№ 283
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500213 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 7027/18.12.2024 г., по гр.д.№ 10833/2013 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-28 състав, съдът е осъдил П. Д. Д. да заплати на М. П. П., по иск с правно
основание чл. 538, вр. чл. 535 ТЗ, сумата от 32 000 лв., представляваща дължима главница
по запис на заповед, издаден на 22.04.2021 г. с нотариална заверка на подписа рег. №
2579/22.04.2021 г. по описа на нотариус А. Ш., рег. №*** в НК. С решението П. Д. Д. е
осъден да заплати на М. П. П. сторените пред СГС разноски в общ размер на 5 885 лв. П. Д.
Д. е осъден, на основание чл. 77 ГПК, да заплати по банкова сметка на Софийски градски
съд сумата от 600 лв., представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице по допусната съдебно почеркова експертиза.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от П. Д. Д., който моли
въззивния съд да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу
него иск. Поддържа, че решението е неправилно. М. П. П. предявил иска като е посочил, че
сумата 32 000 лева била предоставена като приятелски заем. Липсвали доказателства за
предаването на тази сума и се поставял въпроса може ли записът на заповед да служи като
разписка за получаването й. Въззивникът счита, че записът на заповед не може да служи
като разписка за предаване на сумата без да съдържа в себе си други вписвания, сочещи на
каузални отношения. Въвеждането на твърдения за наличие на каузално правоотношение
задължава съда да се произнесе и по него, което означавало, че в процеса се изследва не
само формалната редовност и действителност на менителничния ефект, но и валидността на
сделката, сочена като източник на каузалното отношение. Ищецът представил четири броя
платежни нареждания за преведени общо 33 000 лева на трето лице, за което е твърдял, че е
1
майка на ответника, а превеждането на сумите към нея наложило обстоятелството, че
сметките на ответника били запорирани. Заемът за потребление е реален договор, което
изисква по делото да се установи предаване на сумата. Ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на факта на предаване на сумата, както и основанието на което е
предадена тя. Тоова, че по делото е установено, че сумите са предадени на майката на
ответника, не означавало наличие на сключен договор за заем между страните по делото,
тъй като липсвали доказателства сумите да са достигнали до ответника. Въззивника оспорва
получаването на поканата до него.
Въззиваемият М. П. П. оспорва въззивната жалба и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. П. П.
срещу П. Д. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 538, вр. чл. 535 ТЗ за сумата от 32
000 лв., представляваща дължима главница по запис на заповед от 22.04.2021 г. Ищецът
твърди, че на 22.04.2021 г. услужил с приятелски заем в размер на 32 000 лв. на П. Д. Д.,
който подписал запис на заповед за същата сума. Падежът за връщане бил 22.08.2021 г., но
вземането не било погасено към завеждане на делото. Ищецът многократно правил опити на
ищеца да се свърже с длъжника си, за да получи дължимата сума. Налице бил правен
интерес от предявяването на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника адв. Ответникът П. Д. Д. оспорва иска като неоснователен. Възразява срещу
твърдението в исковата молба, че процесната сума е предоставена на ответника като
приятелски заем. Счита, че редовният от външна страна запис на заповед не изпълнява
функциите на доказателство за сключен заем, нито на разписка за предаване на парични
средства по договор за заем. Оспорва авторството на подписа и почерка, с който са изписани
собственото, бащиното и фамилното име в процесния запис на заповед. Поддържа, че
падежът на записа на заповед не бил определен по предвидения в чл. 486 от ТЗ начин, тъй
като от една страна е посочен падеж 22.08.2021 г., а от друга, в текста се съдържа изразът
„срещу представяне“, което твърди, че значи „предявяване“. Прави възражение за
нищожност на записа на заповед поради липсата на валидно определен падеж. Възразява, че
ценната книга не му е била представена /предявена/ за плащане. В условията на
евентуалност оспорва иска като погасен по давност.
По делото е представен запис на заповед от 22.04.2021 г., издаден в гр.София,
без протест, за сумата 32 000 лева, по силата на който П. Д. Д. се задължава срещу
представяне на този запис на заповед да плати безусловно на М. П. П. или на негова заповед
сумата от 32 000 лв. Посочено е, че сумата е с падеж: 22.08.2021 г. и е платима на адрес: гр.
София, ул. „Цар Иван Асен II“ 7, ет. 1, ап. 6 или по банкова сметка на М. П. П.. В ценната
книга са изписани ръкописно трите имена на П. Д. Д., както и е подписана, като подписът е
нотариално заверен с рег. №2579/22.04.2021 г. по описа на нотариус А. Ш..
За доказване на твърденията си за наличие на каузално правоотношение
ищецът е представил четири броя платежни нареждания от М. П. П. по банкова сметка на И.
Д. за сумата 10 000 лв., преведена на 21.04.2021 г., за сумата 15 000 лв., преведена на
21.04.2021 г., за сумата от 5000 лв., преведена на 22.04.2021 г. и за сумата 3000 лв., преведена
на 28.04.2021 г.
2
По делото е изготвена съдебно-графологическа експертиза, която не е
оспорена. Съгласно заключението, дадено от вещото лице С. Х., подписът и трите имена в
записа на заповед от 22.04.2021 г. са изписани именно от П. Д. Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл.538, ал.1 от ТЗ вр.
чл.481, ал.1 от ТЗ. Искът е предявен срещу издателя за вземането по записа на заповед.
Съгласно чл.538 от ТЗ издателят на записа на заповед е задължен по същия начин като
платецът при менителницата. Съгласно чл.481, ал.1 от ТЗ с приемането платецът се
задължава да плати менителницата на падежа. При записът на заповед със самото издаване
издателят поема задължение да плати.
Представеният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички
изисквани от чл.535, ал.1 от ТЗ и разяснени с ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д. №
1/2004 г., ОСТК реквизити. Съгласно чл.535, ал.1 от ТЗ записът на заповед съдържа: 1./
наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2./
безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3./ падеж; 4./ място на плащането;
5./ името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6./ дата и място
на издаването; 7./ подпис на издателя. Разпоредбата на чл.536, ал.1 от ТЗ сочи, че
дАнотирана съдебна практикаокумент, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в
чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4, съгласно които :
ал.2 запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване; ал.3
ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за
местожителство на издателя и ал.4 запис на заповед, в който не е посочено мястото на
издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.
В процесния запис на заповед фигурира наименованието "запис на заповед" в
текста на документа на езика, на който е написан; фигурира безусловно обещание да се
плати определена сума пари; посочен е падеж и място на плащането; посочено е името на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати. Посочени са дата и място на
издаването и издателят е положил своя подпис.
Съдът намира неоснователно възражението, че падежът на записа на заповед
не е предвиден в съответствие с изискванията на закона. С оглед разпоредбата на чл.537 от
ТЗ във вр. чл.486, ал.1 от ТЗ падежът на записа на заповед може да бъде: 1. на предявяване;
2. на определен срок след предявяването; 3. на определен срок след издаването; 4. на
определен ден. В процесният запис на заповед падежът е на определен ден. Вписването в
ценната книга, че сумата по нея се плаща при представянето й означава, че при предявяване
на своята претенция носителя й следва физически да я представи на длъжника по нея. С
оглед на това съдът намира, че изискването за форма не е нарушено. Това е в съответствие с
т. 3 на ТР №1/28.12.2005 г., по тълк. дело №1/2004 г. на ОСТК на ВКС, което разграничава
значението на понятията именно в хипотезата на запис на заповед с определен падеж.
Представянето /предявяването/ за плащане има функцията на покана за изпълнение на иначе
изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение. То не е условие
за настъпване на самата изискуемост, освен при падеж „на предявяване“, а представлява
необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението /в този смисъл
решение №148 от 15.11.2017 г., по т.д. №61/2017 г. и цитираната в него съдебна практика на
ВКС/.
В записа на заповед е посочен падеж 22.08.2021 г. Същият удостоверява
задължение за заплащане на сумата 32 000 лева. Падежът на задължението по записа е на
определена дата, поради което не е необходимо за настъпването на падежа ценната книга да
3
бъде предявявана, още повече, че задължението е поето без протест и разноски.
Съдът намира неоснователно възражението на ответника за настъпила
погасителна давност. Предявен е пряк осъдителен иск по чл. 538, ал. 1 ТЗ за вземане срещу
издателя по запис на заповед, който се погасява със специалната тригодишна давност по чл.
531, ал. 1 ТЗ. Тази давност не е изтекла към датата на исковата молба - 28.09.2023 г.,
доколкото падежът е настъпил на 22.08.2021 г.
Ищецът е въвел с исковата молба твърдение, че записът на заповед е издаден за
обезпечение на възникнало между страните заемно правоотношение. Това твърдение е
оспорено от ответникът, който отрича получаването на сумата по записа на заповед в заем.
С дадени в т. 17 от ТР № 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
разяснения, е прието, че предметът на делото по иска по чл. 422 ГПК се определя от
правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на
заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект - съществуване на редовен от външна страна и
действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани
твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право за съществуването, съответно несъществуването на вземането. Според мотивите на
тълкувателното решение, тежестта се разпределя по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със
записа на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка,
с които е издаден менителничния ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при
доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо от коя
от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни
възражения, относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на
заповед. Според приетото в т. 17 на цитираното тълкувателно решение, ищецът не е
задължен да разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение за
обезпечение на което е издаден записът на заповед от ответника. При въведено твърдение на
ищеца с исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, че вземането му по издадената заповед за
изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е
било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът
- кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното
правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При заявени
релативни възражения от ответника се прилагат правилата за разпределение на
доказателствената тежест. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в
производството по чл. 422 ГПК, то подлежи на доказване, но по правилото на чл. 154 ГПК-
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си,
обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право. Ищецът и в хипотеза, в
която сочи обезпечителна функция на записа на заповед, спрямо каузално правоотношение,
доказва вземането си основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е
обуславящо предмета на защита на ответника. Ищецът носи доказателствената тежест да
установи само редовен от външна страна запис на заповед.
След постановяване на тълкувателното решение е формирана трайна съдебна
практика. С решение № 202/9.12.2014 г. по т. дело № 600/2012 г. съставът на ВКС, ТК, Iт. о.
също приема, позовавайки се на т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че ищецът -
поемател по запис на заповед, за съществуване вземането, по която е предявил иска по чл.
422, ал. 1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за
плащане, както и да доказва възникването и съществуване на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във
връзка, с които е издаден записа на заповед. При въведена от ответника кауза и поддържайки
4
твърдението, че не е получил договорената по заема сума, той носи доказателствената
тежест за установяване на тези твърдения. За да премине доказателствената тежест у ищеца,
че е предоставил договорената сума, ответникът следва да докаже връзката между
процесния запис на заповед и твърдения договор, задължението по което е поддържал, че
обезпечава с менителничния ефект. С решение № 17/16.02.2015 г. по т. дело № 116/2014 г. на
ВКС, II т. о. е прието, че наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в
исковата молба като единствен източник на установяването по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
парично вземане, освобождава ищеца - поемател от задължението да доказва
съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа
на заповед, и то при условие, че същият е въвел своевременно в процеса възражение за
несъществуването на вземането по записа на заповед, основано на каузално правоотношение
с издателя. С Решение № 13 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2642/2015 г., I т. о., ТК
съсставът на ВКС е приел, че когато по делото нито поемателят, нито издателят на записа
на заповед не докажат твърдяното от тях каузално правоотношение и връзката му със записа
на заповед, това не е основание да се откаже плащане по менителничния ефект и не е
основание да се отхвърли като неоснователен искът с правно основание чл. 422 ГПК, тъй
като предмет на иска е вземането по менителничния ефект.
При така разгледаната съдебна практика, настоящият съдебен състав намира,
че след като ответникът не е релевирал своевременно релативни възражения, основани на
каузално правоотношение с ищеца, доводът на ищеца за наличие на каузално
правоотношение по договор за заем не следва да бъде разглеждан в процеса. Ответникът е
оспорил съществуването твърдяното от ищеца каузално правоотношение без да е въвел
твърденията за наличието на друго правоотношение, за обезпечаване на задължението по
което да е издадена ценната книга. Дори да се приеме, че с отговора е въвел възражение,
основано на каузалната сделка, съдът намира, същото неоснователно. Ищецът е представил
в открито съдебно заседание четири броя платежни нареждания от М. П. П. по банкова
сметка на И. Д. за сумата 10 000 лв., преведена на 21.04.2021 г., за сумата 15 000 лв.,
преведена на 21.04.2021 г., за сумата от 5000 лв., преведена на 22.04.2021 г. и за сумата 3000
лв., преведена на 28.04.2021 г. С молба от 14.11.2024 г. ищецът е посочил, че И. Д. е майка
на ответника П. Д., като в съдебно заседание е уточнил, че сумите са превеждани по нейната
банкова сметка, тъй като тези, притежавани от ответника, са били запорирани. Тези
твърдения не са оспорени от ответника. Първоинстанционния съд основателно е приел, че
по силата на чл. 153 ГПК и доколкото тези факти не са били спорни по делото, не е
следвало да дава допълнителни указания до ищеца да ги доказва. Предвид установеното с
четирите платежни нареждания превеждане на парични суми, чийто сбор 33 000 лв.
надвишава посочената сума в процесната ценна книга от 32 000 лв., като датите на трите
превода са в много близък интервал от време или съвпадат с издаването на записа на
заповед от 22.04.2021 г., въззивният съд наамира, че записът е издаден като обезпечение на
задължението за тяхното връщане. Посочената причина сумите да бъдат преведени не по
лична банкова сметка на ответника, а на И. Д., и неоспорената роднинска връзка между тези
две лица, правят житейски логично това обяснение, като се има предвид допълнително, че
не се установява да е съществувало каквото и да било друго правоотношение за сумата от 32
000 лв., както между него и ответника, така и с майката на последния.
Предвид изложеното въззивният съд намира на първо място неоснователно
становището на въззивника, че съдът е следвало да се произнесе относно наличието на
спорното вземане, след като изследва не само редовността на записа на заповед, но и
правоотношенията по каузалната сделка, като отделно и на самостоятелно основание искът
е основателен поради това, че по делото е установено каузалното правоотношение, в
обезпечение на което е издадена ценната книга.
Процесният запис на заповед е редовен менителничен документ,
представляващ самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която
основанието е извън съдържанието на документа и в случая установява задължение на
ответника за сумата 32 000 лева. Същият е издаден като обезпечение по договор за заем за
5
сумата 33 000 лева, по който задължението на заемополучателя не е изпълнено.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че искът е основателен и доказан
и първоинстанционното решение, с което същият е уважен, е законосъобразно и правилно.
По разноските:
При този изход на делото отговорността за направените разноски следва да се
възложи на въззивника, който дължи и тези направени от въззиваемия, който е представил
договор за правна защита по делото, в който е отразено заплащането на възнаграждението от
3000 лева и списък с разноските. Въззиваемият е въвел възражение за прекомерност.
Въззивният съд намира неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, како и с посочения в чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален
размер от 3210 лева.
Воден от горното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7027/18.12.2024 г., по гр.д.№ 10833/2013 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-28 състав.
ОСЪЖДА П. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. **, да заплати на М. П. П. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ №*, ет. *, ап.
* на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 3000 лева разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6