Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1250, 08.12.2023г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
06.11.2023г., в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 892 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на
чл.145 и сл. от АПК вр. чл.186, ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС. Образувано е по жалба на
дружество „ПОМАР“ ООД, ЕИК *********, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-118-0127923/10.03.2023г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е
разпоредено запечатване на търговски обект – нощен бар „План Б“, находящ се в
к.к. Пампорово, община Смолян, хотел „Перелик“, стопанисван от жалбоподателя, и
забрана на достъпа до обект за срок от 14 дни, за извършено по чл.118, ал.1 от ЗДДС административно нарушение, с искане за отмяна на атакуваната заповед.
Твърдят се следните отменителни основания : Към момента
на издаване на оспорената заповед не било издадено наказателно постановление,
което обстоятелство препятствало жалбоподателят да се възползва от привилегията
по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Дружеството не било допускало други нарушения, нито била
причинена щета на бюджета. Моли атакуваната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна, необоснована и немотивирана.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването
е подал писмен отговор, в който жалбата
се оспорва като неоснователна и са изложени подробни доводи за
законосъобразността на оспорената заповед. Заявена е претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява по пълномощие от адвокат К.Т. ***, който поддържа жалбата на
сочените в нея основания. Заявена е претенция за присъждане на направените по
делото разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения по
съществото на спора излага в писмени бележки, в които се акцентира на
санкционния характер на ПАМ, неприсъщ на целите, заложени в чл.22 от ЗАНН.
Мотивите за определяне на срока на ПАМ били бланкетни и от тях не можела да се
изведе действителната воля на органа защо срокът е именно 14 дни. Повдигнат е и
въпроса за приложимостта на тълкуването, дадено в решение на СЕС от
04.05.2023г. по дело С-97/2021г. във връзка с принципа на пропорционалност.
Ответникът по оспорването - Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, се представлява по
пълномощие от главен юрисконсулт Ж.Д., която оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Дружество „ПОМАР“ ООД е със седалище в град Бургас.
Дружеството стопанисва търговски обект – нощен бар „План Б“, находящ се в к.к.
Пампорово, община Смолян, хотел „Перелик“.
На 18.02.2023г. била извършена съвместна проверка от
служители на НАП, ГД „БОП“
и Агенция „Митници“, с начален час 00:00 часа, на търговски обект по смисъла на
§ 1 т. 41 от ДР на ЗДДС -
нощен бар „План Б“, находящ се в к.к. Пампорово, община Смолян, хотел
„Перелик“. За извършената проверка от двама инспектори по приходите в ЦУ на НАП
Бургас, ГДФК, бил съставен протокол серия АА, фабр. № 0127923, в който били
удостоверени установените при проверката обстоятелства : Преди инспекторите да
се представят, била извършена контролна покупка на 10 броя газирани напитки
250мл. на обща стойност 49,00 лв., 2 броя минерална вода 330мл. на обща
стойност 7,80 лв., 1 брой енергийна напитка на стойност 6,90 лв., 2 броя сода
250мл. на обща стойност 7,80 лв., 14 броя „Бушмилс“ 50 мл. на обща стойност
110,60 лв. и 8 броя такса вход на обща стойност 120.00 лв., всичко на обща
стойност 302,10 лв. Парите били приети от И.С.– служител в обекта, който не
издал касова бележка, а бил издаден нефискален бон № 253345.
След като проверяващите се представили, от инсталираните
и работещи в момента на проверката три броя фискални устройства били
разпечатани контролни ленти на електронен носител (КЛЕН), от които се
установявало, че процесната продажба не е регистрирана. В обекта имало
инсталиран програмен продукт, свързан с фискалните устройства. Програмният
продукт е инсталиран на компютърна конфигурация с нефискални принтери и обща
складова наличност. При проверката били представени само свидетелство за
регистрация на ФУ и паспорт на ФУ – 4-те. Протоколът е подписан от
проверяващите и от представител на проверяваното дружество.
По време на проверката са изискани и дадени обяснения от
Александра Маринова и И.С.– сервитьори в бара. Маринова заявява, че имала много
работа и помолила колегата си – И. С., за помощ, който изкарал нейна сметка
нефискално, за да прибере парите за себе си, за което тя разбрала впоследствие.
Сандов сочи, че колежката му го помолила да ù помага и той, понеже имал
кредити, решил да се възползва от ситуацията и пуснал бележката нефискално, за
да не отчете парите, а да ги прибере за себе си.
Процесната ЗНПАМ № ФК-118-0127923 била издадена на
10.03.2023г. от Д.Л.Р.– Началник-отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в която е описана следната фактическа
обстановка : На 18.02.2023г. при извършена съвместна проверка, с начален час
00:00 ч., в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – нощен бар
„План Б“, стопанисван от жалбоподателя, търговецът, като лице по чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., не регистрира и отчита всяка извършена продажба
на стоки и услуги от търговския оборот чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. Извършена е
контролна покупка на обща стойност 302,10 лв., заплатена от проверяващия екип
преди легитимацията. Не е издадена касова бележка от монтираните и работещите в
обекта три броя фискални касови устройства, нито ръчна касова бележка от кочан
с касови бележки при плащане на стоката. За контролната покупка бил издаден
нефискален бон № 253345. След легитимация на органите по приходите от
фискалните устройства са отпечатани КЛЕН, от които се установявало, че
горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на
фискален бон. Прието е, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване
на съответен документ за продажба, поради което за извършеното по чл.118, ал.1
от ЗДДС нарушение и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.186,
ал.3 от ЗДДС, на дружеството е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Отделно са изложени мотиви относно
продължителността на срока, който бил определен в рамките на оперативната
самостоятелност и били взети предвид тежестта на извършеното нарушение и
последиците от него, вида и характера на търговската дейност :
вида на обекта — нощен бар, в който се предлагат
бързоликвидни стоки - различни видове напитки; локацията му - в популярен хотел
в известен зимен курорт - к. к. Пампорово, с възможност за реализиране на
високи приходи от продажби с оглед високата посещаемост на такива обекти,
особено през зимния сезон; стойността на неотчетената продажба - на обща
стойност 302,10 лв., платена в брой от проверяващите, съчетана с отказ за
съдействие на проверяващите за преброяване на наличните парични средства в
касата, налагали извод за грубо незачитане на фискалната дисциплина и на
правовия ред в държавата, както и че процесното нарушение не е инцидентна
проява; констатирано по време на проверката друго нарушение от категорията на
процесното в обект лоби бар „План Б“, също стопанисван от „ПОМАР“ ООД, а именно
- неиздаване на ФКБ за извършена продажба на обща стойност 63,10 лв., при
констатирана положителна касова разлика в размер на 39,00 лв., което било категорична
индикация за нерегламентирано движение на парични средства в касата и че
процесното нарушение е обичайна практика на поведение на дружеството; данните
за предходни нарушения на данъчното законодателство, включително от същия вид,
осъществяващи състав но чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Създадената организация на
работа позволявала част от оборота да не се отчита през фискалното устройство.
Липсвала организация за създаване на условия търговският обект да се ръководи и
да се организира дейността му в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. Налице била невъзможност за проследяване на реализираните
обороти, обосноваваща необходимост от осигуряване на защитата на обществения
интерес, като така се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Органът е преценил, че деянието е с висока степен на обществена опасност,
произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение
във времето. Законосъобразното отчитане и регистриране на продажби чрез
фискалното устройство, както и правилното определяне на реализираните доходи
били от съществено значение за охраната на държавния интерес и правилното
функциониране на държавата. Деянието индицирало на поведение, насочено срещу
установената фискална дисциплина, целяща да гарантира, че всички лица ще
спазват законовите норми и ще се гарантират бюджетни приходи. Срокът на ПАМ е
преценен като съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, така и достатъчен от
гледна точка на времето, необходимо да се реорганизира работата в обекта в
посока недопускане за в бъдеще на подобни нарушения. Целта на ПАМ била промяна
в начина на извършване на дейността в обекта, като прекият резултат е правилно
отчитане на оборота от продажби, а индиректният – недопускане на вреда за
фиска.
Във връзка с изложените мотиви било допуснато
предварително изпълнение на заповедта на основание чл.188 от ЗДДС вр. чл.60 от АПК.
Разпоредено е запечатването да се извърши в срок до три
дни от датата на връчване на заповедта за налагане на принудителна
административна мярка. Дадени са указания за необходимите действия, които
следва да се предприемат от страна на дружеството.
ЗНПАМ е съобщена на жалбоподателя на 28.03.2023г., който
на 07.04.2023г. я обжалвал по реда на глава VІ от АПК пред по – горестоящия
административен орган – Директор на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който се произнесъл с решение №
ГДФК-99 / 18.04.2023г., с което отхвърлил жалбата. Проверяваният акт е преценен
за законосъобразен, вкл. и в частта му относно продължителността на срока на
ПАМ. Решението е съобщено на жалбоподателя на 04.05.2023г.
Жалбата срещу ПАМ е подадена на 10.05.2023г. чрез органа,
постановил оспорения акт.
Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП директорите на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
На 08.05.2023г. на дружеството е издаден акт за
установяване на административно нарушение, затова че на 18.02.2023г. не била
издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо в момента на
проверката фискално устройство, нито касова бележка от кочан. Извършеното
деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Актът е връчен на управителя на „ПОМАР“ ООД на 08.05.2023г
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Оспорването
е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания
административен акт, стопанисващо търговския обект, за който е разпоредено запечатване. Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК
отрицателни предпоставки, поради
което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, вкл.
да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При
извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния
абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. ЗНПАМ е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование
на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и
подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Издателят – Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е
опровомощен да издава ЗНПАМ за запечатване на обект по реда на чл.186 от ЗДДС.
Компетентността е делегирана, съобразно чл.186, ал.3 от ЗДДС вр. с чл. 7, ал.
1, т. 3 от ЗНАП и т. 1 от описаната заповед.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания
за постановяването ù, с което са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и чл.186, ал.3 от ЗДДС. В ЗНПАМ се съдържа словесно описание на приетите за
установени от административния орган факти и посочване на правното основание за
налагането на принудителните мерки. Отбелязано е, че нарушението е с висока
степен на обществена опасност. Определеният срок за запечатване на обекта е
мотивиран с постигане целите на ПАМ, подробно пресъздадени по – горе в
настоящия съдебен акт. Съответствието на изложените от административния орган
мотиви с установените в производството факти не касае формалната, а
материалната законосъобразност на акта.
Съгласно
чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, ПАМ запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.1
от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Извършената
контролна покупка и липсата на издадена касова бележка се установяват от
съставения протокол, констатациите в който не бяха опровергани по надлежния
процесуален ред.
При определяне срока на ПАМ
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и
следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи
съответните мотиви. При предвидения срок на ПАМ – до 30 дни, административният орган има задължение да изложи ясни и конкретни мотиви защо срокът на запечатване на търговския е този, който е
наложен. При извършената служебна проверка на законосъобразността
акта в този му аспект (и при направени изрични доводи от страна на
жалбоподателя) съдът установи, че органът е изложил мотиви, които позволяват на
съда да извърши контрол за законосъобразност, тъй като са посочени конкретни
съображения, дàли основание да се определи продължителност на ПАМ в
размер около средния, а именно от 14 дни. Релевантни за продължителността на
мярката са всички изложени в заповедта обстоятелства – нощен бар в популярен
хотел (който е петзведен) в известен зимен курорт, предпоставящ възможност за
високи печалби; стойността на неотчетената продажба; идентично нарушение в друг
обект на същия търговец – в лоби бара в същия хотел; данни за предходни
нарушения на данъчното законодателство; създадената организация в
обекта, която позволява част от оборота да не се отчита чрез фискално устройство.
ПАМ се налага с цел предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. Проявлението на ПАМ е както от гледна точка на
нейния вид, така и от гледна точка на продължителността ù. В случая, за
извършено нарушение – неиздаване на касова бележка, е предвидена ПАМ запечатване
на обекта, като органът няма възможност за избор между различни видове ПАМ. На
неговата преценка е оставена продължителността на ПАМ в диапазона от 1 ден от
30 дни. Преценката, извършена в рамките от предоставената му от закона
оперативна самостоятелност, е строго регламентирана дейност и по същността си
представлява вземане на властническо решение на база на всеобхватен анализ на
обективните факти, изводими от събраната в административното производство
доказателствена съвкупност. Преценката на органа е подчинена на основната
законова цел – ефектът от акта да е съразмерен, съобразно принципните
положения, залегнали в чл.6 от АПК. Законът изхожда от разбирането, че
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, но за да не си счита тази презумпция за оборена,
постановеният акт и неговото изпълнение не трябва да засягат правата и
законните интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за
която актът се издава. Органът трябва да подбере онези мерки, които са най –
благоприятни за гражданите и организациите, а когато са предоставени няколко
законосъобразни възможности, да избере тази от тях, която е осъществима най –
икономично и е най – благоприятна за държавата и обществото. Административните
органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно неизмерими с преследната цел.
Проверката на ПАМ през призмата на чл.60 от АПК налага
извод, че органът не е нарушил принципа за съразмерност, тъй като е отмерил
продължителност, достатъчна да се постигнат целите по чл.22 от ЗАНН, като не се
засягат правата на търговеца, в степен по – голяма от необходимата – а именно
да се реорганизира дейността му по начин, че да не бъдат допускани нарушения
като разглежданото по това дело. Изложеното в тази връзка в ПАМ не е
голословно, а е изводимо от обясненията, дадени от обслужващия персонал в бара,
от които явства, че персоналът присвоява пари от клиентите, като така ощетява
както търговеца, така и фискалните интереси на държавата. Наложилите се в
търговския обект недобри практики следва да бъдат преустановени и срокът на ПАМ
е подходящ по продължителност като балансиран между обществения и личния (на
търговеца) интерес, в който е обективно възможно да се предприемат такива
действия, които да реорганизират дейността в търговския обект, така че да не се
стига до неотчитане на продажби, независимо по какви подбуди.
Фактологията по делото налага правната ù
интерпретация да бъде съобразена с отговора по преюдициалното
запитване, отправено по дело на български съд, по което е бил сложен за
разрешаване спор, идентичен на настоящия. С Решение от 04.05.2023г. по дело С-97/21г. на СЕС
е възприето следното тълкуване : чл.273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС и
чл.50 от Хартата на основните права на ЕС трябва да тълкува в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение
на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства
на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и
мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни
съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната
тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че
тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото
нарушение. В §42 е прието, че с оглед преследваната цел на ПАМ,
мярката има характер на наказателноправна санкция, той като са ù присъщи
както репресията, така и превенцията на
противоправните деяния. В чл.50 от Хартата е прогласен принципът non bis in
idem, същността на който се изразява в забрана да се кумулират както процедури
за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен
характер за същото деяние и срещу същото лице - §35 от Решението. Кумулиране на
имуществена санкция/глоба и ПАМ трябва да зависи от изчерпателно определени
условия, като по този начин се подсигури непоставянето под съмнение на самото
право, гарантирано в чл.50 от Хартата на основните права на ЕС - §53.
Спазването на принципа на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за
търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е
уместно и необходимо за постигане на легитимни цели. Българската националната
правна уредба обаче не позволява такава преценка и възможност за координиране
на производствата, което положение е прието от СЕС, че не се допуска от чл.273
от Директива 2006/112/ЕО и чл.50 от Хартата.
За същото деяние, за което е наложена ПАМ,
оспорена по настоящото дело, е
съставен АУАН № F704861 / 08.05.2023г. от С.Д.
– Инспектор по приходите при ЦУ на НАП, но не е издадено наказателно постановление, с което да е
реализирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Липсата на
наложена към момента имуществена санкция за нарушението, за което е наложена
ПАМ, съдът възприема като координиращ механизъм, доколкото в българското
законодателство не е установен такъв, нито съществува процесуална възможност за
спиране на едното производство до приключване на другото, нито пък са налице
критерии да се прецени кое производство е главно, и кое – акцесорно. Недопустимо
е изводът за законосъобразността на обжалвания по реда на АПК акт да е подчинен
на хипотетични разсъждения за бъдещото развитие на административнонаказателното
производство, поради които и при липса на издадено наказателно подстановление
съдът приема, че не е нарушен принципът на пропорционалността. В този смисъл е
ориентирана и най – актуалната практика на ВАС : решение №9767/17.10.2023 по дело №2297/2023г., решение
№ 9505 от 11.10.2023 г. по адм. д. № 1505/2023 г., I о., решение № 11190 от 15.11.2023 г. по адм. д. №
4391/2023 г., I о., решение № 10946 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 5055/2023 г., I о.
Изложеното води до извод за законобразно постановена
ЗНПАМ, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
По
разноските :
Предвид изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за разноски е неоснователна.
Според
разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.37 от ЗПП. Приложима е Наредбата за заплащане на
правната помощ, която, според §2, е приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП.
Според чл.24 от НЗПП, възнаграждението за административни дела с определен
материален интерес е от 100.00 до 360.00
лева. С оглед критериите по чл.1 - вид и
количеството на свършената работа, съдът определя юрисконсултско възнаграждение
в размер на минималния от 100.00
лева.
Ръководен
от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на дружество „ПОМАР“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град Бургас, бул.
Демокрация 22, партер, представлявано от управителя В.С.Д., срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-118-0127923/10.03.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ПОМАР“
ООД, с посочени данни, за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.3
от АПК „ПОМАР“ ООД, с посочени
данни, да заплати на Национална агенция по приходите, сумата 100.00 (сто) лева,
представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я :