№ 297
гр. Благоевград, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500435 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.
№1506/20.02.2024г., подадена от „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.**, чрез юрк.Ц.Б., против Решение
№8/11.01.2024 г. по гр.д. №930/23г. по описа на РС-Петрич.
С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като се
излагат подробни съображения. Иска се от съда да отмени решението, да
отхвърли претенцията по първоначалния иск и да уважи насрещната исковата
претенция. С въззивната жалба не са представени нови доказателства.
Направено е искане за присъждане на сторените разноски.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която
е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно в и
иска от съда да го потвърди. Претендира разноски.
Съдът констатира, че жалбата отговаря на изискването за редовност по
чл. 259 - чл. 261 от ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.
Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като
подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което
може да се разгледа по същество.
1
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено
следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
С постановеното решение РС Петрич е уважил иска по първоначалната
искова молба и е отхвърлил изцяло насрещните искове на „Сити Кеш“.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
А. Е. Я., ЕГН ** от село Б., ул.“**, община Петрич, област Благоевград,
действаща чрез пълномощник адв.М. В. М., АК-Пловдив, срещу „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр**,
представлявано от Н.П.П., обективираща претенция да се обяви за нищожна
неустоечната клауза в чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит №
866003/22.05.2023 г., сключен между А. Е. Я., ЕГН ** и „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК *********, поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.21, ал.1 от
ЗПК, противоречие с добрите нрави и неравноправност по чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 ЗЗП.
Ищецът твърди, че е кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № 866003/22.05.2023 г., по силата на който се е задължил спрямо
ответника /заемодател/ да върне сумата от 895,36 лева, от която 800 лева
кредит, при ГПР 56,66 %, ГЛП 44,05 %, чрез заплащане на 23 погасителни
вноски.
Твърди, че с чл.11, ал.1 от договора се е задължил да заплати на
ответника и неустойка в размер на 461, 64 лева, чрез заплащане на 23 вноски,
или общо задължение по договора в размер на 1 357 лева.
Ищецът твърди, че уговорената между страните неустоечна клауза е
нищожна поради противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.21, ал.1 ЗПК, с
добрите нрави и неравноправна. Релевира подробни правни съображения, с
което обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Претендира
съдебни разноски. Представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от
разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника.
В законоустановения срок ответникът депозира насрещна искова молба
2
вх. № 8124/08.09.2023 г., обективираща обективно кумулативно съединени
осъдителни искове. Сочи на релевирания в първоначалната искова молба
договор за потребителски кредит, ведно с Погасителен план, и съдържание.
Твърди, че кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита,
считано от вноска № 4 с падеж 19.06.2023 г. до вноска № 15 с падеж
04.09.2023 г., поради което считано от 19.06.2023 г. за дружеството е
възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка
обективира воля / в насрещната искова молба/, че обявява кредита за
предсрочно изискуем. С оглед на това счита, че ответникът по насрещните
претенции дължи на дружеството, на основание процесния договор сумите :
800 лева непогасен остатък от главницата по падежиралите и непадежиралите
вноски за периода от 11.09.2023 г. до 30.10.2023 г., както и 61.41 лева
неплатена възнаградителна лихва за периода от 19.06.2023 г. до 04.09.2023 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на
претенциите до окончателното им погасяване.
Препис от насрещна искова молба вх. № 8124/08.09.2023 г. е надлежно
връчен на ответника /първоначалния ищец/, който в законоустановения срок
депозира писмен отговор. Заявява становище за допустимост и
неоснователност на насрещните претенции. Релевира подробни съображения,
с които обосновава теза за недействителност на процесния договор за кредит
и искане за отхвърляне на претенциите като неоснователни. В случай, че
исковете бъдат уважени, заявява воля за прихващане на сумите, платени от А.
Я. на основание процесния договор за лихва и неустойка, с дължимата от
последната главница на кредитора.
От събраните писмени доказателства - Договор за потребителски
кредит 866003/22.05.2023г., ведно с Приложение 1, представляващо
неразделна част от договора/Погасителен план, установиха по несъмнен
начин по делото, че на 22.05.2023 година страните са сключили Договор за
потребителски кредит № 866003, по силата на който ответникът е
предоставил кредит в размер на 800 лева на ищеца, а последният се е
задължил да върне на първия общо сумата от 895,36 лева, от която 800
главница и 95,36 лева възнаградителна лихва, чрез заплащане на 23 седмични
погасителни вноски, с падеж на последната погасителна вноска 30.10.2023 г.
Страните по сделката уговорили ГПР 56,66 % и ГЛП 44,05 % лева или общо
сумата от 1357 лева.
Съгласно чл.5 от договора страните уговорили задължение за
кредитополучателя да обезпечи вземанията на кредитора по сделката с поне
едно от следните обезпечения:
-Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане
3
на 6 месеца след падежа на последната погасителна вноска и обезпечаваща
задължения в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща главница и възнаградителна лихва ;
- Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят
кумулативно на следните условия:
а. При един поръчител -осигурителният доход следва да се в размер
на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата в страната;
б. При двама поръчители - размерът на осигурителния доход на
всеки поръчител следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата в страната;
в. Да не е /са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с
кредитора; г. Да не е/са кредитополучател/и по договори/и за кредит,
сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение;
е/ Да няма/т кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
ж/. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответен документ, удостоверяващ размера на получаваните от тях доходи.
Съгласно ал.2 на чл.5 договора, кредитополучателят се е задължил да
предостави обезпечението в срок до три дни от сключване на договора.
Съгласно обективираната в чл.11, ал.1 от договора воля на страните,
същите са уговорили задължение за кредитополучателя за неустойка в размер
на 461,64 лева, в случай че не предостави в тридневен срок уговореното в чл.5
обезпечение на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора. Страните договорили дължимата неустойка
да бъде изплатена разсрочено, съобразно посочения в Приложение 1
погасителен план.
От справка-извлечение от счетоводните книги на ответника, неоспорена
от ищеца и необорена от останалите доказателства по делото се установи, че
на основание процесния договор ищцата е извършила плащания към
ответника както следва: на 22.05.2023 г. в размер на 59 лева; на 06.06.2023г. в
размер на 59 лева; на 12.06.2023 г. в размер на 59 лева; на 12.09.2023 г. в
размер на 59 лева; сумата от 41, 43 лева без данни за дата на плащането;
09.08.2023 г. сумата от 3.13 лева законна лихва за забава; на 01.09.2023 г.
сумата от 5,44 лева законна лихва за забава, или общо сумата от 286,00 лева.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и
правилно по първоначалния иск.
Въззивния съд напълно споделя мотивите на първостепенния съд
4
досежно неусточните клаузи, като в този смисъл съдът препраща към тях на
осн.чл.272 ГПК. В допълнение следва да се посочи и че клауза, като
уговорената чл.11, ал.1 от договора за заем, според която се дължи неустойка
в посочените по-горе размери при неосигуряване в тридневен срок от датата
на сключване на договора на обезпечение чрез поръчител, отговарящ на
изискванията на чл.5 от договора или банкова гаранция в полза на
заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на
изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както е
изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването
на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на
изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор
за кредит. В конкретния случай няма никакви данни как е извършена
проверката за кредитоспособност на ответника и какво е становището на
кредитния консултант.
На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за
ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо по
насрещните искове, но частично неправилно.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г.
по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи
служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по
тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния
договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда
5
без от страните да е наведен такъв довод.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит,
намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална
дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника
- потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл.
10, ал. 1 от ЗПК.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради
противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава
шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит.
Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.
10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложение № 1 начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа
информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК - посочен е годишният
лихвен процент - % анекс към договора, описани са условията за прилагането
му - чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е ГПР - и общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а
взетите предвид допускания са описани в чл. 5 от Общите условия.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена
като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.
Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен
само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е
6
отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на
максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на
ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост
са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят
от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия
съдебен състав и на която и районният съд се е позовал, противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите
нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната
лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на
ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г.
о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.;
Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).
Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява
добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като
възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има за
юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват
7
потребителя. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор,
които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява
служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По
аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени
клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от
ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна клауза е
индивидуално уговорена, е върху кредитора. В процесния случай ответникът
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът е
ограничен в преценката си от представените такива. При този извод следва да
се откаже зачитане на последици на клаузата за възнаградителна лихва в
процесния договор за кредит.
По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР),
както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора. Процесният договор за потребителски кредит
формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото е
налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерът на
ГПР 56.66 % правилно е приет от районния съд за нищожен. ГПР надхвърля
петкратния размер по чл. 19, ал.4 ЗПК и по арг. от ал.5 от същия се явява
нищожен. Оттук и недължимостта на предвидените суми за възнаградителна
лихва, а доводите на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни.
Безпредметно е обсъждането какво се включва в ГПР, тъй като посоченият
процент в договора надхвърляй петкратния размер на законната лихва.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. В случая с насрещната
искова молба ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор
за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит
се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
8
връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита.
Предвид горното съдът не споделя мотивите, че ответницата по
насрещния иск не дължи връщане на чистата стойност по кредита. Не е
спорно, че ответницата по насрещния иск е получила сумата от 800 лева и че
извършила доброволни плащания по кредита в размер на 286 лева.
Ответницата дължи чистата стойност на кредита 800 лева, от която следва да
се приспадната доброволните плащания 286 лева или искът за главница е
основателен за сумата от 514 лева, ведно със законната лихва, считано от
08.09.2023г. до плащането й.
Решението по насрещния иск следва да се отмени за дължимата
главница до размера от 514 лева, а в останалата част решението следва да се
потвърди като правилно.
При този изход на спора право на разноски имат и двете стани. По
отношение на първоначалния иск право на разноски има въззиваемата страна.
Процесуалният представител претендира общо сумата от 480 лева за двата
иска пред въззивна инстанция, която не е прекомерна с оглед положения труд
от процесуалния представител по делото. Съдът намира, че претенцията на
адвокат М. В. М. следва да се раздели наполовина по всеки иск или по
първоначалния се дължи 240 лева, а по насрещния, съразмерно на
отхвърлената част за въззивна инстанция или 85, 80 лева или общо на адвокат
М. на осн.38, ал.2 ЗА следва да се присъди сумата от 325,80 лева. На
въззивника следва да се присъди за първа инстанция по насрещния иск 200
лева за юрисконсултско възнаграждение или съразмерно на уважената част
128,50 лева, същата сума следва да му се присъди и за въззивна инстанция.
В останалата част решението на първоинстанционния съд по
отношение на разноските е правилно и законосъобразно.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8/11.01.2024 г. по гр.д. № 930/2023г. по описа на
РС-Петрич, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът за главница за сумата
до 514,00 лева, като неправилно, както и в частта за разноските на ищеца по
насрещния иск, вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Е. Я., ЕГН ** от село Б., ул.“**, община Петрич, област
Благоевград, да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК *********, седалище и
адрес на управление град**, представлявано от Н.П.П., сумата от 514,00 лева
9
- неплатена главница по договор за потребителски кредит 866003/
22.05.2023г. , ведно със законната лихва, считано от 08.09.2023г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8/11.01.2024г. по гр.д. № 930/2023г. по
описа на РС-Петрич, в останалата обжалвана част, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град**, представлявано от Н.П.П., да заплати, на основание чл.38
от ЗА, сумата от 325.80 лева адвокатско възнаграждение на адвокат М. В. М.,
Адвокатска колегия град Пловдив, с адрес гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“
№ 81, ет.3, ап.Б, за осъществената от последния в полза на ищеца А. Е. Я.
безплатна адвокатска помощ във въззивното производство.
ОСЪЖДА А. Е. Я., ЕГН ** от село Б., ул.“**, община Петрич, област
Благоевград, да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК *********, седалище и
адрес на управление град**, представлявано от Н.П.П., общо сумата от 257,00
лева – юрисконсулстко възнаграждение за двете инстанции, съразмерно на
уважената част по насрещния иск.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10