Р
Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.*, 14.02.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд,
дванадесети състав, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при
участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията Милкова
Гр.д. № 1724 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Осъдителен иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за
неоснователно обогатяване, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане и
съединен с него в условията на евентуалност осъдителен иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането 09.07.2018г. до окончателното изплащане.
Ищцата А.П.А. от гр.*, чрез
пълномощника си адв.П. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че с П. П. П., син на
ответницата в процеса, са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с
развод на 06.11.2018г. с одобряване на споразумение по гр.д.№2516/2018г. по
описа на ВТРС. Твърди, че заедно с бившия си съпруг намерили строителна фирма,
собственик на новопостроен жилищен блок с налични свободни апартаменти в него и
се нанесли веднага в жилището, находящо се в гр.*, ***. Твърди, че не се
противопоставила бившият й съпруг П. П.на 27.07.2012г. да сключи само от негово
име като възложител - купувач Договор за строителство и продажба на апартамент
по време на брака им - семейно жилище, с "*" ООД гр.*, който я
уверявал, че след изплащане и на
последната вноска по договора същата ще бъде вписана в НА за собственост на
закупения по време на брака недвижим имот. Твърди, че окончателната цена на
жилището следвало да бъде изплатена по схема, като с платежно нареждане от
30.07.2012г. в Банка "*" ищцата прехвърлила лични свои средства по
сметката на "*" ООД за покупката на апартамента в размер на 25
000лв., като това били нейни спестявания от преди сключването на брака и пари,
дарени от нейните родители. Твърди, че в СЗ на 29.10.2018г. по бракоразводното
дело бившия й съпруг представил НА, съгласно който собственик на семейното
жилище е майка му, ответницата в процеса, като след извършената от бившия й
съпруг измама разбрала, че на 24.10.2017г. П. П.е сключил, без нейно знание и
съгласие, Анекс към Предварителния договор за строителство и продажба на
недвижим имот от 27.07.2012г., по който Анекс страни са "*" ООД като
изпълнител, П. П. като възложител и ответницата - заместваща го, в отсъствие на
ищцата като съпруга, страна по договора, са се споразумели, че изпълнителят и
първоначалният възложител по договора прекратяват отношенията си, произтичащи
от договора и заявяват, че нямат и в бъдеще да имат претенции помежду си по
повод прекратяването му. Твърди, че предвид Анекса към договора, на 09.07.2018г.
по силата на НА №*, том *, рег.№*, н.д.№*/2018г.по описа на Нотариус Т. Б. с
район на действие ВТРС ответницата е придобила от "*" ООД чрез
покупко - продажба недвижимият имот, тяхно семейно жилище, находящо се в гр.*, ***.
Твърди, че била измамена от бившия си съпруг и неговата майка, като по този
начин П. неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата с исковата сума в
размер на 25000лв., доколкото за придобития от ответницата недвижим имот ищцата
е вложила лични средства, поради което претендира осъждане на ответницата да й
я заплати, като получена на неосъществено или отпаднало основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане. В условията
на евентуалност, моли съда да осъди ответницата да й заплати исковата сума от
25 000лв. на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД, представляваща причинена й имотна
вреда чрез придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот в гр.*,
***, заплатен с лични средства на ищцата, ведно със законната лихва от датата
на увредата 09.07.2018г. до окончателното изплащане. Претендира направените по
делото съдебни разноски.
В СЗ, по реда на чл.143 ал.2 от ГПК,
ищцата, чрез пълномощника си адв.П. от ВТАК, пояснява петитума на ИМ, досежно
главния иск, който да се счита предявен по чл.59 ал.1 от ЗЗД, който моли да
бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. По искане на ищцата с
протоколно определение от 25.10.2019г. в първо СЗ съдът допусна конкретизация в
адресната част на ИМ, досежно фамилното име на ответницата, което вместо "П.",
да се чете "П.".
Ответницата Й.Н.П. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.З. от ВТАК,
депозира писмен отговор, с който по същество оспорва както по основание,
така и по размер предявените главен и евентуален иск и моли да бъдат отхвърлени,
като неоснователни и недоказани. Навежда липса на ФС по чл.55 ал.1 пр.2 и пр.3
от ЗЗД по главния иск, по който изначално липсва престационна кондикция, както
и липса на ФС по чл.45 ал.1 от ЗЗД - по евентуалния иск, при липса на
противоправно и виновно поведение от страна на ответницата. Навежда
недоказаност на ищцовото твърдение дали сметката на "*" ООД действително
и реално е била заверена /кредитирана/ и дали точно за процесния апартамент.
Оспорва ищцовото твърдение, че строителната фирма е била намерена от ищцата и
бившия й съпруг, с довод, че била намерена от ответницата и от сина й П. П..
Навежда, че продажната цена по НА №*, том *, рег.№*, н.д.№*/2018г.е изцяло с
нейни средства, превеждани към "*" ООД от П. П., като ответницата е
осигурявала паричните средства. Навежда, че, в случай, че исковата сума е
преведена от ищцата именно за процесния недвижим имот, то е налице хипотеза по
чл.56 от ЗЗД. Релевира възражение за погасяване по давност на ищцовото вземане
по главния, респ. и по евентуалния иск, поради изтичане на общата 5г. давност.
Претендира направените по делото съдебни разноски.
Съдът, след като изслуша становищата
на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата и ответницата в процеса са
бивши снаха и свекърва. А.П.А. е сключила граждански брак със сина на
ответницата - П. П. П. на 30.01.2011г., видно от удостоверение за сключен
граждански брак от 30.01.2011г., изд. от Община *. С влязло в законна сила на
06.11.2018г. съдебно решение по гр.д.№*/2018г. по описа на ВТРС бракът между
ищцата и П. П. П. е прекратен с развод по реда на чл.51 от СК с утвърждаване на
споразумение помежду им, уреждащо и въпроса за ползването на семейното жилище,
находящо се в ***, собственост на ответницата. По време на брака между ищцата и
П. П. П., последният, в качеството на възложител - купувач, сключил с "*"
ООД гр.*, в качеството на изпълнител - продавач на 27.07.2012г. Договор за
извършване на строителство и продажна на Апартамент, по силата на който
възложителят възлага, а изпълнителя приема да изпълни Апартамент №11 на кота
+8,40 от вх."А" от 77,00 кв.м., като съгласно т.6 от д/ра, срокът за
завършване на ЖС във вид, посочен в т.2 от същия е 30.12.12012г., като
стойността на изграждания апартамент и изба се определя общо в размер на 37 500
евро, която ще бъде изплатена при следната схема: 12500 евро, изплатени в 7
дневен срок от подписване на д/ра по банков път, 22000 евро за срок от 8г., при
7% лихва, която започва да тече след въвеждане в експлоатация, НА при 50%
плащане, 3000 евро при приключване на довършителните работи до 15.09.2012г.
В рамките на 7 дневния срок по т.4
от сключения на 27.07.2012г. Договор за извършване на строителство и продажна
на Апартамент от П. П., ищцата с платежно нареждане от 30.07.2012г. извън
банката от личната си сметка №*/дебитна карта за ФЛ в лева/, открита в "*"АД,
чийто титуляр е, превела по сметка на "*" ООД №* сумата от 25 000лв., която
ответницата не е оспорила, че съставлява лични средства на ищцата, с посочено
основание за плащане - покупка на апартамент, който факт се установява от
приетите като писмени доказателства по делото Информация за сметка за период
30.07.2012-30.07.2012г. в оригинал, изд. на 27.08.2018г. от "*"АД,
филиал */л.59/ и от 25.11.2019г. /л.110/, както и от получената от "*"АД,
филиал * информация във връзка с разкритата по реда на чл.62 ал.5 т.3 от ЗКИ
банкова тайна /л.125,126/, видно от която също изисканото платежно нареждане от
30.07.2012г. не може да бъде предоставено от Банката, тъй катодокументите са
унищожени. Видно от писмо изх.№22/11.11.2019г. от "*" ООД, в
дружеството няма препис от платежно нареждане от 30.07.2012г. с наредител -
ищцата по делото.
На
24.10.2017г. е подписан Анекс към Предварителен договор за строителство и
продажба на недвижим имот от 27.07.2012г. между "*" ООД гр.*като
изпълнител, П. П. П. - като възложител и Й.Н.П. - като заместващ, по силата на
който Анекс страните се споразумяват, че ответницата Й. ненква П. замества във
всички права и задължения П. П. П., в качеството на възложител по договора,във
вида,в който съществуват към настоящия момент на подписване на анекса като
занапред тези права и задължения се поемат от Й.Н.П. и същата става възложител
по договора. По силата на чл.2 от горепосочения Анекс, страните се
споразумяват, че изпълнителят и първоначалният възложител по договора за
изпълнение в строителството прекратяват отношенията си, произтичащи от договора
и заявяват, че нямат и за в бъдеще няма да имат претенции един към друг, по
повод договора.
По
силата на договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен на
09.07.2018г., извършен с НА №*, том *, рег.№*, н.д.№*/2018г.по описа на Нотариус
Т. Б. с район на действие ВТРС, "*" ООД продава на ответницата в
процеса Й.Н.П. собствения на дружеството недвижим имот - Апартамент №11А,
находящ се в ***, намиращ се на кота +8,40 за сумата 56 119,68лв., без вкл.
ДДС, която сума, ведно с дължимия върху нея ДДС, продавачът е получил от
купувача по банков път преди подписване на настоящия договор.
В
хода на настоящия процес, на 18.10.2019г. С НА за покупко - продажба на недвижим
имот №*, т.*, рег.№*, дело №*/2019г. по описа на Нотариус К. с район на
действие ВТРС, Й.Н.П. продава на трето за спора лице - Х. Е. С. процесния имот
- Апартамент №11А, намиращ се на кота +8,40 в ***, за сумата от 45 000лв., от
която сума от 10 000лв. заплатена от купувача на провадача по банков път преди
подписване на НА, а останалата част от продажната цена от 35000лв. ще се
заплати от купувача по банкова сметка, ***, в срок 24 месеца от подписване на
договора.
По
делото е приета като писмено доказателство пр. пр.№2893/2018г. по описа на
ВТРП, образувана по подадена жалба от ищцата, приключила с Постановление от
15.03.2019г. на ВТРП за отказ от образуване на ДП и прекратяване на преписката,
потвърдено като законосъобразно с Постановление от 11.04.2019г. на ВТОП по
пр.№1289/19 по описа на ВТОП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно наведените в ИМ фактически
твърдения и пояснението на ИМ от ищцата по реда на чл.143 ал.2 от ГПК, главния
иск, предмет на делото, съдът квалифицира правно като осъдителен иск с правно
основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, ведно с акцесорна претенция
за законна лихва върху главницата, считано от датата на ИМ. Съдът подвежда
твърдяните от ищеца факти под приложимата правна норма, съобразно изложените от
ищеца фактически твърдения, обосноваващи в случая правна квалификация на иска
по общия състав за неоснователно обогатяване по чл.59 ал.1 от ЗЗД, като съдът
не е обвързан от посочената от ищеца в първоначалната ИМ правна квалификация на
спорното право /чл.55 ал.1 пр.2 и 3 от ЗЗД/.
Главният осъдителен иск по чл.59
ал.1 от ЗЗД е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата
от предявяването му и няма друг иск, с който обеднелият може да се защити по
смисъла на чл.59 ал.2 от ЗЗД.
Разгледан по същество главният иск
по чл.59 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло.
На основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, вън
от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице
разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува
обвързаност от договор, гестия или деликт. В тежест на ищеца по иска по чл.59
ал.1 от ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на
ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и
обогатяването.
Противно на ответните твърдения
съдът, след съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства
приема, че в процесният случай е налице състав на неоснователно обогатяване по
смисъла на чл.59 ал.1 от ЗЗД, по силата на който ответницата се е обогатила без
основание с исковата сума от 25 000лв. за сметка на обедняването на ищцата, поради
което и по силата на чл.59 ал.1 от ЗЗД П. дължи да върне на ищцата онова, с
което се е обогатила, до размера на обедняването, а именно исковата сума от
25000лв., с което предявеният главен осъдителен иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД е
доказан, както по основание, така и в предявеният размер от 25 000лв. и следва
да бъде уважен изцяло.
Сключването от бившият съпруг на
ищцата П. П.по време на брака им на процесният Договор за извършване на
строителство и продажба на апартамент от 27.07.2012г. е действие на управление,
което може да бъде извършено и само от единия съпруг, в случая с цел възлагане
на изпълнителя да изпълни процесното
жилище - Ап.№11, на кота +8,40 от вх."А" в гр.*, ул."*" №*,
вх.*, ет.*, което съставлява семейно жилище за ищцата и бившият й съпруг.
Съпрузите, съобразно чл.32 ал.2 от СК, отговарят солидарно за задължения, поети
за задоволяването на нужди на семейството, каквито безспорно са тези по
сключения от единия бивш съпруг Договор от 27.07.2012г. по възлагане изпълнението
на семейно жилище и плащането по него. От неоспорената от ответницата
Информация, получена с изх.№0890-49-082575/26.11.2019г. от "*"АД, във
връзка с разкритата на основание чл.62 ал.5 т.3 от ЗКИ банкова тайна, и кореспондиращата
й по съдържание Информация за сметка за период 30.07.2012-30.07.2012г. в
оригинал, изд. на 27.08.2018г. от "*"АД, филиал */л.59/ и от
25.11.2019г. /л.110/, безспорно се
установи, че ищцата от личната си сметка №*/дебитна карта за ФЛ в лева/,
открита в "*"АД, чийто титуляр е, е превела по сметка на "*"
ООД №* сумата
от 25 000лв., която ответницата не е оспорила, че съставлява лични средства на
ищцата, с посочено основание за плащане - покупка на апартамент, съответно доказва,
противно на ответните твърдения, че, съобразно извършения банков превод, при
липсата и на други доказателства, че сметката на получателя "*" ООДе
заверена със сумата от 25 000лв., като унищожаването на платежно нареждане от
30.07.2012г. като счетоводен документ не променя горния извод, при безспорна
доказаност осъществяването на превода на исковата сума. Оспорването от
ответницата на истинността /верността на Информация за сметка за период
30.07.2012-30.07.2012г. в оригинал, изд. на 27.08.2018г. от "*"АД,
филиал */л.59/ и от 25.11.2019г. /л.110/, доколкото се касае до оспорване на
частни свидетелстващи документи не се свързва с последиците по чл.193 ал.1 от ГПК, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила,
но верността на удостоверения от тях факт на преведена от личната банкова
сметка *** "*"АД сума от 25 0000лв., с която е заверена
сметката на "*" ООДза покупка на апартамент, се доказва от
информацията, събрана, чрез разкритата на основание чл.62 ал.5 т.3 от ЗКИ
банкова тайна. Ответното оспорване, че не е ясно кой, респ. кое лице се е
подписало от страна на "*"АД на Информация за сметка за период 30.07.2012-30.07.2012г.,
изд. на 27.08.2018г. и на 25.11.2019г. от "*"АД, филиал В.Т., не
съставлява оспорване на тяхната истиност /автентичност/, доколкото не се
твърди, че документа не изхожда от лицето, което се сочи като негов автор. С
влизане в сила на действащия СК /обн., ДВ, бр.47/23.06.2009г./, по арг. от
чл.21 ал.1 от СК, банковите влогове са лично имущество на съпруга, на чието име
са открити, поради което и не се нуждае от доказване, а по делото не е и
спорно, че преведената от ищцата сума от 25 000лв. в полза на "*" ООДза
покупка на апартамент, съставлява нейни лични средства. От обстоятелството, че
сключения от бившия съпруг на ищцата процесен Договор от 27.07.2012г. е за
възлагане на "*" ООД да изпълни семейно жилище за бившите съпруги и
по арг. от чл.32 ал.2 от СК, и доколкото превода на исковата сума от 25 000лв.
/левова равностойност на 12 500 евро/ от ищцата и захранването, в резултат от
който на сметката на "*" ООД извършено на 30.07.2012г., т.е. в рамките на 7
дневния срок по т.4 от Договор от 27.07.2012г., сключен с "*" ООД и
посоченото основание за превода /покупка на апартамент/, при липсата и на други
доказателства, съдът приема за безспорно установен по делото факта, че сумата
от 25 000лв., лични средства на ищцата, е преведена от същата и получена от "*"
ООДименно за процесния Ап.№11А на кота +8,40 на адрес в ***, предмет на Договора от 27.07.2012г. С
подписване на Анекса от 24.10.2017г. към Предварителния договор за строителство
и продажба на недвижим имот от 27.07.2012г. е осъществено заместване в дълг по
смисъла на чл.102 ал.1 от ЗЗД, като ответницата в процеса Й.П. е заместила
длъжника - възложител и неин син П. П.с изричното съгласие на кредитора -
изпълнител "*" ООД, като заместването е във всички права и задължения
на възложителя по договора, във вида, в който съществуват към момента на
подписване на Анекса.
С
факта на придобиване чрез покупко - продажба, извършена на 09.07.2018г. НА №*,
том *, рег.№*, дело №*/2018г., от ответницата в процеса като купувач от
продавача "*" ООД на процесния апартамент, предмет на Договора от
27.07.2012г., П. се е обогатила без основание с исковата сума от 25 000лв.,
заплатена от ищцата на "*" ООД за придобития от ответницата в
собственост процесен апартамент, за сметка на обедняването на ищцата с исковата
сума от 25000лв., поради което е налице общия състав на неоснователно
обогатяване по чл.59 ал.1 от ЗЗД, с което главния иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД е
доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен изцяло. С факта на
сключване на следката по покупко - продажба, извършена на 09.07.2018г. НА №*,
том *, рег.№*, дело №*/2018г. ответницата се е обогатила, тъй като е придобила
правото на собственост върху недвижим имот, част от цената на който от 25
000лв. е заплатена с лични средства от ищцата, респ. последната се е обеднила
със сумата от 25000лв., която е заплатила на "*" ООД за имот, който
не е придобила в собственост, като обедняването на ищцата и обогатяването на
ответницата произтичат от един и същ общ факт /придобивна сделка, изповядана на
09.07.2018г./. На основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Доколкото ФС на неоснователно обогатяване е завършен с факта на сключване на
сделката по покупко - продажба на 09.07.2018г., то ирелевантен за изхода по
иска е факта на разпореждане от ответницата с процесния апартамент в полза на
трето за спора лице, извършено в хода на процеса с НА за покупко - продажба на
недвижим имот №*, т.*, рег.№*, дело №*/2019г., срещу покупко - продажбата на
който като продавач ще получи продажна цена. Макар и Договорът от 27.07.2012г.
да е сключен с "*" ООД като възложител само от бившия съпруг на
ищцата за възлагане изпълнението на жилище, което се установи, че е било
семейно такова на бившите съпрузи, с оглед чл.32 ал.2 от СК, ищцата с
превеждане по сметка на "*" ООД на исковата сума от 25000лв.,
предхождащо заместването в дълг по чл.102 ал.1 от ЗЗД, не е изпълнила поради
грешка чуждо задължение, предвид което ответното възражение, че е налице
хипотеза по чл.56 от ЗЗД, е неоснователно. Недоказано е ответното възражение, че продажната цена по НА №*,
том *, рег.№*, н.д.№*/2018г.е заплатена изцяло от ответницата с нейни средства,
превеждани към "*" ООД от сина й П. П., като П. е осигурявала
паричните средства. Като доказателство за това не може да послужи
удостоверяването в НА №*, том *, рег.№*, н.д.№*/2018г., че продавачът е получил
от купувача продажната цена от 56119,68лв. по банков път преди подписване на
договора, доколкото в тази му част НА не съставлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, тъй като не е за извършени пред
нотариуса действия по плащане на цената.
Доколкото приема, че главният иск по
чл.59 ал.1 от ЗЗД е доказан изцяло по основание и по размер, съдът следва да се
произнесе по ответното възражение за погасяване на главния иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД, поради изтичане на общата 5г. давност по чл.110 от ЗЗД, което е
неоснователно. На основание чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането при неоснователно
обогатяване става изискуемо от момента на имуществено разместване на благата,
т.е. от момента на обогатяването без основание за сметка на другиго, който в
случая е датата на сключване на покупко - продажбената сделка - 09.07.2018г.,
извършена НА №*, том *, рег.№*, дело №*/2018г., като главния иск по чл.59 ал.1
от ЗЗД е предявен на 06.06.2019г., т.е. в рамките на общата петгодишна давност
и не е погасен по давност. Противно на ответните твърдения, погасителната
давност не тече от датата на превода /30.07.2012г./, доколкото към този момент
не е било налице твърдяното имуществено разместване на блага без основание,
настъпило със сключване на покупко - продажбената сделка - 09.07.2018г.,
извършена НА №*, том *, рег.№*, дело №*/2018г.
Предвид горното, главният иск по
чл.59 ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, като основателен и доказан
следва да бъде уважен изцяло, като съдът осъди ответницата да заплати на ищцата
исковата сума от 25000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на ИМ 06.06.2019г. до окончателното изплащане.
Поради несбъдване на вътрешно - процесуалното условие
/което е отхвърляне на главния иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД/ съдът не дължи
произнасяне по първоначално съединения с главния иск в условията на
евентуалност осъдителен иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 25000лв.,
ведно със законната лихва от датата на
увредата 09.07.2018г. до окончателното изплащане.
Изходът на делото и нормата на чл.78
ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски
/за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в доказан размер от 1400лв.,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата.
С оглед изхода по спора, ответната
претенция за съдебни разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание
чл.59 ал.1 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Й.Н.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.П.А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/, с която неоснователно се е обогатила, до размера на обедняването на
ищцата, придобивайки на 09.07.2018г. собствеността върху недвижим имот, находящ
се в гр.*, ***, за който от ищцата са заплатени лични средства в размер на
25000лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 06.06.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Й.Н.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.П.А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/,
представляваща направени по делото съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Й.Н.П. за присъждане
на съдебни разноски по делото, като неоснователна.
Решението подлежи на въззивно
обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................