№ 19
гр. гр.Дулово , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Росица С. Радева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно
наказателно дело № 20203410200193 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0259-000199/28.11.2019 год., издадено
от началник група към ОДМВР Силистра, РУ Дулово, упълномощен със Заповед peг. №
81213-825/19.07.2019 г., с което на Д. И. Д., с ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Силистра,
ул. „****“, № 8а, е наложено административно наказание за нарушение на чл.21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца, на осн. чл.182 ал.1 т.6. от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че при налагане на наказанията административно-
наказващият орган не е преценил правилно фактическата обстановка и имащите значение за
решаване на преписката факти и обстоятелства. Моли, да му се осигури възможност устно и
непосредствено пред съда да изложи съображенията и факти около фактическата
обстановка, както и да ангажира писмени и гласни доказателства на свидетели.
В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован, не се явява. Призовката на
жалбоподателя е върната в цялост с отметка, че адресът е посетен няколко пъти по различно
време, но лицето не е открито. На едно от посещенията е открита майката на лицето, но тя
отказала да получи призовката. От друга страна, призовката за адв. В.В. от АК-Силистра, е
върната в цялост с отбелязване, че адвокатът е с оттеглени пълномощия от предходна
инстанция. На 29.12.2020 г. жалбоподателят се е обадил в деловодството на съда и е
съобщил, че не може да се яви по здравословни причини и желае делото да бъде отложено за
друга дата. Не са представени доказателства в тази насока. На основание чл. 61, ал. 2 от
ЗАНН, съдът е преценил, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като
съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на
посочения от него адрес.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и
не взема становище по подадената жалба.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия
орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място следва да се съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези
действия, съгласно така представената Заповед № 81213-952/20.07.2017 г. на министъра на
вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че в настоящия случай правилно и
законосъобразно е съставен АУАН, а не е преминато към производство по издаване на
електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – за „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш…“. В случая обаче за установеното
нарушение – управление на МПС със скорост, превишаваща разрешената максимална такава
в населено място над 50 км/ч., освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване
от право да управлява моторно превозно средство. В конкретния случай се установява, че е
заснето нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на 15.08.2019 г. в 16:58 часа в с.Поройно, на
ул. „Първа“, до „Пепеч“ ЕООД, в посока с. Чернолик, жалбоподателят управлява лек
автомобил „Ситроен Ц 4 2.0 ХДИ“, с peг. № ****, собственост на Ж.А.Ж., със скорост от
2
104 км/ч с отчетен толеранс от 3 км/ч при максимално допустима скорост за населено място
от 50 км/ч. Наказуемото превишение е 54 км/ч. и е констатирано с мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M, с фабричен номер 643, записваща дата, час и рег. номер на МПС с
клип № 5820.
С Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от
ЗДвП, УРИ: 259000-3310/21.10.2020 г. собственикът Ж.А.Ж. посочила, че в качеството на
ползвател, на процесната дата и в процесното място, автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя Д. И. Д., с ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Силистра, ул. „****“, № 8а. В
настоящия случай процедурата е била спазена и на базата на попълнената от собственика
декларация, е съставен процесния АУАН, станал повод за издаване на обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в kм/ч, които за пътно превозно средство
от Категория В за населеното място е 50 км/ ч., извън населено място - 90 км/ч., а по
автомагистрала - 140 км/ч.
Съдебният състав счита, че действително се установява нарушение за скорост по
чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, тъй като на 15.08.2019 г. в 16:58 часа в
с.Поройно, на ул. „Първа“, до „Пепеч“ ЕООД, в посока с. Чернолик, жалбоподателят
управлява лек автомобил „Ситроен Ц 4 2.0 ХДИ“, с peг. № ****, собственост на Ж.А.Ж., със
скорост от 104 км/ч с отчетен толеранс от 3 км/ч при максимално допустима скорост за
населено място от 50 км/ч. Посоченото се констатира от наличните по делото писмени
доказателства.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не констатира и формални
основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН.
Преценката на наказващият орган за липсата на чл. 28 от ЗАНН по отношение на
нарушението е правилна. В хода на производството не се установи нарушението да се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид.
Действително, видно от справката за нарушител водач, до момента на жалбоподателя са
били налагани множество административни наказания. Горното обстоятелство не може да
обоснове ниска степен на обществена опасност на нарушението и нарушителя. Съгласно TP
№ 1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката по чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, но в
ЗАНН липсва изискване за нарочно произнасяне в НП от наказващия орган по
приложението на този законов текст и горното не е възведено като задължителен негов
реквизит, липсата на който да влече отмяната му. Със самия факт на издаване на НП,
наказващият орган е преценил, че не са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Административното наказание, което е било наложено, е определено съгласно законовите
изисквания, а сериозността му изразява духа на закона да се санкционират подобни
3
нарушения, като такива с висока степен на обществена опасност, с оглед анализа на
причините и последиците от множеството пътнотранспортни нарушения и отчитане на
статистическите данни, които са общественоизвестни. В този смисъл, предвид конкретиката
на настоящия казус, съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай,
по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е бил санкциониран.
По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, действаща към настоящия момент, в чл. 6, ал. 1, т. 7 от същата,
за превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 km/h в населено място или при
извършване на обществен превоз на пътници и опасни товари (чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6
ЗДвП) се предвижда отнемане на 12 к.т. Отнемането на контролни точки се извършва въз
основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал.2 при налагане на наказания за нарушенията,
посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки.
Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона т. е. екс леге и
същото има контролно-отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС, отнемане на
контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито
административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица
от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл
отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.
Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на
наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част - относно броя на отнетите
контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл. 189, ал.6 от ЗАНН, като съдът
следва да извърши проверка, доколко направеното от наказващият орган отбелязване е в
съответствие с Наредбата. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на
контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното
постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на
контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по
отношение на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН - чл. 57, ал.1 от ЗАНН. С
оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява правилно.
Всичко гореизложено обосновава неоснователността на жалбата на Д. И. Д., с ЕГН
**********, с пост. адрес: гр. Силистра, ул. „****“, № 8а, поради което същата следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно, да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0259-000199/28.11.2019 год.,
издадено от началник група към ОДМВР Силистра, РУ Дулово, упълномощен със Заповед
peг. № 81213-825/19.07.2019 г., с което на Д. И. Д., с ЕГН **********, с пост. адрес: гр.
Силистра, ул. „****“, № 8а, е наложено административно наказание за нарушение на чл.21,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 700 лв. и
4
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на осн. чл.182 ал.1 т.6. от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд по реда
на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщение до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
5