№ 47
гр. Разград, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20223300600051 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба от тъжителя против
присъда №38/02.12.2021 г. по нчхд №460/2021 г. на Районен съд – Разград .
Постъпила е жалба (вх. №10205/15.12.2021 г. на РС Разград) от
тъжителя ХР. Г. Г., с ЕГН ********** против присъда №38/02.12.2021 г. по
нчхд №460/2021 г. на Районен съд – Разград.
Жалбата е бланкетна, а жалбоподателят е заявил, че след изготвяне на
мотивите ще направи допълнение към жалбата. Оплакванията са, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, накърнени са правата на
тъжителя.
Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
В допълнителни съображения, постъпили в РС Разград с вх.
№1058/07.02.2022 г., ХР. Г. Г. заявява,че присъдата страда от множество
пороци, изразяващи се предимно в извършени от страна на съда процесуални
1
нарушения /в това число и съществени такива/, които засягат пряко правото
му на защита до степен, до която било практически невъзможно да упражни
същото адекватно.
Посочва, че са нарушени разпоредбите на чл. 276 НПК и чл. 277, ал. 1
НПК съгласно които председателя на съдебния състав е следвало да покани
лицето подсъдимата да даде обяснения по обвинението, като съгласно чл.
277, ал. 3 НПК осигури възможност на тъжителя да поставя въпроси на Ф..
Вместо това председателя на съдебния състав не е изпълнил съвестно своите
задължения по НПК, като е нарушил законовия ред на провеждане на
съдебното следствие, допускайки първо да бъде проведен разпит на
свидетелите съгласно чл. 280 НПК, вместо такъв - на обвиняемата, съгласно
чл. 277 НПК. Това, според жалбоподателя осигурило на подсъдимата
възможността, предварително да се запознае с показанията на свидетелите,
след което да съобрази обясненията си с вече изнесените от свидетелите
факти и обстоятелства. Това довело до пряко накърняване правото на защита,
респективно съдът нарушил правата му по чл. 12, ал. 2 НПК и чл. 15, ал. 2 - 4
НПК.
Г. сочи, че при разпита на свидетелите са посочени нови, непознати за
него факти и обстоятелства, което налагало събирането на допълнителни
доказателства за разкриване обективната истина по случая - провеждане на
допълнителен разпит на свидетеля Р.П., но съдът отказал разпита му.
Съдът допуснал до разпит общо четири на брой свидетели и въпреки
очевидните, и съществени противоречия между техните показания не
предприел абсолютно никакви действия по събиране на допълнителни
доказателства, очевидно нужни за изясняване обективната истина по случая.
Г. посочва, че двама от свидетелите имат пряка родствена връзка с
обвиняемата, автоматично навежда на хипотеза за наличие на личен интерес у
Ф. и И. относно това, да дават дори неистинни показания в полза на Ф., с цел
да помогнат на последната да избегне наказание, съответно съдът е следвало
да поеме собствена инициатива за събиране на допълнителни доказателства
по случая.
Съдът е ценил събраните гласни доказателства избирателно и в полза на
насрещната страна. При постановяване на своя акт, съда е взел под внимание
само и единствено показанията на свидетелите Ф.Ф., И.И. и Р.П., които бяха
2
поискани от страна на подсъдимата, а умишлено е изключил показанията на
свидетеля Ф.Р.Р., което е НЕДОПУСТИМО.
Жалбоподателят намира, че присъдата е постановена от НЕЗАКОНЕН
съдебен състав, респективно делото е разгледано и решено от съдия, за
когото са налице основания по чл. 29, ал. 2 НПК и който съзнателно не
изпълни своите задължения по чл. 31, ал. 1 НПК. Жалбоподателят, през месец
декември 2019 г., сезирах ПРБ и ИВСС, откъдето и КПКОНПИ, с жалба
срещу председателя на съдебния състав - съдия НИКОЛАЙ БОРИСОВ, което
му било известно. Жалбоподателят твърди, че не поискал отвод на съдия
БОРИСОВ, поради негов интерес, да събира доказателства срещу съдията,
във връзка с незаконосъобразните му действия и превишаване на дадените му
в качеството на съдия правомощия, когато докладва дела.
Г. сочи, че в ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 14.02.2020 г. по ВЧНД № 386/2019 г.,
Окръжен съд - Разград ясно и недвусмислено пояснил, че от момента в който
съм подал жалба до прокуратурата срещу съдия НИКОЛАЙ БОРИСОВ, за
последния следва да се приеме, че е възникнало и е налице основание за
отвод.
В съдебно заседание Х.Г. поддържа жалбата. Заявява, че събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Ф.Р. и А.П., както
и писмените доказателства разкриват по несъмнен начин, че всички
твърдения на Е.Ф. във връзка с това, че е давал лични съвети на нейният
съпруг Ф.Ф., за да бъде оклеветено лицето Ф.Р. чрез публикация в социалната
мрежа Фейсбук са неистини.
Предвид на твърденията, които Е.Ф. е отправила срещу него, чрез своите
писмени обяснения пред разследващите органи и пред РС-Разград, счита, че е
обект на най-малко на едно посегателство спрямо личността му от страна на
Е.Ф., изразяващо се в съзнателно и умишлено разгласяване на неистинни
обстоятелства, които намира за позорящи.
Счита, че показанията на свидетелите Ф.Ф., И.И. и Р.П. сами по себе си
съдържат данни за извършено от свидетелите деяние по чл. 290 НК.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като
постанови справедливо и съобразено със закона такова.
3
Препис от жалбата е връчен на подсъдимата ЕЛ. АЛ. Ф. и на защитника
адв. М.М. на 10.01.2022 г. и не са постъпили писмени възражения по чл. 322
НПК.
Препис от допълнителните съображения към въззивната жалба са
връчени на защитника адв. М..
Постъпил е отговор на въззивната жалба (вх. №1532/21.02.2022 г. на
РС Разград). Излага се становище, че въззивната жалба е допустима и
неоснователна. Според адв. М. не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като с изслушване обясненията на подсъдимата
след разпита на свидетелите не са нарушени правата на частния тъжител, нито
чл. 277 НПК, не е допуснато нарушение и на чл. 280 НПК при разпита на
свидетелите, сочени от частния тъжител и от подсъдимата.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение и като отказал повторен
разпит на свидетел, тъй като при наличие на противоречия в показанията на
свидетели, съдът следва да ги отстрани чрез съпоставянето им с целия
доказателствен материал по делото, което е направено с присъдата. Според
защитника не са нарушени процесуалните правила, при оценката и анализа на
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. В мотивите
съдът е анализирал целия доказателствен материал и е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи. Обосновано съдът е възприел фактическата
обстановка, възпроизведена от свидетелите очевидци. Законосъобразно
Районен съд Разград отказал да приобщи към материалите по делото жалба на
Х.Г. до Районна прокуратура Разград и дадени обяснения от Е.Ф. и Ф.Ф. по
повод на същата, тъй като сочените от тъжителя доказателства са вън от
предмета на доказване в процеса.
В отговора се сочи, че поведението на частния тъжител по делото
представлява злоупотреба с права, тъй като изрично е заявил, че не желае
отвод на съдебния състав и е съгласен делото да се разгледа от съдия-
докладчик Николай Борисов, но след това неясно, въз основа на какви
разпоредби тъжителя е приел ролята на разследващ орган и прави изявление,
че: „.. .Причините за това, аз да не поискам отвод на съдия БОРИСОВ,
4
респективно да оставя същия да води НЧХД №460/2021 г. по описа на PC-
Разград са такива, на лична основа-имам личен интерес от това, да събирам
доказателства срещу въпросния магистрат.
Въззиваемата Ф., чрез защитника си адв. М. намира, че
доказателствените искания в жалбата са неоснователни.
В съдебно заседание адв. М. – защитник на Е.Ф. моли съда, на основание
чл. 334, т. 6 НПК да постанови съдебен акт, с който потвърди присъдата на
РРС.
Счита, че при разглеждане и решаване на делото не са допуснати
съществени нарушени на съдопроизводствените правила довели до
ограничаване правото на защита на тъжителя в производството. Обосновано и
законосъобразно първостепенния съд е изяснил делото от фактическа страна,
като съдът е съобразил, че предмета на обвинението, очертан с депозираната
частна тъжба е единствено и само обяснение дадено в хода на водена
проверка. Развитата теза пред въззивния съд, че такива данни имало изнесени
от Е.Ф. в хода на воденото гражданско дело не са предмет на обвинението и
по отношение на тях съдът не дължи произнасяне.
Защитникът посочва, че са налице категорични свидетелски показания,
установяващи, че тъжителят е давал съвети в присъствието на подсъдимата за
изготвяне на публикация в интернет по отношение на Филип Раоф Р..
Адв. М. моли съда да отчете обстоятелството, че изложеното от
разпитаната свидетелка А.П. представлява нейно съждение относно това, че
адресат на публикацията в интернет е тъжителят Г., тъй като този свидетел не
познава лицето Филип Раоф Р., не се е срещал с него и няма представа
визуално как изглежда.
Моли съда да потвърди присъдата, тъй като правилно, законосъобразно
и обосновано РС-Разград е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера
на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
5
С обжалваната присъда РС Разград признал подс. ЕЛ. АЛ. Ф. за
невиновна в това, че на 17.03.2021 г. в гр. Разград, чрез писмено обяснение
депозирано по преписка № 578/21 г. по описа на Районна прокуратура -
Разград е разгласила позорно обстоятелство за ХР. Г. Г. или да му е
приписала престъпление по смисъла на чл. 146, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от
НК – престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК и я оправдал по повдигнатото
обвинение.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице по чл. 318, ал. 4 НПК.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимата ЕЛ. АЛ. Ф. е български гражданин, родена на 16.08.1973
г. в гр. Разград, със средно образование, омъжена за св. Ф.Ф.. Има две деца –
св. И.Ф.И. и В. Ф. И.. Не е осъждана. Не работи.
Отношенията между тъжителя Х.Г. и св. Ф.Ф. – съпруг на подсъдимата
Е.Ф. били влошени. Двамата известно време работели съвместно, но след
преустановяване на съдружието им възникнали спорове, включително
съдебни.
През 2016 г. в потребителския профил на Ф.Ф. във Фейсбук е
публикуван материал, в който се коментират отношенията, включително и
съвместен бизнес, на Ф. с лице, чиито имена не са посочени. В публикацията
това лице е описано с негативни характеристики.
Х.Г. подал в РС Разград тъжба против Е.Ф., в която я обвинил в това, че
по гр.д. №614/2020 г. на РС Разград, образувано по искова молба от Г., дала
неистинни показания. Съдът прекратил производството по, образуваното по
тъжбата, нчхд №750/20 г. и изпратил материалите на РП Разград, тъй като
обвинението е за престъпление от общ характер.
Била образувана преписка №1873-ЗМ-118/2021 г. по описа на РУ МВР
Разград, вх. №578/2021 г. на РП Разград.
С разпореждане от 09.03.2021 г. прокурор от РП Разград дал указания за
извършване на проверка.
В изпълнение на указанията на прокурора били изискани обяснения от
6
Е.Ф.. В писмени обяснения от 17.03.2021 г. Ф. заявила: „Лично аз
няколкократно съм присъствала на разговори между него и съпруга ми, в
които Ф.Ф. споделя за недоразумения между него и Ф.Р. и Х.Г. е давал идеи
какво да му каже или пише в соц. мрежи, за да го накара да се чувства зле.
Даваше идеи да го изкара, че го храни майка му, баща му и т.н., че кара
автомобил даром от роднини. … Той много добре знае за идеите, които е
давал и че са по повод неразбирателство на Ф. Ф. и Ф. Р.“.
С постановление от 10.05.2021 г. прокурор от РП Разград отказал да
образува досъдебно производство. Постановлението било съобщено на Х.Г.
на 15.05.2021 г.
От показанията на свидетелите Р.П., Ф.Ф. и И.И., както и от
обясненията на подсъдимата се установява, че Е.Ф. е присъствала на
разговори между съпруга – св. Ф.Ф. и тъжителя Х.Г., в които са обсъждали
публикация в негативен план за бившия съдружник на Ф., с когото имали
неуредени финансови отношения.
Показания на св. Ф.Р. и разпитаната пред въззивния съд, в съдебно
заседание на 09.05.2022 г., А.П. се отнасят до това, кое лице е описано в
публикацията от 2016 г. Според св. Петрова описанието съответства на
тъжителя и тя счита, че публикацията се отнася за него. Св. Р. въпреки, че
заявява че не знае дали се отнася за него, в показанията си отрича описанието
да съответства на външния му вид, ползвания автомобил, начин на живот и
т.н.
Няма противоречия между показанията на свидетелите, тъй като Р.П.,
Ф.Ф. и И.И. твърдят, че пред подс. Е.Ф. са водени разговори между тъжителя
Х.Г. и Ф.Ф., в които Г. е давал предложения на Ф. да публикува в Интернет
негативна информация за Р..
Съдът намира фактическата обстановка за безспорно установена от
показанията на свидетелите Ф.Р., Р.П., Ф.Ф., И.И. и А.П., писмените
доказателства -справка за съдимост, характеристична справка, материалите по
преписка № 578/21 г. на РП – Разград.
Инкриминираното с тъжбата, деяние на подсъдимата, е посочването в
писмени обяснения от 17.03.2021 г., че Х.Г. е давал съвети на Ф. да публикува
негативна информация за Ф.Р. в онлайн социална мрежа.
7
Събраните доказателства сочат, че подсъдимата е възприела такива
разговори. Независимо дали са давани и възприемани „на шега“ (както
твърди св. Ф. – „Това естествено хем го приемах като на шега, хем си знаех,
че ме бъзика, защото ми е напълно ясно, че такива неща не се решават в
Интернет …“) те са възприети от свидетелката, предадени са от съпруга ,
съответно не е установено, че посоченото в писмените обяснения е неистина.
То съответства, според събраните доказателства, на възприятията на
подсъдимата.
Съгласно чл. 147 НК който разгласи позорно обстоятелство за другиго
или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до
седем хиляди лева и с обществено порицание, ако не се докаже истинността
на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
В случая не се установява неистинност на посочени от Ф.
обстоятелства. Не е установено, че Ф. е съзнавала, че представя невярна
информация.
Обвинението не е доказано и няма основание Е.Ф. да бъде призната за
виновна в това, че давайки писмени обяснения пред органите на МВР на
17.03.2021 г. е извършила престъпление по чл. 147 НК.
По жалбата.
Жалбата е неоснователна.
Съставът на ОС Разград счита, че делото не е разгледано от незаконен
състав. Според жалбоподателя са били налице основанията за отвод на
докладчика, тъй като Г. е подал жалби през декември 2019 г. против
докладчика до Прокуратурата на РБ, ИВСС и КПКОНПИ.
Делото е образувано по тъжба на Г. от август 2021 г. В съдебно
заседание на 08.10.2021 г., след като му е разяснено правото на отвод, Г. е
заявил, че няма искания за отводи.
Съгласно чл. 29, ал. 2 НПК не може да участва в състава на съда съдия
или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита
предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.
В случая не се установяват обстоятелства, водещи до предубеденост
или заинтересованост на съдията по делото.
Правото на жалба до изброените от Г. институции е възможност за
8
гражданите да защитят накърнените си права и интереси или да реагират
срещу допуснати от магистрати противозаконни действия, но упражняването
му не е достатъчно, за да обоснове съмнение, относно интегритета на съдията,
а представлява и възможност на страната лесно (с подаването на жалба срещу
докладчика) да компрометира принципа на случаен подбор при
разпределението на делата, по чл. 9 ЗСВ, който е гаранция за определяне на
безпристрастен съдия и съответно справедлив съдебен процес или при
неудовлетворяващ изход на делото да се позове на процесуални нарушения.
Не е допуснато нарушение на процесуални правила с това, че разпита на
подсъдимата е извършен след разпита на свидетелите.
В първото съдебно заседание на 08.10.2021 г. защитникът на
подсъдимата адв. М. е заявил, че подсъдимата ще даде обяснения след
разпита на свидетелите.
Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК обвиняемият може да дава или да откаже да
дава обяснения по обвинението. Съгласно чл. 277, ал. 2 НПК подсъдимият
може да дава обяснения по всяко време.
Съответно с разпита на подсъдимия по време, когато е поискал да даде
обяснения, не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
Свидетелите по делото са дали ясни и категорични показания.
Възможното престъпление по чл. 290 НК, извършено от свидетелите не може
да се установи от първоинстанционния или въззивния съд. Показанията на
свидетелите са ясни, непротиворечиви, съответстват на обясненията на
подсъдимата. Връзка между двама от свидетелите и подсъдимата не прави
негодни показанията им. Освен това житейски обосновано е да се очаква, че
подобно обсъждане, като твърдяното от свидетелите, не се прави публично и
е очаквано на него да присъстват само близки на Ф. лица.
Не е имало необходимост от повторен разпит, пред първата инстанция,
на св. Р.П.. За изясняване на обстоятелствата по делото не е имало нужда от
повторен разпит и на останалите свидетели, както е приел и въззивния съд в
настоящото производство.
Делото е напълно изяснено и първоинстанционният съд е положил
възможните усилия за събиране на доказателства. Пред въззивния съд също е
разпитан свидетел по искане на тъжителя. Показанията му не обуславят извод
9
за виновността на подсъдимата.
Съдът получава информация за престъплението, чрез установените в
съдебно заседание факти и обстоятелства, по реда и способите на НПК.
Твърдението в тъжбата не е достатъчно, за да се приеме за установено
извършеното престъпление, извършителя и останалите обстоятелства по чл.
301 НПК. Възможността процесната публикация да не се отнася до Ф.Р., а за
тъжителя също не обуславя безспорен извод, че подсъдимата е извършила
деянието, с което се твърди в тъжбата, че осъществила състав на
престъпление по чл. 147 НК. Доказването е функция на обвинението и
задължение на съответните процесуални субекти. Съгласно чл. 103 НПК
тежестта да се докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на
пострадалия, лежи върху частния тъжител. Съответно, съгласно чл. 102 НПК,
подлежат на доказване в наказателното производство извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него; характерът и размерът на
вредите, причинени с деянието и другите обстоятелства, които имат значение
за отговорността. За да бъде признат подсъдимият за виновен, съгласно чл.
303 НПК, обвинението следва да е доказано по несъмнен начин. В случая
обвинението не е доказано и съгласно чл. 303, ал. 1 НПК не може да се
постанови осъдителна присъда, тъй като би почивала на предположения.
При проверка на обжалваната присъда съставът на ОС Разград не
установи допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да
представляват основания за отмяна на постановената присъда и за връщане на
делото за ново разглеждане.
В съответствие с материалния закон и събраните доказателства РС
Разград законосъобразно е установил, че инкриминираното с тъжбата деяние
на подсъдимата не може да се квалифицира, с оглед обективната и субективна
страна на състава на престъплението, като престъпление по чл. 147 НК.
Съставът на въззивния съд при проверка на законосъобразността и
обосноваността на обжалваната присъда не установи нарушения,
предполагащи отмяната й или изменението й.
Жалбата е неоснователна. Налице са основанията за потвърждаване на
10
постановения съдебен акт.
Поради това, на основание чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда №38/02.12.2021 г. по НЧХД №460/2021 г. на
Районен съд – Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11