№ 71
гр. Варна, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20213100502715 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:17 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ИР. АНГ. АНГ., редовно призован, явява се лично.
Въззиваемата страна АНГ. Д. АНГ., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна Л.А. А., редовно призована, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна СТ. М. Р., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Х.Я., редовно упълномощен и приет от съда от преди и от Г.П. Р. – син и пълномощник
на въззиваемата, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ИВ. П. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.К.К., назначена като особен представител от съда от първата инстанция.
ВЪЗЗИВНИЦАТА И.А.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Я. : Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ Г. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
1
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК. Срещу Решение № 262462/12.08.2021
г., постановено по гр.д.№9969/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от
И.А. С., ЕГН********** с адрес гр. Варна, ул.“Илинден“2, вх.В, ет.6, ап.12 срещу Л.А. А.,
ЕГН **********, АНГ. Д. АНГ., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Варна, ул.“Ген.
Столетов“№15, вх.В, ет.1, ап.15, СТ. М. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ж.к.“Възраждане“бл.6, вх.3, ет.4, ап.57 и ИВ. П. Р., ЕГН**********, с адрес гр.Варна,
ул.“Люлебургас“ №1, вх.В, ет.2, ап.49 иск за допускане на съдебна делба на недвижим имот,
представляващ жилище - апартамент № 57, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Възраждане“ бл.6,
вх.3, ет.4 съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3511.88.14.11, с площ от
89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два
балкона, ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата,
на осн. чл.34 ЗС, са постъпили две въззивни жалби с идентично съдържание, както следва:
1.) въззивна жалба от ИР. АНГ. АНГ. и
2.) въззивна жалба от АНГ. Д. АНГ. и Л.А. А.. В своята жалба И.А. излага
становище за неправилност на обжалваното решение, както и за наличието на съмнения за
неговата необоснованост. На първо място сочи, съдът неправилно е приел, че след като А.А.
е адвокат към АК - Варна, то същият няма право да участва в публична продан, предвид
забраната на чл.490, ал.1 от ГПК и чл.185, б."б" от ЗЗД. По съображения касаещи различията
между професиите на съдиите, прокурорите, съдебните изпълнители и съдиите по
вписванията от една страна, и свободната професия на адвоката от друга, твърди, че
забраната на чл.185 от ЗЗД по отношение на адвоката е въведена с цел да ограничи
недобросъвестно възползване от служебно известната информация, когато с това поведение
се засягат правнозначими интереси на субекти, спрямо които той е упражнявал процесуално
представителство или защита в широк смисъл. На следващо място оспорва извода на съда,
че представеното от съделителката СТ. М. Р. завещание е произвело своя
вещнопрехвърлителен ефект, следователно и на това основание А.А. не е станал собственик
на имота. По подробно изложени доводи счита, че съделителката Р. е приела наследството в
качеството й на законен наследник, зачитайки правата и на другия наследник по закон -
синът й Г. Р., чиято 1/6 идеална част е придобита от А.А. след участие в публична продан.
Твърди още, че след като наследството е прието на основание наследяване по закон, същото
не може впоследствие да бъде прието на основание наследяване по завещание. В
заключение жалбоподателката излага твърдения, че Г. Р. дълги години е манифестирал
намерението си да свои имота докато го е владял, вследствие на което го е придобил по
давност. Именно защото възприемал имота като свой, той е допуснал да бъде продаден на
публична продан, вместо да заяви, че има завещание. В тази връзка, доколкото това трето
лице е своило имота, страната обосновава извод, че А. и Л. А.и са придобили правото на
собственост върху същия по силата на постановлението за възлагане, а в условията на
евентуалност поради присъединяване на владение и придобиване по давност, а впоследствие
тя го е придобила от тях. По изложените съображения моли за отмяна на решението и
2
допускане на делбата съобразно претендираните квоти.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от адв. К.К., в качеството и на
́
особен представител на И.Р., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. На
първо място въззиваемият сочи, че твърденията на жалбоподателката, че не е налице пречка
А.А. да придобие въз основа на публична продан право на собственост върху идеални части
от процесния имот са неправилни, като противоречащи на разпоредбата на чл. 490 от ГПК,
която не подлежи на разширително тълкуване. На следващо място счита за правилен извода
на първоинстанционния съд в смисъл, че А.А. не е могъл да придобие на търг идеалната
част, предвид, че същата не е била собственост на сина на наследодателя – Г. Р., тъй като
обявяването на саморъчното завещание и вписването на препис от него не са условия да се
породи вещнопрехвърлителното му действие. Оспорва възражението за придобиване на
имота по давност като преклудирано. Предвид гореизложеното обосновава извод, че между
страните не е налице съсобственост, поради което отправя искане за потвърждаване на
решението.
С въззивната си жалба въззивниците А.А. и Л. АНГ. отправят искане за отмяна на
решението и допускане на делбата при квоти: за Л. АНГ. и АНГ. Д. АНГ. -1/12 ид.ч. (СИО);
за СТ. М. Р. - 8/12 ид.ч.; за ИВ. П. Р. - 2/12 ид.ч.; за ИР. АНГ. АНГ.- 1/12 ид.ч., по напълно
идентични с изложените в жалба на И. С. възражения за неправилност и необоснованост на
съдебния акт.
В подадения отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ИВ. П. Р., представляван от
особен представител адв. К.К. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето и без
́
уважение.
ВЪЗЗИВНИЦАТА И.А.: Запозната съм определението, с което е извършен доклад
по делото и нямам възражения по него. Поддържам жалбата.
АДВ. Я.: Нямам възражения по докладва, моля да го счетете за окончателен.
АДВ.К.: Нямам възражения по доклада. Поддържам отговора на двете въззивни
жалби. Моля да ми определите възнаграждение, т.к. съм назначена за особен представител
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК за процесуално представителство пред тази инстанция, така и
за депозираните отговори на въззивните жалби.
ВЪЗЗИВНИЦАТА И.А.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Оспорвам писмените отговори на въззивната жалба.
АДВ.Я.: Оспорвам въззивните жалби.
АДВ. К.: Поддържам изцяло отговорите на двете въззивни жалби, оспорвам
въззивните жалби. Няма да соча други доказателства. Единственото ми искане е да ми бъде
присъдено възнаграждение като особен представител.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
3
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ВЪЗЗИВНИЦАТА И.А.: Моля да отмените първоинстанционният съдебен акт.
Подробни съображения за неговата незаконосъобразност и неправилност съм изложила във
въззивната жалба. Към днешна дата ще маркирам само няколко момента. Първо, що се касае
до запрета обективиран в разпоредбата на чл.185 от ЗЗД считам, че той не касае свободната
професия адвокат. Тази професия бележи съществени различия от професията на съдебните
изпълнители, на съдиите, на прокурорите. Както знаем адвокатът не е обвързан да действа в
определен район и той може да действа на територията на цялата страна. Този запрет касае
единствено участието в публична продан на адвокат, който е бил процесуален представител
или е защитавал интересите на страна в изпълнителното производство, в прехождащо го
друго съдебно производство. Що се касае до представеното завещание първоинстанционият
съд е възприел, че същото е произвело своето правно действие в следствие, на което моите
праводатели Л. АНГ. и А.А., не са придобили правото на собственост по постановление за
възлагане, като в подкрепа на тези свои съображения съдът е цитирал съдебна практика.
Считам, че тази съдебна практика е донякъде относима, но същата не се припокрива с
конкретиката на настоящия казус. Това е така, защото в тези съдебни решения на Върховния
съд става въпрос за завещания, които са вписани непосредствено след смъртта на
завещателя. В конкретния случай 20 години след смъртта на завещателя се появява едно
завещание като считам, че лицата, които го представят и по - конкретно наследника по
завещание С. е била наясно за съществуването на това завещание много по -рано, а именно
след смъртта на своя съпруг. За това се съди от протокола за обявяване на завещанието, в
което тримата наследници изрично са посочили, че знаят за завещанието от смъртта на своя
наследодател. В същото време след образуването на изпълнителното производство, по което
моите праводатели стават собственици на имота въззиваемата С. многократно е била
уведомявана за насрочването на публична продан, за насрочването изобщо на принудително
изпълнение към тази 1/6 ид. част от имота. Независимо от това нито веднъж тя не се е
противопоставила, което води на един извод, същата е приела да бъде наследник по закон,
но не и по завещание, което е право на всеки един наследник, в тази посока съм цитирала и
съдебна практика. Тук е моментът и да спомена, че първоинстанционният съд дори не е
коментирал твърденията ни, че в рамките на изпълнителното производство въззиваемата С.
е узнала за насрочване на принудителното изпълнение върху имота. Има един друг много
интересен елемент. Считам, че няма пречка в конкретния случай моята активна легитимация
да се установява и чрез установяване на обстоятелството, че другата страна е придобила или
е загубила дадено право. В продължение на 20 години Г. Р. манифестира намерение и
фактически осъществя своене на тази 1/6 ид.част и именно това става причина за
продажбата на тази 1/6ид.част в рамките на изпълнителното производство. С оглед, на което
считам, че придобивайки по давност този имот на практика това води до възможност моите
4
праводатели, респективно аз също да придобия право на собственост. Що се касае до
възражението в писмения отговор, че не е постъпило от наша страна, по скоро от моя страна
възражение за придобиване на имота по давност, напротив такова сме направили с
процесуално действие като отговор на действието по представяне в съдебно заседание на
саморъчното завещание. Възражения по давност е нелогично да правя към момента на
депозиране на исковата молба, до колкото към този момент никой не е бил наясно, че
има такова завещание. Във връзка с тези мои съображения и подробното изложение във
въззивната жалба Ви моля да отмените първоинстанционния съдебен акт и да постановите
решение, с което да допуснете делбата при квоти посочени във въззивната жалба.
АДВ.Я.: Въз основа на съображенията, които са подробно посочени в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт аз Ви моля да отхвърлите въззивните жалби, като
неоснователни и да потвърдите същото, като правилно и законосъобразно в неговата цялост.
Моля за решение в този смисъл.
АДВ.К. : Моля да постановите решение, с което да потвърдите изцяло
първинстанционното решение. Считам, че същото е законосъобразно, правилно и
обосновано, въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства. Моля да отхвърлите въззивните жалби. Съдът правилно е направил два
извода, че дори и на самостоятелно основание, дори това, че С.Р. е станала собственик въз
основа на завещанието и само на това основание въззивникът адв.А.А. не е могъл да
придобие на публичния търг собствеността върху идеална част от този имот. По отношение
на нормата на чл.175 от ЗЗД, практиката е еднозначна и за това мисля, че няма как ищцата
И.А. да придобие собствеността, тъй като към момента на публичния търг адв.А. е бил
действащ към Варненска адвокатска колегия. Считам, че възраженията направени и в
жалбата на адв.А. и в жалбата на ищцата И.А., които са идентични са неоснователни.
На следващо място, по отношение на възражението за придобиване по давност, т.к. сме
оспорили още с отговора на искова молба, а преди това С.Р. със своето становище е
оспорила собствеността, считам че възражението за придобиване по давност би следвало да
бъде направено в първото по делото заседание, а то не е направено в първото по делото
заседание, а едва на 11-ти ноември, в следващо съдебно заседание. Тогава когато синът на
С.Р. представи пред първоинстанционното производство саморъчното завещание. От тази
гледна точна ми направи впечатление, че във въззивната жалба на адв.А. и неговата съпруга
Л. АНГ., едва тогава е направено възражението за придобиването по давност. С оглед на
всичко изложено в отговорите, Ви моля да постановите решение, с което да потвърдите
изцяло първоинстанционното решение.
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ Г. Р.: Съгласен съм с решението на първоинстанционния съд,
съгласен съм с изказванията на адвокатите на майка ми и брат ми. Искам да посоча няколко
неща. Едното, че за да се придобие, както ищцата казва по давност, трябва да има
определена процедура, а не може съвсем трета, друга страна да казва „ти си придобил нещо
по давност“. Това е недопустимо да се приписва от трето лице придобиване по давност на
съвсем друг човек. Съгласно завещанието в т.3 от него цитирам, че „баща ни ни е дарил и на
5
тримата – аз Г. Р., Я. Р. и брат ми И.Р., правото да го ползваме“, да живеем необезпокоявани
от никой в този имот. Следователно дори да се приеме, че както се каза, че майка ми е
знаела и е била съгласна да се продава на публична продан, то тя не е познавала правото си
да живее в този имот доживотно. Отделно от това относно завещанието ни спрямо брат ми,
там вече нещата стоят по още по - тежък начин спрямо ищцата. Самият И.Р. по никакъв
начин не е нарушил нищо от завещанието, нито е бил съгласен да се продава имота. Той
дори и в момента не знае за това дело и на това основание включително няма как да се
изнесе апартамента на публична продан и спрямо него, дори и да се приеме, че майка ми
основателно го е продала чрез съдия – изпълнител, което е абсурдно също, то брат ми си
остава с това право и никой не може да го наруши. Отделно от това по делото е представено
цялото изпълнително дело, където е видно от него, че брат ми И.Р. нито един път не е бил
уведомен от съдия – изпълнител за токова изпълнително дело. Отделно искам да посоча,
относно изказването на ищцата, че майка ми е знаела за завещанието, но в
първоинстанционния съд, се вижда хронологията там, кога сме посочили, че сме намерили
завещанието и т.н.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.34часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6