№ 1313
гр. Варна, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110103004 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „*” ЕАД, ЕИК * (с предходно
наименование „*“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. *“, *, срещу М. А. Х., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. * обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за
приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- сумата от 314,65 лева, представляваща незаплатени суми за месечни абонаментни
такси и такси за допълнителни мобилни услуги по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 25.06.2020 г., дължими за периода от
15.11.2020 г. до 14.03.2021 г.;
- сумата от 388,57 лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер * от 25.06.2020 г., от която: сумата от 159,14 лева – неустойка в размер до три
месечни такси и сумата от 229,43 лева за SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Black,
представляваща част от разликата между стандартната цена на устройството без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг;
- сумата от 375,72 лева, представляваща дължими вноски по Договор за лизинг от
25.06.2020 г. за SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Black, за периода от 15.11.2020 г. до
14.06.2021 г.;
- сумата от 14,97 лева, представляваща незаплатени суми за месечни абонаментни
такси и такси за допълнителни мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер * от 25.06.2020 г., дължими за периода от 15.11.2020 г. до 14.03.2021 г.;
- сумата от 106,12 лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 25.06.2020 г., от
която: сумата от 24,96 лева – неустойка в размер до три месечни такси и сумата от 81,16
лева за DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device, представляваща част от
1
разликата между стандартната цена на устройството без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 21.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение № 5657/25.09.2023 г. по ч.гр.д. №
12117/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 10 състав.
В исковата си молба ищецът твърди, че между страните възникнали валидни
облигационни връзки по процесните договори, а именно: Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 25.06.2020 г., Договор за лизинг от
25.06.2020 г. за SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Black, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +* от 25.06.2020 г., съгласно който било закупено и устройство DRIVEY
CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device.
Заявява се, че към 15.06.2021 г. ответникът имал задължения към ищцовото дружество
за преходни периоди в общ размер на 1 200,03 лева. Сочи се, че ответникът не е изпълнил в
срок задълженията си по сключените договори, поради което имал незаплатени задължения
за предоставени услуги. Поради това и на основание т. 11 от договорите в негова тежест са
начислени неустойки за предсрочно прекратяване на услугите, ненадвишаващи трикратния
размер на месечния абонамент за съответния предпочетен номер.
За пълнота на изложението се твърди, че при сключването на договор с ищцовото
дружество всяко лице получавало един или повече клиентски номера, под които се
обединявали всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и се
издавала една обща фактура за задълженията по тях. Сочи се, че при неизпълнение на
задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски
номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а
непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура като
дължими за предходни периоди, а във фактурата се начислявали и съответните неустойки.
Твърди се, че в системата на дружеството – ищец ответникът бил с клиентски номер *.
Излагат се твърдения, че всички непогасени и изискуеми задължения на М. А. Х. в размер
общо на 1 200,03 лева били обединени във Фактура № */15.06.2021 г., със срок на плащане
15 дни от дата на издаването й.
Твърди се, че към настоящия момент посочената сума не била заплатена от ответника.
Сочи се, че за посочените неизплатени суми по сключените между страните сделки се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, която била връчена на
последния по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. заповедният съд му е дал указания за
иницииране на исков процес.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище се
поддържат исковите претенции, като са изложени съображения за тяхната основателност и
доказаност. Претендират се разноски по заповедното и исково производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност
на предявените искове. Оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Оспорват се
твърденията в исковата молба, че между страните са налице валидно възникнали договорни
отношения, по които ответникът е поел задължения спрямо ищеца, както и същият да е бил
запознат с приложимите към договорите общи условия. В условията на евентуалност се
оспорва действителността на сключените между страните договори и общи условия към тях
поради противоречие с нормативните разпоредби, касаещи потребителските договори, в
частност тези относно шрифт на последните, както и поради накърняване на добрите нрави.
Оспорва се реалното предоставяне от ищеца на посочените мобилни услуги и устройства,
съответно ползването им от ответника, както и съдържанието на процесната фактура,
неполучена от последния. Оспорва се да е настъпила предсрочна изискуемост на процесните
2
задължения на ответника.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за
отхвърляне на предявените искове, като недоказани от събраните в производството
доказателства и с оглед разпределената на ищеца доказателствена тежест.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 12117/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 10 състав, се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № 5657/25.09.2023 г. по
реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.
Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК
заявителят е предявил искове по чл. 422 ГПК.
По делото са представени в оригинал следните договори:
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от
25.06.2020 г., като същото е сключено за срок от две години, с уговорен абонаментен план с
дължима промоционална месечна абонаментна такса в размер на 51,99 лева с включен ДДС
за първоначалния срок на договора, съответно 55,99 лева – след него.
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 25.06.2020 г., като същият е
сключен за срок от две години, с уговорен абонаментен план с дължима промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 9,99 лева с включен ДДС.
Договор за лизинг от 25.06.2020 г., по силата на който на ответника е предоставено
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Black при уговорени 23 месечни
вноски, всяка на стойност 20,59 лева.
Процесните договори за мобилни услуги съдържат текст, предвиждащ, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В допълнение на
посочената неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на
оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен
абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна
стойност на месечни абонаменти.
Към писмените доказателства по делото са приобщени издадени от „*“ ЕАД фактури за
процесния период по повод на ползваните от ответника мобилни номера. Към същите са
приложени подробни справки за потреблението чрез мобилните номера.
По делото е изслушано заключение по допуснатата Съдебно-графологична експертиза,
съгласно което подписите, положени за потребител и за лизингополучател по процесните
договори за мобилни услуги и договор за лизинг, са изпълнени от ответника М. А. Х..
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на настоящото производство, е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията си. Поради изложеното,
3
съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и
същото е допустимо.
По претенциите за незаплатена цена на предоставени мобилни услуги:
За да бъдат уважени тези претенции, ищецът следва да установи в условията на пълно
и главно доказване, че между него и ответната страна е налице валидно възникнало
облигационно отношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че реално
са предоставени посочените услуги и стойността им е начислена правилно съобразно
сключения индивидуален договор и общите условия.
От ищеца се претендира заплащане на незаплатени услуги и абонаментни такси,
начислени на основание Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +* от 25.06.2020 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*
от 25.06.2020 г.
На първо място, следва да бъде направено разграничение между задължението за
абонаментна такса и задължението за заплащане на предоставените услуги.
Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу
предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на
абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи
условия. Според Раздел IV, т. 23, б. "б" потребителят дължи цена за месечен абонамент,
осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер,
съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Следователно, абонаментната такса
се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния
абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор,
като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно
избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще
зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния
оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.
В случая, ищецът основава претенциите си за абонаментни такси в общ размер на
14,97 лева по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* от 25.06.2020 г. и в общ
размер на 155,97 лева по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер * от 25.06.2020 г.
При наличие на валидно възникнали договорни правоотношения с уговорена месечна
такса и при липса на възражения за неизпълнение на договора или за заплащане на
дължимите суми за процесните периоди, за които се претендират, следва да се приеме, че
ищецът е изпълнил задължението си по възникналото между страните облигационно
правоотношение, като е предоставил достъп до мобилната си мрежа за същите периоди. Не
се установи абоната да е заплатил задължението си, което се формира от дължими за този
период стойност на предоставените й услуги и месечни абонаментни такси. Съдът приема,
че услугата от оператора е реално предоставена по вид и обем в рамките на периода,
доколкото по делото липсват данни за този период абонатът да е релевирал възражения
спрямо мобилния оператор за размера на остойностената му услуга, предоставена от
мобилния оператор. Няма данни по делото и за форсмажорни причини, при което за
процесния период от време операторът да е ограничил достъпа до абонатите до мобилната
си мрежа. Поради това, исковите претенции изпълнение на задължението за заплащане на
абонаментни такси по договорите за мобилни услуги са доказани по основание и размер,
поради което следва да бъдат уважени в цялост.
На следващо място, доколкото от особения представител на ответника е направено
изрично възражение, че на абоната не са предоставени договорените услуги, съдът е указал
4
на ищеца, че е в негова тежест да докаже предоставянето на потребителя на начислените
допълнителни мобилни услуги, извън включените в абонаментния план, както и че не сочи
доказателства в тази връзка. Ищецът не е ангажирал допълнителни доказателства.
Представените фактури, от една страна, не са достатъчни да установят факта на
предоставяне на услугите, доколкото изхождат от самия ищец и удостоверяват изгодни за
него факти.
Поради изложеното, претенциите за заплащане на суми за такси за потребление на
допълнителни мобилни услуги в общ размер на 158,68 лева са недоказани и подлежат на
отхвърляне.
По претенциите за лизингови вноски:
Дължимостта на сумите за лизингови вноски е обусловена от наличието на валидно
сключен договор за лизинг, въз основа на който ищцовото дружество да е предоставило на
ответника мобилно устройство, а последният да се е задължил да заплати за ползването му
възнаграждение под формата на лизингови вноски.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства се потвърждава, че между страните
е сключен Договор за лизинг от 25.06.2020 г., по силата на който на ответника е
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Black. Ответникът,
полагайки подписа си, е удостоверил изпълнението на основаното задължение на
лизингодателя, а именно – да му предаде държането на лизинговата вещ. Същевременно,
липсват доказателства мобилните устройства да са върнати на ищцовото дружество.
Предвид изложеното и доколкото понастоящем са падежирали всички задължения по
договорите за лизинг, ответникът дължи изплащането на лизинговите вноски до края на
срока на договора, в рамките на така предявената сума от общо 375,72 лева, поради което
съдът намира, че същите са доказани както по основание, така и по размер, и следва да
бъдат уважени.
По претенциите за неустойка поради предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги:
Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидна
неустоечна клауза в сключения между страните договор; 2) прекратяването на договора по
вина на потребителя.
Процесният договор за мобилни услуги включва клауза, съгласно която, в случай на
предсрочното им прекратяване по вина на потребителя, последният дължи неустойка,
равняваща се на сбора от месечните абонаментни такси до края на срока на договора.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономия на волята, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗЗД, между страните в настоящото производство са възникнали
действителни материални договорни правоотношения по силата на сключените между тях
договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. За да разполага с възможността да претендира неустойка, кредиторът следва да
установи, че същата е договорена с длъжника, тоест че последният е изразил съгласие да
понесе санкция в претендирания размер и период в случай, че не изпълни или закъснее да
изпълни задължението си. Предвиденото в споразумението предсрочно едностранно
прекратяване по своята правна същност съставлява особен случай на разваляне на
двустранен договор поради неизпълнение, съгласно чл. 87 ЗЗД, поради което, доколкото нито
5
в допълнителното споразумение е предвиден ред за упражняването на това право от страна
на кредитора, то в съответствие с общите правила за разваляне на двустранен договор,
регламентирани в чл. 87 и сл. ЗЗД, тъй като се касае за договор, сключен в писмена форма,
настоящият състав приема, че в случая предупреждението за развалянето на договора следва
да бъде направено писмено /чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/.
В исковата молба липсват твърдения относно обстоятелството от коя дата мобилният
оператор счита договорите за прекратени, нито дали е отправено нарочно волеизявления за
разваляне на договорите, което да е достигнало до абоната. Съобразно разпоредбата на чл.
87, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прекрати договора, когато длъжникът не е изпълнил
задълженията си по причина, за която отговаря, след като му даде подходящ срок за
изпълнение и предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален,
което следва да се направи в писмен вид, с оглед, че договорите за мобилни услуги са
сключени в писмен вид. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради и което съдът
намира, че мобилният оператор не е упражнил валидно правото си да развали договора за
мобилни услуги и същият не е бил прекратен преди изтичане на уговорения срок, поради
което претенциите му за заплащане на неустойки са неоснователни и като такива подлежат
на отхвърляне.
Изискуемостта на претенцията за неустойки изисква установяване на факта на
предсрочно прекратяване на договорите. Клаузата на т. 19б от ОУ гласи, че Теленор има
право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. Видно от приложените фактури, в
същите е указан срок за тяхното заплащане. Неизпълнението е този юридически факт, който
възниква след сключването на договора и който е предпоставка за възникване на
потестативното право за прекратяване на договорната връзка. Така постигнатата
договореност между страните е свързана с възможността при настъпване на определени
условия кредиторът да упражни потестативното си право да прекрати договорната връзка,
чрез отправяне на нарочно изявление в тази насока до длъжника. Липсват доказателства
ищецът да е упражнил това свое потестативно право и изявлението му за него да е
достигнало до длъжника, за да се приеме, че е породило действие. В този смисъл е и
практиката на Окръжен съд - Варна, обективирана в Решение № 371/10.04.2024 г. по в.гр.д.
№ 257/2024 г., Решение по в.гр.д. № 1394/2022 г., Решение по в.гр.д. № 2595/2022 г., Решение
по в.гр.д. № 2025/2023 г. и др.
С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че не се установява да е налице
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, поради което съдът намира, че
исковите претенции за дължимите неустойки се явяват недоказани и подлежат на
отхвърляне.
За яснота съдът следва да посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 7/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или
периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между
страните неустойка за забава се дължи - в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение,
обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва (до
развалянето). Съответно, кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на
вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата
част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена.
В рамките на настоящия спор се претендира компенсаторната неустойка - за частта от
договора, която се прекратява. В Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т.д. № 995/2011 г., Т. К.,
II Т. О. по описа на ВКС е прието, че неустойката, освен обезпечителна и обезщетителна
функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния
длъжник, в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото
6
на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави.
Според Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за нестойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че константната практика,
формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е
длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността
на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й - в този
смисъл Решение № 247/11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 229 от
21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г., на ВКС, II т. о.
В Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г., I т. о. на ВКС е разяснено, че
уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя последният има задължение да заплати лизинговите вноски за
периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер
на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното
задължение, което обезпечава. В този смисъл са и Решение №110/21.07.2016 по дело №
1226/2015 на ВКС, I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о.
Неустойката за възстановяване на частта от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план и стандартните цени на устройствата (закупени или
предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на договора,
преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите
нрави и нищожност на клаузата, тъй като на практика съвпада с обезпеченото главно
задължение. При така очертания способ за определяне размера на
претендираната неустойка мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая
дори и в по-висок размер, доколкото неустойката се определя въз основа
на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост и добросъвестност в
гражданските отношения. Следва да се посочи, че размерът на вредата на мобилния
оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на
действие на съответния абонамент, създава само илюзорно право на прекратяване на
договора от страна на ответника - потребител, тоест същата е и неравноправна и поради това
нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да
предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като
ползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова
клаузата за компенсаторна неустойка за възстановяване на частта от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства
(закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на
7
ползване по съответния абонамент, не е породила валидно задължение в тежест на
ответника. Нищожността на неустоечната клауза изключва възникването на претендираното
въз основа на нея вземане за неустойка.
С оглед гореизложените мотиви, исковите претенции за претендирани неустойки в общ
размер на 388,57 лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от
25.06.2020 г., и в общ размер на 106,12 лева, представляваща дължима неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от
25.06.2020 г., се явяват неоснователни и недоказани, поради което същите подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
за държавна такса /в размер на 25 лева/ и адвокатско възнаграждение /в размер на 480 лева/,
съразмерно на уважената част от исковете, общо в размер на 230,05 лева.
Наред с изложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете. По делото са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 225 лева, за депозит за особен
представител в размер на 500 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.
При съобразяване общия размер на така извършените разноски съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 548,92 лева,
съразмерно на уважената част от исковете.
Доколкото ответникът не е реализирал разноски за заповедното и исковото
производства, такива не му се следват, с оглед отхвърлянето на част от исковите претенции.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М. А.
Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. * ДЪЛЖИ на ищеца “*” ЕАД, ЕИК * (с
предходно наименование „*“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. *“, *, следните
суми:
- сумата от 155,97 (сто петдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки) лева,
представляваща незаплатени суми за месечни абонаментни такси по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 25.06.2020 г.,
дължими за периода от 15.11.2020 г. до 14.03.2021 г.;
- сумата от 375,72 (триста седемдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки) лева,
представляваща дължими вноски по Договор за лизинг от 25.06.2020 г. за SAMSUNG Galaxy
A71 128GB Dual Black, за периода от 15.11.2020 г. до 14.06.2021 г.;
- сумата от 14,97 (четиринадесет лева и деветдесет и седем стотинки) лева,
представляваща незаплатени суми за месечни абонаментни такси по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер * от 25.06.2020 г., дължими за периода от 15.11.2020 г. до
14.03.2021 г.;
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на
8
заявлението в съда – 21.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение № 5657/25.09.2023 г. по ч.гр.д. №
12117/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 10 състав, на основание чл. 422, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “*” ЕАД, ЕИК * (с предходно наименование „*“ ЕАД),
със седалище и адрес на управление: гр. *“, *, срещу М. А. Х., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. * обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за приемане на установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- сумата от 158,68 (сто петдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки) лева,
представляваща незаплатени суми за такси за допълнителни мобилни услуги по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от
25.06.2020 г., дължими за периода от 15.11.2020 г. до 14.03.2021 г.;
- сумата от 388,57 (триста осемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки) лева,
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 25.06.2020 г., от
която: сумата от 159,14 лева – неустойка в размер до три месечни такси и сумата от 229,43
лева за SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Black, представляваща част от разликата между
стандартната цена на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг;
- сумата от 106,12 (сто и шест лева и дванадесет стотинки) лева, представляваща
дължима неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер * от 25.06.2020 г., от която: сумата от 24,96 лева – неустойка в размер до
три месечни такси и сумата от 81,16 лева за DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker
device, представляваща част от разликата между стандартната цена на устройството без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг;
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 21.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение № 5657/25.09.2023 г. по ч.гр.д. №
12117/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 10 състав.
ОСЪЖДА М. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на “*”
ЕАД, ЕИК * (с предходно наименование „*“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр.
*“, *, сумата от общо 230,05 (двеста и тридесет лева и пет стотинки) лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на “*”
ЕАД, ЕИК * (с предходно наименование „*“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр.
*“, *, сумата от общо 548,92 (петстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и две
стотинки) лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10