№ 465
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100500203 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№47513/29.11.2021г. на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК *********, София, чрез адв.З.Ц. от САК срещу решение №1533/02.11.2021г.,
постановено по ГД №6548/2021г. на ВРС, 24 състав , с което съдът е отхвърлил исковете на
въззивника срещу Н. М. М., ЕГН **********, *****, за сумата от 267.08 лева,
представляващи разлика между стандартна цена на Алкател 5 Дуал Голд без отстъпка,
съгласно актуална ценова листа от 31.10.2018г. и дължимата обща преференциална цена по
договор за лизинг от 31.10.2018г., съответстваща на останалия срок от договора за мобилни
услуги /част от неустойка за моб.№**********/ както и за сумата от 196.07 лева,
представляваща разлика между стандартната цена на Самсунг Галакси Джи 4 Плюс Дуал
Бляк, без отстъпка, съгласно ценова листа от 30.01.2019г. и дължимата преференциална
цена по договор за лизинг от 30.01.2019г., съотв. на останалия срок на договора за мобилни
услуги /част от неустойка за моб.№**********/.
В жалбата се излага, че в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно. Съдът отхвърлил исковете поради неустановяване размера на платената
от потребителя цена при сключване на договорите за моб.услуги както и цената на
моб.устройства съгласно ценовите листи на оператора, без абонамент. В жалбата се излага,
че решението е неправилно, тъй като съдът не е давал на страната указания в тази насока.
Съдът е дал единствено указания за установяване претенцията за неустойка, но не е насочил
страната към ангажиране на доказателства за установяване на конкретните параметри на
същата. Поради това с жалбата се излага, че постановеното в тази част решение е
неправилно.
Поддържа се, че размерът и основанието за възникване на задължението за
1
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, е уговорено с
идентични клаузи по двата договора за мобилни услуги, съответно за №0894….. в р.4, т.3 от
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 31.101.2018г., а за №0899…..
м р.4, т.2 от допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
30.01.2019г. Поддържа, че така уговореният начин на формиране на неустойката
съответства на добрите нрави и добросъвестността. Цитирана е обилна практика на
съдилища в РБ в подкрепа на доводите. Претендира се отмяна на решението в обжалваната
част и вместо това уважаване на исковете ведно с присъждане на въззивника сторените в
двете инстанции и заповедното производство разноски.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна чрез назначения на
ответника особен представител адв.Ил.В.. Същата счита жалбата за неоснователна, а
решението за правилно и законосъобразно. Сочи, че съдът е дал на страната точни указания
за разпределение на доказателствената тежест, поради което не е налице проц.нарушение,
довело до неправилни изводи. Въпреки това ищецът не бил ангажирал относимите
доказателства за установяване на обстоятелствата, указани му от съда в доклада съгласно
чл.146, ал.2 ГПК. Отделно от изложеното, особеният представител заявява, че клаузата за
тази неустойка е неравноправна съгласно чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и доставчика и от др.страна
потребителя. Излагат се подробно съображения като страната сочи, че потребителят бива
задължен да плати /продажна цена на устройството/ и настъпването на вреда – пропусната
полза от продажната цена на мобилното устройство, която нито е сигурно следствие от
прекратяването на договора за мобилна услуга, нито е в пряка връзка със същия. Поради
изложеното, въззиваемата страна поддържа неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът не изпраща представител,
редовно уведомен, но не възразява срещу доклада на спора и не прави нови искания по
доказателствата. Докладваната в съдебно заседание молба 6190/14.03.2022г. съдържа
становище по същество на спора ведно със списък за разноските.
Насрещната въззиваема страна Н. М. М., чрез особен представител адв.В., оспорва
жалбата като поддържа депозирания отговор.
За да се произнесе по спора въззивният съд прецени, че производството по делото е
било образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, гр.
София срещу Н. М., с която са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване искове по чл.422 ГПК с правно осн. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за
установяване дължимостта на следните суми: 1./ сумата от 106, 62 лв., представляваща
стойност на начислени такси за ползван тел. № **********, съобразно договор за мобилни
услуги № *********/20.08.2018г. и допълнително споразумение № *********/31.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ сумата от 92, 46 лв., представляваща компенсаторна неустойка, дължима при
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №*********/20.08.2018г. и
допълнително споразумение №*********/31.10.2018г. в размер на 3 броя стандартни
месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
3./ сумата от 267, 08 лв., представляваща компенсаторна неустойка по договор за
лизинг от 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
4./ сумата от 188, 50 лв., представляваща стойност на начислени такси за ползван тел.
2
№ 0899 274 254, съобразно договор за мобилни услуги № *********/20.08.2018г. и
допълнително споразумение № *********/30.01.2019г., ведно със законната лихва върху
всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението;
5./ сумата от 79, 98 лв., представляваща компенсаторна неустойка, дължима при
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/20.08.2018г. и
допълнително споразумение № *********/30.01.2019г. , ведно със законната лихва върху
всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението;
6./ сумата от 196, 07 лв., представляваща компенсаторна неустойка по договор за
лизинг от 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
7./ сумата от 6, 57 лв., представляваща дължими 3 броя лизингови вноски по договор
за лизинг от 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
8./ сумата от 35, 04 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови 16 броя
вноски по договор за лизинг от 31.10.2018г, ведно със законната лихва върху всяка главница
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението;
9./ сумата от 28, 77 лв., представляваща дължими 3 броя лизингови вноски по
договор за лизинг от 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
10./ сумата от 182, 21 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови 19 броя
вноски, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 260698/01.02.2021г. за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от договори за мобилни услуги
и допълнителни споразумения, по силата на които мобилният оператор е поел задължение
да предостави услуги при заплащане на месечни вноски, които потребителят, не е заплатил
в пълен размер. Наред с тях, ответникът е сключил договори за лизинг въз основа на които е
ползвал предоставените му движими вещи, поемайки задължение за заплащане на
лизингови вноски, които не са заплатени в пълен размер. Ищецът претендира и неустойки в
размер на разликата между цената на предоставено за временно и възмездно ползване
устройство и преференциалната обща лизингова цена, в която именно част е предмета на
въззивното производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н. М., чрез особен представител оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорват се твърденията за валидно възникнали
облигационни правоотношения по договори за предоставяне на мобилни услуги, евентуално
ползването им, както договорите за лизинг и предаване на движимите вещи. Оспорва се
ответникът да е приел Общите условия на мобилния оператор.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства,
ценени в съвкупност, в пределите на въззивното производство, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
3
При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при
интерес от обжалването. На тези изисквания отговаря и отговорът на жалбата, подаден чрез
особения представител на ответника.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
Решението е обжалвано единствено в частта, в която са отхвърлени исковете за
заплащане на суми, представляващи част от компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги, по вина на потребителя, а именно: сумата от
267.08 лева, представляваща разлика между стандартната цена на Алкател 5 Дуал Голд без
отстъпка, съгласно ценова листа от 31.10.2018г. и дължимата преференциална цена по
договор за лизинг от 31.10.2018г., съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни
услуги, която сума представлява част от неустойка за мобилен №**********; сумата от
196.07 лева, представляваща разлика между стандартната цена на Самсунг Галакси Джи4
Плюс без отстъпка, съгласно ценова листа към 30.01.2019г. и дължимата преференциална
цена по договор за лизинг от 30.01.2019г., съответстваща на оставащия срок по договора за
мобилни услуги /за тел.№**********/.
Страните не са въвеждали нови твърдения и възражения във въззивното
производство, не сочат нови доказателства.
Тъй като решението на РС е влязло в сила поради необжалване в останалата част,
съдът е обвързан от фактите, обхванати от обективните предели на силата на пресъдено
нещо, вкл. действителността на договорите за мобилни услуги и съдържащите се в тях
договорни неустойки, които са от значение за формиране на компенсаторната неустойка при
прекратяване на договорите по вина на потребителя.
На първо място съдът намира за изцяло неоснователни доводите в жалбата за
неизпълнение от съда на задълженията по чл.146 ГПК за даване указания на страните
относно подлежащите на установяване релевантни обстоятелства, в частност тези за
установяване спорната претенция за размера на разликата между преференциалната и
пазарната стойност на лизингованите мобилни устройства. Както е констатирал и в доклада
на въззивната жалба, съдът е дал точни и пълни указания на страните съобразно правилно
разпределената им доказателствена тежест, вкл. за процесните обстоятелства. Както пред
първата инстанция, така и пред въззивния съд, вкл. с жалбата си страната не е правила
искане за събиране на доказателства за установяване на исковете си по размер.
Като основание на вземането си въззивникът сочи клаузи от договорите за мобилни
услуги и допълнителните споразумения към същите, с идентични в двата договора, клаузи, а
именно: за номер ********** – в р.4, т.3 от Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги №********* от 31.10.2018г., а за №********** – в р.4, т.2 от Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги №********* от 30.01.2019г.
С допълнително споразумение към първия посочен договор за мобилни услуги и
договор за лизинг от 31.10.2018г. на потребителя е предоставен мобилен апарат Алкател …
и е уговорен нов абонаментен план. Уговорена е цена за устройството от 170.35 лева с ДДС,
като първоначално се заплащат 119.99 лева и 23 месеца към месечната вноска се заплаща и
част от лизинговата цена от 2.19 лева с ДДС. Процесното вземане е обективирано и в
издадена от доставчика на услугата фактура …108/05.07.2019г.
С допълнително споразумение и договор за лизинг от 30.01.2019г. на потребителя е
4
предоставен апарат Самсунг ..., по посочения по-горе тел.мобилен номер както и уговорен
нов абонаментен план. Уговорено е заплащане на лизингова цена за апарата в размер на
220.57 лева с ДДС, която подлежи на заплащане в рамките на 23 лизингови вноски,
включени в месечните сметки по договора за мобилни услуги, в размел всяка на 9.59 лева с
ДДС.
Страните не спорят, че договорите за мобилни услуги за двата посочени мобилни
номера, са били прекратени по вина на потребителя – забава в изплащане на дължимите
месечни вноски, вкл. в частта относно разсрочената лизингова цена на двете устройства.
Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на
посочената договорна неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителя -
ответник на дължимите суми за предоставени и потребени мобилни услуги, разписано в чл.
71 ОУ Това е дало основание на оператора в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати
едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечни абонаментни такси по договора и да начисли еднократно
неустойки. В т.12 от цит. ОУ се съдържа и основанието за предсрочната изискуемост на
плащанията, произтичащи от договорите за моб.услуги и за лизинг. Неформалният израз на
воля за едностранно прекратяване на договора е достигнало до насрещната страна по
правоотношението, чрез самото фактуриране, за което клиентът е уведомен при
сключването на договора.
Първоинстанционният съд е достигнал до извод за валидността на уговорените
неустоечни клаузи като е уважил същите за едната част от уговорената общо неустойка:
посочил е, че претенцията се явява основателна до претендирания размер от 92,46 лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК на 06.01.2021г.
до окончателното му изплащане, относно №**********. В тази част въззивният съд е
обвързан от приетото между страните.
Съгласно раздел IV, т.3 от Допълнително споразумение /на л.19 по делото/ относно
№**********, при прекратяване на настоящия договор преди срока по чл.2, по вина на
потребителя или при нарушение на задълженията му по този договор, в това число приетите
Общи условия, потребителят дължи за всяка сим карта следните: неустойка в размер на
стандартните месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане срока на
договора, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти; в
допълнение се дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, а в случаите, когато е предоставено устройства за ползване на
моб.услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена
на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа към датата на сключване
на договора и заплатената от него при получаване на устройството, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
На същата дата на потребителя е предоставено с договор за лизинг от 31.10.2018г.,
апарат Алкател …, за посочения по-горе тел.номер, срещу обща лизингова цена от 170.3599
лева с ДДС. /на л.21/ Договорът е сключен за срок от 23 месеца.
Съдът намира, че от външна страна както договорът за лизинг, така и
допълнителното споразумение, не будят съмнение в тяхната автентичност както че са
подписани от двете страни, при приемане действието и на ОУ на мобилния оператор. С
договора за лизинг е удостоверено получаването на устройствата, чиято лизингова цена е
станала предсрочно изискуема въз основа на прекратяване на договорите за мобилни услуги.
Независимо от изложеното, при преценка съдържанието на относимите документи,
съдът намира, че в тях не се съдържа и индиция за заплащане на преференциална цена за
мобилния апарат при сключване на договора, различна от пазарната на устройството. При
липса на други данни, вкл. посредством назначена по искане на заинтересования ищец
експертиза, съдът не може да установи стойността на претенцията – като част от
5
компенсаторната неустойка по договора за мобилни услуги. Разликата между пазарна и
преференциална цена е въпрос на аритметично изчисление, но не се установява основание за
това, доколкото в договора не се съдържа изявление за предоставяне на устройството при
преференциални условия. /такава преференция за потребителя не следва и от Общите
условия към договора, л.22/ Ищецът не е въвел и твърдения за датата на прекратяване на
договорите, за да може съдът да прецени оставащия срок по договора за мобилни услуги.
Последното е от значение за изчисляване на уговорената в раздел IV от допълнителните
споразумения, компенсаторна неустойка.
В т.12 от цит. ОУ се съдържа основанието за предсрочната изискуемост на
плащанията, произтичащи от договорите за моб.услуги и договора за лизинг.
По аналогичен начин са уредени отношенията и в следващия договор за мобилни
услуги от 30.01.2019г., вкл. допълнителното споразумение към същия от същата дата
30.01.2019г., относно мобилен №**********. Уговорката за неустойка е в раздел IV, т.2 от
същото /на л.24 по делото/ с идентично съдържание на цитираната по-горе относно другия
договор.
Въззивникът не е посочил други относими клаузи от договори или от ОУ, не е
представил ценовата си листа към датата на сключване на договорите. По този начин не е
установена действителната пазарна цена на устройствата към съответния момент, не е
установена и методика за изчисляване на съответната част от разликата, формираща размера
на неустойката по раздел IV от споразуменията. Независимо от това, дори при установяване
на такава разлика и нейният размер, съдът отново не би могъл да замести волята на
оператора като определи размер на неустойката именно поради липса на методика. Това е
така, тъй като съгласно цит.клауза от Допълнителните споразумения, същата е определена
по неясен за третите лица начин – като част от разлика, съответстваща на оставащия срок на
договора, прекратен по вина на потребителя. Към предоставените на потребителя
документи, подписани от него, липсва такъв с разяснителни клаузи относно изчисляване на
неустойката.
Отделно от изложеното, въззивникът /ищец/ не е посочил и не е ангажирал
доказателства за установяване основанието за пораждане правото му да прекрати договора,
което се явява от съществено значение за начисляване на неустойката по раздел IV от
Допълнителните споразумения. Липсват доказателства за прекратяване на
правоотношението с връчване изявление за това на потребителя. А поради това не е налице
и основанието за претендираната неустойка, която е дължима в случай на предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, преди срока от 23 месеца от сключването
им. Липсата на надлежно доказване на това обстоятелство е отделно основание за
неоснователността на исковете за неустойка.
Поради достигане до идентични крайни изводи с тези на първата инстанция,
решението ѝ в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, на въззивника не се следват разноски за производството.
Съобразно изложеното, съдът на основание чл.270 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1533/02.11.2021г., постановено по ГД №6548/2021г. на
ВРС, 24 състав, в обжалваната част, в която съдът е отхвърлил исковете за приемане за
установено между страните ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, чрез
адв.Здр.Ц. от САК и Н. М. М., ЕГН **********, *****, че последният дължи на мобилния
оператор суми, представляващи част от неустойка по раздел IV, т.3 /съотв.т.2/ от
допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги от 31.10.2018г. и договор от
6
30.01.2019г., а именно: сумата от 267.08 лева, представляваща разлика между стандартна
цена на Алкател 5 Дуал Голд без отстъпка, съгласно актуална ценова листа от 31.10.2018г. и
дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 31.10.2018г., съответстваща
на останалия срок от договора за мобилни услуги /част от неустойка за моб.№**********/ и
сумата от 196.07 лева, представляваща разлика между стандартна цена на Самсунг Галакси
Джи 4 Плюс Дуал Бляк, без отстъпка съгласно ценова листа от 30.01.2019г. и дължимата
преференциална цена по договор за лизинг от 30.01.2019г., съотв.на останалия срок на
договора за мобилни услуги /част от неустойка за моб.№**********/, на основание чл.422
ГПК, за които суми е издадена ЗАПОВЕД за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД
№96/2021г. на ВРС, 24 състав.
В останалата част решението е влязло в сила поради необжалване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7