РЕШЕНИЕ
№ 4090
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110206518 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № *** от 28.02.2025 г.,
издадено от В.А. – началник на отдел „***“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на А. М.
И., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр чл. 26, ал. 2 от ЗП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, за
извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП),
вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (по-долу Наредбата).
Недоволен от НП е останал И., който го обжалва в срок. В жалбата си
обективира твърдения, че издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като
същото противоречи на материалния закон и е издадено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи,
че не е извършил нарушението. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
се и представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена за съдебното заседание, но не
1
изпраща процесуален представител.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 11.02.2025 г., около 12:06 часа, жалбоподателят И. управлявал пътно
моторно превозно средство, с общо четири оси, с две управлявеми оси марка
„***“, модел „***“, с рег. № ***, движейки се по път А2 – автомагистрала
„***“, в посока София – Ботевград. В района км. 0+200, същият бил спрян за
проверка от служители на Агенция Пътна инфраструктура, които следели за
преминаване на очевидно претоварени и извънгабаритни превозни средства.
При осъществената проверка на водача на товарния автомобил, подробно
индивидуализиран по-горе, било установено, че същият превозва баластра. По
време на проверката на пътното превозно средство било направено измерване
с помощта на техническо средство – електронна везна, с която е измерена
масата и поосовото натоварване на ППС. При измерванията било установено,
че разстоянието между осите било 1.39 м., сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПЕ е 26.300 т., при максимално допустимо
натоварване на оста от 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. В от Наредбата.
Отчетено било превишаване от 7,3 тона.
При положение, че чл. 3, ал. 2 от Наредбата сочи, че при превишаване на
максимално допустимите норми ППС се явява тежко, последното е следвало
да се движи само след издадено нарочно разрешително за това – съгласно чл.
26, ал. 2, т. 1, б. а, пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. в, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредбата. Водачът обаче не представил на длъжностното лице на
АПИ валидно разрешително за движение на извънгабаритно превозно
средство.
Ето защо, служителят Д. З. намерил, че е налице извършено
административно нарушение от водача на извънгабаритното ППС, поради
което съставил на водача И. АУАН за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“ от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. В и чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № *** от 28.02.2025 г.,
2
издадено от В.А. – началник на отдел „***“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на А. М.
И., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр чл. 26, ал. 2 от ЗП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, за
извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП),
вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел Д. З., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни. Всички представени по делото
доказателства са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи
пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при
спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя – лично на него. НП е също връчено
редовно. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това
орган. Посочените актове съдържат всички необходими реквизити.
В конкретния случай е налице основание аз преквалифициране на
нарушението в по-леко, като съдът е длъжен да стори това заради
Тълкувателно постановление №2/08.10.2025 г. на ОСС на съдиите от I и II
колегия ВАС и НК на ВКС. В последното се сочи, че водачът на
извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или
3
лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил
превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото
осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с
някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за
допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл.
53, ал.1 т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.
В конкретния случай, от доказателствата за собственост на ППС е видно,
че то не е собственост на жалбоподателя, нито са представени доказателства,
че той е наредил превоза. Поради това, съдът намира, че следва да
преквалифицира нарушението в такова по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и да му
наложи наказание по реда на чл. чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Това е възможно и
правилно, защото нарушението по ЗДвП е по-леко наказуемо от това по ЗП, а
фактическите положения не са променени по никакъв начин.
Следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението,
ЗДвП е предвиждал по-ниско наказание, като нормата е сочила, че се наказва с
глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Доколкото е отбелязано в НП, че нарушението е първо за водача, съдът
намира, че следва да наложи наказание в размер на 500 лева, тъй като то е
минималното предвидено в закона за това нарушение и е съответно на
обществената опасност на нарушението и на нарушителя.
Ето защо, НП следва да се измени в горния смисъл.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № *** от 28.02.2025 г., издадено от В.А. – началник на
отдел „***“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на А. М. И., с ЕГН **********, на основание
чл. 53 от ЗАНН, вр чл. 26, ал. 2 от ЗП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“ от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
4
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението в такова по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 500 лева, на основание чл.
177, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5