по полов път от бащата,
то и той самият е следвало да е бил носител на вируса и да е страдал от същото
заболяване. Вещото лице уточнява в съдебно зас*ние,
че урог*талната кандидоза /която е констатирана при съпругата на ответника/
не може да доведе до заболяване на детето с молуски.
От заключ*ето
на провед*я по делото Социален доклад изготвен от
ДСП-О* се уст*ява, че след
развода на родителите на К. до 2011г. бащата е имал регулярни контакти с
детето. Същите са преуст** в края на 2011г. във връзка
с издадената заповед за защита от домашно насилие срещу К.П.. Последната среща
между бащата и детето, извън срещите при експерти по повод съдебните дела, се е
състояла през м.03.2013г. като от тогава въпреки желанието на бащата такива не
са се провеждали. К.П. е заявил пред служителите на ДСП-О* намер*ето
си да възст*и нормални отнош*я
с детето К. чрез възобновяване на режима на лични контакти с него, в което
желание е подкрепян от съпругата си и родителите си. Ст*ището на Дирекцията е, че бащата би могъл да полага
адекватни грижи за детето.
В хода на процеса страните са ангажирали и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите M М* – баба на К. по майчина линия, Н* Т., А* С* П*а
и Ж* Г* С**а.
В показанията си M М* посочва, че след развода на дъщеря
си и К.П., Д. стриктно спазвала определ*я от съда
режим на лични контакти на бащата с детето и го пр*вала
на бащата всеки път след 20.03.2011г. до декември 2011г. в присъствието на свидетели. През м.11.2011г. разбрали, че молуските, от които страдало детето в продълж*е
на 9-10 месеца се пр*ват по полов път и тогава
започнали да водят детето при психолози и психиатри. При връщането на детето на
20.11.2011г. от среща с бащата, то било със силно възпал*е
по ануса и половия член и тогава споделило на баба си, че „се срамува, че
докато било при баща си го мъчели, правели му записи, плашили го с черепи, тати го карал да целува кака Т* между краката”. По това
време детето било на 3 години и половина. Първите симптоми на заболяването с молуски се появили през м.03.2011г., когато при пр*ване от бащата детето се
оплакало, че го боли дупето. До този момент детето нямало проблеми със зачервяване
на дупето, но страдало от атопичен дерматит. През следващите дни детето започнало да се крие
под масата и да си бърка в дупето, започнало да лапа предмети по „сексуализиран начин”. Започнало да отказва да спи след
обяд, да се лигави и да си променя лицето по странен начин, оплаквало се от
главоболие. Започнало да проявява интерес към голото тяло на по-млади ж*, искал
да пипа гърдите им. Споделяло, че баща му и приятелката му ходели голи у дома. След
срещи с бащата детето се връщало с напукани устни, което лекар обяснил, че се
дължи на анемия. Леч*ето на молуските
било особено болезнено за детето, тъй като били направ*
11 кюретажа върху ануса без упойка, след което имало
рани по дупето и трудно ходело до тоалетна по голяма нужда. След лятната среща
на бащата с детето през 2011г. отново се появили молуски,
включително върху бенка, което се развило като онкологично заболяване. В
периода от м.03.2011г. до м.12.2011г. имало периоди, в които детето се
излекувало и други, в които симптомите се появявали отново. След срещата на
бащата на 15-20.11.2011г. детето отново било върнато с молуски
около ануса и тогава след консултации с лекар узнали, че това е полово пр*вано заболяване, но същото
може да се пр*де по много начини, включително чрез
ползване на общо гърне и поради слаб имунитет. След 16.12.2011г., когато била
издадена ограничителната заповед на К. да доближава детето, Д. отказала да му го
пр*ва. Детето сънувало
кошмари, събуждало се и викало:”Махнете говорещите глави”. Детето споделило, че
при баща му са го плашили с черепи, че са го биели по главата дори с обувки и
са му казвали, че е тъп, баща му го е карал да лапа половия му член, в
следствие на което детето придобило позиви за повръщане при хранене. Когато
спрели срещите с бащата – детето започнало да спи и да се храни спокойно. След
отпадане на ограничителната заповед първата среща между бащата и детето се
състояла на 02.03.2013г. Детето отказвало да отиде при баща си, но той го
вкарал насила в колата, започнало да блъска с ръчички и да рита баща си.
Свидетелката посочва, че когато К. отивал до тоалетна по голяма нужда и казал
„Да, маминке, ти не си яла ако, ама аз съм ял моето”,
като свидетелката изказва, че не е имало причина да не повярва на казаното от
детето. Когато си миело зъбите, не искало да използва паста за зъби, защото му
напомняло на онова, което се било случвало в дома на баща му. Свидетелката споделя,
че бившият и зет – К. често злоупотребявал с алкохол – преди брака им с Д. и
след това докато била бременна. Когато идвал на срещите с детето колата винаги
шофирал баща му, а самият К. лъхал на алкохол.
Разпитаният по делото свидетел Н* Т., приятел на ответника К.П. сочи, че детето е било в прекрасни отнош*я с баща си и близките му, включително и с приятелката на ищеца А* /вече негова съпруга/. По времето, когато К. се срещал с баща си след развода на родителите си и двамата били много щастливи. И К. и А* се отнасяли с много любов към него, а в дома им имало обособена стая за него. Когато през м.12.2011г. узнал за издадената срещу него ограничителна заповед поради това, че е блудствал с детето си, К. бил шокиран и изтерзан от страшното обвин*е, отслабнал много. Събитията съвпаднали с времето, когато К. заживял заедно с А*, за което бившата му съпруга Д. узнала. Свидетелят описва събитията около първата среща на К. и баща му след отпадане на ограничителната заповед. Тогава К. го помолил да отидат заедно, за да вземат К. от дома на майка му. Когато К. слязъл пред блока и се озовал в ръцете на баща си започнал някак „заучено” да маха ръце и крака, а в същото време лицето му сияело. В този момент Д. изкрещяла: „***е, престани да блудстваш с детето ми”, след което настанала паника, всички започнали да крещят, а К. се разплакал. Тогава социалните работници, които също присъствали на срещата в този момент казали, че ситуацията трябва да се успокои и К. извел детето от колата. Социалните работници предложили родителите да се поразходят с детето, за да се успокои, до социалната служба „Люлин”Тръгнали родителите, свидетелят Т., двамата свидетели на ответницата и социалните работници. Детето постепенно започнало да разговаря с баща си, дори му откъснало и подарило шипка, а майка му казвала „Това е лошо, шипките имат червеи”. По –късно, когато бащата отишъл до будка, за да купи на детето сок и шоколадово яйце, детето тръгнало след него. Детето споделило, че ще си пази шипката, защото е от баща му и ще си направят чай. По време на срещата в социалната служба детето започнало да си играе с баща си и да рисуват заедно, смеели се, детето седяло в баща си, играли си и в коридора. К. бил нарисувал две човечета и споделил с баща си, че едното е той, а другото е баща му и се разхождат. Свидетелят направил клипче с телефона си на срещата между бащата и сина как играят и се забавляват, когато братовчедът на Д. – Х* и се обадил по телефона, че става нещо нередно. След влизането на Д. в помещ*ето, в което били бащата и детето тя попитала свидетеля какво прави? Няколко секунди по-късно К. попитал майка си: „Мамо, аз защо не мога да ходя при баща ми?”, но не получил отговор. Отнош*ята между К. и К. били много топли и спокойни, все едно вчера са били заедно. Свидетелят посочва, че бил с К. и по Великден, когато отново Д. не пр*ла детето, тъй като той не искал да го вижда и бил разстроен. При поредна среща между К., Д*ца и К. по повод посещ*е при психолог присъствала и майката на Д., която инсц*рала напад*е от свидетеля към нея с викове „Вижте го бе, той ми посегна, удари ме,….удари ме, ти какво – пистолет ли имаш”. След излизането на К. от кабинета на психолога, бабата посочвайки към свидетеля му казвала, че той е лош човек, той е приятел на баща ти. При подканяне от бабата, К. започнал да рецитира че „го карали да яде ако, лапал чурката, карали го да убие мама и маминка, че го карали да целува баща си и кака Т* по чурката. Твърди, че връзката между бащата и детето е съхранена въпреки дългата раздяла. К. бил грижовен родител, вече имал и второ дете – Н* от съпругата си А*, никога не пушел пред детето, употребявал нормално количество алкохол и никога не го е виждал пиян. Като журналист във вестник „24 часа” свидетелят предложил да дадат гласност на проблема, подобно на тази, която майката направила в някакво телевизионно пр*ване, но К. отказал, защото искал да съхрани детето си. В следствие на всичко, което излязло в пресата и по телевизията, К. бил съсипан и решил да напусне работа, докато не се изчисти името му. К. бил много грижовен с децата, те го харесвали, често го канели в качеството на организатор на събития с деца. От показанията на свидетелката А* П*а – съпруга на ответника се уст*ява, че се е запознала с детето след 2010г., когато отнош*ята им с К. станали по сериозни. К. вземал детето К. всеки първи и трети уикенд и детето идвало с голяма радост на срещите с баща си в жилището, в което са живели преди заедно с Д.. Дните на срещи с детето били най-щастливите дни от месеца за бащата. По време на срещите детето се забавлявало много – играели с баща си, излизали на разходка с децата на други приятели. Детето се пр*вало за срещите с писмо от майката. Срещите продължили до м.12.2011г., когато един ден К. и казал, че срещу него е издадена ограничителна заповед по молба на майката Д. заради извърш* блудств* действия от него към детето, поради това, че било заразено с молуски. Посочва, че в дома им се поддържа отлична хигиена, бащата всяка вечер къпел детето и сменял дрехите му, К. имал своя кърпа и спално бельо и никога не използвал техните. Дрехите му се перяли отделно от тези на възрастните. Свидетелката посочва, че никога не са спали тримата в едно легло, тъй като К. имал собствена стая и легло и никога детето не я е виждало без дрехи. Посочва, че в дома им няма черепи и никога не са плашили детето с такива. След уст*еното заболяване на детето – заразни молуски – тя и К. си направили изследвания и се уст*ило, че не страдал от венерически болести. През лятото на 2011г., когато К. идвал у тях за срещите казвал, че „тати е лош”, а на въпроса защо е лош отговарял: „Така казва мама М*”. Когато се хранел много често К. питал дали някой го гл* и щом му кажели, че никой не го гл* си изяждал храната с апетит. Детето споделяло, че „яде само супичките на мама М*”, която казвала, че в дома на баща му в кв.Х*и Д*тър” „никой не може да готви , всичко е старо и развалено”. Посочва, че последният път, когато бащата и детето се видели било през 2013г., но въпреки това емоцията на К. не стихвала, а ставала още по-силна. К. подписвал многократно програми за възст*яване на отнош*ята му с детето плавно и посещавал всяка седмица насроч*те срещи. К. не злоупотребявал с алкохол, пиел само когато се черпят или имат повод и никога не шофирал след употреба на алкохол, а когато К. е бил при него дори не е употребявал алкохол. Посочва, че е много грижовен и отговорен баща и няма минута, в която да не мисли и за двете си деца – К. и дъщеря им Н*. В показанията си свидетеля Ж* С**а посочва, че познава семейството на Д. и К., като в случаите, в които им е гостувала е виждала К. употребил алкохол – лъхал на алкохол и имал агресивно повед*е към околните. Посочва, че след развода майката съдействала за изпълн*е на режима на лични контакти на бащата с К., като е присъствала на ситуации в които детето е пр*вано на бащата и връщано от него. След първите срещи детето /тогава на 3 години и половина/ споделило, че в дома на баща му правели записи, плашели го със скелет, в следствие на което се връщал уплашен и сънувал кошмари. При следващите си прибирания от срещи с бащата детето споделяло, че се срамува заради това, че имало целувки с бащата, че имало игри – „пързалка-люлка” с бащата и „мама Т*”, че те ходели голи из къщата, а на „тати чурката била по-голяма”, карали го да се целуват, от което детето се задъхвало и не можело да си поеме въздух. Опитвало се да рисува картинки със ситуациите и да онагледява сексуалните сц* с кукли, при което казвало, че тати е отдолу, мама Т* е отгоре, а К. е отзад. При някой от връщанията детето било с възпал*я на ануса, а след като лекари им казали че молуските се пр*ват по полов път – майката спряла да дава детето на бащата. Посочва, че причината Д. и детето да се изнесат от София било продължителното агресивно и нападателно повед*е на бащата. Свидетелката посочва, че К. и споделил, че в дома на бащата и неговите родители те по между си се бият и карат пред детето, биели го и него по главата и го замеряли с различни предмети.
С влязло в законна сила на
04.06.2006г. реш*е пост*ено
по НАХД № 5256/2006г. по описа на СРС, К.П.
е признат за виновен в това, че на 08.03.2006г. в гр.София е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила - уст*ено по надлежен ред престъпл*е по
чл.343б, ал.1 от НК; наложил е административно наказание „глоба” и му е
наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 3 месеца.
Изслушан по р* на чл.133, ал.2 от СК, ответникът К.П.
посочва, че никога не е извършвал никакво насилие срещу детето си, още по-малко
сексуално и считано от 2009г. води непрестанна битка да остане баща на К..
Посочва, че никога нито той, нито съпругата му А*, нито неговите родители не са
насилвали детето, че той и А* не са се разхождали голи пред него /освен по
бански на плажа/, че действително е имало череп в дома им – още когато са
живели заедно с Д., но той много отдавна е счупен и изхвърлен. Отнош*ята между К. и А* били изключително положителни, но
тя никога не е спала в едно легло с К.. При посещ*ята
на К., А* спяла в другата стая и се преобличала в банята. Когато било в дома на
баща си детето отказвало да се храни и споделяло, че като се прибере трябва да
каже, че е гладен. К. дори казвал на баща си, че „го прави лош”, а на въпроса
как го прави лош-детето отговаряло: „Ами ето така, с убийства”. Заявява притесн*ята си, че детето расте без бащина ласка, а на
въпрос на съда защо не реализира режима на лични контакти с детето си след като
вече не са налице пречки за това, посочва че се страхува, че ако вземе детето
си за един уикенд в понеделник отново ще се сдобие с нови обвин*я
и ще трябва отново години подред да доказва какво не е направил.
Въз основа на така уст*еното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявената пред съда искова претенция
е с правно основание чл.131, ал.1, т.1 от СК за ограничаване на родителските
права на ответника К.П. изразяващо се в ограничаване на правото му да упражнява
режим на лични контакти с детето К. ***ов П., роден
на ***г. с преспиване и без присъствието на майката или на трето лице.
Цитираната разпоредба квалифицира като предпоставка за ограничаване на
родителските права онова повед*е на родителя, което
създава опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето. Тук опасността следва да се разбира
като такава както за физическия интегритет на детето, така и за правилното му
психическо развитие, за създаването на
правилна социална и личностна ориентация, за изграждане на ценностна система
съответстваща на обществ*те очаквания за добро,
правилно, справедливо, морално и т.нат. В този смисъл
задълж*е на всеки родител е не само да полага непосредств* грижи за детето си като задоволява основните
му потребности от дом, храна, облекло и вещи, но също и да създава, възпитава и
съхранява у него отнош*е към основните житейски
ценности, уваж*е и взаимопомощ вътре в семейството и
извън него, за което безспорно следва да допринася с личния си пример.
В настоящия случай исковата претенция
е обусловена от твърд*ята на ищцата като законен представител на детето К. за
такова повед*е на бащата К.П., което представлява
опасност за живота и здравето на детето и изразяващо се в обстоятелството, че
същият злоупотребява с алкохол в присъствие на детето, извършвал е неколкократно сексуални посегателства срещу детето в
периода от м.03.2011г. до м.12.2011г. докато е осъществявал режим на лични
контакти с детето, както и фактът, че същият създава психически стрес,
създавайки несигурност и дискомфорт на детето подавайки
непрекъснато сигнали до различни институции с цел извеждането на детето от дома
на майката при незачитане на нежеланието му да бъде с него.
Основателното провеждане на исковата
претенция налага уст*яване
при условията на пълно и главно доказване наличието на всички предпоставки на
разпоредбата на чл.131, ал.1 от СК, а именно повед*е
на родителя изразяващо се в действие или бездействие, което създава опасност за
личността, здравето и възпитанието на детето, наличието на причинно-следствена
връзка между повед*ето и опасността, виновно повед*е на родителя и случаят да не е особено тежък.
Преценката на съда по въпросите на ограничаването на родителските права поставя
в приоритетно полож*е висшите интереси на детето пред
тези на родителя.
В случая твърдяното като опасно за
здравето на детето повед*е на ответника изразяващо се
в злоупотреба с алкохол в негово присъствие съдът намира за недоказано.
Ответникът не оспорва, че употребява алкохол по поводи, което потвърждава и
неговата съпруга А* П*а без обаче да се уст*ява същият да прекалява и това да се случва системно при
това в присъствието на децата му – К.
или сестричката му Н*. Показанията на свидетелите М* и С**а, които посочват, че
са виждали К. след употреба на алкохол са неактуални, датиращи от времето преди
развода на страните /2009г./ и по същество се заключават с това, че ответникът
„лъхал на алкохол” и проявявал неясно към кого и как агресивно повед*е. Не се събраха доказателства обаче К.П. да е
изпадал в състояние на тежко алкохолно опиян*е, в
което да е допускал повед*ето му да поставя в
опасност живота или здравето на детето му К.. Обстоятелството, че преди повече
от 10 години /през 2006г., когато е бил на 26 години, несемеен/ К.П. е признат
за виновен за това, че на 08.03.2006г. е управлявал лек автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата обвързва съда да приеме
единствено, че на посочената дата ответникът е шофирал след употреба на алкохол
– нито, че същият е алкохолик, нито че повед*ето, за
което вече е бил санкци*ран
се е повторило, нито че същото е застрашило по някакъв начин детето К.. И ако
все пак трябва да се направи някакво предполож*е, за
това защо през 2011г. К.П. е отивал на срещите с детето си К., возен от баща
си, то житейски по-логично е това да е било не защото не е успял да се въздържи
от употребата на алкохол в съответния ден, а защото това е била възможност и неговите
родители /баба и дядо на К./ да осъществят контакт с внука си.
По въпроса за сексуалните
посегателства и блудств* действия на ответника спрямо
детето К. се събраха многобройни и с различна степен на достоверност
доказателства – в това число експертни заключ*я и
гласни доказателства. При формиране на изводите си по това тежко в житейски
план обвин*е, доколкото същото не е скрепено с
присъда за извършено престъпл*е като форма на
държавна наказателна репресия, съдът ще се води от няколко основни изходни
пункта – наличието на преки доказателства за извършеното сексуално
посегателство от бащата спрямо детето, природата на безспорно уст*еното заболяване на детето К.
Молускум контагиозум, касателството на ответника и обкръжаващата го ср* към него, както и причините за формираното субективно
негативно отнош*е на К. към баща му.
На първо място съдът следва да положи
основите на доказването с безспорно уст**те
обстоятелства, а именно – не са налице каквито и да било преки доказателства за
това бащата да е извършвал блудств* действия с детето
си, което е уст*ено и с
влязлото в законна сила реш*е по ЗЗДН приключило с реш*е на СГС по гр.д. № *2/2012г. за отказ за пост*яване на мерки за закрила на К. срещу баща му К.П., чиято
отмяна като извънреден способ не е допусната от ВКС с определ*ето
от 07.12.2015г.
На следващо място следва да бъдат изследвани
твърд*ята на ищцата за извършен от ответника акт на сексуално посегателство
спрямо детето К. /тогава на 3 години и половина/ и ангажираните за уст*яването му косв* доказателства изразяващи се в уст*еното заболяване на детето с вирусно заболяване Молускум контагиозум. Безспорно
като всяко заразно заболяване и това се пр*ва по полов път, който обаче не е единств*я
начин за заразяване с вируса. За природата на заболяването, протичането и леч*ето му, както и за начините на заразяване с него съдът
кредитира изцяло заключ*ето на проведената по делото
Съдебно-медицинска експертиза на вещото лице Б.. Същата категорично посочва, че
заболяването Молускум контагиозум
е много често срещано при деца на възраст 2-5 години, а начините за
заразяването с него са твърде разнообразни - при директен контакт с кожата на
болния, по контактно битов път чрез използване на зараз*
предмети за лична хигиена, спално и лично бельо, хавлии, тоалетни чинии,
памперси, използване на басейн, при козметични процедури, при някои видове
спорт и половият път е само един от всички тях. Нещо повече, заболяването
доколкото касае увреждане на кожата е предразположено от наличието на други дерматологични заболявания, третиране на пораз*те от молуски участъци от
кожата с лекарств* продукти, които я увреждат и
правят лесно достъпна от вируса, както и намалената имунна система на
организма. Всички тези предпоставки са били налични при К. – детето е било с
намален имунитет, в следствие на множество прекарани заболявания - желязодефицитна анемия от раждането, често боледуващо от
ангини и прекарана пневм*я, емоционално травмиран от
събитията последвали раздялата на родителите му, а също и атопичен
дерматит, които е лекуван с използването в завиш* дози на кортикостероиден
крем довел до нарушване на кожната бариера и направил
детето по-лесно възприемчиво към вирусни и бактериални инфекции. Детето е
посещавало детска градина, в която срещата с вирусни заболявания и споделеното
ползване на тоалетни принадлежности /гърнета/ е завишено, в сравн*е
с домашната ср*. Местата, на които са се появили молуските – дупето, дясната предмишница
и лявата колянна гънка е също показателно за това, че
вероятният източник на заболяването не е полово съприкоснов*е.
Нещо повече, вещото лице посочи, че ако става дума за пр*дено по полов път заболяване от бащата или партньорката му,
то задължително и те би следвало да са носители на вируса. И ответникът и
партньорката му тогава А* П*а са направили изследвания за венерически болести
/ответникът още на 29.12.2011г., а А* на 10.01.2012г./ като и при двамата е уст*ена липса на вирусно
заболяване Молускум контагиозум.
Последната в качеството си на свидетел посочва, че в дома на бащата К. е имал
собствено легло, собствена стая, спално бельо, кърпи и дрехи и е спазвана
изключителна лична хигиена, поради което шансът детето да се зарази от подобно
вирусно заболяване са свед* до минимум.
Съдът кредитира заключ*ето
на вещото лице Б. и в частта, с която определя, че появата на нови молуски след няколкото
последователни кюретажа на К. се дължи на рецидив на заболяването, а
не на ново първично заразяване. Същата посочва, че заболяването протича хр*чно и е възможно „дремещи” в кожата вируси от посоч* вид да се активизират в инкубационния си период
продължаващ между 2 и 12 седмици и да дов*т до същата
клинична картина на заболяването. Безспорно процедурите по кюретиране,
извършвани без упойка са били крайно болезн* и
травмиращи за детето предвид възрастта му, но с оглед изложеното по-горе съдът
приема, че заразяването му с вируса е станало в следствие на някоя от доста
по-прозаичните и често срещани при деца на 3 – 4 годишна възраст причини,
съчетано с усложнена дерматологична и здравословна
картина у детето по това време. Междупрочем очевидно
до този логичен извод е достигнала и ищцата видно от съдържанието на писмото и
до К.П. /л.177/ във връзка с пр*ване
на детето за срещата им на 07.*-08.*.2011г., като причините за коренната
промяна на ст*ището и,
довело и до мотивация за завеждане на настоящото дело е въпрос на друга
преценка.
Безспорно основно знач*е
за уст*яване на факта на
евентуално извършеното с детето сексуално посегателство от неговия баща има и
самото повед*е на детето, даваните от него вербални и
невербални сигнали както и правилното им разчитане.
Ангажираните от ищцата доказателства –
написани лично от детето изявл*я, демонстрираното от
него пред свидетели, пред социални работници и вещи лица нежелание да се среща
с баща си създадоха в съда убежд*е, че към настоящия
момент действително това е вътрешното усещане на детето към баща му. Да се
остане обаче на тази плоскост е твърде елементарно и нецелесъобразно за
формирането на крайните изводи на съда. Съдът възприе непосредствено
показанията на св. Мажд*иева
и С**а, пред които К. /тогава на 3 години и половина/ споделил, че „изпитва
срам”, но ще разкаже за това, което са правили баща му и Т*а с него, че те
ходели голи, че след срещите с баща си през 2011г. започнал да проявява сексуализирано повед*е и да лапа
разни предмети, че започнало да проявява странен интерес към голото тяло на
млади ж* с желание да пипа гърдите им, че онагледявал сексуален акт с кукли и
играчки, както и че е „ял акото си” и с оглед
естеството на казаното „лично” от детето съдът не дава вяра на изложеното от
тях. При формиране на извод за недостоверността и заинтересованост на
показанията им съдът съобразява както изводите на вещите лица по проведената
комплексна Съдебно-психологична психиатрична експертиза, така и личния си опит
като родител на дете на 4 години. Децата на възрастта, на която е бил К. към
момента, в който се твърди спрямо него да са извършвани блудств*
действия /около 3 години и половина към пролетта и лятото на 2011г./ все още не
са формирали морално етична система и по тази причина не са в състояние да
извършват оценъчна преценка за повед*ето – своето и
на околните и събитията, които им се случват и в този смисъл да се срамуват от
тях. На тази възраст децата нямат познание за собств*я
си пол и полови белези, нито познания и опит да вербализират
или опишат по друг начин сексуален акт /кой стои отгоре, кой отдолу и т.нат./, а единств*ят начин да
преживеят травматизъм свързан с тялото им е да
изпитат физическа болка. К. безспорно е познал тази физическа болка, но тя е
била свързана с факта на инфекцията на дупето му в следствие на заболяването с Молускум контагиозум, както и с извърш*те в следствие на това кюретажи,
не и са факта, че ответникът е насилвал детето сексуално. В този смисъл
създаването на негативни представи у детето за това, което се е случвало в дома
на баща му са изцяло резултат от разяснителната дейност на обкръжаващите го
възрасни в дома на майката, които са оц*ли събитията
като „сексуализирани”. Погледнато с очите на
безпристрастния наблюдател, действия като целуване /”целуване по носа, устата, гърдичките” посочено в исковата молба/, игри /”триехме си
дупетата” – по искова молба и „игра на пързалка-люлка” – показанията на св.С**а/;
заснемане на клипове с телефон /”правене на записи” по искова молба/,
констатации, че „на тати чурката
е по-голяма” /показанията на св.С**а/, лапане на различни предмети и криене под
масата /„лапане на предмети по сексуализиран начин” –
показанията на св.М*/, игра с играчки и кукли /”онагледяване на сексуални сц* с кукли” – показанията на св.С**а/ са напълно нормални
за дете на възрастта на К. и не би следвало да стават основание за съмн*я за извършено сексуално насилие. В този смисъл съдът
поставя под съмн*е способността на двете свидетелки
да възприемат и пресъздават безпристрастно възприетите от тях факти и да
оценяват критично изявл*ята на едно дете като
достоверни или фантазни /„Маминке,
ти не си яла ако, ама аз съм ял моето” –показанията на св. М*, че К. и А*
ходели голи в дома си, а заедно с родителите на К. се биели и го замярали по главата с различно предмети – показанията на
св. С**а/.
Съдът кредитира заключ*ето
на проведената комплексна СППЕ и по повод даденото заключ*е
за развития и поддържан у К. синдром на родителско отчужд*е,
както и конфликт на лоялност. Същността и на двете проявни
форми на неправилно родителско и възпитателско повед*е
се изразява в пълното игнориране на единия родител, в случая бащата, блокиране
на положителните спом* за него за сметка на крайно
подкрепящо отнош*е към другия родител, възприемане на
неговото повед*е и припознаване на неговите твърд*я и
емоции като свои. В ситуация в която в продълж*е на
повече от 5 години детето няма регулярни контакти с баща си /последните почти 4
години е имало само една нарочно проведена среща през м.03.2013г./, отглеждано
е във враждебно настроена към бащата ср* от майката и
бабата, участвало е в десетки изследвания на вещи лица и още повече прегледи от
лекари, при които всеки път е било принуждавано да разказва за „сексуалните”
действия на баща си и партньорката му, единств*ят
вариант да оцелее емоционално е бил несъзнателно да повярва на това, което
възрастните говорят и да се стреми да остане лоялен към родителя, с когото е в
момента, като едновременно с това демонстрира очакваното от него повед*е спрямо другия родител. В този смисъл именно съдът
възприема и показанията на св. П*а, че преди да започне да се храни К. се
оглеждал и питал дали някой го гл*, тъй като „Мама М*
му казвала, че в „Х*и Д*тър” храната е развалена и
никой не може да готви” и след като получел отговор, че никой не го гл* изяждал храната си, както и че когато отивал в дома на
баща си К. заявявал, че „Тати е лош”, а на въпроса:
Защо е лош отговарял – „Така казва мама М*”.
С оглед на изложеното съдът приема, че
независимо дали умишлено или поради други, неясни за съда подбуди, представите
на детето за баща му и неговото отнош*е и повед*е към него са манипулирани и увред*
до степен на пълно игнориране на родителя. Именно в светлината на тази
констатация може да се обясни иначе нелогичното повед*е
на детето, което на последната среща с баща си през 2013г. заявява и
демонстрира положително отнош*е към баща си, търси
неговото внимание, играят, гушкат се, говорят си, стои седнал в скута му, в
този смисъл са и показанията на безпристрастния и незаинтересован от изхода на
спора свидетел Н* Т., и последващото му /към
настоящия момент/ отнош*е на безразличие и крайно
нежелание за контакт с бащата, без междувременно да са настъпили каквито и да
било събития между тях, които да преобърнат посоката в повед*ето
на детето. За пълнота на излож*ето тук следва да се
посочи още, че резултатите от отчуждителната дейност
на майката и бабата по майчина линия се визуализират ясно и в демонстрираното
понастоящем повед*е на К., който ако бе претърпял
сексуално насилие от баща си през 2011г. щеше да прояви негативните си реакции
към ответника още на срещата през 2013г., а не повече от 3 години по-късно,
през които период не се е случило нищо, което да пром*
толкова коренно отнош*ето му към бащата.
По отнош*е навед*те твърд*я на ищцата, че подаването от ответника на
сигнали до различни институции целящи извеждане на детето от дома на майката
при незачитане на неговото нежелание да бъде с баща си съдът намира, че това повед*е не цели
поставяне на детето в риск и опасност за личността и здравето му, а
защита на неговото право да взема свободно самостоятелно и информирано реш*я. Съдът приема, че страните са в тежък конфликт на
интереси, който неминуемо се отразява на детето им поставяйки го в състояние на
тревожност и конфликт на лоялност. Нормалната комуникация е заместена от
писмена кореспонденция между тях и чрез трети лица – ДСП, прокурорски,
полицейски и всякакви други органи, а срещите им са в съдебните зали.
Подаването на сигнали от страна на ответника до компетентните контролни органи
обаче е форма на позволена „борба” за съдебно признатото му право да се вижда с
детето си. Събраните по делото доказателства налагат извод, че ответникът не
цели самоцелно извеждане на детето от дома на майката, напротив действията му
са изцяло в интерес на детето, съобраз* с
предписанията на компетентните социални работници и вещи лица, че след
продължителното принудително отсъствие от живота му, включването трябва да бъде
бавно и плавно и изцяло подкрепено от майката – повед*е,
което въпреки формално заявената готовност за това /писма и нотариални покани/
не се случва. Самият факт, че ищцата поставя въпроса дали детето /към днешна
дата на 9 години/ да се вижда или не с баща си на неговата незряла, но очевидно
ползваща я с оглед вида на предяв*я иск преценка,
показва неосъзнатост за интересите на детето. Осъзнато или не контактуването на
детето с бащата би било в негов интерес с оглед съзряването му и възпитаването
на мъжки поведенчески модел, а така също и за закрепване на слабата в момента
доверителна емоционална връзка родител-дете.
С оглед на всичко изложено по-горе
съдът намира, че не се доказаха твърд*ята на ищцата, че повед*ето
на ответника по отнош*е на детето К.П. съставляват
опасност за живота и здравето му, поради което предяв*ят
иск за ограничаване на родителските му права
чрез ограничаване на правото му да упражнява режим на лични контакти с
детето с преспиване и без присъствието на майката или на трето лице се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
И двете страни по делото са направили
искане за присъждане на стор*те по делото
съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора основателно се явява
искането на ответника за сумата от 411,50 лева – заплатен депозит за вещи лица
и такси за издад* съдебни удостовер*я.
Не са представ* доказателства за заплатено адвокатско
възнагражд*е, поради което съдът не присъжда такова.
Мотивиран от излож*те съображ*я,
Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предяв*ят от Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** иск за ограничаване на родителските права
на К.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, изразяващо
се в ограничаване на правото му да упражнява режим на лични контакти с детето К.
***ов П., роден на ***г. с преспиване и без присъствието
на майката или на трето лице, на
основание чл.131, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 411,50 /чети*тин
и единадесет и 0,50/ лева, представляваща стор* по
делото съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШ*ЕТО подлежи обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок считано от уведомяване на страните за
пост*яването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: