Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2163/27.11.2020г.
гр. Пловдив, 27.11.2020
год.
в името на народа
Административен съд – Пловдив, ХІV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева административно дело № 1895, по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на И.И.И., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, чрез адв. Д.Р., против Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017
г., с изх. № 02-080-6500/683 от 14.02.2019 г., издадено от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
С обжалвания акт жалбоподателката е уведомена за
оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 г. – 2020
г., съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН 08/300617/0142 и
Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 г. – 2020 г. за кампания
2017 г. в размер на 0 лева.
Оспорващата изразява недоволство от уведомителното
писмо. Навежда доводи за неговата незаконосъобразност, поради липса на мотиви,
обосноваващи постановения отказ, поради противоречие с материалния закон и
неговата цел, както и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – неправилно връчване на акта. Излага съображения за срочността на
жалбата. Алтернативно моли да бъде възстановен срокът за обжалване на
уведомителното писмо. Сочи, че не е допуснала нарушения на Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014 г. – 2020 г. и е спазил всички изисквания, разписани в посочения
подзаконов нормативен акт. Иска се отмяна на уведомителното писмо, с което е
отказано финансово подпомагане за кампания 2017 г. и преписката да бъде върната
на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. В представената
по делото писмена защита процесуалният
представител на жалбоподателя излага допълнителни съображения в подкрепа
на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – зам.изпълнителен директор на ДФЗ, в
представените от процесуалния представител юрк. М., молба и писмена защита, се
излагат доводи по същество, че жалбата е неоснователна, а оспореният акт, да
бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
И.И.И. е регистрирана с Уникален регистрационен номер
(УРН) 384238 в Интегрираната система за администриране и контрол. За кампания
2017 г. подал заявление за подпомагане с Универсален идентификационен номер
(УИН) 08/300617/01427, с което кандидатства за трета поредна година (последна) по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г., направление
„Биологично растениевъдство“, като е декларирала 5.7 ха площ с код на дейността
БРП 3. Към заявлението са представени изискуемите документи, в това число и
договор за контрол и сертификация, съгласно Регламент (ЕО) 834/2007 г. вх. №
036839 от 14.11.2014 г.
На 14.02.2019 г. е издаден оспореният в настоящото
производство административен акт – уведомително писмо. В акта е посочено, че за
декларираните в заявлението за подпомагане за 2017 г. 5.7 ха площ по мярка 11
„Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, 2017 г. е третата
година от поетия от кандидата ангажимент по направлението. В таблицата към
Уведомителното писмо е отразено, че са заявени 5.7 ха площ (к.2); установена площ
– 5.7 ха (к.3); площ за калкулиране след проверка за избираемост – 5.7 ха (к.7);
установена площ след проверка за базови и други изисквания – 5.7 ха (к.8);
установена площ след проверка за изисквания за управление – 5.7 ха (к.10);
установено неспазване в текущата година на всички базови изисквания по
управление, засягащи над 50% от заявените площи – не (к.12); установено
неспазване на всички базови и изисквания по управление, засягащи над 50% от
заявените за подпомагане площи, животни или пчелни семейства по съответното
направление за втората година – не (к.13)неспазени изисквания за управление –
8 204.97 лв. (к.16); общо – 8 204.97 лв. (к.23) и оторизирана сума
0.00 лв. (к.24). Други данни в таблицата не се съдържат. В пояснителен текст
относно к.3 е посочено, че в тази колона
се вписва площта, изчислена съгласно чл.2 §1 т.23 б.“б“ от Делегиран регламент
(ЕС) № 640/2014 г., за която са изпълнени всички изисквани, определени в
правилата за отпускане на помощ, преди налагане на намаления за неспазени
базови и други изисквания, различни от размера на площите, съгласно Наредба № 4
от 24.02.2015 г. и Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11
„БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 17.03.2018,
издадена от министъра на земеделието, храните и горите на основание чл.13 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно к. 5 е отразено, че в
тази колона се вписва недопустима площ, изчислена в проценти, на основание
чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. По отношение на к.6 в
пояснителния текст е посочено, че касае санкционирана площ, съгласно чл.18 и
чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., като подробно е посочено
процентното отношение на недопустимата площ към установената, в няколко
подточки. В пояснителен текст относно к.
7 е посочено, че в тази колона е отразена разликата между установената (к.3) и санкционираната
площ (к.6). В к.8 в текста е посочено, че касае установена площ, съгласно
раздел V „Намаления при
неспазване на базови и други изисквания по управление на направленията от мярка
11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020 б.“а“) Направление „БР“ б.“а“ „Базови изисквания“
от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11 „БЗ“ ПРСР 2014 –
2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г., издадена от
министъра на земеделието, храните и горите на основание чл.13 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. За к.12 е пояснено, че касае установено неспазване в текущата на
всички базови изисквания по управление, засягащи над 50% от заявените за
подпомагане площи – изчислява се, като сборът от всички площи, за които е
констатирано неспазване на базово или друго изискване и/или изискване по
управление, се разделя на декларираната площ по съответната дейност (к.2). За
к.13 е пояснено, че касае, установено неспазване на всички базови и изисквания
по управление, засягащи над 50% от заявените за подпомагане площи, животни или
пчелни семейства по съответното направление за втора поредна година – при
констатирано неспазване за втора поредна година са отказва финансово
подпомагане и за следващата година. За к.16 е пояснено, че касае, санкция в
лева, наложена съгласно раздел V „Намаления при
неспазване на базови и други изисквания по управление на направленията от мярка
11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020 б.“а“) Направление „БР“ б.“а“ „Базови изисквания“
от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11 „БЗ“ ПРСР 2014 –
2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г., издадена от
министъра на земеделието, храните и горите на основание чл.13 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г.
След невъзможност да бъде открито лицето на посочения
адрес за кореспонденция, оспореният акт е връчен на И.И.И. по ред на чл.61 ал.3
от АПК, видно от приложените по делото: Уведомление от 04.04.2019 г. обявено на
таблото в ОД на ДФЗ – Добрич и известие за доставка PSDFZDO25BANO от 13.03.2019 г., което е върнато с отметка „Пратката не
е потърсена“.
Административен съд – Пловдив, ХIV състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално НЕДОПУСТИМА, поради подаването
на същата след изтичането на законоустановения преклузивен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.149 ал.1 от АПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно
общата разпоредба на чл.149 ал.1 от АПК административните актове могат да се
оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им, като просрочването на оспорването
им е основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на
образуваното пред съда производство като недопустимо. За да се установи
наличието или липсата на тази процесуална пречка за разглеждането на жалбата е
необходимо авторът на процесната заповед да посочи и/или да представи
доказателства за датата, на която същата е връчена на своя адресат и настоящ
жалбоподател И.И.И., както и да се представят данни относно датата, на която
той е оспорил същата, за което няма данни нито по административната преписка,
нито са представени допълнително в настоящото съдебно производство.
Видно от доказателствата по приложената административна
преписка е, че уведомително писмо изх. № 02–080-6500/683 от 14.02.2019 г. на заместник
-изпълнителния директор на ДФЗ е съобщено на И. по реда на чл.61 ал.3 от АПК
(действаща разпоредба, ДВ, бр.27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., аналогична
на която е действащата към момента разпоредба на чл.18 ал.7 от АПК), чрез
поставяне на съобщение на таблото за обявления на ОД ДФЗ – Добрич, което
действие е обективирано в уведомление от 04.04.2019 г., с което се указва на 11
лица, че крайният срок за получаване на уведомителни писма за извършена
оторизация и изплатено подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014 – 2020 за кампания 2017 г. е 14-дневен, считано от дата на поставяне на
обявлението на таблото. Обявлението е свалено на 17.04.2019 г., след изтичане
на 14 - дневния срок за получаване.
Съобщението по чл.61 ал.3 от АПК е поставено, след
като лицето не е намерено на посочения от него адрес за кореспонденция в
подаденото Заявление за подпомагане 2017 г. №0830061701427 от 10.056.2017 г.,
при направен опит за връчване на уведомителното писмо на посочения в
заявлението адрес за кореспонденция: 9300 гр. Добрич, общ. Добрич, обл. Добрич,
ул. „Княз Дондуков“ № 6, вх.“Б“, ет.5, ап.10, което се установява от приложеното
по административната преписка Известие за доставяне с отбелязване "Пратката
не е потърсена от получател".
При това положение, съдът намира, че обжалваното Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. –
2020 г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-080-6500/683 от 14.02.2019 г.,
издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е
редовно съобщено на жалбоподателя по реда на чл.61 ал.3 от АПК, на 18.04.2019
г., чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления на ОД ДФЗ - гр. Добрич.
С оглед на това, в случая, законоустановеният срок за обжалването му, предвиден
в разпоредбата на чл.149 ал.1 от АПК, е изтекъл в края на двадесет и четвъртия час на последния ден на
срока, който е на 01.05.2019 г. - сряда, който обаче е неприсъствен ден.
Предвид разпоредбата на чл.60 ал.6 от ГПК, приложим във връзка с препращащата
норма на чл. 144 от АПК, срокът в случая изтича на 02.05.2019 г. (четвъртък -
присъствен ден), до когато не е била подадена жалба. Това е сторено едва на 01.07.2020
г., като жалбата е подадена чрез ДФЗ – София, видно от датата входящия номер,
поставен в ДФЗ.
Срокът за оспорване, предвиден в разпоредбата на чл.149
ал.1 от АПК е процесуален и има преклузивен характер. Само в рамките този срок
може да бъде упражнено процесуалното право на жалба, като с изтичането му се
преклудира правото на жалбоподателя да извърши валидно процесуално действие по
обжалване. В случая, срокът за обжалване е пропуснат и правото на оспорване на
законосъобразността на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017 г., с изх. №
02-080-6500/683 от 14.02.2019 г., издадено от заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, с каквото искане е сезиран съдът, е погасено.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспорването на
законосъобразността на административния акт в случая е заявено след изтичане на
преклузивния срок по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално НЕДОПУСТИМО, поради
което и на основание чл.159 т.5 от АПК жалбата по отношение на възраженията за
законосъобразност ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Само за сведение, съдът намира за необходимо да
отбележи следното:
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за
нередовно връчване на оспорения административен акт, тъй като видно от
заявлението за подпомагане за кампания 2017 г., посочено по-горе, фигурира само
и единствено адресът за кореспондения в гр. Добрич; липсва посочване на
електронна поща; от копието на личната карта на И. се установява, че
постоянният й адрес е именно посочения в заявлението в гр. Добрич; в
заявлението е посочено също така, че желае да получава информацията, свързана
със заявлението й по обикновена поща; този адрес е посочен и в представените по
административната преписка пълномощни, както и в договора за контрол и
сертификация от 14.11.2014 г. и сертификационното писмо. Никъде по
административната преписка не се установяват данни, последната да е посочила пред
ОД ДФЗ - –Добрич нов адрес – в случая гр. Пловдив, или електронен такъв.
Само регистрираните за съответната година земеделски
стопани могат да кандидатстват за финансово подпомагане от ДФ “Земеделие” по
национални програми и европейските фондове в областта на земеделието и развитие
на селските райони. Регистрацията
на лицата като земеделски производители нормативно е уредена с Наредба № 3 от
29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и
настъпилите изменения и допълнения към нея, обн. в ДВ, бр.43 от 30.05.2017 г./
С цел установяване верността на данните от регистъра
служители Областните дирекции ”Земеделие” извършват проверка на място на
регистрираните земеделски стопани по ред, определен от министъра на
земеделието, храните и горите. Всеки регистриран земеделски стопанин е длъжен в
едномесечен срок да подаде в съответната ОСЗ или ОД ”З” информация за
настъпилите промени в данните, обявени към момента на регистрация, или
заверката за съответната година. Ежегодно до 28 февруари земеделския стопанин
трябва да предоставя актуална информация за дейността си чрез анкетна карта и
един или повече броя анкетни формуляри. Въз основа на тази информация Областна
дирекция “Земеделие” заверява анкетната и регистрационна карта на земеделските
стопани. Регистрацията е валидна до 28 февруари на следващата стопанска година.
Или иначе казано, съдът не констатира да е налице обстоятелство,
което да е възпрепятствало И. да упражни посоченото по-горе задължение, а с
оглед нейната заинтересованост от решението на заместник изпълнителния директор
на ДФЗ относно оторизация и изплащане на финансова помощ, същата е следвало да
прояви по-голяма активност в тази насока.
На второ място, съдът намира, че допълнително
представените в хода на съдебното производство доказателства - жалба вх. №
02-6500/5390/05.07.2018 г. до изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна
агенция и рег. Индекс 94-1703 от 04.07.2018 г. до министъра на земеделието,
храните и горите, са неотносими към настоящия казус, тъй като към момента на
подаване на жалбите, оспореният акт не е бил издаден, още по-малко пък, и влязъл
в сила.
Относно искането за възстановяване на срока за
обжалване, съдът намира същото за неоснователно, предвид обстоятелството, че
никъде в искането за възстановяване на срока не се сочат някакви извънредни и
обективни, фактически обстоятелства, които да са възпрепятствали подаването на
жалбата в предвидения срок, за да се приеме, че в срока за обжалване
жалбоподателката е била действително в невъзможност да подаде жалбата си.
Относно възраженията за нищожност поради неспазване на
формата, съдът намира същите за неоснователни.
В случая е спазено изискването за писмена форма на
акта. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление.
От съдържанието на обжалваното уведомително писмо е ясно волеизявлението на
административния орган - отказва се финансово подпомагане на земеделския
стопанин за кампания 2017 г. и в този смисъл аргументите на съда за неяснота на
волята на органа в степен, която опорочава акта като недействителен не могат да
бъдат споделени. Отклоненията при провеждане на процедурата и дали
същите са съществени и ограничили ли са правата на адресата на крайния акт са
релевантни при решаване на спора за законосъобразност на административния акт,
като при преценка, че нарушенията са съществени актът подлежи на отмяна като
незаконосъобразен. В случая тези обстоятелства не следва да бъдат обсъждани
поради изложеното по-горе за допустимостта на жалбата.
Относно нищожност поради липса на компетентност, за
която съдът следи служебно, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в
кръга на предоставените му правомощия. С разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 и 2 от
Закона за подпомагане на земеделските производители, в приложимата редакция е
предвидено, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност, и я представлява. С нормите на чл. 20а, ал. 3 и 4 ЗПЗП е
въведена възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените
му правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори. Със
заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" /л.71 по делото/ на заместник - изпълнителния директор на
фонда, издател на акта, са делегирани правомощия за издаване и подписване на
уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. на МЗХ. Поради това оспореният акт е
издаден от компетентен орган, при упражняване на делегираните му правомощия в
кръга на притежаваната материална компетентност на неговия автор и не са налице
за прогласяване на нищожността му на основание чл. 146, т. 1 АПК.
Предвид заявеното от страните искане за присъждане на
разноски и изхода от спора, същите се присъждат на ответника по делото. Същият
претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.8, ал.2, т.7 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС следва да е в размер на 500 лв.
Водим от горното, Административен съд - Пловдив, ХІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, предявена от И.И.И., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, чрез адв. Д.Р., против уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017
г., с изх. № 02-080-6500/683 от 14.02.2019 г., издадено от заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възстановяване на срока за подаване на
жалба с вх.№ 02-6500/ 539013 от 01.07.2020 г. на И.И.И., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, против уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017
г., с изх. № 02-080-6500/683 от 14.02.2019 г., издадено от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати в полза на Държавен Фонд
“Земеделие” - Разплащателна агенция сумата в размер на 500лв. /петстотин лева/,
представляващи възнаграждение за юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: