Решение по дело №485/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 400
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 27 септември 2021 г.)
Съдия: Йордан Воденичаров
Дело: 20214100500485
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Велико Търново, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Йордан Воденичаров

Ирена Колева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500485 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от името на СВ. ХР. М., въззивна жалба е решение
№ 260040/02.04.2021 г. по гр.д. №688/2020 г. на РС Свищов, с което е задължен по реда
на ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо подалата молба за
закрила М. СВ. П. и му е забранено да я доближава, както и обитаваното от нея жилище и
местата за социални контакти за срок от 12 месеца , с искане да бъде отменено и молбата
отхвърлена .
Наведени са оплаквания/ аргументи/ за неправилност на решението поради
доказателствена неустановеност на твърдението й да е пострадала от факта на узнаване
и зрително възприятие чрез показване на 05.07.2020 г. на съобщения, съдържащи спрямо
нея заплахи и обиди в социалната мрежа , изпратени на трето лице от профил „Svetoslav
Makaveev“, съставляващи според съда акт на домашно психическо насилие, по причина ,
че към сочената дата в мрежата съществуват 4 профила с тези имена и не може да е приеме
за доказано авторство на ответника. Посочените разпечатки, съдържащи скрийншотове-
снимки на дисплея на електронното устройство, освен това са негодни сами по себе си без
съответна експертиза, извършена по реда на ГПК да изпълнят функцията на
доказателства относно това между кои лица са се разменяли съобщения , в който период е
станало и т.н., още повече, че дотогава молителката е била блокирала ответника в
социалната мрежа и е нямала обективната възможност за зрителното им възприятие.
Освен това подобно опосредено и препредавано от уста на уста деяние на заплахи и
обиди не може да има приписваното му правно значение с оглед уредените в НК състави
на престъплеиия и следователно и с оглед търсената защита по реда на ЗЗДН.
В с.з. жалбоподателят не се явява и представлява.
1
С представена писмена защита молителката чрез пълномощника си – адвокат С.Г.
от ВТАК оспорва жалбата по съображения за съответствие на решението със събраните по
делото доказателства и закона . Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
Производството пред районния съд е образувано с молба подадена по
реда на чл.4, ал.1, вр. с чл. 12 и сл, с твърдения на обстоятелства , включени в хипотезите
на чл.3, т.2, т.3, чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Подадената по реда на чл. 4, ал.1 , вр. с чл.3 , т.2 , пр.2-ро ЗЗДН молба
съдържа твърдения за следните прояви на ответника, които според оценъчното
умозрение на молителката, изградено на основата на причинените й от тях неприятни /
продължавани в системност от миналото/ емоционални изживявания / страх, притеснения
, тревожност ./ съставляват актове на психическо и емоционално домашно насилие :
Понеже вече бил пряко информационно блокиран от нея в социалните
мрежи / Вайбър, Месинджър на Фейсбук/, той станал особено гневен и дързък, като на
05.07.2020 г. изпратил на нейна приятелка и на дете, на което П. преподавала английски
език в училище, съобщения по мрежата на Месинджър, със заплашително и обидно
съдържание / с настояване да й първата да й го предаде/ , публикувал вулгарни и груби
коментари под нейни снимки в дневниците на приятелите й във Фейсбук , включващи
определенията „ тумор“, „курва“, „миндил“, „боклук“, както и клеветнически твърдения.
Узнавайки на същия ден за съобщенията тя провежда с него телефонен разговор, за да го
помоли да престане да я тормози , да праща съобщения на хора от кръга на приятелите й във
Фейсбук и да публикува такива коментари , но той извън всякакъв разумен контрол на
гнева си й заявил , че се заклева, че ще я застреля на центъра в Свищов и ще остави детето
им сирак. Още на 17.05.2020 г. е заплашил с убийство , като й написал по Вайбър: „Ще те
убия ! „Заклевам се“, а на 06.06.2020 г. злобно я проклинал и обиждал: „Боклук
долнопробен, дано се разболееш от нещо и да умреш ! Всеки ден ще се моля за това ! ще те
проклинам!“
Тези електронно и телефонно съобщителни/ словесни/ прояви без никакво
съмнение са установени с изслушаните по делото показания на свидетелката Г. П. ,
представените образни и текстови разпечатки на хартиен носител на съобщенията и
публикациите във мрежите на Вайбър, Месинджър на Фейсбук и Фейсбук, декларацията
на молителката по чл. 9, ал.3 ЗЗДН / която законът е уредил като средство за доказване на
обстоятелства , когато не може да се докажат по друг начин по обясними житейски
причини/ и заверени преписи от материалите на ДП № 362/2020 г. на РУ на МВР Свищов /
относно твърдението, че преди началото на срока по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, ответникът се е
заканил с убийство на молителката /.
Въззивният съд възприема констатациите на всички твърдени факти /
обстоятелства / , описани в мотивната част на обжалваното решение, поради което препраща
към тях, без да е нужно повторното им описание – чл.272 ГПК.
Спорно е между страните дали естеството и значението на въпросните
действия ги поставя в приложното поле на чл.2 ЗЗДН или не ?
Отговорът е категорично положителен .
Несъмнено разглежданите прояви на ответника след началото на срока по
чл.10, ал.1 ЗЗДН, осъществени по повод на силно влошените му лични отношения с
молителката и факта , че е бил пряко информационно блокиран от нея в социалните мрежи
на Вайбър и Месинджър на Фейсбук поради тяхното грозно , вулгарно , заплашително и
2
обидно съдържание , видяно и узнато от други лица, са й причинили душевни
преживявания от изключително неприятно емоционално естество, и то с трайна
обременяваща продължителност, тъй-като началото на това му крайно враждебно,
агресивно отрицателно отношение предхожда датата на осъществяването им /05.07.2020
г./ Законът не поставя изискване актовете на психическо насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН
да са пряко възприети и понесени от пострадалото лице , т.е. стореното да е непременно в
негово непосредствено присъствие/ както например е при наказателноправната обида-
чл.147 НК /. Достатъчно е те да са узнати/ възприети по някакъв начин от него, да са
противни на волята , нагласите или очакванията му и да са внесли сериозен смут в
душевното му благосъстояние и равновесие.
Разбира се по обективно мерило трябва да се разпознават като действия,
които дотолкова съществено нарушават всички онези установени юридически норми,
регулиращи и бранещи цивилизования ред в обществото и основните права и свободи на
личността, че от гледище на здравия общочовешки разум , определящ трайно
утвърдените в абстрактна мяра културни разбирания и манталитет за тяхното зачитане /
спазване, приложими според обстоятелствата на конкретния случай , създават с
непреодолима категоричност една представа за пълната им несъвместимост с тези норми,
лишена от всякакво оправдание и поносимост . Случаят по своята възмутителност
напълно съвместява всичко обяснено дотук . От решаващо значение е субективната цел/
намерение на ответника, явяваща се неоправдана с каквито и да било обществено
приемливи „по справедливост“лични мотиви : да навреди на молителката чрез заплахи и
обидно злепоставяне/ унижение/ пред лица които я познават.
Затова и приложените от районния съд закрилни мерки са напълно
уместни.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за извършена безплатна
правна защита в полза на молителката е основателно поради наличие на всички
обстоятелства, осъществяващи хипотезите на нормите , съдържащи се в разпоредбите на
чл.38, ал.2, изр.1во , вр. с ал.1, т.1 ЗА, тъй-като не е оспорена от ответника материалната
й затрудненост да заплати цената на услугата. Размерът на вземането определен според
нормата на чл.22 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/ във връзка с чл.2, ал.4 / възлиза на 400 лева.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение
260040/02.04.2021 г. по гр.д. №688/2020 г. на РС Свищов.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т. 1 ЗА СВ. ХР. М. , с ЕГН:
**** от гр.С. , ул.** № , вх., ет., ап. да заплати на адвокат С.Й. Г. от ВТАК с ЕГН:
******** с кантора в гр.Свищов ул.Цар Освободител № 6 сумата 400 / четиристотин/ лева ,
представляваща адвокатско възнаграждение за извършена безплатна правна защита по
в.гр.д. № 485/2021 г. на ВТОС в полза на М. СВ. П., с ЕГН: ********.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4