Р Е Ш Е Н И Е
№ 389
гр. Плевен, 25 юли 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на
осемнадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Господинов
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов
административно дело № 123/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба (наименована искова молба) на С.Г.С. - ЕГН **********,
с адрес ***, против Решение №2153- 14-2/19.01.2023 г. на заместващ директора на
ТП на НОИ – Плевен.
Излагат се съображения, че АО е
оспорил трудовия стаж на жалбоподателя като продавач в магазин на ОБС на БТС в
гр.Гулянци и се твърди, че същият е работил на това работно място през периода
01.11.1986 г. – 30.04.1990 г. Правят се оплаквания за неправилност на доводите
на ответника, че е налице нередовна заверка на трудовата му книжка за периода /липса
на подпис на ръководител/, поради което не е признават стажът в този период. Сочи
се, че в архива на общината няма запазени документи за тези години, за което
жалбоподателят няма вина, поради което обаче не може да бъде издадено
изисканото от ответника УП-3. Жалбоподателят твърди, че е запазил документи от
периода, които според него доказват, че е работел като продавач в посочения в
жалбата му обект през периода, отразен в трудовата му книжка, а именно разрешителни
на негово име за продажба и закупуване на оръжие, протокол за откриване на
магазина, за пожарна безопасност и пр. Сочи, че пряк ръководител му е бил
председателят на ОБС на БТС В.Г., но същият е възрастен и не си спомня някои обстоятелства.
Счетоводител е била М.Б. от гр.Гулянци, при нея се е отчитал с документи и финансови
вноски. С нейна помощ е намерил документи за периода 01.01.1990 г. 30.04.1990
г., и му е издадено УП-3 за тези месеци.
За периода 01.11.1986 г. -01.01.1990 г. документи не е немерил.
Моли да се разреши проблемът с
трудовия му стаж.
С Определение № 369 от 15.02.2023
г. /л.55/ жалбата е оставена без движение, като е указано да се да се уточни
административния акт, който се оспорва и в какво се състои искането на
жалбоподателя.
С Определение № 506/07.03.2023 г.
/л.л.72-73/ жалбата отново е оставена без движение за отстраняване на същите
нередовности. На жалбоподателя е указана възможността да поиска предоставяне на
правна помощ.
С писмо жалбоподателят С. /л.77/
е уточнил номера на обжалваното от него решение, а именно Решение № 2153-
14-2/19.01.2023 г. и е представил копие от него.
Ответникът не е
подал писмен отговор на жалбата, въпреки предоставената му с Определение № 678/29.03.2023
г. /л.79/ възможност.
С Определение № 1020/22.05.2023 г. /л.107/ на
жалбоподателя е предоставена правна помощ.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със служебен защитник адв. П.К.,
която прави искане да бъде отменено Разпореждането от
25 ноември 2022 г. на ръководителя на ПО и потвърждаващото го Решение №
2153-14-2/19.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ. Счита, че решението и
потвърденото от него разпореждане са незаконосъобразни и необосновани, тъй като
от събраните по делото доказателства се установява, че С. отговаря на
изискванията на КСО за пенсиониране, навършил е изискуемата възраст, притежава
и необходимия стаж. Излага доводи, че
през периода от 01.01.1986 г. до 30.04.1990 г. е работил на длъжност „продавач“
към ОБС на БТС – Гулянци и има трудов стаж от три години и шест месеца, който
неправилно не е бил зачетен от ответника. Счита, че е незаконосъобразно
твърдението, че трудовата книжка не е оформена съобразно изискванията на закона
и това е причина да се постанови разпореждането за отказ и потвърждаващо го
решение. Безспорно е налице трудова книжка, която е официален документ. Законът
изисква същата да бъде оформена с начален и краен период на полагане на стаж,
длъжност, трудово възнаграждение, като тези реквизити се заверяват с подпис на
счетоводител, с подпис на ръководител, като се полага и печат. В конкретния
случай липсва единствено подпис на ръководител. Счита, че това не прави вписването
в трудовата книжка недействително, още повече, че за последните месеци на същия
този трудов стаж е издадено УП. Такова липсва само за началния период, но е
нелогично за едно и също вписване да се приеме, че в едната му част е
действително, а в друга не. Позовава се на събраните в хода на съдебното
производство свидетелски показания, дадени от председателя на ОБС на БТС в гр.Гулянци, които според процесуалния
представител на жалбоподателя установяват обстоятелството, че С.С. е работил като
продавач към магазина на ОБС на БТС още от откриването му. Обстоятелството кога
е открит магазинът се установява от представен като писмено доказателство протокол
от 22.10.1986 год. От същия е видно приемане на обекта и даване разрешение за
дейност В този протокол свидетелят В.Г. е вписан като председател на ОБС на БТС
и именно той е лицето, което е трябвало да положи подпис в трудовата книжка при
прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя на 30.04.1990 г. А К.
оспорва становището на вещото лице, че трудовата книжка не е оформена съобразно
нормативните изисквания и твърди, че се касае за един формален пропуск, който с
разпита на свидетеля е отстранен, поради което няма основание стажът да не бъде
приет за редовно заверен. По тези съображения моли да се отмени решението потвърждаващо
разпореждането за отказ. Като реплика добавя, че решението и
разпореждането трябва да са съобразени и с целта на закона. В случая от едно
недобросъвестно поведение на работодателя са произтекли вреди за работника.
Няма логика да се признаят 4 месеца от едно и също трудово правоотношение, в
самата трудова книжка няма отделно записване на тези четири месеца, като
трудово правоотношение. Логично е да се направи извод, че като има данни за
крайния срок, няма причина да не се съобрази и началото на периода, тъй като
записването в трудовата книжка е абсолютно коректно. Налице е единствено
технически пропуск - подпис на ръководителя, което е довело до неблагоприятни
за жалбоподателя последици, за които последния няма вина. Намира, че оспореният
АА не е съответен на целта на закона, която е да се ползва работникът от
правата, които му се дават по пенсионното законодателство, а не да бъде
поставен в състояние на материално затруднение и да бъде задължен да води дела,
ако иска да се ползва от правата си.
Ответникът се представлява от юрк. З. С., която
оспорва подадената жалба и прави искане да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно обжалваното решение. Твърди, че в административния акт подробно
и мотивирано е обяснено защо не е зачетен стажът, положен през периода от
01.01.1986 г. до 31.12.1989 г., а е зачетен единствено стажът от 01.01.1990 г.
до 01.05.1990 г. Това е така, тъй като в пенсионната преписка е налично
Удостоверение УП-3 единствено за този период, което е издадено от Община
Гулянци, в което е отразено, че г-н С. е работил на длъжност „продавач“ в ОБС
на БТС - Гулянци и същото е издадено въз основа на изплащателните документи,
намиращи се в общината, съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсионния и
осигурителен стаж. Така отразеният период от четири месеца е зачетен за осигурителен
стаж, но по отношение на останалия период това не е доказано, поради което
пенсионният орган правилно е изключил този период от общия осигурителен стаж.
НОИ е институция, която се води стриктно от законовите разпоредби и съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
трудовата книжка на г-н С. не е надлежно заверена. В заключение прави искане да
се потвърди решението на директора на ТП на НОИ – Плевен като правилно и
законосъобразно и да се остави без уважение жалбата на С.Г.С..
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, доколкото решението е връчено на 23.01.2023 г., видно от
отбелязването на придружителното писмо към решението /л.66/, а жалбата е
подадена на 03.02.2023 г., видно от входящия номер на ТП на НОИ /л.4/. Жалбата
е подадено от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен
съд - Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената
жалба за основателна.
От
събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:
Със заявление от 07.09.2022
г., придружено с документи за осигурителен стаж и доход, С. е поискал отпускане
на пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО /л.л.9-29/. С писмо от 21.10.2022 г.
/л.30/ от ТП на НОИ му е указано, че следва да представи УП 3 за периода 01.11.1986
г. до 30.04.1990 г. от ОБС на БТС, поради некоректна заверка на периода в
трудовата книжка – липсва подпис на ръководител. Писмото е получено от
жалбоподателя на 26.10.2022 г. /л.31/.
В адм. преписка е приобщено
УП-3 №У-515/27.08.2021 г., изд. от Община Гулянци, в което се сочи, че в периода 01.01.1990 г. до
30.04.1990 г. жалбоподателят е работил като продавач в ОБС на БТС /л.19/.
С писмо от 21.11.2022 г. /л.л.32-33/
С. сочи, че относно посочения стаж не може да представи документи. Представя
такива за издадени на негово име разрешения за пренасяне на ловно оръжие и
боеприпаси, доколкото в магазина е продавал такива, протокол за оглед на
магазина, за продажба на оръжие /л.л.34-47/.
Въз основа на горните писмено
доказателства е постановено Разпореждане № 2113-14-1665#9/25.11.2022 г./л.49/, с което се отказва отпускане на
пенсия за ОСВ, като е прието, че жалбоподателят отговаря на изискванията за
възраст, но не отговаря на изискването за стаж. Изложени са мотиви, че стажът
за периода 01.11.1986 г. до 30.04.1990 г. не е оформен в трудовата книжка
съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
/НТКТС/, а представените документи не го доказват. С оглед незачитането на
стажа в този период е отказано отпускане на пенсия за ОСВ.
Разпореждането
е връчено на 02.12.2022 г. /л.50/ и срещу същото е подадена жалба по
административен ред на 09.12.2022 г. /л.51/. Същата с писмо /л.52/ е оставена
без движение за отстраняване на нередовности, които са отстранени от
жалбоподателя с последваща жалба от 20.12.2022 г. /л.54/.
Във
връзка с посочената жалба е постановено е процесното Решение
№ 2153-14-2/19.01.2023 г. на заместващ директора на ТП на НОИ – Плевен
/л.л.6-8/. В него са описани фактите, описани по-горе, както и периодите, които
се признават за осигурителен стаж. Посочено е, че осигурителният стаж от III категория
труд е 14 год. 01 мес. 01 дни, като в това число действителният осигурителен
стаж е 11 год. 11 мес. 25 дни. От общо зачетения осигурителен стаж е изключен
периода 01.11.1986 г. - 01.01.1990 г., който не е зачетен за осигурителен стаж.
Изложени са мотиви, че съгласно чл. 40,
ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец,
а съгласно ал. 2 от Наредбата осигурителният доход, периодът, за който са
внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.
Документите по ал. 1 и ал. 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости,
други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. АО е
приел, че за посочения период е представена трудова книжка № 158/17.03.1976 г.,
в която има вписан стаж за периода от 01.01.1986 г. до 30.04.1990 г. в ОбС на
БТС, гр. Гулянци на длъжност „продавач“ и отбелязана
вид дейност „търговия“. Стажът обаче не е редовно заверен, тъй като няма два подписа
на счетоводител и ръководител на предприятието, каквото е изискването на чл. 6,
ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Като последица от
неспазване на посоченото изискване е липсата на обвързваща доказателствена сила
на документа. В тази връзка с Писмо изх. № 2113-14-1665#6/21.10.2022 г. от С. е
изискано да представи удостоверение обр. УП-3 за периода 01.11.1986 г. - 30.04.1990
г. от ОБС на БТС, поради некоректна заверка на периода в трудовата книжка -
липсва задължителен реквизит подпис на ръководител. Указан е едномесечен срок
за представяне на изискания документ. Писмото е получено от лицето на 26.10.2022
г., видно от извършеното отбелязване върху известието за доставяне. В отговор е
постъпило писмо от г-н С., заведено с вх. № 2113-14- 1665#7/21.11.2022 г. В
същото лицето посочва, че независимо от положените усилия не намира никакви
документи относно положения от него стаж в ОбС на БТС. Твърди, че е говорил с бившия
ръководител на предприятието, който е заявил, че документите са оставени в
архива на ОбС, гр. Гулянци и не си спомня, че не се е подписал „за ръководител“
на трудовата книжка. Допълва също, че от страна на кмета на гр. Гулянци е поет
ангажимент да бъде направено запитване до София - БТС за документите, след като
не могат да се намерят в архива на ОбС, гр. Гулянци. Посочва, че е запазил
някои работни документи от магазина, които са изпратени като приложения към
писмото - протокол за откриване на магазина; документи, свързани с продажби на
оръжие и боеприпаси, които са били контролирани от служба КОС на МВР и др.
Допълва, че докато е работил магазина на БТС заплатата му не е увеличавана или
намалявана и винаги е изпълнявал месечното си задание.
Ответникът е приел, че приложените към писмото
документи не могат да послужат като самостоятелно основание за зачитане на
посочения по-горе период за трудов стаж, при което е съобразил обстоятелството,
че не обхващат и целия спорен период, както и изричната разпоредба на чл. 40,
ал. 1 от КСО, указваща с какви документи се удостоверява трудовият/осигурителен
стаж.
По преписката е налично удостоверение обр. УП-3 изх.
№ У-515/27.08.2021 г., изд. от Община Гулянци, в което е отразено, че С. е
работил на длъжност „продавач“ в ОбС на БТС за периода 01.01.1990 г. -
30.04.1990 г. (04 месеца), като в документа е посочено, че същият се издава въз
основа на изплащателните документи, намиращи се в общината съгласно чл. 40 от
НПОС. Така отразеният период от 04 месеца е зачетен от ответника за
осигурителен стаж на С.. По отношение на периода 01.11.1986 г. - 31.12.1989 г.
обаче АО е приел, че не са ангажирани доказателства и няма основание същият да
бъде зачетен за осигурителен стаж, поради което пенсионният орган правилно е
изключил този период от общия осигурителен стаж на лицето.
С оглед горното ответникът е счел, че общият
осигурителен стаж на г-н С. правилно е зачетен в размер на 14 год. 01 мес. 01
дни, от които действителен осигурителен стаж 11 год. 11 мес. 25 дни, поради което
лицето не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО за
изискуем действителен осигурителен стаж най-малко 15 години, поради което Разпореждане
№ 2113-14-1665#9/25.11.2022 г. на ръководител ПО е правилно.
Решението е подписано от „за директор“ от г-н П.Д..В
тази връзка към доказателствата е приобщена
Заповед № 1016-40-691/10.06.2016 г. на
управителя на НОИ /л.62/, от която е видно, че при отсъствие на директора на ТП
на НОИ гр.Плевен той се замества от г-н П.Д.. Приобщена е и заповед /л.63/, с
която на директора на ТП на НОИ гр.Плевен се разрешава отпуск в периода
16-23.01.2023 г.
По делото са приети като доказателства копие на трудовата
книжка на жалбоподателя за съответния период /л.70/, и самата тя в оригинал /л.
88/. От посоченото писмено доказателство е видно, че стажът в процесния период
е заверен само от счетоводител, но не и от председателя – липсва подпис на
последния.
Приобщен е опис на осигурителния стаж /л.л.90-91/,
от който също е видно кои периоди се зачитат и че периодът 01.11.1986 г. -
31.12.1989 г. не се зачита.
Съдът е изискал справка от
Български туристически съюз за наличие при това трето лице на писмени доказателства,
касаещи жалбоподателя и спорния трудов стаж. Във връзка с горното е постъпило и
прието като писмено доказателство писмо от Българския туристически съюз
/л.113/, в което се сочи, че в архивите на централата не са съхраняват
документи и ведомости на ОбС на БТС гр.Гулянци, отнасящи се за С.Г.С..
По делото е разпитан един
свидетел – В.М.Г., който твърди, че познава добре С.С. от около 30 години. Г.
сочи, че е бил председател ОбС на БТС – Гулянци, но не си спомня точно за кой
период. По времето, когато е бил председател в Гулянци е бил организиран
магазин за продажба на оръжие и други ловно-рибарски стоки. Общината е организирала
създаването на този магазин. Във връзка с предявеният му протокол от
22.10.1986 г., находящ се на л. 38 от делото свидетелят заявява, че подписът
под № 3 е негов и е положен в качеството му на председател на ОбС на БТС. Свидетелят
излага твърдения, че С. е бил назначен за магазинер при откриването на
магазина, но не може да си спомни до кога е работил там, изказва предположение,
че до към април месец 1990 г. Счетоводител, който е водил счетодовдството на
магазина до края на съществуването му е била М.Б.. Тя е оформяла трудовите
книжки. В този период свидетелят е бил председател. Като магазинер С.С. е
продавал ловно-рибарски и туристически стоки. Свидетелят няма спомен кой е бил
счетоводител преди М.Б.. За председател на ОбС на БТС е бил посочен. Това е
била една линия на Окръжния народен съвет, тогава председател на Окръжния съвет
е бил бившият кмет И.Б.. Той е дошъл и се разпоредил да се прави ОбС на БТС –
една куха организационна форма, която не е имала основа, за да съществува,
защото по това време са съществували към училищата туристически дружества,
имало е с учениците някаква туристическа дейност, иначе в общината е нямало
такава дейност. По молба на ловците и риболовците кметът на общината се е ангажирал
да се направи този магазин. Ведомостите за заплати би трябвало да се съхраняват
в общината лично при М.Б. като счетоводител на дружеството. Там е имало каса,
всичко при нея е било. Тя е раздавала заплатите, тя е получавала оборота на
магазина, цялото стоково-парично движение е минавало през нея. Тя е изплащала
заплати, тя е привеждала пари и осигуровки, всичко е ставало чрез нея. Св. е
изумен от това, че архивът липсва, може би затова, защото е имало период, в
който общината се е преместила и е възможно архивът да е изчезнал.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, чието заключение е приобщено на
л.л.124-137. Съгласно последното, в Трудова книжка № 158 от
Като
доказателство, че е работил към ОбС на БТС - гр.Гулянци, вкл. през периода
01.11.1986 г. - 30.04.1990 г., С.Г.С. е представил в оригинал следните
документи:
Приложение
№1:
Разрешения,
издадени от РУ на МВР Гулянци, с които се разрешава на ОбС на БТС гр.Гулянци с
отговорник С.Г.С. да закупи и пренесе ловно оръжие и боеприпаси. Разрешенията
са със срок на валидност и са издадени за периода от 03.12.1986 г. /Разрешение
№ 42/03.11.1986 г./ до 08.09.1989 г. /Разрешение № 29/08.08.1989 г./
Останалите
документи са писма за закупуване на ловни патрони; Разрешения, издадени от РУ
на МВР на отделни лица за закупуване на ловни пушки, Заявки за закупуване на
патрони и са издадени за периода от 03.03.1987 г. до 05.04.1990 г.
Приложение
№2:
Приложени
са Опис на наличните стоки и материали в спортно-туристическия и ловен магазин
при ОбС на БТС гр.Гулянци, извършена материална проверка на 19.05.1987 г. с МОЛ
С.Г.С. и Равносметка на извършена материална проверка на спортно-туристическия
и ловен магазин на ОбС на БТС гр.Гулянци, с МОЛ С.Г.С., проведена проверка от
10-13.11.1987 г.
Приложение
№3:
Стоково
- паричен отчет за времето от 01.12. до 31.12.1987 г. на ОбС на БТС Гулянци с
МОЛ С.Г.С. до Стоково - паричен отчет за времето от 01.12. до 31.12.1988 г. на
ОбС на БТС Гулянци с МОЛ С.Г.С. с приложени към тях документи.
Тетрадка
за записване на продадено ловно оръжие и ловни материали на Спортен магазин №1
Гулянци - дневника е прошнорован, прономерован и подпечетан с печата на РУ на
МВР Гулянци на 11.11.1986 г. и съдържа 149 листа.
Направени
за записвания от дата 06.11.1986 г. до 30.12.1986 г. от № 1 до №173 /от лист №
1 до лист № 6/.
Направени
за записвания от дата 05.01.1987 г. до 01.03.1987 г. от № 174 до №252//от лист
№ 6 до лист № 8/
Направени
за записвания от дата 06.08.1990 г. до 09.03.1992 г. от № 1 до №66/ /от лист №
12 до лист № 13/
Полаган
е подпис на ловец и подпис на магазинер.
От приложените документи се установява, че С.Г.С. е
бил МОЛ/магазинер в Магазин на ОбС на БТС гр.Гулянци в периода от 06.11.1986 г.
до 05.04.1990 г.
С.Г.С.,
ЕГН ********** към датата на подаване на Заявление вх. № 2113-14-1665/07.09.2022 г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.З от КСО
е навършил възраст 68 години, 00 месеца и 06 дни. /роден е на *** г./
Има
придобит осигурителен стаж при трета категория труд от 14 години, 01 месеца и
01 дни, в т.ч. действителен осигурителен стаж от 11 години, 11 месеца и 25 дни,
без да е включен трудовия стаж от 01.11.1986 г. - 30.04.1990 г. в ОбС на БТС
гр.Гулянци, вид дейност: търговия; длъжност „продавач” - 03 години, 06 месеци,
00 дни, които не е зачетен от пенсионния орган.
Вещото
лице е приело, че към датата на подаване на Заявление вх. № 2113-14-1665/07.09.2022
г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3
от КСО, С.Г.С.,
ЕГН ********** отговаря на условието за навършена възраст, но не отговаря на
условието за придобит действителен осигурителен стаж.
В заключението
е посочено, че в Трудова книжка № 158 от 17.03.1976 г., издадена от ДАТ -
Плевен, „Автостопанство 4“ гр.Плевен на С.Г.С. - оригинал /л.88/ е установено
прослужено време от 01.11.1986 г. - 30.04.1990 г. в ОбС на БТС гр.Гулянци, вид
дейност: търговия: длъжност „продавач".
Редът за
оформяне на трудовата книжка към датата на вписване на периода от 01.11.1986 г.
- 30.04.1990 г., с трудов стаж: 03 години. 06 месеци, 00 дни се съдържа в
съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия
стаж, изискваща при оформяне на стажа след прекратяване на трудовия договор да
бъдат спазени определени правила, свързани с наличие на подписи на главния
счетоводител и ръководител и печат на предприятието.
Трудовата книжка не е оформена. В случая има подпис
на счетоводител и печат, но липсва подпис на „Председател“, поради което стажът
не е редовно заверен.
В о.с.з. ВЛ поддържа заключението.
По делото са приобщени посочените в заключението
документи – в оригинал и като заверени копия.
Така установеното от
фактическа страна води до следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.2,
б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното Решение №2153-14-2/19.01.2023 г. на и.д.
директор на ТП на НОИ - Плевен е издадено
от надлежно оправомощено лице, въз основа на заповед за заместване, което се
установява от приетите като писмени доказателства заповеди – за заместване и за
ползване на отпуск от титуляра в периода на издаване на решението. Ето защо
съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117,
ал.3 от КСО при условията на заместване. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от компетентен по материя, време и място орган съгласно чл.98, ал.1,
т.1 от КСО.
Оспореното
Решение е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117,
ал.3 от КСО. Същото е писмено, като изискуемата писмена форма е спазена,
изложени са мотиви. Относно мотивите, съответствието с материалния закон, административно
производствените правила и целта на закона, настоящият състав съобразява
следното:
Основният
спорен въпрос по делото е следва ли да бъде зачетен осигурителен стаж в периода
01.11.1986 г. - 31.12.1989 г., при съобразяване с факта, че за този период по
отношение продължителността на стажа липсва подпис на ръководител, а само печат
и подпис на счетоводител в трудовата книжка, и не е налице за същия период УП3.
Съгласно чл. 40, ал. 1
НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ
по утвърден образец. Съгласно ал. 2, изречение първо осигурителният доход, върху
който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по
утвърден образец. Съгласно ал.3, документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа
на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд.
Съдът
намира, че в разпореждането и решението е налице неточно позоваване на НТКТС, в
сила от
Вписването
на продължителността на трудовия стаж в трудовата книжка е производно от
началната и крайната дата на съществуване на трудовото правоотношение, също
отразени в нея. Същата трудова книжка е приета като доказателство и не е
оспорена от ТП на НОИ по предвидения в ГПК ред, приложим на основание чл.144 АПК. Не са оспорени началото и краят на трудовото правоотношение, както и
всички останали данни по отношение на същото. Краят на трудовото правоотношение
съвпада с края на същото съгласно УП 3, издадено само за месеците, в които са
налице изплащателни ведомости. След като трудовата книжка не е оспорена, следва
да се приеме, че отразените в нея начало и край на трудовото правоотношение са действителни.
С просто пресмятане, за което не са необходими специални знания, може да се
установи колко е трудовият стаж, каква е продължителността на съществуването на
трудовото правоотношение. В случая същият е 3 години и 6 месеца, от които
органът е признал само последните 4 месеца, за които е налице УП 3.
Доколкото
датата на постъпване на работа и датата на прекратяване на трудовото
правоотношение са надлежно вписани, като е положен подпис на ръководител и
печат, следва да се приеме, че началото и краят на трудовото правоотношение са
надлежно заверени по предвидения ред. По отношение на датата на постъпване на
работа – към 01.11.1986 г. трудовите книжки са се попълвали съгласно
изискванията на действащата Наредба за трудовите книжки, одобрена с ПМС №
149/20.03.1953 г., обн. в "Известия", бр. 25/1953 г., изм. -
"Известия", бр. 74/1960 г. Представената трудова книжка по отношение
на датата на постъпването на работа – същото е вписано съобразно чл. 8 от
същата наредба: заверено е от ръководителя на предприятието/упълномощено от
него длъжностно лице и е подпечатано със служебния печат. По отношение на
прекратяването на трудовия договор, датата на това прекратяване е надлежно
вписана съгласно чл.3, ал.1 от НТКТС /отм./: Всички данни за работника се
вписват в трудовата книжка от предприятието, подписват се от ръководителя или
от упълномощено от него лице и се подпечатват с печата на предприятието.
С
оглед на изложеното, неправилни са твърденията на органа, че не следва да се
зачита положеният стаж в периода 01.11.1986 г. – 31.12.1989 г., доколкото не е
заверена продължителността му в трудовата книжка от ръководителя на предприятието
и за него няма издадено УП3.
Съдът
цени съдебно-счетоводната експертиза като задълбочена, отговаряща на зададените
въпроси, основана на събраните доказателства и неоспорена от страните. Следва
да се посочи обаче, че не приема заключението в частта, в която се сочи, че
трудовата книжка не е оформена, и стажът не е редовно заверен. Този извод е
правен и съдът счита, че с оглед надлежното заверяване на началото и края на
трудовото правоотношение, въпреки допуснатия пропуск, е налице възможност да се
установи продължителността на стажа.
За
пълнота съдът отбелязва, че представените от жалбоподателя допълнителни
доказателства са също в насока, че е полагал труд в процесния период. В
магазина на БТС, в който същият е бил продавач, освен другите стоки са се
продавали ловни оръжия и боеприпаси за тях, поради което същият е подлежал на
специално регулиране по действащите към онзи момент нормативни разпоредби.
Приобщен е протокол преди откриването на магазина, в който е налице заключение,
че може да се открие, като се описва каса за съхранение на оръжието и се
посочва, че е налице сигнална инсталация и решетки на прозорците. По отношение
на С. са издадени многобройни разрешителни във връзка с закупуване и пренасяне
на ловно оръжие и боеприпаси за същото; ВЛ подробно описва датите на издаването
им, а те обхващат целия спорен период. Доколкото С. като продавач е МОЛ, са
представени документи, че са му извършвани проверки, приложени са и отчети за
периода. Приложен е дневник за записване на продадено ловно оръжие и ловни материали на Спортен
магазин №1 Гулянци - дневникът е прошнорован, прономерован и подпечетан с
печата на РУ на МВР Гулянци на 11.11.1986 г. и съдържа 149 листа.
Следва да се посочи, че доколкото началото и краят на
трудовото правоотношение са доказани с писмени доказателства – официални
документи, свидетелските показания не следва да бъдат обсъждани като
доказателство за съществуването на трудовото правоотношение. Следва да се отбележи
обаче, че показанията на прекия ръководител на С. са в пълен синхрон с приобщените
писмени доказателства.
С оглед на изложеното, макар и издадено от компетентен
орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените
правила, решението е в противоречие с материалния закон и целта на закона, поради
което следва да бъде отменено, респективно следва да бъде отменено и
потвърденото с него разпореждане.
След отмяната, с оглед естеството на акта, делото следва
да се върне като преписка на ръководителя на ПО за постановяване на ново
разпореждане, с което на С. се признае за осигурителен стаж и периодът
01.11.1986 г. - 31.12.1989 г., при съобразяване с мотивите на настоящето
решение.
Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за
новото поизнасяне. Доколкото всички доказателства са събрани, разпореждането
следва да се издаде в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане
на настоящето съдебно решение в сила.
По настоящето дело жалбоподателят е освободен от
разноски. Разноските за съдебно-счетоводната експертиза са заплатени от бюджета
на съда.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски.
Съответните суми се присъждат в полза на съда. На ВЛ е изплатена сумата от 500
лева от бюджета на съда /определение на л.143, гръб/, с оглед на което ТП на
НОИ Плевен следва да бъде осъдено да заплати на Административен съд Плевен
посочената сума.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Г.С. Решение №2153-14-2/19.01.2023 г. на заместващ
директора на ТП на НОИ – Плевен.
ВРЪЩА делото
като преписка на ръководителя на ПО за постановяване на ново разпореждане в 14
– дневен срок от влизане в сила на решението, при което да се съобразят
мотивите на настоящето съдебно решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен
институт Плевен да заплати на Административен съд Плевен сумата 500 лв.
/петстотин/ лева за експертиза на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/