№ 40
гр. Габрово, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Т. Л. П.
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244200600177 по описа за 2024 година
С присъда №5 от 22.04.2024г. постановена по нохд № 16 по описа за 2024г. на
Дряновски районен съд подсъдимия Р. Р. Г. от гр.Б. е признат за невинен в
това на 14.01.2023г., около 22.07ч., в гр.Дряново, да е управлявал МПС- лек
автомобил м.“***“ с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества-
кокаин, установено по надлежния ред с химико- токсилогична експертиза,
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл.343б, ал.3 от НК.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.
В законовия срок против присъдата е подаден протест от Районна
прокуратура- Габрово. В него и допълнението се навежда довод за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Прокурора е изложил
установената по делото фактическа обстановка. Посочил е, че правилно съдът
е установил, че деянието, за което Г. е предаден на съд е извършено на
14.01.2023г., преди промените на чл.343б, ал.3 от НК/ ДВ 67/04.08.2023г./
Счита, че към момента на извършване на деянието законодателят не е
изисквал употребата на наркотични вещества да е установена по надлежния
ред, а доказването се установява с всички доказателствени средства,
1
предвидени в НПК, в това число и чрез химическо изследване съдържанието
на наркотично вещество в урината. На следващо място се сочи, че
неправилно съдът е приложил нормата на чл.2, ал.2 от НК, като въведената
промяна в нормата на чл.343б, ал.3 от НК не правела закона по- благоприятен.
Прокурора счита, че всички доказателства по делото водели до несъмнен
извод, че подсъдимия е управлявал МПС след употреба на наркотично
вещество- кокаин.
Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение
по чл.343б, ал.3 от НК.
В съдебно прокурорът поддържа протеста по изложените в него доводи
и моли същия да бъде уважен. Счита, че деянието на подсъдимия е
установено от събраните по делото доказателства, като следва да се приложи
нормата на закона, действала към момента на извършването му. Моли да се
уважи протеста, като се отмени присъдата на районния съд и се постанови
нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и му се наложи минимално наказание.
Подсъдимият Г. и защитникът му- адв.М. В. оспорват протеста и молят
да се остави без уважение. Считат, че присъдата е обоснована и
законосъобразна и следва да се потвърди, като се излагат подробни доводи за
това.
Окръжният съд, в настоящият си състав, разгледа подадения протест с
изложените в него и допълнението доводи, взе предвид становището на
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на
основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното:
На подсъдимия Р. Р. Г. от гр.Б. е предявено обвинение за това, че на
14.01.2023г., около 22.07ч., в гр.Дряново, е управлявал МПС- лек автомобил
м.“***“ с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества- кокаин,
установено по надлежния ред с химико- токсилогична експертиза.
Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и
от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
2
първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по
фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
На 14.01.2023г. подсъдимият Р. Г. управлявал лек автомобил м.“***“ с
рег. № *** Движейки се в гр.Дряново, на път ПП-І-5, 126км+900м., бил спрян
за проверка от свидетелите ** – полицейски служители. Подсъдимият е
тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер
дръг чек 5000“, което е отчело положителна проба за кокаин.
Г. не е приел показанията на техническото средство. С оглед на това му
е съставен и връчен талон за медицинско изследване. Той е посетил ФСМП-
гр.Дряново, като е бил придружен от полицейските служители. В
медицинското заведение, в присъствието на медицинско лице са му взети
проби от кръв и урина, като е съставен протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества и/ или техните аналози.
По делото е прието заключение на съдебна химико- токсилогична
експертиза, което не е оспорено от страните по делото. От него се установява,
че в представената за анализ проба урина се идентифицират кокаин и негови
метаболити. В представената проба кръв на подсъдимия не се доказва
присъствието на кокаин и негови метаболити.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
показанията на свидетелите, заключението на съдебната експертиза,
писмените доказателства по делото.
Подсъдимият е дал обяснения по предявеното му обвинение. Той
отрича, преди управлението на МПС, да е употребявал наркотици, като
заявява, че именно по тази причина не се е съгласил с резултата на
техническото средство и е поискал да даде кръвна проба. Съдът намира, че не
е налице основание да не се дава вяра на обясненията на подсъдимия, тъй като
те кореспондират на доказателствата по делото и в частност заключението на
експертизата.
При установената фактическа обстановка първостепенния съд е
приложил правилно материалния закон. Обосновани и законосъобразни са
изводите на съда, че не се установява подсъдимият да осъществил както от
обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.3 от
НК, като го е признал за невинен и го е оправдал по така предявеното му
3
обвинение.
Не споделя наведеното в протеста възражение, че по отношение на
подсъдимия следва да се приложи действащата към момента на извършване
на деянието разпоредба на чл.343б, ал.3 от НК, съгласно която доказването
на употребата на наркотични вещества можело да се установява с всички
доказателствени средства, предвидени в НПК, в това число и чрез химическо
изследване на урината. Не намира законодателна опора и виждането на
прокурора, че нормата на чл.343б, ал.3 от НК, след изменението й, не се явява
по- благоприятна за дееца, поради което не следвало да се прилага нормата на
чл.2, ал.2 от НК.
Действително в съдебната практика по приложението на чл.343б, ал.3
от НПК, в редакцията му, действала към момента на извършване на деянието
се приема, че нормата не е бланкетна, поради което не е необходимо
обективните признаци на престъпния състав да се попълват с норми от други
закони или подзаконови нормативни актове. При тази редакция на законовата
норма не се е изисквал специален ред за установяване употребата на
наркотични вещества, като доказването на обстоятелството, че деецът
управлява МПС след употребата на такива, може да се извърши с всички
допустими доказателствени средства. Когато обаче отсъстват други
доказателствени източници, установяващи употребата на наркотични
вещества, освен тези събрани по реда на Наредба №1/2017г. доказването на
този обективен признак от състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК
следва да се прави по регламента, въведен в тази наредба.
Нормата на чл.343б, ал.3 от НК е изменена с ДВ бр.67/04.08.2023г.,
като съгласно новата й редакция употребата на наркотичните вещества или
техните аналози следва да е установено по надлежния ред. Това е редът по
Наредба №1/19.07.2017г. за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Напълно
обосновано районният съд е приел, че следва да намери приложение чл.2,ал.2
от НК, съгласно която ако до влизане в сила на присъдата последват различни
закони, прилага се законът, който е най- благоприятен за дееца. Безспорно
нормата на чл.343б, ал.3 от НК в сегашната й редакция, е по- благоприятна за
подсъдимия, като употребата на наркотични вещества при управлението на
лекия автомобил следва да е установено по надлежния ред, а именно Наредба
4
№1/19.07.2017г.
Съгласно чл.3а т.2 от наредбата установяването на употреба на
наркотични вещества се извършва с медицинско и химико- токсилогично
лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на теста. При
такава ситуация, каквато е налице и в настоящия случай, меродавни са
резултатите от химико- токсилогичното изследване, а не тези от теста.
Съгласно нормата на чл.23, ал.1 на изследване подлежат пробите от кръв и
урина, но употребата на наркотици се доказва чрез резултата от кръвната
проба. Следователно и доколкото по нормативен ред е призната по- висока
степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо пробата
урина, не може да се сподели изложеното в протеста, че от събраните
доказателства по безспорен начин са доказани елементите на изпълнителното
деяние, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
Наред с горното следва да се посочи, че освен данните от теста с
техническото средство/ оспорени от дееца/ и резултата от изследването на
урината, по делото не е налице нито едно гласно, писмено или веществено
доказателство от което да се направи извод подсъдимият да е употребил
наркотично вещество- кокаин, преди да предприеме управлението на МПС,
като негативният резултат от надлежното, според чл.23 от Наредба
№1/2017г., експертно изследване на иззетата от него кръвна проба,
кореспондира с последователно отричаната от подсъдимия употреба на
наркотични вещества преди управлението на лекия автомобил.
Действително в хода на ДП подсъдимия, в обясненията си е заявил, че е
бил употребил наркотични вещества, като не е уточнил какви, като това е
било от преди повече от 24 часа, преди управлението на автомобила. В хода
на съдебното следствие се е отказал от тези си обяснения и е заявил, че
изобщо не е употребявал наркотични вещества. Ноторно известно е, че
наркотичното вещество може да се установи в урината в един по- дълъг
период от време от последната употреба, като това прави оспоримо
обвинението и от субективна страна, предвид, че субективно съставомерно
поведение по чл.343б, ал.3 от НК може да е налице само при пряк умисъл, а в
темперално отношение и при липса на други доказателства в подкрепа на
обвинението, посоченият период не установява по безспорен начин
съзнателно поведение на дееца по смисъла на посочената норма.
5
По изложените съображения съдът намира протеста за неоснователен.
Присъдата на районния съд е обоснована и законосъобразна и като такава
следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334т.6 във вр.с чл.338 от
НК Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5 от 22.04.2024г. постановена по нохд №
16 по описа за 2014г. на Дряновски районен съд.
Присъдата не подлежи на обжалване или протест.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6