Решение по дело №2067/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12779
Дата: 27 юни 2024 г.
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110102067
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 12779
гр. ****, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хил*ди двадесет и трета година в следни*
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретар* ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110102067 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, д*л I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по пред*вен от ищеца **** срещу Л. А. Н. иск с правна квалификаци*
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ вр. чл. 535 ТЗ за установ*ване, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 784,40 лв., представл*ваща непогасено задължение по запис на заповед,
издаден на 14.03.2014г., пред*вен за плащане на 14.03.2014г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на за*влението за издаване на заповед за изпълнение – 13.03.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13111/2015г. на СРС, 26 състав.
Ищецът **** твърди, че ответникът се задължил да му плати сумата от 1135 лв. по
издаден запис на заповед от 14.03.2014г., който бил пред*вен за плащане на същата дата в
рамките на предвидени* за това срок – до 05.03.2015г., но ответникът не изпълнил
задължението си. Твърди записът да обезпечава задължение на ответника по договор за
предостав*не на кредитен лимит от 14.03.2014г., което не е изпълнено изц*ло. За част от
задължението по записа в размер на 784,40 лв. била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13111/2015г. на СРС, 26 състав, срещу което
ответникът възразил, поради което се претендира установ*ване на вземането, ведно със
законна лихва от 13.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането и присъждане на
разноски за производството.
1
Ответникът Л. А. Н. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който е оспорил пред*вени* иск. Направил е възражение за нищожност на издадени*
запис на заповед поради липса на задължителни реквизити от съдържанието му по чл. 535
ТЗ – индивидуализаци* на лицето, на което тр*бва да се плати, датата на издаване и м*стото
на плащане, както и за погас*ване на вземането по давност. Отделно от това е оспорил в
полза на ищеца да съществува вземане по договор за кредитен лимит от 14.03.2014г., тъй
като заемната сума не била предадена на ответника, липсвали доказателства за об*в*ване на
предсрочната изискуемост на кредита, както и липсвали доказателства за връзката между
договора за кредит и издадени* запис на заповед поради несъвпадане на клаузите на
посочени* договор по отношение на срока и момента на пред*в*ване на записа на заповед.
Евентуално е направил възражение за нищожност на договор за предостав*не на кредитен
лимит от 14.03.2014г. поради противоречие със Закона за потребителски* кредит и Закона за
защита на потребителите, тъй като липсвал положен подпис на ответника върху вс*ка от
страниците на договора, на последни* не били предоставени Общи услови*, преддоговорна
информаци* и погасителен план, представени*т договор бил изготвен предварително, без
ответникът да е имал възможност да вли*е на съдържанието му. По изложените
съображени* моли за отхвърл*не на пред*вени* иск и присъждане на разноски за
производството.
***йски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Пред*вен е установителен иск с правна квалификаци* чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 538, ал.
1 ТЗ вр. чл. 535 ТЗ.
В тежест на ищеца по пред*вени* иск е да докаже наличието на действителен
менителничен ефект, издаден от ответника, настъпването на негови* падеж, както и
твърдени*та си между страните да е сключен действителен договор за предостав*не на
кредитен лимит от 14.03.2014г. с твърд*ното съдържание, по който ищецът е предоставил на
ответника заемната сума и за обезпечаване на задължени*та на последни* по който е
издаден процесни*т запис на заповед, както и с оглед възражението на ответника,
основани*, водещи до спиране и прекъсване на давността.
В тежест на ответника при установ*ване на фактите в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже, че е платил задължението си по издадени* запис на заповед изц*ло.
В случа* предмет на установ*ване по делото е вземане, произтичащо от менителничен
ефект – запис на заповед от 14.03.2014г.
Записът на заповед е ценна книга, ко*то за да е действителна следва да отговар* на
формалните изисквани*, предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ – наименованието „запис
на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се
плати определена сума пари; падеж; м*сто на плащането; името на лицето, на което или на
заповедта на което тр*бва да се плати; дата и м*сто на издаването, подпис на издател*. По
делото е представен запис на заповед, издаден на 14.03.2014г. в гр. ****, с издател
2
ответникът Л. А. Н., ЕГН **********, с което същи*т се е задължил безусловно, при
пред*в*ване на записа на заповед в срок до 05.03.2015г. да плати ищеца ****, ЕИК ***, „без
протест“ и без разноски“ сумата от 1135 лв., ко*то сума е платима на каса или по банкова
сметка при „Първа инвестиционна банка“ АД. Записът на заповед е подписан и подписът не
е оспорен от ответника. Записът на заповед е пред*вен за плащане на издател* на
14.03.2014г., видно от отбел*зването върху него, което е скрепено с подпис на издател*. С
оглед на това и видно от съдържанието на записа на заповед същи*т съдържа тези
задължителни реквизити, които предписва разпоредбата на чл. 535 ТЗ и които го
характеризират като ценна книга – запис на заповед. Ответникът не оспорва, че е подписал
ценната книга, поради което съдът приема, че същи*т е поел валидно менителнично
задължение да плати на ищеца въз основа на издадени* запис на заповед сумата от 1135 лв.,
като задължението е изискуемо с оглед настъпване на падежа на менителницата, уговорен
„на пред*в*ване“ (чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ) с пред*в*ването на записа в
предвидени* в ценната книга срок – до 05.03.2015г., а именно на 14.03.2014г.
Неоснователни са възражени*та на ответника за недействителност на менителнични* ефект
поради липса на три от задължителните реквизити на записа на заповед по чл. 535 ТЗ
индивидуализаци* на лицето, на което тр*бва да се плати, датата на издаването и м*стото на
плащане. На първо м*сто, по делото поемател*т на записа на заповед – ищецът **** е в
достатъчна степен индивидуализиран чрез посочване на наименованието на дружеството,
правноорганизационната му форма и единни* идентификационен код (ЕИК), които го
определ*т по еднозначно и го идентифицират по уникален и единствено възможен начин.
На второ м*сто, съдът намира, че в записа на заповед е посочено м*стото на издаване и това
е гр. **** – реквизит, който е изписан в титулната част на записа на заповед под
наименованието на ценната книга, наред с датата на издаване. Дори да се приеме, че липсва
изрично посочване на м*стото на издаване, това не води до нищожност на ефекта предвид
разпоредбата на чл. 536, ал. 4 ГПК, съгласно ко*то запис на заповед, в който не е посочено
м*стото на издаването, се см*та издаден в м*стото, посочено до името на издател*, а това е
именно гр. ****. На следващо м*сто, относно м*стото на плащане съществува законна
презумпци* – чл. 536, ал. 3 ГПК, съгласно който ако не е уговорено друго, м*стото на
издаването се см*та за м*сто на плащането, т.е. относно не е налице липса на реквизит и
следва да се приеме, че м*стото на плащане е в гр. ****. На последно м*сто, останалите
изложени от ответника възражени* за недействителност на записа на заповед, касаещи
липсата на посочване на банкова сметка, по ко*то да се плати задължението по ценната
книга, липсата на адрес на м*стото на плащане, липсата на посочване на седалище и адрес
на управление на юридическото лице-поемател и на негови* представител не са от естество
да обосноват нищожност на записа, тъй като не са от задължителните реквизити на ефекта,
предвидени в чл. 535 ТЗ.
С оглед извода за действителност на менителнични* ефект, съдът следва да се
произнесе относно съществуването на твърд*ната от ищеца връзка между процесни* запис
на заповед и сключен между страните договор за кредит, респективно по въведените в срока
за отговора на исковата молба (чл. 133 вр. 131, ал. 1 ГПК) лични възражени* на длъжника,
3
свързани с отношени*та му с поемател* по записа на заповед, основани на каузалното
правоотношение, във връзка с което се твърди да е издаден менителнични*т ефект. В тази
връзка, страните не спор*т, че процесни*т запис на заповед е издаден за обезпечаване на
задължени*та на ответника по сключен между страните Договор за предостав*не на
кредитен лимит по партида от 14.03.2014г., който е представен като доказателство по
делото, в чл. 17 от който е уговорено, че за обезпечаване изпълнението на задължени*та на
титул*ра по договора издател*т прима в сво* полза запис на заповед за сума, равна на
предоставени* кредит, платим на пред*в*ване, с уговорка „без протест“ и със срок на
валидност, равен на срока на действие на договора, удължен с два месеца. При сравнение на
общата сума по кредита от 1135,32 лв., ко*то се разминава незначително със задължението
по записа на заповед от 1135 лв., на датата на издаване на записа на заповед и на сключване
на договора за кредит – 14.03.2014г., които съвпадат, както и на срока на договора за кредит
(една година от 14.03.2014г., т.е. 15.03.2015г.) и срока за пред*в*ване на записа на заповед
(до 05.03.2015г.), които са близки, и предвид липсата на твърдени* и доказателства за други
съществуващи между страните правоотношени*, съдът приема, че е доказана връзката
между издадени* запис и каузалното правоотношение между страните – договор за кредит
от 14.03.2014г. В този смисъл са неоснователни възражени*та на ответника относно липсата
на такава връзка, обосновани с липсата на пълно и точно съвпадение на отделни клаузи на
договора с описаното в менителницата задължение (факт, който в отговора на исковата
молба ответникът едновременно признава, но след това навежда възражени*, които по
същество са такива за оспорване на тази връзка),.
Ответникът е възразил срещу действителността на сключени* между страните договор
за кредит от 14.03.2014г., като е оспорил по договора за заем да му е преведена н*каква
сума, т.е. да му е предоставен такъв, а отделно това счита същи*т за нищожен като
противоречащ на разпоредбите на Закона за потребителски* кредит и Закона за защита на
потребителите и по-специално твърди, че договорът не е подписан от него на вс*ка
страница, не е запознат с Общите услови* и такива не са му предостав*ни, не му е
предоставена предварителна информаци*, нито погасителен план към договора. Твърди още,
че клаузите в договора не са индивидуално уговорени – същи*т е изготвен предварително,
без възможност от негова страна да вли*е на съдържанието им.
Във връзка с оспорвани*та на ответника ищецът е ангажирал писмени доказателства и
е поискал изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, допусната по делото. От
представени* договор за предостав*не на кредитен лимит по партида от 14.03.2014г. се
установ*ва, че съгласно уговорките на договора ищецът предостав* на ответника по
партидата му кредитен лимит в размер до 1025,49 лв., който се усво*ва еднократно от него в
ден* на подписване на договора (раздел II, чл. 4 от договора). В чл. 5 от раздел II е
посочено, че годишни*т процент на разходите по кредита (ГПР) е в размер на 20,89 %, а
общата дължима сума от титул*ра е в размер на 1135,32 лв., като е посочено, че същите са
изчислени при спазване на изисквани*та на Закона за потребителски* кредит и при
следните допълнителни допускани*: че овърдрафтът е усвоен изц*ло съгласно т. 4 за срока
4
на договора (12 месеца съгласно раздел IX, т. 18) и по услови*та на раздел IX. Съгласно
раздел IV, т. 7 от договора титул*рът заплаща на издател* годишна лихва в размер на 19 %,
начисл*ван върху дълга по главницата, а съгласно чл. 8 от раздел IV при непогас*ване до
датата на падежа на съответни* отчетен период на пълни* размер на минималната
погасителна вноска, титул*рът заплаща на издател* върху непогасената част от
минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа
лихви, за дните на просрочие наказателна лихва съгласно Тарифата, в размер на лихвата по
т. 7 плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта. Издател*т служебно задължава
партидата със сумата на наказателната лихва. По делото са приети месечни извлечени* за
картодържател Л. А. Н. по клиентски номер 1020013383980, който не се оспорва, че касае
процесното кредитно правоотношение, за периода от 01.04.2014г. до 01.04.2015г., издадени
за срока на договора, от които се установ*ва, че предоставената в заем сума е усвоена
напълно от кредитополучател* чрез теглене на 14.03.2014г. – датата на сключване на
договора, като във вс*ко от месечните извлечени* е посочено подробно какъв е общи*т
размер на задължени*та по договора, обща използвана сума за текущи* период,
минималната погасителна вноска, сумата за пълно погас*ване на кредита и извършените
плащани* от ответника за погас*ване на кредита.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, ко*то не е оспорена от
страните и ко*то съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена, от ко*то се
установ*ва, че сумата по кредита е изц*ло усвоена, като за погас*ването му ответникът е
направил плащани* на 05.04.2014г., на 07.05.2014г., на 04.06.2014г. и на 29.12.2014г., вс*ко
от които в размер на 100 лв., които са отнесени за погас*ване на главница и договорна лихва
по извлечение 1 от 01.04.2014г., по извлечение 2 от 01.05.2014г., по извлечение 3 от
04.06.2014г. и по извлечение 4 от 01.07.2014г., като след извършените плащани* непогасени
по договора за кредит са останали задължени* за главница в размер на 667,56 лв., в ко*то
сума са включени и месечни такси по договора за периода от 01.05.2014г. до 01.03.2015г., на
договорна лихва в размер на 51,69 лв. за периода от 01.08.2014г. до 01.03.2015г. и
наказателна лихва в размер на 65,15 лв. за периода от 01.08.2014г. до 12.03.2015г., или
задължени* в общ размер от 784,40 лв., който е равен на сумата, за ко*то е пред*вен иска по
менителнични* ефект.
От така събраните доказателства, касаещи каузалното правоотношение между
страните, се установ*ва, че се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9
от Закона за потребителски* кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който
кредиторът предостав* или се задължава да предостави на потребител* кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и вс*ка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предостав*не на услуги или за достав*не на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребител*т заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през цели* период на
т*хното предостав*не, като не са налице изключени*та по чл. 4 ЗПК, а заемател*т се *в*ва
потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа
5
извън рамките на сво*та професионална или търговска дейност. Следователно за процесни*
договор важат допълнителните изисквани* за действителност, предвидени в ЗПК. Договорът
е реален, като в случа* е установеното предостав*нето, респективно усво*ването на кредита,
поради което е неоснователно възражението на ответника относно несъществуването на
договор за заем.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изисквани*та на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. За недействителността на договора за кредит поради нарушаване на
императивните изисквани* на ЗПК съдът следи служебно.
В случа* се касае за договор за потребителски кредит, при който кредитът се
предостав* под формата на овърдрафт, когато кредитът тр*бва да бъде погасен при
поискване или в срок до три месеца, за който важат изисквани*та за форма и съдържание на
чл. 10, ал. 1 и чл. 12 ЗПК.
Договорът за потребителски кредит под формата на овърдрафт следва да бъде сключен
в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), ко*то в насто*щи*
случай е налице. Императивно изискване на закона е и съдържанието на договора да бъде
представено по *сен и разбираем начин (чл. 12, ал. 1 ЗПК), както и всички елементи на
договора да се представ*т с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпл*ра - по един за вс*ка от страните по договора. В случа* това изискване не е
налице – при прегледа на представените договор за кредит се наблюдава и без нуждата от
използване на специални знани*, че използвани*т шрифт, на който е написан договорът е в
размер по-малък от 12.
Посоченото нарушение е достатъчно за да се приложат последиците на чл. 22 ЗПК, а
именно че цели*т договор за кредит е недействителен. Независимо от изложеното съдът
намира, че в случа* е налице и нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в процесни*
договор за кредит не е посочен по *сен и еднозначен начин годишни* процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребител*, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускани*, използвани при
изчисл*ване на годишни* процент на разходите по определени* в приложение № 1 начин.
Това е така, тъй като в договора е посочен единствено размерът на ГПР в проценти (20,89
%), без да може да се направи извод какви компоненти включва последни* и какво е взето
предвид при формирането му. В случа* изобщо не е *сно по какъв начин е определена
общата дължима сума от 1135,32 лв. и по каква причина възлиза на този размер. Отделно –
годишни*т процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институци* по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчисл*ва по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информаци* на
потребител* как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишни*т процент на разходите израз*ва общите разходи по кредита за потребител*,
насто*щи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждени* от вс*какъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
6
договора/, изразени като годишен процент от общи* размер на предоставени* кредит. Тоест,
в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
*сен и разбираем за потребител* начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще
стори и които са пр*ко свързани с кредитното правоотношение. В случа*, в договора за
кредит *снота относно тези обсто*телства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисл*ване на разходите по кредита по начин, различен от законови*, е
недопустимо. Съставните му елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават
неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Не става *сно какво се включва в общите разходи за потребител*,
насто*щи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на лихви, такси и комисиони
според Тарифата (чл. 3 и чл. 12 от договора). От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е *сно по какъв начин е формиран, не*сни са както компонентите,
така и математически*т алгоритъм, по който се формира годишното оскъп*ване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставени* от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъп*ват, следва по разбираем за потребител*
начин да посочи какво точно е включено в т*х.
Нарушени*та на чл. 10, ал. 1 ЗПК и на чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК представл*ват
самосто*телни основани* за прилагане на последиците на чл. 22 ГПК и вод*т до
недействителност на процесни* договор за кредит.
В резултат на възприети* извод за недействителност на договора ответникът дължи
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него – чл. 23
ЗПК. Като се извади от усвоени* размер на главницата от 1025,49 лв. извършените от
ответника плащани* в размер на 400 лв., следва че същи*т дължи главница в размер на
625,49 лв., до който размер и ценната книга служи за обезпечение на задължението му.
С оглед извода за дължимост на част от вземането по записа на заповед следва да се
обсъди своевременно наведеното в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК възражение за погас*ване на
иска, основан на менителнични* ефект, по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 531, ал. 1
ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погас*ват с тригодишна давност от падежа.
В случа* се установ*ва, че падежът на менителницата е настъпил на 14.03.2014г. с
пред*в*ването му, като на 13.03.2015г. е подадено за*вление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Установ*ва се по делото, че на
21.03.2015г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника по гр.д. № 13111/2015г. на СРС, 26 състав, като въз основа на издадени*
изпълнителен лист същата година е образувано изп. дело № 20158560400923 на ЧСИ Бил*на
Богданова с рег. № 856 на КЧСИ с взискател ****, което по молба на взискател* е
прехвърлено за продължаване на изпълнителното производство в кантората на ЧСИ Си*
Халаджова, рег. № 863 на КЧСИ, при ко*то е образувано изп. дело № 20228630401017 през
2022г. В рамките на това изпълнително производство се е стигнало и до връчване на
7
заповедта за незабавно изпълнение на длъжника на 12.07.2022г. Посоченото обсто*телство
се установ*ва от приложеното по заповедното производство съобщение до длъжника Л. А.
Н. по изп. дело № 20228630401017, като посочените обсто*телства не са оспорени от ищеца.
Въпреки дадените с доклада по делото указани* ищецът не е ангажирал доказателства по
делото за наличие на основани*, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В този смисъл съдът сподел* изразеното в постановеното по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК
Решение № 50047 от 26.04.2023г. по т.д. № 1927/2022г. на I ТО на ВКС, в което е прието, че
„при спазен едномесечен срок по чл.415 ГПК за пред*в*ване на иска по чл.422 ГПК,
прекъсването на давността от момента на подаване на за*влението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК възниква само, ако изпълнението е предприето действително
незабавно, респективно в разумен срок и при липса на бездействие от страна на кредитора.
Ето защо, следва да бъде даден следни*т отговор на въпроса, по който е допуснато
касационно обжалване: Има правно значение за прекъсване на давността, считано от
момента на подаване на за*влението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.422,
ал.1 ГПК, бездействието на кредитора за предприемане на изпълнение незабавно,
респективно в разумен срок от издаването, респективно получаването, на заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителни* лист, независимо от спазването на срока по
чл.415 ГПК за пред*в*ване на иска по чл.422 ГПК.“.
В случа*, при прилагане на неблагопри*тните последици от неизпълнението на
доказателствената тежест от страна на ищеца, съдът е длъжен да приеме, че след издаване на
изпълнителни* лист и получаването му от ищеца на 17.04.2015г. същи*т не е предприемал
изпълнителни способи, нито е извършвал изпълнителни действи* в рамките на съответни*
способ от естество да прекъснат погасителната давност. В този смисъл следва да се имат
предвид задължителните за съдилищата раз*снени*, развити в Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че подаването на молба от
взискател* за образуване на изпълнително дело не прекъсва погасителната давност, нито
спира давностни* срок, който продължава да тече и по време на вис*щи* изпълнителен
процес. Съобразно изложените мотиви в т. 10 от посоченото Тълкувателно решение, в
рамките на изпълнителното производство давността прекъсва на основание чл. 116, б. "в"
ЗЗД с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на вс*ко
изпълнително действие в рамките на съответни* способ, независимо дали прилагането му е
поискано от взискател* или е предприето по инициатива на съдебни* изпълнител по
възлагане от взискател* съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Такива действи* са насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъедин*ването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. Изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника, проучването на
имущественото му състо*ние, извършването на справки и набав*нето на документи от
съдебни* изпълнител не са същински действи* за принудително събиране на вземането, а
само подготв*т изпълнението, респ. обезпечават законосъобразното му провеждане, поради
8
което не прекъсват давностни* срок.
В случа*, дори да се приеме, че изп. дело изп. дело № 20158560400923 на ЧСИ Бил*на
Богданова с рег. № 856 на КЧСИ е било образувано преди 26.06.2015г. (когато е
постановено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), в който случай от образуване на изпълнителното дело до 26.06.2015г. не е
текла погасителна давност, от последната дата – 26.06.2015г. до 26.06.2018г. не се доказа от
ищеца предприемането на каквото и да било действие по изпълнението, годно да прекъсне
давността, с оглед на което следва да се приеме, че давността за вземането по иска, пред*вен
срещу платеца, е изтекла, като предвид бездействието на кредитора през продължителен
период от време не може да се приеме, че същата е прекъсната с подаване на за*влението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение при пред*вен в срока по чл. 415 ГПК иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК, в който смисъл е посоченото по-горе Решение № 50047 от 26.04.2023г. по
т.д. № 1927/2022г. на I ТО на ВКС и цитираното в същото Решение № 118/12.12.2019 г. на
ВКС по т.д.№ 2288/2018г., ІІ ТО на ВКС.
С оглед на изложеното пред*вени*т иск следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност до размер на сумата от 625,49 лв., а за разликата над тази сума до пълни* пред*вен
размер от 784,40 лв. като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал
такива, но не е доказал извършването на разноски по делото, поради което и съдът не му
присъжда такива.
Така мотивиран, ***йски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
****, бул. „****** срещу Л. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, *** иск за признаване
за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ вр. чл. 535 ТЗ, че Л. А. Н.,
ЕГН ********** дължи на ****, ЕИК *** сумата от 784,40 лв., представл*ваща непогасено
задължение по запис на заповед, издаден на 14.03.2014г., пред*вен за плащане на
14.03.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на за*влението за издаване на
заповед за изпълнение – 13.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
13111/2015г. на СРС, 26 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ***йски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съди* при ***йски районен съд: _______________________
9