№ 5072
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110135093 по описа за 2021 година
Ищецът В. ПЛ. М. е предявил срещу ответника „М.Т.“ АД кумулативно обективно
съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението му,
извършено със Заповед № 355/19.04.2021 г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър
пазарно развитие” при ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на посочената по-горе длъжност, като с
посочената по горе заповед трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.
328, т. 2 КТ. Поддържа, че гореописаната заповед е незаконосъобразна по подробно
изложените в исковата молба съображения, а именно:
- Заповедта за уволнение не била мотивирана;
- На бил налице фактическият състав на прекратителното основание;
- Било допуснато нарушение на чл. 329 от КТ, тъй като не бил извършен подбор.
Ответникът „М.Т.“ АД в законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете, като излага подробни аргументи, че при
прекратяване на трудовото правоотношение е спазена законовата процедура и уволнението
на ищеца е законосъобразно. Твърди, че извършеното съкращаване на щата е реално,
доколкото длъжността на ищеца е единствена такава. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че между тях било налице трудово правоотношение
между страните по делото възникнало на основание трудов договор №60/11.02.2019г, по
което ищецът е заемал длъжността „Мениджър пазарно развитие“, както и че трудовото
правоотношение е прекратено със заповед № 355/19.04.2021г.
Заповедта е връчена на ищеца в присъствие на двама свидетели, като е налице
отбелязване от негова страна, че отказва да подпише, тъй като не е запознат със Заповед
№24/01.02.2021г.
1
С Допълнително споразумение №436/02.12.2019г. ищецът е преназначен на длъжност
„Мениджър проучване на пазари“.
Видно от Допълнително споразумение №443/14.05.2020г. заплатата на ищеца е
намалена от 01.06.2020г. от 3500лв. на 2625лв., като с Допълнително споразумение
№451/01.10.2020г. заплатата му е увеличена на 3020лв.
Приета по делото като писмено доказателство е Заповед изх. № 04/01.02.2021г. на
Изпълнителния директор на „М.Т.“ЕАД, с която е взето решение за съкращаване на
длъжността на ищеца и на длъжностите на още трима служители, както и за промяна на
щатното разписание и утвърждаване на ново щатно разписание в сила от 05.02.2021 г.,
отразяващо съкращаването на съответните длъжности.
Съществуването на длъжността на ищеца се потвърждава от Заповед изх. № 28-
01/25.06.2020 г. действащо до момента на посочената по-горе заповед от 01.02.2021 г. за
съкращаване на щата и утвърждаване на новото щатно разписание.
Установява се от приетата като писмено доказателство Заповед изх. №5-
2/19.03.2021г., какво е актуалното щатно разписание в ответното дружество към 01.04.2021г.
Съществуващите длъжности са „Търговски директор“, „Мениджър реклама“,
„Мултимедиен дизайнер“, „Експерт маркетниг“ и „Експер обучение и квалификация“, като
са представени Трудови договори и длъжностни характеристика за всяка от горепосочените
длъжности.
Установява се от приетите по делото Заповед № 354/10.03.2021 г. за прекратяване на
трудов договор с И.Ц., назначен на длъжност „Мениджър покупки/продажби“ и Заповед №
352/08.02.2021 г. за прекратяване на трудов договор със С.Д. назначен на длъжност
„Мениджър проекти“, че са съкратени длъжностите и на други лица, заемащи сходна на
ищцовата длъжност.
Приети са като писмени доказателства Болничен лист А/20203243213/17.02.2021 г,,
издаден на В.М., Жалба до ТЕЛК при МБАЛ — Л. с вх. № от 04.03.2021 против болничен
лист А2 20203243213/17.02.2021 г.; Писмо РЗИ - Л. относно признаване на болничен лист Л2
20203243213/17.02.2021 г.; ЕР на ТЕЛК към МБАЛ гр. Л. № 0352 от 21.05,2021 Болничен
лист № 20210704330/19.03.2021, издаден на В.М. от МБАЛ - П. АД; ЕР на ТЕЛК към
„МБАЛ „П. “ АД № 1141 от 09.04.2021 г.; Болничен лист № 20210704519/08.04.2021 г..
издаден на В.М., Жалба до ТЕЛК към „МБАЛ- П.“ АД вх. №> 97-00- 27/28.04.2021 г. ; ЕР на
ТЕЛК при „МБАЛ - П." АД № 1447/14.06.2021 г., и Болничен лист №
20211237627/18.05.2021 г., издаден на В.М. от които се установява, че преди прекратяване
на трудовото му правоотношение ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност.
По делото са разпитани свидетелите А.Н., И.Ц., И.В. и Ц.Т.
Свидетелят Н. заявява, че с ищеца и със свидетеля И.Ц. са изпълнявали длъжността
регионален мениджър. Твърди, че са отговаряли за менажирането на магазини М. -
цялостното управление, осигуряването и обезпечаването им със стока, менажирането на
персонала, оценяването на представянето на всеки магазин, цели, таргеги и всичко, което е
свързано с магазини М. в М.Х. Заявява, че във времето са отговаряли за различни региони и
е извършвана ротация между тях. Твърди, че и свидетелката Ц.Т.също е работила на тази
позиция – регионален мениджър, а впоследствие е станала оперативен директор. Сочи, че
трудовото му правоотношение с ответника е прекратено внезапно и не е имало никакви
индикации за това. Твърди, че след прекратяването на техните трудови правоотношения,
други лица са били назначени на тяхно място, като заявява, че не е сигурен как са
наименовани длъжностите, но че дейността им е идентична. Твърди, че са назначавани и
други хора, след тяхното уволнение, които са изпълнявали тяхната работа.
Свидетелят И.Ц. заявява, че познава ищеца и е работил с него на длъжността
„Регионален мениджър“ в ответното дружество, което е част от М.Х. Заявява, че е имал
идентична работа с тази на ищеца. Сочи, че отношенията му с ответника са прекратени без
2
никакви индикации за това. Твърди, че му е предложено да заеме позиция в друга фирма от
холдинга, за да не бъде уволняван. Твърди, че и към настоящия момент има хора, които
изпълняват тяхната работа, но не знае как е наименована длъжността им. Заявява, че
въпреки че му е било обещано да остане в холдинга е бил съкратен.
Свидетеля И.В. завява, че е работил на длъжността „Бранд мениджър“ за периода от
01.03.2021г. до 2.09.2021г. В началото започнал във Ф.Б., където работел 7 дни, след което
бил прехвърлен в Т.Т., където е изкарал остатъка от престоя си. Твърди, че други лица също
са изпълнявали длъжността Регионален мениджър, но в кои от дружествата в холдинга не
може да посочи. Твърди, че разликата между позициите Регионален мениджър и Бранд
мениджър са функционални.
Свидетелката Ц.Т.заявява, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца
е инициирано от нейна страна, поради съществуващата ситуация в страната, свързана с
разпространението на Корона вируса. Твърди, че се е налагало да бъдат съкратени
служители, като ищецът е бил един от последните съкратени. Заявява, че след
съкращаването на ищеца и колегите им се е наложило тя да поеме тяхната работа, като се е
стигнало до автоматизация на голяма част от процесите. Сочи, че към настоящия момент в
М.Т. няма лица, които да заемат длъжността Регионален мениджър или друга подобна на
нея. Твърди, че в другите дружества от холдинга няма подобна длъжност.
По реда на чл. 176 ГПк са поставени въпроси на представляващия ответното
дружество дали е предлагал работа на други лица, които да заемат позицията на ищеца, дали
ищеца е изпълнявал длъжността регионален мениджър и дали са назначавани други лица със
същите като на ищеца отговорности в дружеството ответник и свързаните в него лица.
Изпълнителният директор на „М.Т.“ ААД не се е явил, за да отговори на поставените
въпроси, като съдът преценява този факт в съответствие със събрания по делото
доказателствен материал. Неотговарянето на въпросите не следва да бъде ценено по реда на
чл.161 ГПК, доколкото търсенето на служители не означава непременно възникване на
трудови правоотношения а дали са назначени служители със същите отговорности в
дружеството ответник или другите свързани с него дружества подлежи на установяване с
писмени доказателства.
Останалите представени по делото доказателства съдът не обсъжда, тъй като не
установяват релевантни за спора факти.
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, като процесната
уволнителна заповед е връчена на ищеца при отказ на 19.04.2021г. Тези факти не се
оспорват от ответника.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно, че заеманата от ищеца длъжност е била единствена и е
съкратена с щатно разписание, утвърдено от компетентния орган и влязло в сила към датата
на уволнението, съответно че съкращението е реално - оставащите длъжности в щата са
различни и не включват в цялост функциите вменени на съкратената длъжност, както и че
заповедта за уволнение е връчена на ищеца на посочената в нея дата.
Основните възражения на ищцовата страна свързани с незаконността на уволнението
са в три насоки: от една страна, че не е налице действително, а фиктивно съкращаване на
длъжността на ищеца; от втора страна, че уволнението не е мотивирано и от процедурна и
от икономическа страна и от трета страна, че извършен подбор.
Трайно възприето в съдебната практика е, че с оглед интересите на предприятието
промени в щатното разписание на работниците и служителите се извършва с решение на
органа, компетентен да го утвърди, което по делото не е спорно. Установява се от Заповед
изх. № 04/01.02.2021 г., с която е взето решение за съкращаване на длъжността на ищеца и
на още трима служители и е утвърдено ново щато разписание, че решението за съкращаване
3
на щата е взето преди датата на процесната уволнителна заповед, взето е по надлежния ред
от лице оправомощено да ги издаде.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата "съкращаване на
щата" се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител
конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално -
т. е., когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата
функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност.
Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в
новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови
задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането
й, съкращаването на щата също е реално. Реално съкращаване на щата е налице и когато,
при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени
длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции,
както и при трансформация на длъжности. Когато се преценява реалността на
съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед
естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само
от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения
по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна
характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната
длъжност; от йерархичното й място в структурата на работодателя; от предмета на дейност
и организацията на предприятието. За установяване на различие между присъщите трудови
функции на длъжности по щатното разписание на работодателя не е задължително да са
представени длъжностни характеристики за тях. Такива може й да не са съставени, това не
се отразява на валидността на трудовото правоотношение, не се отразява също и на
законността на уволнението, ако щатът действително е съкратен. От естеството на
възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е
налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата може да се установява с
всички доказателствени средства. Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже
увеличаване на бройки по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности
и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на
извършваната работа. По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване
на заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са
включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и
съществени нови трудови функции, е даден положителен отговор и с постановеното по реда
на чл. 290 ГПК решение № 154 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. III г. о.
Установява се от приетите по делото доказателства, че действително длъжност, че
действително длъжността на ищеца е заличена от щатното разписание. От останалите
ангажирани доказателства се установява, че функциите присъщи на длъжността на ищеца са
престанали да бъдат осъществявани в своята съвкупност в отделна щатна длъжност т.е. не е
налице длъжност с функции идентични с тези на ищеца, макар и наименувана по различен
начин.
Доказано е от страна на ответника/ с представените трудови договори и длъжностни
характеристики на останалите да работят в дружеството служители/, че е взето решение за
премахване на единствената щатна бройка за длъжността, заемана от ищеца, както и че
други щатни бройки за същата длъжност не са разкривани. Установи се, че и след
съкращаването на длъжността на ищеца, няма новооткрита длъжност с идентични или
сходни по характер трудови функции с тези на ищеца.
В случая заеманата от ищеца длъжност е единствена, поради което за работодателят
не съществува задължение да извършва подбор, поради което в това отношение
възражението е неоснователно. В случая съдът следва да прецени дали е налице реално
извършено съкращаване на длъжността или е налице фиктивно такова, целящо прекратяване
на ТПО с ищеца. Съгласно чл.329 КТ при съкращение в щата работодателят има право на
подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
4
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре. Съгласно ТР № 3/2011г. ОСГК на ВКС
извършването на подбор е елемент от субективното потестативно право на уволнение на
работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2 КТ и преценката кой от служителите има по-
висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, който обхваща законосъобразното приложение
на критериите по чл.329 КТ. Упражняване правото на подбор и преценката на критериите
по чл.329 КТ не е въпрос на целесъобразност, а на законосъобразност. За това и
възможността да бъде разширен кръга на работниците и служителите, към които може да се
насочи правото на уволнение е установена от закона с определянето обсега на подбора-
длъжности, които са близки или сходни със съкращаваните. При съкращаване в щата на
единствена щатна длъжност, работодателят има правото да уволни съответния работник или
служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и други заемащи
близка или сходна длъжност. При задължителност на подбора, работодателят преценява
какъв да бъде обсега на същия-между работници и служители, чиито длъжности се
съкращават или в по-широк кръг чрез включването и на работници и служители, заемащи
близки или сходни длъжности. В случая щатната бройка на ищеца е била единствена, а
изпълняваните задължения по длъжностна характеристика не се покриват в пълен обем или
тяхна съществена част с функциите на други служители.
Недоказани останаха твърденията на ищеца, че в дружеството работят лица, които
реално изпълняват неговите трудови функции, доколкото тези твърдения се опровергават от
представените по делото трудови договори и длъжостни характеристики на останалите да
работят в ответното дружество лица. В този смисъл съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите А.Н. и и И.Ц., доколкото и длъжностите и на двамата са били съкратени със
същата заповед на работодателя,
Тоест, в случая е налице реално съкращаване в щата, поради което възражението на
ищеца е неоснователно.
Що се отнася до липсата на мотиви на уволнителната заповед съдът намира че в
практиката си ВКС допуска мотивите в заповедта да се изчерпват дори само с цитиране на
правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, или ако от
съдържанието й следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради
което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е в рамките на изложените
мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната
действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да
извърши проверка дали са се осъществили (решение № 314/ 30.10.2014 г. по гр.д.№ 840/
2014 г., ІV г.о., ВКС).
Не подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя дали да извърши
скъращение, както и неговата целесъобразност, законосъобразност и правилност. В този
смисъл, той няма задължение да мотивира подробно причините за извършеното съкращение.
При горното съдът намира предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен,
поради което подлежи на отхвърляне, ведно със съединените с него искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответника разноски за адвокат. Ответното дружество претендира сумата от –
2347 лв. С оглед ТР 6/2013 по т.д. 6/2012г. размерът на минималното адвокатското
възнаграждение по трудови дела се определя по правилата на чл.7,ал.1,т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е предвиден минимум от
минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие, който за 2021г. е 650лв. В този смисъл съдът счита, че следва да
намали възнаграждението до сумата от 700лв. предвид своевременно релевираното от
ищцовата страна възражение за прекомерност.
Водим от горното съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. ПЛ. М. с ЕГН **********, предявени срещу „М.Т."АД,
ЕИК ***, както следва: с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнението,
извършено поради съкращаване на щата със Заповед № 355/19.04.2021 г. и с правно
основание чл.344,ал.1,т. КТ за възстановяването му на длъжността “Мениджър проучване
на пазари“.
ОСЪЖДА В. ПЛ. М. с ЕГН ********** да заплати на „М.Т."АД, ЕИК *** на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 700 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
който на основание чл.315,ал.2 от ГПК тече от 22.12.2021г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6