Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/ …
. 05. 2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХVІ – ти състав, в публично заседание
на единадесети
май 2021 г.,
в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 660 по описа за 2021 година на Административен съд - Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от "В. " ЕООД с ЕИК **, представлявано от В.Ц.Н.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 67-ФК/15.03.2021
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД“ Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 от ЗДДС на дружеството -
жалбоподател е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване
на търговски обект: аптека „В. “, находяща се в гр. Варна, ул. „К.“ № 40 и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни“, както и отнемане в полза на
Държавата на фискалното устройство на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДДС. С изложените в жалбата аргументи процесната заповед се
оспорва като незаконосъобразна, необоснована и немотивирана. Твърди се, че
същата е издадена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с целта на приложимия
материален закон. Оспорва се констатацията на ответника за допуснато от
дружеството административно нарушение на чл.8, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. В допълнение се сочи, че от мотивите изложени от
ответника в заповедта, не може да се установи волята на органа за извършване на
какво конкретно нарушение на "В. " ЕООД се налага принудителна
административна мярка. Сочи се, че ответникът не е изложил конкретни мотиви, с
които да обоснове срока на запечатване на обекта от 14-дни. При определяне продължителността
на този срок не е съобразено обстоятелството, че липсват данни за извършени от
дружеството други нарушения на данъчното законодателство, както и данни за
неплатени санкции, наложени на дружеството за такива нарушения. В подкрепа на
твърденията за допуснати нарушения на административно-производствените правила
се сочи, че до издаване на процесната заповед за констатираното на 12.03.2021
г. административно нарушение, срещу дружеството няма издадено наказателно
постановление. Заповедта е издадена дори преди срещу търговското дружество да е
образувано административно-наказателно производство. Твърди се, че това лишава
наложената ПАМ от предназначението ѝ на вторично средство за въздействие
върху нарушителя. Алтернативно се твърди, че, дори и санкционираното търговско
дружество обективно да е осъществило състав на описаното в заповедта административно
нарушение, то неговата обществена опасност не съответства на тежестта на
наложената ПАМ, което я прави несъразмерна. Развити са доводи, че от запечатване на търговския
обект за срок от 14 дни за дружеството ще настъпят значителни и трудно
поправими вреди като причинените загуби ще надхвърлят по обем и най-тежките
санкции, които могат да бъдат наложени по административен ред. Дружеството ще
бъде затруднено да изплаща трудовото възнаграждение и осигуровките на лицата, с
които е в трудово правоотношение, както и да внася дължимите данъци към
държавния бюджет. Ще бъде накърнена съществено репутацията на търговското
дружество. Според изложеното в жалбата, последното сочи, че заповедта е
издадена в нарушение на установения в чл.6 от АПК основен принцип в
административните производства - този за
съразмерност, и на чл.6 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и
основните свободи /ЕКЗПЧОС/. В заключение е формиран петитум за отмяна на
обжалваната заповед. Заявена е претенция за присъждане на разноски в полза на
оспорващото дружество, включително за адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от упълномощения адвокат В. Д..
С депозирана от същият за второто
съдебно заседание молба с.д. № 6761/ 10.05.2021 г. е изразено становище по хода
на делото, по доказателствата и по съществото на правния спор.
За ответника – Началник отдел
"Оперативни дейности" – Варна, Главна Дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП не се явява представител
в проведените по делото открити съдебни
заседания. Становище по съществото на правния спор е изложено с подадената от упълномощения юрисконсулт Е. А.
молба с.д. № 5090 от 06.04.2021 г. (л. 16), с което жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.03.2021 год. в 17:40
часа е извършена проверка в търговски обект - аптека „В. “, находящ се в гр.
Варна, ул. „К.“ 40, стопанисван от „В. “ ЕООД с ЕИК **,
при която е установено, че в търговския обект има монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство DATECS DP 500 Plus KL с peг. № ФУ в НАП
3899803 на 26.02.2018 с ИН на ФУ DT393680 с ИН на ФП 02717842. При преглед на
изведен от него дневен отчет №0091746/12.03.2021/17:55 е установено, че
устройството е използвано в деня на проверката. В тази връзка от проверяващите
е извършена справка в НАП, при която е констатирано, че описаното фискално
устройство не подава на всеки 5 минути по установена дистанционна връзка всички
фискални бонове, регистриращи продажби / сторно операции, издадени и записани в
КЛЕН. При горните установявания
служителите на приходната администрация достигнали до извод, че фискално устройство DATECS
DP 500 Pius KL c peг. № ФУ в НАП 3899803 на 26.02.2018 c ИН на ФУ DT393680 с ИН
на ФП 02717842 не е от одобрен тип по смисъла на чл.8, ал. 2 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. и не отговаря на функционалните изисквания по ал.1 от същата
разпоредба.
На основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК резултатите от
проверката са обективирани в протокол за извършена проверка /ПИП/ cep. АА №0433684/12.03.2021 г., въз основа на който и
съгласно правомощията предоставени с издадената от изпълнителния директор на
НАП заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. , началникът на отдел „Оперативни дейности“-Варна издава подложената на съдебен контрол за
законосъобразност заповед за налагане на принудителна административна мярка № 67-ФК/15.03.2021 година. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на
17.03.2021 г., а подадената до АС-Варна жалба е приета в ТД на НАП-Варна с вх.№
12666-3/25.03.2021 год.
От доказателствата,
представени от ответника с административната преписка се установява, че за констатираното
на 12.03.2021 г. административно
нарушение, срещу „В. “ ЕООД е съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия А № F606064/ 17.03.2021 г., в който на
описаните факти е дадена правна квалификация на административно нарушение на
чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на Министъра на финансите. АУАН е подписан
от представляващия дружеството В.Ц.Н. с вписан текст: „Имам възражения“ без изложение
на конкретни такива. По делото не са
представени доказателства установяващи
издаването на наказателно постановление въз основа на съставеният АУАН.
С протоколно определение от
27.04.2021 г. съдът е задължил ответника да представи в оригинал ПИП от
12.03.2021 година. Разпореждането на съда е изпълнено в срок. С молба с. д. №
6748 от 10.05.2021 г. (л. 29) са представени в оригинал: 1/ ПИП cep. АА
№0433684/12.03.2021 г.; 2/ оригинали на междинни разпечатки за дневния оборот от
контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ от четирите фискални устройства,
функциониращи в търговския обект, в това число и от процесното
фискално устройство DATECS DP 500 Pius KL c peг. № ФУ в НАП 3899803 на
26.02.2018 c ИН на ФУ DT393680 с ИН на ФП 02717842; 3/ справка за лицата,
работещи по трудово правоотношение в аптеката; 4/ опис на паричните средства,
намиращи се в касите на всички функциониращи в обекта фискални устройства; 5/
Протокол серия АА № 0048252 за предприети действия за обезпечаване на
доказателства /от л.31 до л. 43 по делото/.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на
заповедта, и при наличие на правен интерес от съдебното оспорване.
Материалната компетентност за
издаване на адм. актове от вида на оспорения е уредена в нормата на чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС, която допуска делегацията на правомощия. Такава е дадена на
органа издал обжалваната заповед с приложената към преписката заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. По тези съображения
съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен
орган.
Въпросът за формата на
заповедите за налагане на ПАМ, каквато е процесната, също е уредена в чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС – изисква се тя да е мотивирана писмена заповед. От обективното
съдържание на обжалвания административен акт се установява спазването на
изискуемата от закона форма. Същият съдържа всички реквизити, съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК – нарушението е подробно описано от
фактическа страна и относимите за правното
основание разпоредби са конкретно посочени, като във връзка с последните съдът
не споделя необоснованото възражение на жалбоподателя.
Неоснователни са изложените в
жалбата твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила в хода на производството пред ответника, поради липсата на издадено наказателно постановление преди
издаването на процесната заповед за налагане на ПАМ. За налагане на
принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не е необходимо да
е издадено наказателно постановление за нарушението. В чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено прилагане на принудителни административни мерки независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. От цитираната норма следва, че
процедурата по налагане на ПАМ е самостоятелна от процедурата по налагане на
административно наказание по реда на ЗАНН, т.е. за нейното провеждане няма
изискване да е наложено административно наказание за нарушението предвид употребената
от законодателя словесна конструкция "независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции". Предвид горното, ирелевантен за изхода на правния
спор е обстоятелството, че АУАН серия А № F606064 е съставен на 17.03.2021 г.,
т.е. след издаването на процесната заповед № 67-ФК/15.03.2021 година.
По приложението на материалния
закон:
Ответникът е посочил в
обжалваната заповед като нарушена разпоредбата
на чл.8, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ,
съгласно която фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря
на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено
свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9 (от
Наредбата). В алинея 1 на същата разпоредба са поставени два критерия, на които
трябва да отговарят фискалните устройства: 1. Функционални и 2. Технически (т.1
и т.2). В разглеждания казус проверяващите са посочили в ПИП, че процесното
фискално устройство DATECS DP 500 Pius KL c peг. № ФУ в НАП 3899803 на
26.02.2018 c ИН на ФУ DT393680 с ИН на ФП 02717842 не отговаря на
функционалните изисквания по раздел ІІІб, т.1,б.“е“ от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ – не подава
по установената дистанционна връзка данни на всеки 5 минути от всички фискални
бонове регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН. Протоколът
представлява официален документ ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила, поради което в тежест на оспорващото дружество е да обори констатациите на органа, във връзка с
което съдът е дал на жалбоподателя указания в първото съд. заседание да представи доказателства ,че за описаното в
заповедта фискално устройство има издадено свидетелство за одобрен тип и че
същото е вписано в регистъра по чл.10,ал.9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год.
С тази тежест дружеството-жалбоподател не се е справило – указаните от съда доказателства
не са представени. С оглед последното,
съдът приема за установено описаното в заповедта нарушение, чиято правна
квалификация е правилно посочена в
обжалваната заповед. Съответстващо на това нарушение е определеното с
обжалваната заповед правно основание по чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС за налагане
на ПАМ.
Що се касае до срокът на ПАМ,
то настоящият състав на съда намира за правилна преценката на адм. орган относно неговата продължителност от 14 дни. Този размер на срока за запечатване е
към средния, с оглед обстоятелството, че разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС
предвижда максимален срок за запечатване на обекта от 30 дни. Така определеният
срок е съобразен с вида на извършваната
в обекта търговска дейност – продажба на лекарства и други фармацевтични
продукти. Спецификата на тази стока е пряко свързана с общественото здраве, което
обстоятелство съществено завишава тежестта
на нарушението, на която според съда е съответен определеният с обжалваната
заповед срок на ПАМ. Отправеното в тази насока възражение на жалбоподателя за причиняване на
значителни и трудно поправими вреди не е доказано от него – представената от „В. “ ЕООД в тази връзка справка за оборота на
дружеството за месеци януари, февруари, март и април на 2021 г. /приложена на
лист 45 от делото/ има декларативен
характер и не представлява нищо повече
от твърдение на страната изложено в писмен вид. В този смисъл , съдът намира,
че срокът на ПАМ не нарушава
регламентираният в чл.6 от АПК принцип за съразмерност и е определен в съответствие с целта на ПАМ,
регламентирана в чл.22 от ЗАНН.
Правилно с обжалваната заповед
са определени и правните последици на ПАМ , изискващи забрана за достъп до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС и отнемане в полза на държавата на
процесното фискално устройство на основание чл.186, ал.2 от ЗДДС.
По тези съображения, съдът
намира обжалваната заповед за материално законосъобразна и издадена
в съответствие с целта на закона.
Така обоснованото отсъствие на
всички основания за оспорване по чл.146 от АПК налага жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход
от спора и предвид своевременно заявената претенция и осъщественото от юрисконсулт
А. процесуално представителство на ответника, жалбоподателят му дължи на основание чл.143, ал.3 от АПК заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, определени в съответствие с чл.
78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на "В. " ЕООД с ЕИК **, представлявано от В.Ц.Н., срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 67-ФК/15.03.2021 г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на основание чл. 186 от ЗДДС на дружеството - жалбоподател е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски
обект: аптека „В. “, находяща се в гр. Варна, ул. „К.“ № 40 и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни, както и отнемане в полза на Държавата на фискалното
устройство на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА "В. " ЕООД с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. **, представлявано от
управителя В.Ц.Н. да заплати на ЦУ на НАП сума в размер на 100 лв. (сто лева) за разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :