Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 4.11.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6771 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 15.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 74557/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 72 състав, по предявени от „А.з.с.н.в.“ ЕАД- ***
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.9 и сл. ЗПК вр. чл.79 и
чл.86 ЗЗД е признато за установено, че А.Я.Т.
/ЕГН **********/ дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД /ЕИК ******/ сумата 956.84 лв.-
главница по договор за паричен заем с № 80724, сключен на 18.07.2016 г. със
"С. К." ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца,
ведно със законната лихва от 30.03.2018 г. до изплащане на вземането, и сумата
150.11 лв.- обезщетение за забава за периода от 30.08.2016 г. до 30.03.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 12.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 21474/ 2018 г. на СРС, като исковете са
отхвърлени: относно главницата- за разликата над сумата 956.84 лв. до
претендираните 960.54 лв., и относно лихвата за забава- за разликата над сумата
150.11 лв. до претендираните 150.69 лв. С решението са отхвърлени изцяло
исковете н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. признаване дължимостта на: сумата 52.46 лв.- договорна
лихва за периода от 8.08.2016 г. до 31.10.2016 г.; сумата 357.54 лв.- неустойка
за неизпълнение за периода от 8.08.2016 г. до 31.10.2016 г.; и сумата 274.11
лв.- неустойка за предсрочна изискуемост. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът А.Т. е осъден да заплати на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумата 416.74 лв.-
разноски за исковото производство, и сумата 52.97 лв.- разноски за заповедното
производство.
Постъпила е въззивна жалба от А.Я.Т. /ответник по делото/- чрез назначен от
съда особен представител по чл.47 ГПК, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в
която е призната дължимостта на горепосочените суми- главница и лихви за забава,
и на ищеца са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете
като неоснователни.
Въззиваемата
страна „А.з.с.н.в.“ ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде
потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени
са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване
на предявените от „А.з.с.н.в.” АД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за горепосочените суми- главница и лихви за
забава, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд, че ответникът А.Т. и третото лице „С.К.“ ООД /праводател на
ищеца/ са били обвързани от валидно договорно правоотношение, възникнало по
силата на сключен на 18.07.2016 г. договор за потребителски кредит,
представляващ по същество договор за заем /чл.240 ЗЗД/, наименуван като договор
за потребителски кредит- съгласно Закона за потребителския кредит /ЗПК- в сила
от 12.05.2010 г./, сключен при общи условия. По силата на този договор /под №
80724/ дружеството- заемодател предоставило на ответника- заемател паричен заем
в размер на 1 100 лв. срещу задължение на последния да върне заемната сума,
ведно с възнаградителна лихва, на 15 седмични вноски, всяка по 77.92 лв., с
крайна падежна дата- 31.10.2016 г. Между страните са уговорени фиксиран годишен
лихвен процент и годишен процент на разходите /ГПР/- в размер на 49.039 %, като
общият размер на дълга с договорната лихва е определен на 1 168.84 лв. С
подписване на договора заемателят е удостоверил получаването на заетата сума. Договорът
съдържа и неустоечни клаузи- чл.6, според който в тридневен срок от подписването
му заемателят се задължил да предостави на заемодателя посочени в същия
обезпечения, при неизпълнение на което задължение дължи неустойка в размер на
413.70 лв., разсрочена с всяка от вноските /чл.8 от договора/, и чл.7, ал.4, според
който при настъпване на предсрочна изискуемост поради забава в плащането на
четири вноски, се дължи неустойка в размер на 20 % от дължимата сума, включваща
главница, договорна лихва и неустойка по чл.8, както и клауза, според която при
забава в плащането на месечните погасителни вноски се начислява законна лихва
за всеки ден забава- чл.7, ал.1 от договора.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 6771/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
Предвид
сключването на договора в изискуемата от чл.9 ЗПК писмена форма и с изискуемото
от чл.10 и чл.11 ЗПК съдържание и тъй като е установено по делото, че заемната
сума е получена от заемателя, договорът е породил съответни правни последици и
задължение на последния да върне заемната сума. Клаузите относно основното съдържание
на договора съдържат ясна воля
на страните и конкретен
фиксиран размер на лихвата и ГПР, като потребителят се е съгласил с тях при
подписване на договора. Уговореният годишен процент на разходите /ГПР/ не
противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК /норма от императивен порядък/, тъй като не
надвишава петкратния размер на законната лихва, поради което и в тази част не е
налице недействителност на договора.
При
това положение задължението на ответника- кредитополучател да погасява вноските
по сключения с кредитодателя договор за потребителски кредит от 18.07.2016 г.
безспорно е възникнало.
Във
връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че в подадения от
ответника /чрез особен представител по чл.47 ГПК/ писмен отговор на исковата
молба по чл.131 ГПК не е заявено оспорване на процесния кредитен договор, нито
на обстоятелството, че ответникът е получил заемната сума от 1 100 лв.
Представеният по делото договор за кредит- в заверено копие, чиято автентичност
не е оспорена, съдържа подпис на кредито-получател, като са посочени имената на
ответника А.Я.Т., а в текстовото му съдържание е включена разписка за
получаване на сумата от последния при подписване на договора на 18.07.2016 г.
Подписани от заемателя са и приложените от ищеца молба за сключване на договор
за паричен заем и погасителен план, чиято автентичност също не е оспорена от
ответника.
Анализът
на събраните в процеса доказателства налага приемането на извод, че ответникът Т.
е неизправна страна по сключения със „С.К.“ ООД договор за потребителски кредит
и дължи плащане на неизплатената част от дълга по кредита, възлизаща на 956.84 лева
/главница/. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване
изпълнението на договора, не е навел фактически твърдения, нито е установил в
процеса, че е погасил претендирания по делото дълг от 956.84 лева преди
подаване на заявлението по чл.417 ГПК, поради което и следва да бъде признато,
че дължи посочената главница на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.240 ЗЗД.
С
Договор за цесия от 31.05.2017 г. „С.К.“ ООД прехвърлило на ищеца „А.з.с.н.в.“
ЕАД /“АСВ“ ЕАД/ вземанията по договора за заем с ответника, възлизащи на 1719.32
лв. към датата на цесията. Въз основа на дадено от цедента "С.К." ООД
на цесионера "А.з.с.н.в." АД пълномощно за уведомяване на длъжника за
така извършената цесия и връчване на препис от исковата молба и приложеното към
нея уведомление за прехвърляне на процесните вземания са настъпили последиците
по чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което и в качеството на кредитор ищецът е
материалноправно легитимиран да търси изпълнение на същите от длъжника-
ответник по делото.
Съгласно
заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-
счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, по договора са
осчетоводени плащания в общ размер на 212 лв., които са отнесени за погасяване
на сумата 139.46 лв.- главница, 16.38 лв.- договорна лихва, и 56.16 лв.-
неустойка. Според експерта дължими са останали сумите: 960.54 лв.- главница,
52.46 лв.- договорна лихва, 357.54 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, 274.11 лв.- неустойка предсрочна изискуемост, и 214.25 лв.- лихва
за забава.
Установената
от първоинстанционния съд нищожност на неустоечните клаузи в процесния кредитен
договор- чл.7, ал.4 и чл.8 от договора, е извън предмета на въззивното
обжалване, поради което и въззивният съд не дължи излагането на мотиви в тази
насока. В частта, в която исковете на „АСВ“ ЕАД за признаване дължимостта на
договорна лихва от 52.46 лв., дължима за периода 8.08.2016 г.- 31.10.2016 г., и
на договорни неустойки от 357.54 лв. /неустойка за неизпълнение за периода
8.08.2016 г.- 31.10.2016 г./ и 274.11 лв. /неустойка за предсрочна изискуемост/,
са отхвърлени, поради нищожност на договорните клаузи, въз основа на които се
твърди тези вземания да са възникнали, решението на СРС е влязло в сила и
съгласно чл.299, ал.1 ГПК тези въпроси не могат да бъдат пререшавани от
въззивния съд.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че след отнасяне на извършените преди
подаване на исковата молба плащания /в размер на 212 лв./ към валидно
възникналите по процесния договор вземания /за главница и мораторна лихва/ ответникът
е останал задължен към кредитодателя /цедент/, а в резултат на валидно
извършената цесия- към ищеца- цесионер, за сумите 956.84 лв.- главница по
договора за кредит, и 150.11 лв.- лихва за забава, дължима за периода
30.08.2016 г.- 30.03.2018 г., за които суми исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД правилно са уважени.
При тези съображения, поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното
решение като правилно в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемото дружество сумата 250
лв.- разноски за въззивното производство /100 лв.- за юриск. възнаграждение, и
150 лв.- заплатено възнаграждение за особения му представител по чл.47 ГПК/, а
също и на основание чл.78, ал.6 ГПК следва да заплати по сметка на СГС държавна
такса за въззивното обжалване в размер на 50 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.04.2020
г., постановено по гр.д.№ 74557/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 72
състав, в обжалваната част, в която
по предявени от „А.з.с.н.в.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.9 и сл. ЗПК вр. чл.79 и
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 6771/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
чл.86 ЗЗД е признато за
установено, че А.Я.Т. /ЕГН **********/ дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД
/ЕИК ******/ сумата 956.84 лв.- главница по договор за паричен заем № 80724,
сключен на 18.07.2016 г. със "С.К." ООД, вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца, ведно със законната лихва от 30.03.2018 г. до
изплащане на вземането, и сумата 150.11 лв.- обезщетение за забава за периода
от 30.08.2016 г. до 30.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 12.04.2018 г. по ч.гр.д.№
21474/ 2018 г. на СРС, и в частта, в
която на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът А.Т. е осъден да заплати на ищеца
„А.з.с.н.в.“ ЕАД сумата 416.74 лв.- разноски за исковото производство, и сумата
52.97 лв.- разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА А.Я.Т. /ЕГН **********/
да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД- ***
/ЕИК ******/ сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА А.Я.Т. /ЕГН **********/
да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 50 лв. /петдесет лева/- държавна такса за въззивното обжалване,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 74557/ 2018 г. на СРС, ІІ ГО, 72 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата /отхвърлителна/
част.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.