Решение по дело №46107/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 196
Дата: 4 януари 2024 г.
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20221110146107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110146107 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:



Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответниците
като потребители на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Възраждане, .., са
обвързани от Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови
нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
на ответниците топлинна енергия, а потребителите не са заплатили дължимата цена размер
2106.25 лв.– главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата в размер на 382.98
лв. лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г., такса дялово разпределение в
размер от 20.87 лв. за периода м.02.2020 г. до м.04.2021 г. и мораторна лихва в размер на
3.72 лв. за периода 31.03.2020 г. до 04.08.2022 г. Моли да бъдат осъдени да му ги заплатят
поравно. Претендира законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане, както и присъждане на разноски.
Ответникът Б. И. не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответницата Д. В. в подаден своевременно отговор на исковата молба оспорва наличието
на облигационна връзка между страните, прави възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „..” ООД
1

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период с посочени
дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на исковата
молба, както и съобщения към фактури.
Представен е протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение.
Представен е договор между „..“ ЕАД и „.. ” ООД .
Представен е договор между СЕС и „.. ” ООД.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от „..“
ЕАД на потребители в гр. София.
Представен е нотариален акт за собственост върху жилище построено върху държавна
земя от ЖСК „Борис Тодоров- Брадата“- гр. София, с който през 1983 г. Ф.Ан.П.
придобива собствеността върху процесния апартамент.
Представено е удостоверение за наследници на Ф.П., от което е видно, че ответниците са
наследници по закон на починалата през 1994 г. Ф.П..
Представена е молба-декларация за откриване на партида от името на ответника И..
Представено по делото е и искане за вписване на възбрана.
Представени от трето лице помагач са документи, касаещи отчитането и разпределението
на топлинната енергия за процесния имот през процесния период.


Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
С определение от 17.07.2023 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че ищецът е доставил на процесния имот през процесния период
топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, която не е платена.
2
Съдът приема, че ответниците, като собственици на процесния имот през процесния
период имат качеството потребители на топлинна енергия и между страните съществува
договорно правоотношение със съдържание задължение на „..“ ЕАД да доставя в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Възраждане, .., топлинна енергия, срещу
задължение на ответниците да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Това обстоятелство, а именно, че
същите са собственици на процесното жилище, съдът установява от следното: видно от
представения по делото нотариален акт е, че през 1983 г. Ф.Ан.П. придобива собствеността
върху процесния апартамент. Също така е видно от приетото по делото удостоверение за
наследници, че Ф.Ан.П. е починала през 1994 г., а процесния имот е наследен от двамата й
наследници по закон и настоящи ответници, които получават съответно по 1/2, съгласно чл.
9, ал.1 ЗН, от същия. Или всеки от ответниците дължи 1053.13 лв.
Видно от представените доказателства за този период е начислена сума за дялово
разпределение в размер на 20.87 лв. или по 10.43 лв. за всеки от ответниците.
В законоустановения срок ответницата В. е направила възражение за изтекла погасителна
давност.
Задължението на ответника за заплащане на консумираната топлоенергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези
задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.
Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в от 2014 г., които са
обнародвани във вестник Дневник на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г. /, купувачът е длъжен
да заплаща месечната сума за топлинна енергия и стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна
сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет
страницата на продавача. По делото обаче не са представени доказателства за това. В
приетите по делото констативни протоколи няма данни за конкретния абонатен номер,
поради което съдът приема за недоказано това обстоятелство При това положение, ако се
възприеме, че погасителната давност е започнала да тече в срока по чл. 33 от ОУ/2014/, то
следва да се приеме, че предвид изложеното в конкретния казус, давност изобщо не е
започвала да тече и тези вземания не са погасени по давност.
При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в
конкретния случай, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Цитираните разпоредби от
закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. В случая моментът на
3
публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача, доколкото е
обвързан единствено с действията на кредитора и е поставен в зависимост единствено от
неговото поведение, а именно кога ще бъде публикувана въпросната обща фактура, е
относим единствено към определяне на моментът, в който длъжника изпада в забава за
изпълнение на задълженията за вземанията, включени в съответния отчетен период, т. е този
момент е определящ за датата, от която следва да се начислява обезщетението за забавено
плащане. С извършване на действия по публикуване на общата фактура на своята интернет
страница дружеството-продавач извършва действия по отправяне на покана до длъжника за
изпълнение на задълженията за заплащане на вземанията, включени в съответния отчетен
период, като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение длъжника изпада в забава след покана. При тази хипотеза, когато няма
определен ден за изпълнение на зъдължението, а изпращането на покана за изпълнението му
поставя длъжника в забава, погасителната давност започва да тече от момента, в който е
възникнало вземането. Съдът приема, че вземанията на продавача за цена на топлинна
енергия за всеки месец, включен в съответния отчетен период, възникват след извършване
на доставката на топлинна енергия за съответния месец, т. е. те възникват от 01 число на
месеца, следващ периода на извършване на доставката.
Искът е предявен на 26.08.2022 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 26.08.2019 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са
вземанията за главница по всички фактури до месец юли 2019 г. включително. Процесните
вземания за периода от 01.8.2019 г. нататък са станали изискуеми от 01.09.2019 г. нататък и
не са погасени по давност. Поради изложеното съдът намира, че ответницата В. дължи сума
в размер на 1000 лв. за периода 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване
на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които са
приложими за процесния период, посочен от ищеца, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
4
Общите условия от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-
дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите
условия от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Липсват доказателства
от ищеца за публикуване на задължението по общата фактура за конкретния абонатен номер
и топлоснабден имот. Поради това искът за мораторната лихва за забава, начислена върху
задълженията за доставена и незаплатена топлинна енергия за исковия период, да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.

По разноските.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят 247.51 лв. разноски в
производството, съразмерно с уважената част от исковете. В полза на процесуалния
представител на ответницата В. пък следва да се присъди сумата от 78.44 лв. адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

При тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. .. на основание чл. чл. 79,
ал.1, предл.1 ЗЗД да заплати на „..” ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. .., сумата от 1000 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се гр. София, общ.
Възраждане, .., за периода м.08.2019 г.- 30 април 2021 г., както и 10.43 лв. сума за дялово
разпределение за периода 02.2020 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
26.08.2022 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „..” ЕАД, ЕИК
.., гр. София, ул. .., срещу Д. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. .. иск за
горницата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 1053.13 лв., както и за периода
м.05.2019 г. до м.07.2019 г. включително, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Б. Н. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, общ. Възраждане, .., на
5
основание чл. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД да заплати на „..” ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. ..,
сумата от 1053.13 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. София, общ. Възраждане, .., за периода м.05.2019 г.- 30 април 2021 г., както 10.43 лв.
сума за дялово разпределение за периода 02.2020 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 26.08.2022 г. до окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..” ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. .., срещу Д. Н. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. .. и Б. Н. И., ЕГН ********** с адрес гр. София, общ.
Възраждане, .., искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 382.98 лв.
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г., мораторна лихва в размер на 3.72
лв. за периода 31.03.2020 г. до 04.08.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. .. и Б. Н. И., ЕГН
********** с адрес: гр. София, общ. Възраждане, .., на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
247.51 лв. разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „..” ЕАД, ЕИК **********, гр. София, ул. .. да заплати на адв. В. С. на
основание чл. 38 ЗАдв вр. чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 78.44 лв. адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „..” ООД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6