№ 7
гр. Н., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно
наказателно дело № 20213620200307 по описа за 2021 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Д. С. М. от гр. К., обл. Ш., чрез процесуалния си представител
адв. Д. М. от АК – Ш. заявява, че не е доволен от наказателно постановление №20-0307-
000001/13.01.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Н., с което му е
наложеуно административно наказание на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
24 месеца. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради наличие на допуснати в хода на производството съществени процуасални
нарушения, както при съставянето на акта за административното нарушение, така и при
издаването на самото постановление. Не отрича, че е отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“. Около 10 минути преди да бъде спрян за
проверка изпил 330 мл. бира и затова счел, че техническото средство може да отрази
завишено съдържание на алкохол, отколкото било в действителност. Не отрича и че отказал
да подпише съставения му акт за установяване на административно нарушение, но това
сторил, защото не бил съгласен със съдържанието му. Било записано, че е отказал тестване с
доказателствен анализатор, но такава възможност въобще не му била предоставена. В
графата за възражения било записано предварително, че няма такива, а жалбоподателят имал
и искал лично да ги впише. Не му бил връчен и екземпляр от талона за медицинско
изследване, без да е отказвал да се подпише и да получи такъв. Затова на следващия ден
жалбоподателят отишъл до РУ - Н. и там получил екземпляра. Заявява, че отказал кръвна
проба, поради страха си от убождане. Счита, че е следвало да му се връчи екземпляр от
талона и ако на място откаже да даде кръв за кръвна проба, едва тогава следвало да се
1
приеме, че е осъществил вмененото му нарушение. Съкращенията в текста на акта за
административно нарушение ограничавали правото му на защита, защото били
неразбираеми и не създавали яснота, а само предположения за това, в какво точно е
обвинен. В допълнително представено писмено становище жалбоподателят излага
допълнителни аргументи, като този, че отказът на жалбоподателя да подпише акта не бил
надлежно удостоверен. Не ставало ясно от наказателното постановление на база на какви
доказателства е прието за доказано, че не се е явил в ЦСМП за вземане на кръвна проба
съгласно предписанието, след като е бил освободен след проверката. С тези аргументи,
подробно изложени в жалбата и в представеното писмено скановище, жалбоподателят моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В
съпровождащото жалбата писмо изразява становище, че жалбата е допустима, но
неоснователна. АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица, в хода на
административното производство не били допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, наложеното наказание било съобразено със законовата
рамка. В допълнително подадено становище, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт И Иванова, въззиваемата страна сочи, че осъщественото от жалбоподателя
административно нарушение е доказано, а и самият той признавал, че е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Било установено, че тойе отказал
каквито и да е сподоби да бъде установена концентрацията на алкол и всеки от тези откази
бил основание да се квалифицира поведението му като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Поради това въззиваемата страна моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да
бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено. Моли също и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение серия GA №350733 от 27.06.2021
г. актосъставителят К. Б. Б. е констатирал, че на същата дата, в 03, 20 часа в гр. К., по ул.
„***”, в посока от центъра към ЖП гарата жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил „Опел Астра”, с рег. №***, във видимо нетрезво състояние, като е отказал да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство – Дрегер
№7510ARDN-0035 за употреба на алкохол. На жалбоподателя бил издаден талона за
медицинско изследване. Актосъставителят е посочил, че с това жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Въз основа на този акт е издадено наказателно
постановление №21-0307-000542/09.07.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ
гр. Н., с което за установеното нарушение и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозсно средство за срок от 24 месеца.
Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното
2
въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за
това органи, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да
осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни
нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че
както актосъставителят в случая, така и наказващият орган са сред определените за това
лица. Възраженията на жалбоподателя за ненадлежно удостоверен отказ на жалбоподателя
да подпише акта за административното нарушение, съдът намира за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта,
това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта. В случая е видно, че свидетел при установяване на нарушението и при
съставянето на акта е М. И Г. - служител на РУ-Н., като очевидно същият е и свидител на
отказа на жалбоподателя да го подпише. Отказът на жалбоподателя да подпише акта е
удостоверен именно с подписа на свидетеля Г., който се е подписал в акта на мястото на
свидетел под номер 1.
Относно твърденията на жалбоподателя, че не му е била предоставена възможност да
впише възраженията си съдът счита следното: Установява се по делото от показанията на
свидетелите К.Б., М.Г. и Т.Д., че действително във вечерта на проверката жалбоподателят е
отказвал да вписва възражения по акта, но и във формата на съставения акт е могло да се
отрази единствено дали той има или не възражения, а не и писмено да впише в акта такива,
ако има. Съдът намира за неправилна тази практика, но с това не се ограничава правото на
жалбоподателя на защита, защото той може в 3 дневен срок обстойно и писмено да изложи
своите възражения и да ги предостави към акта. В този смисъл правото му на защита не е
ограничено, предвид възможността, дадена му в закона, допълнително да изложи своите
аргументи против АУАН.
Установява се също, че в текстовата част на АУАН и НП, при изписване на
квалификацията на нарушението са налични съкращения на отделни думи. Тези съкращения,
обаче не водят до неразбиране на вмененото нарушение. Нарушението на жалбоподателя се
изразява в това, че той е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство и описанието на това нарушение подробно и ясно се съдържа в акта без
съкращения. Текстът със съкращения е възпроизведеният състав на административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП с всички негови хипотези, като в акта ясно е посочено, че
спрямо жалбоподателя нарушението е квалифицирано като такова по чл.174, ал.3, предл.1-
во от ЗДвП.
Предвид гореизложеното съдът счита, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42
и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на
жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание.
Установява се с категоричност от събраните доказателства по делото –показанията на
3
свидетелите К. Б. Б., М. И Г., Т.К. Д. и И А. М., както и от писмените доказателства –
заверено копие на талон за изследване №094074 от 27.06.2021 г.; молба от жалбоподателя до
началника на РУ-Н. от 28.06.2021 г.; разписка от 30.06.20221 г. за получаване на заверено
копие от талон за изследване №094074 от 27.06.2021 г.; докладна записка от 07.07.2021 г.;
обяснение от жалбоподателя от 30.06.2021 г.; докладна записка от 29.06.2021 г. по повод
съставен акт серия GA №350733 и справка за нарушител/водач, че на 27.06.2021 г.
свидетелят К. Б. Б. – служител при РУ – Нови пазар, на длъжност младши автоконтрольор,
бил на работа, нощна смяна, съвместно с колегата му М.Г.. Около 03.00 часа, в град К.
двамата забелязали лек автомобил „Опел Астра“ с немска регистрация. Водачът на този
автомобил не успял да осъществи завой наляво при движението си и спрял до казаните за
отпадъци, леко удряйки се в тях. След това се отправил по ул. “***“, като свидетелите го
последвали със включен светлинен и звуков сигнал на служебния автомобил.
Жалбоподателят спрял автомобила до дома си на улица ул. “***“, в дясно. Свидетелите
започнали проверка на водача и автомобила. Водач бил жалбоподателят Д. С. М..
Последният потвърдил, че е употребил алкохол. Категорично отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол. Отказал също до получи екземпляр от
съставения талон за изследване. Предвид заявения отказ да бъде изпробван с техническо
средство, на жалбоподателя бил съставен горепосочения акт за установеното
административно нарушение, който отказал да подпише, както и да получи екземпляр от
него. След това братът на жалбоподателя го завел в дома им. По време на управлението в
автомобила на жалбоподателя бил св. И.М., като потвърждава, че жалбоподателят е изпил
две бири, както и че няма точен спомен от вечерта на 26/27.06.2021 г., предвид изпитото от
него самия количество алкохол. На следващия ден жалбоподателят посетил РУ-Нови пазар и
подал молба УРИ-307000-4707/28.06.021 г., за копие от талона, понеже такъв не му бил
връчен. На 30.06.2021 г. той получил срещу разписка копие от талон №094074.
Така описаните факти съдът приема за установени безспорно от събраните
доказателства. Съдът намира показанията на разпитаните по делото свидетели за
достоверни, последователни, взаимосвързани и съответстващи на останалите доказателства
по делото, затова напълно им се доверява. Без съмнение се установява от всички
доказателства по делото, че жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение по по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Видно е, че той е управлявал посочения по-горе
лек автомобил и при извършената му проверка от служителите на РУ – Н. той е отказал да
му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Отказал е също
да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологична проба за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.
Жалбоподателят твърди, че не му било предложено изследване с доказателствен анализатор,
а такова задължение съществувало за проверяващите, съгласно чл.3а от Наредба №1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Така изтъкнатите аргументи от страна на
жалбоподателя са неоснователни. Видно е от доказателствата по делото, че действително на
М. не е било предложено изследване с доказателствен анализатор, но това не отменя факта
4
на извършеното от него нарушение и не може да доведе до отмяна на наказателното
постановление на това основание. Въпросната разпоредба от посочената наредба предвижда,
че ако лицето откаже извършване на проверка с техническо средство, то концентрацията на
алкохол в кръвта му следва да се установи с доказателствен анализатор или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. Тук проверяващите нямат задължение да предлагат на
водача последоветлно всеки един от предвидените методи на установяване употребата на
алкохол. За съставомерността на нарушението по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП е достатъчен
отказът на водача да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Законовата
разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези на административно
нарушение, като при осъществяването на която и да е от тях, деянието ще е съставомерно.
Безспорно жалбоподателят е отказал както да изпълни предписанието, така и да получи на
място екземпляр от талон за изследване №094074, което се установява категорично от
показанията на св. Г. и Б., но той не е санкциониран за това.
Предвид гореизложеното съдът счита, че законосъобразно спрямо жалбоподателя е
издадено обжалваното наказателното постановление. Относно наложеното му
административно наказание, то е видно, че същото е законосъобразно и обосновано
определено по вид и размер, които са конкретно регламентирани в законовата разпоредба,
без възможност за преценка между минимален и максимален срок и размер. Поради това,
съдът намира, че подадената от жалбоподателя жалба е неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано, следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски в
настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към
разпоредбите за разноски в ГПК. От страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган юрисконсулт И. Симеонова, е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен от съда. Искането е
основателно и съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., които
следва да се заплатят от жалбоподателя.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0307-000542/09.07.2021 г. на
Началник РУ към ОДМВР – Шумен РУ– гр. Н., с което на Д. С. М., с ЕГН ********** от гр.
К., обл. Ш., ул. „****" № *, на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание глоба от 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от двадесет и четири месеца за
извършено административно нарушение по същата законова разпоредба.
ОСЪЖДА Д. С. М., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. „****" № * да заплати на
Областна Дирекция на МВР – Шумен направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
6