Решение по дело №233/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 72/03.08.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 710/2012 год., Кърджалийският районен съд е признал С. Е. К. от с.Б., О. за виновен в това, че на 30.04.2012 год. в Г.К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с рег.№ ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.25 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр. с чл.58а ал.4, във вр.с чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК го е осъдил на наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 8 месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 8 месеца, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 150 часа за срок от 1 година. С присъдата, на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК съдът е наложил на П. С. К. и кумулативно предвиденото накÓзание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, като на основание чл.59 ал.4 от НК е приспаднал времето, през което същият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 30.04.2012 год. На основание чл.59 ал.2, във вр. с ал.1 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието „пробация” времето, през което С. К. е бил задържан в поделенията на МВР за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице с рег.№ 176/30.04.2012 год. Осъдил е подс.К. да заплати по сметка на РС – К. направените разноски за вещо лице, в размер на 30 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С. Е. К. от с.Б., О., който чрез защитника си я обжалва в частта й относно наложеното му наказание „пробация”, което счита за явно несправедливо. Твърди се в жалбата, че при определяне на наказанието „пробация” на П., съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК – не е взел предвид ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, както и наличието на многобройни други смекчаващи отговорността му обстоятелства – направените самопризнания, проявените самокритичност и разкаяние, както и добрите му характеристични данни. Счита, че при наличието на тези смекчаващи отговорността на П. обстоятелства, няма пречка наказанието „пробация” да бъде определено в минимален размер. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде намалено наложеното на П. наказание „пробация” досежно срока на определените му пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, като същият бъде намален, а по отношение на пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” прави искане същата да не бъде налагана. В съдебно заседание подс.К. не се явява, редовно призован, като защитника му поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата е правилна, а определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер – справедливо. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК. Проведено е било съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като с жалбата не са посочени и поискани нови доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните доказателства на досъдебното производство, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Е. К. е роден на **.**.**** год. в Г.К., като постоянно живее в с.Б., О.. Има завършено основно образование, не е женен, безработен е, осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 30.04.2012 год. подсъдимият К., след като употребил алкохол, се качил зад волана на собствения си лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с рег.№ ** **** **, и го привел в движение. На същата дата, около 20.10 - 20.20 часа в Г.К., на ул. „Юмер Лютви” водачът на лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с рег.№ ** **** ** - П. К., бил спрян за проверка от полицейски служители при РУП – К. - св.И. Б. Р. и св.В. А. Д.. Полицаите извършили проверка на П. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер” № 0090, който отчел концентрация на алкохол в кръвта на П. 1.47 на хиляда. На подс. К. бил връчен талон за медицинско изследване № *. В СПО при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” - Г.К. П. бил освидетелстван, взета му била и кръвна проба за химическо изследване. Кръвната проба, ведно с талона и протокола за медицинско изследване, били изпратени за анализ в ОД на МВР-К.. След това св.И. Р.съставил на П. акт за установяване на административно нарушение № от 30.04.2012 год., в което отразил, че подсъдимият е извършил нарушение по чл.5 ал.3 т. 1 от ЗДвП. Със Заповед за задържане на лице per. №30.04.2012 год. подс.К. бил задържан за времето от 20.20 часа на 30.04.2012 год. до 20.00 часа на 01.05.2012 год., на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР. Със Заповед №./30.04.2012 год. на Началника на РУП – Г.К. за прилагане на принудителна административна мярка, временно било отнето свидетелството за управление на П. К., до решаване на въпроса за отговорността му.

Видно от писменото заключение на вещото лице, изготвило на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза - Протокол №./02.05.2012 год., в кръвта на С. К. се е доказало наличие на етилов алкохол в количество 1.25 на хиляда.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подс.К., направено в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които го подкрепят – обяснения на П. К., показанията на свидетелите Р. и Д., Акт за установяване на административно нарушение № .30.04.2012 год., талон за медицинско изследване, Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № ./02.05.2012 год., Заповед №./30.04.2012 год. на Началника на РУП - К., Справка за нарушител, издадена от сектор КАТ – ОДП – К., Заповед за задържане на лице рег.№ .30.04.2012 год., Справка за съдимост на подс.С. К. с рег.№./03.05.2012 год., издадена от РС - К., характеристична справка на П. и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на К.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 30.04.2012 год. в Г.К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с рег.№ ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.25 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от П. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят изцяло, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, както няма спор и относно авторството на деянието, формата на вината и правната квалификация на същото. Единственото оплакване на жалбодателя по същество касае справедливостта на наложеното на П. от първоинстанционния съд наказание “пробация”, по отношение на срока на определените от съда пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, респ. по отношение на приложението на пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” изцяло.

За да определи и наложи посочените по-горе наказания на П. К. по вид и размер, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства - направените самопризнания още на досъдебното производство, проявеното разкаяние и критичност към извършеното престъпление, близката до инкриминирания минимум концентрация на алкохол в кръвта му; а като отегчаващи такива – лошите му характеристични данни, миналото му осъждане за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер, както и многобройните му наказания по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП. Въз основа на тях съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, като съобразявайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК и при условията на чл.58а ал.4 от НК, е приел, че разпоредбите на чл.55 от НК са по-благоприятни за дееца. С оглед на това, съдът е приложил разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като е заменил предвиденото в закона за това престъпление наказание „лишаване от свобода” /което няма предвиден минимум/ с наказание „пробация”, като на основание чл. 42а от НК съдът е определил на П. следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 8 месеца с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 8 месеца, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 150 часа годишно за срок от 1 година. На основание чл.59 ал.1 и 2 от НК съдът е приспаднал от така наложеното наказание „пробация” времето, през което подс.К. е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР. С присъдата първоинстанционният съд е наложил на П. и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, от което е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 30.04.2012 год., на основание чл.59 ал.4 от НК. Настоящата инстанция намира, че така наложените на подс.К. наказания са напълно в състояние да постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита П. към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. същите не са явно несправедливи, каквото оплакване се прави във въззивната жалба. Още повече, че именно поради наличието на отчетените от първоинстанционния съд многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, наказанието „пробация” е наложено на П. като замяна на наказанието „лишаване от свобода”. Следва в тази връзка да се посочи още, че с присъдата са му определени пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.т.1, 2 и 6 от НК в размери, значително по-ниски дори от средните такива по чл.42а ал.3 т.1 от НК, а по-скоро близо минимума на същите. Не без значение е и обстоятелството, че подс.К. е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца за извършено тежко умишлено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, което наказание е изтърпял ефективно; както и че от справката за нарушител на П. е видно, че същият проявява изключителна упоритост при извършване на системни нарушения на правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП. С други думи, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че именно чрез наложените на подс.К. пробационни мерки по вид и размер биха били постигнати целите на наказанието. Неоснователно в тази връзка е оплакването на защитника на П., направено във въззивната жалба – че първоинстанционният съд не бил отчел множество смекчаващи отговорността на П. обстоятелства, като настоящият състав намира, че не са налице други такива, неотчетени от първоинстанционния съд, които да предпоставят по-нататъшно намаляване на размера на определените от първоинстанционния съд пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” , респ. неналагането на пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото”.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на П. наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 72/03.08.2012 год. по Н.о.х.дело № 710/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.