№ 10129
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110141886 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от
ищеца М. М. К. срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяваща се в стрес, болка и дискомфорт
от наранявания, настъпили вследствие на ПТП от 28.12.2023 г., предизвикано
по вина на водача на лек лек автомобил „Пежо“, модел „307“, с рег. № ****,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от 12.07.2024 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 28.12.2023 г. на АМ „Хемус“ 25+700 км посока
гр. София, настъпило ПТП между л.а. марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с рег.
№ ***, управляван от Даниела Марева, в който ищцата пътувала като
пасажер, и лек автомобил „Пежо“, модел „307“, с рег. № ****, управляван от
Моника Терзиева.
Твърди, че вследствие противоправното поведение на водача на лек
автомобил марка лек автомобил „Пежо“, модел „307“, с рег. № ****, ищцата
понесла следните телесни увреждания: - съчетана травма на глава, шия и двете
колене, довели до ограничена подвижност в шийната област и засилващи се
болки при движение, оток в областта на патела на двете колене, наличие на
хематом и болезнена подвижност.
В резултат на настъпилото ПТП и предизвикания камшичен удар,
изпитала силна болка във врата и главата, оплаквала се от гадене и повръщане.
Имала болки в коленете при ходене. Тъй като болките не отшумявали, въпреки
приема на медикаменти, няколко дни след ПТП посетила лекарски кабинет,
като и били направени изследвания и й било предписано медикаментозно
лечение. Инцидентът се отразил негативно на емоционалното й състояние,
1
отключила безсъние, изпитва непрекъсната тревожност в резултат на
непреодоления и към датата на исковата молба шок от катастрофата.
Поддържа, че деликтната отговорност на виновния за ПТП водач е била
обезпечена от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, чрез сключване на договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, валидна към момента на ПТП-то.
Сочи, че е предявила претенция към застрахователя, ответник в
настоящото производство, но последният не изплатил претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на това, намира, че за нея е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответника с искане
последният да бъде осъден да й заплати претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лева в следствие на настъпилото ПТП
по вина на застрахования при него водач.
Претендира сторените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
подава писмен отговор на исковата молба. Не оспорва наличието на сключена
застраховка гражданска отговорност при него по отношение лек автомобил
„Пежо“, модел 307 с рег. № ****, но оспорва изложените от ищеца основания
за пораждане на право на обезщетение. Твърди, че от настъпилото ПТП не е
имало пострадали лица, като оспорва твърдението ищцата да е участвала в
описаното произшествие, в това число и като пасажер. Оспорва твърденията
за претърпение вреди от ищеца. Оспорва причинно-следствената връзка
между настъпилото произшествие и причинените й травматични увреждания,
проявили се 8 дни след събитието – видно от представената медицинска
документация. В условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване, като сочи, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 137А,
ал. 1 от ЗДвП, а именно, че е пътувала без правилно поставен обезопасителен
колан. Излага възражения и спрямо размера на предявената претенция.
Оспорва претенцията за лихва. С тези аргументи моли за решение при
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна и страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
2
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата
на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя /респективно – постановяването на отказ от страна на
застрахователя да изплати обезщетението/.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена
от установяването по делото на следните юридически факти: 1/ сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане /противоправно
деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие
на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди, като
по отношение на вината е налице законна оборима презумпция - чл. 45, ал. 2
ЗЗД/.
В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че между ответника и водача
на лек автомобил „Пежо“, модел 307 с рег. № **** е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
към момента на настъпване на процесното ПТП.
Не е спорно също така, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция
по реда на чл. 380 КЗ към ответника, получена от последния на 17.01.2024 г.
/л. 17/, както и че до изтичане на 3-месечния срок /предхождащ подаването на
настоящата искова молба/ не е налице изплащане на застрахователно
обезщетение от страна на ответното дружество.
Механизмът на процесното ПТП, както и вината на застрахования
при ответника водач за настъпването му, се установяват по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП – л. 6; АУАН,
съставен на водача на МПС „Пежо 307“ за нарушение на чл. 20 ЗДвП – л. 8,
наказателно постановление – л. 9; декларации пред МВР на водачите на
участвалите в ПТП автомобили – л. 11 и л. 13/, от депозираните свидетелки
показания, както и от изготвената по делото комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза.
Видно от горните, инцидентът е настъпил на 28.12.2023 г. около 12:30
часа, на АМ „Хемус“ с посока към гр. София и в района на км 25+700, когато
водачът на л.а. „Пежо 307“, с рег. № ****, поради движение с несъобразена с
пътните условия (ляв завой и мокра пътна настилка) скорост, губи контрол
върху управлението на автомобила, отклонява се вдясно и се удря в
ограничителната мантинела от дясно, след което отскача, връща се на
платното за движение и се удря в лявата ограничителна мантинела, като в
същия момент е ударен от движещия се зад него в лявата лента за движение
л.а. „Нисан Кашкай“, с рег. № ***.
От анализа на данните може да се определи мястото, където е
възникнало първоначалното съприкосновение: по дължина на пътното платно
- на АМ „Хемус44, км 25+700 в посока към гр. София, по ширината на
3
платното за движение - в най-лявата лента за движение.
Спорен по делото е въпросът дали ищцата е била участник в
процесното ПТП в качеството си на пасажер в л.а. „Нисан“, модел „Кашкай“
с рег. № ***. Съдът намира горното обстоятелство за доказано по делото от
съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства
чрез на разпит на свидетеля Даниела Марева /които съдът намира за
добросъвестно дадени от пряк очевидец на инцидента и преценява при
условията на чл. 172 ГПК, държейки сметка за роднинската връзка между
свидетеля и ищеца и за наличието на висящ съдебен спор между свидетеля и
ответника/ и от ангажираните по делото писмени доказателства –
декларация на водача на л.а. „Нисан“, касаеща процесното ПТП, депозирана
пред МВР /л. 11/, на втората страница на която, в качеството си на свидетел на
ПТП е положен подпис с името на ищеца „К.“.
Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че полицейските
органи не са съставили „Протокол за ПТП с пострадали лица“. Както се
установява от свидетелските показания, а и от изготвената по делото съдебно-
медицинска експертиза, видът на телесните уврежданията не предполага
тяхната външна видимост –ищецът твърди да е изпитвал само болка в
определени зони на тялото. С оглед на това, съдът намира за достоверни и
житейски оправдани показанията на разпитания свидетел, съгласно които
участниците в ПТП не са пожелали да бъде изпратен екип на „Бърза помощ“
на мястото на инцидента, доколкото никой не е имал външни наранявания, от
които първоначално да се заключи наличието на увреждане на здравето.
За доказване на твърдените увреждания и наличието на причинно-
следствена връзка между тях и инцидента по делото са събрани писмени
доказателства /медицински документи/, като е изготвена и комплекса съдебна
автотехническа и медицинска експертиза.
Видно от медицинската документация на М. К., при преглед след ПТП
/04.01.2024 г./ е установено: съчетана травма на глава, шия и двете колене,
съпроводена със силно главоболие, болки в шията, ограничена подвижност,
гадене, повръщане, безсъние; силна болка в областта на патела на коленете,
оток и хематом, болезнена подвижност. Според вещото лице, травмата на
шията е реализирана по индиректен механизъм, в резултат от рязко
придвижване на главата напред и назад в процеса на внезапното спиране
(удар), реализиращо контузия на сухожилно-мускулния апарат на шийния
гръбнак. Контузиите на колената са реализирани по директен механизъм, при
достигане на свитите в колената долни крайници до предните седалки.
И двете травми отговарят по механизъм на получаване на процесното
ПТП, така и по вид и тежест, като по делото не са налице данни за друго
травмиращо събитие в периода 08.12.2023 г. – 04.01.2024 г.
И за двете травми пострадалата е изпитвала средни по сила болки, по-
силни в острия период и постепенно стихващи до края на пълния
възстановителен период. Обичайният ход на възстановяване от получените
травми е около две до три седмици за травмите в шията и до 14 дни за
травмите в колянната област. В проведеното по делото изслушване по реда на
4
чл. 200 ГПК, вещото лице разяснява, че тъй като травмите са реализирани на
болестен терен /увреждания в гръбначната област и тази на лявото коляно/ е
възможно травмата, получена в следствие на инцидента, да обостри вече
съществуващите неразположения, а болката да персистира за значително по-
дълъг период от време, дори с месеци.
При преглед, извършен за нуждите на експертизата /на 29.04.2025 г. –
близо година и половина след инцидента/, вещото лице е констатирало, че при
ищцата е налице силна болезненост в точките на Вале в шийния отдел на
гръбнака, както и леко изразени окологлезенни отоци.
В показанията си разпитаният по делото свидетел Диана Маврева,
дъщеря на ищца, разказва, че вечерта след инцидента се чула по телефона с
майка й, като тя й се оплакала от силно главоболие, болки във врата и краката,
била много зле. На другия ден сутринта, споделила, че не е спала, че е
започнало гадене, повръщала е и е имала болки във врата и коленете, които
продължават да се засилват. На преглед отишла след новогодишните
празници, на 04.01.2024, тъй като неразположенията не отшумявали. Сочи, че
гаденето и повръщането постепенно отшумели, но болките във врата
продължили дълго време, като вземала лекарства и се мазала около два-три
месеца. Сочи, че се върнала на работа на 08.01.2024 г., като пиела
обезболяващи.
Анализът на горните обстоятелства налагат извод за доказаност по
делото на претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на пътния
инцидент.
С оглед на това, съдът намира, че предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя са безспорно установени по делото,
доколкото е доказано осъществяване на противоправно виновно проведение
от страна на застрахования при ответника водач на ПТП, в пряка причинно-
следствена връзка с което са настъпили неимуществени вреди за ищеца.
Ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване
възраженията си за липса на елемент от горния фактически състав,
обективирани в отговора на исковата молба, поради което съдът приема, че
предявеният иск се явява доказан по своето основание.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение, а размерът се определя по справедливост от съда.
Принципът за справедливо обезщетяване не е абстрактен, а на преценка
следва да бъдат подложени конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. При преценка на справедливото обезщетение, което има за цел
да репарира претърпените болки и страдания, съдът следва да подложи на
анализ вида и характера на телесните увреждания, периода на възстановяване,
продължителността на изпитваните болки и страдания, техния интензитет,
нуждаел ли се от чужда помощ пострадалия и до каква степен, в какъв период
от време, допълнителното влошаване на здравословното състояние,
5
причинените морални страдания, обстоятелствата при които е извършено
деянието. Посочването не е изчерпателно, тъй като всеки случай е
индивидуален и съдът е длъжен да съобрази и изходи от конкретните
обстоятелства по делото. За определяне на обезщетение е необходимо да бъде
съобразена обществено-икономическата конюнктура към датата на
увреждането, за да съответства то на социалната справедливост. (В този
смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение №
28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 213/18.04.2000 г.
по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС).
В конкретния случай, за определяне на справедливия размер на
обезщетението за причинени неимуществени вреди, съдът съобрази следните
обстоятелства по делото: възрастта на ищцата към дата на настъпване на
процесното пътно-превозно средство /68 години/, оказваща негативно влияние
върху физическата издръжливост на пострадалата и продължителността на
възстановителния период; настъпилите травматични увреждания, вида и
характера им – засягане на шийната и колянната област, препятствали ищцата
да се придвижва свободно; продължителността на възстановителния период -
обичайно в рамките на до 14 календарни дни за колената и до 21 дни за шията,
но при наличните дегеративни заболявания – удължен до няколко месеца;
засиленото първоначално усещане за болка, съпроводено с гадене и
повръщане; необходимостта от прием на обезболяващи; смущения в съня
непосредствено след инцидента; негативните емоционални изживявания от
такъв вид увреждане – първоначален шок, уплах, притеснение, за които по
делото не се събраха доказателства да надхвърлят обичайните.
Съдът съобрази и социално-икономическите условия и стандарт на
живот през 2023 г. /годината на процесното ПТП, причинило
неимуществените вреди/, както и лимитите на ГО за релевантния период,
които биха могли да се вземат предвид като косвен критерий за размера на
вредите, както и съдебната практика по сходни случао.
Съдът взе предвид също така, че причинените от ПТП травми не
предполагат специално лечение, нито допълнителни медицински интервенции
и болничен престой, като нужни са били единствено прием на обезболяващи
медикаменти и, евентуално, употреба на шийна яка /каквато не се твърди да е
ползвана/. Съдът съобрази също така, че ищцата не е прекъсвала работния си
процес и не е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност, както и че
по делото останаха недоказани твърдените в исковата молба непрекъсната
тревожност и непреживян шок.
С оглед изложеното до тук, съдът намира, че с определянето на
обезщетение от 3500 лв. ще бъде постигнат справедлив баланс между
претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
съобразно принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Направеното от ответника, в условията на евентуалност, възражение
за съпричиняване, съдът намира за неоснователно.
Установява се по делото с помощта на събраните свидетелски
показания, както и чрез категоричното заключение на вещите лица по
6
изготвената комплекса експертиза, че ищцата е пътувала в превозното
средство с правилно поставен обезопасителен колан, които е спомогнал за
ограничаване на вредите и настъпването им само в този размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че определеният за справедлив
размер от 3500 лева следва да се присъди в цялост.
За горницата над тази сума до пълния размер на иска от 5000 лева,
претенцията се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По претенцията за законна лихва:
Във връзка с изложените от ответника оспорвания, съдът намира
следното:
Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на
застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения.
От друга страна, за разлика от КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от
01.01.2016г./, в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
/но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие – от който
момент лихви дължи единствено самият делинквент/.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на самия застраховател в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
7
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя /не от момента на увреждането/. – Така в Решение
№291/27.05.2021г. по т.д. 1343/2020г. на ВКС, II т.о. и в решение
№128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о.
С оглед на това, изцяло неоснователни са доводите на ответника за
недължимост на законната лихва върху претенцията за главница.
С оглед действащото в процеса диспозитивно начало, независимо, че
ищецът има право да претендира лихва от по-ранен момент, същата следва да
бъде присъдена от датата на исковата молба, както е посочено в петитума
на иска.
По отговорността за разноски:
С този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни в производството
Ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса – 200
лв., депозит за КСМЕ – 400 лв. Общо сторени разноски – 600 лева.
Съразмерно на уважената част от иска, в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 420 лева.
Своевременно е отправена и претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. А. Б., оказал безплатна правна защита на
ищеца в производството пред СРС. На основание чл. 38 ЗАдв, като взе
предвид действителната правна и фактическа сложност на спора, реално
извършената от процесуалния представител на ищеца работа, обема на
ангажираните по делото доказателства, продължителността на производството
/2 съдебни заседания/, като съобрази действащата към момента на сключване
на договора Наредба 1/09.07.2004 г., чиито разпоредби съдът приема за
ориентир в средните пазарни цени на адвокатски услуги, намира, че
справедливият размер на адвокатското възнаграждение в полза на
процесуалния представител на ищеца възлиза на сумата от 800 лева.
Доколкото по делото са налице данни за регистрация на адв. Б. по ЗДДС, върху
определения размер на възнаграждението следва да се добави и 20% ДДС,
като общата сума на адвокатския хонорар се определи на 960 лева с ДДС.
Пропорционално на уважената част от иска, в полза на адвокат Б. следва да се
присъди сумата от 672 лева с ДДС.
Ответникът е доказал извършването на разноски в размер на 400 лева
– депозит за КСМЕ, 5 лева – съдебно удостоверение, като е претендирал и
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 300 лева. Общо разноски - 705 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от иска, в полза на ответника следва да се
присъди сумата от 211.50 лева.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на М. М.
К., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 3 500.00 лв. –
обезщетение за претърпени като пасажер в л.а. марка „Нисан“, модел
„Кашкай“ с рег. № *** неимуществени вреди, изразяваща се в стрес, болка и
дискомфорт от наранявания на шията и двете колена, настъпили вследствие на
ПТП от 28.12.2023 г. на АМ „Хемус“ 25+700 км посока гр. София,
предизвикано по вина на водача на лек автомобил „Пежо“, модел „307“, с рег.
№ ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от 12.07.2024 г. – датата на подаване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
горницата над уважения размер от 3500 лева до пълния размер на
претенцията от 5000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на М. М.
К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 420 лева –
сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на адв. А.
Л. Б. - САК, личен номер на адвокат **********, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., сумата от 672 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна защита на ищеца в първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, сумата от 211.50 лева –
сторените от ответника разноски в първоинстанционното производство,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9