М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 174/2017 г. по описа на КРС
По отношение на подсъдимия Р.Г.Л. е внесен обвинителен
акт и е повдигнато обвинение за това, че за периода от 08.06.2016г. до
08.03.2017г. в гр.Калофер обл.Пловдивска, след като е осъден с влязла в сила
Спогодба по гр. дело № 23/2016г. по описа на Районен съд – гр.Карлово, влязла в
законна сила на 13.04.2016г., да издържа свои низходящи – деца, а именно Х.Р.Л. ЕГН ********** и Г.Р.Л. ЕГН **********,
родени от съвместното му съжителство с Н.Д.Д. ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 9бр.
/девет/ месечни вноски по 110лв. за всяко дете или на обща стойност за
посочения период, възлизаща на 9 х 220лв. – общо 1980лв. /хиляда деветстотин и
осемдесет лева/ - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Районна прокуратура гр. Карлово
поддържа внесения обвинителен акт. Счита
за безспорно доказано, че престъплението е извършено от подсъдимия Л. и
пледира за налагане на наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от
две години.
Подсъдимият Л., редовно призован, явява
се лично. Не желае да ползва адвокатска защита. Разбира в какво е обвинен, дава
обяснения, признава се за виновен. Моли за минимално наказание пробация.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.Г.Л. ЕГН: ********** е
роден на ***г***.***. *** е, като деянията нямат значение за квалификацията на
деянието по настоящото производство.
Свидетелката Н.Д. и подсъдимият Р.Л.
били във фактическо съжителство осем години, от което се родили две деца – Х.Р.Л.,
родена на ***г. и Г.Р.Л., роден на ***г.
След като се разделили Н.Д. била
затруднена сама да се грижи за децата, поради което през януари 2016г. подала искова
молба в Районен съд гр.Карлово срещу Р.Л. за присъждане на издръжка за двете
деца. По това време подсъдимият излежавал присъдата в затвора. Било образувано гр.дело №
23/2016г. по описа на Районен съд. Подсъдимият не се явил на делото, но
упълномощил адвокат, с когото била постигната спогодба в съдебно заседание, по
силата на която Р.Л. се задължил да изплаща месечна издръжка в размер на общо
220лв. за двете деца – по 110 лева за всяко. Определението на съда влязло в
законна сила на 13.04.2016г.
На 07.06.2016г. Р.Л. бил освободен от
затвора. Въпреки това не започнал да
плаща издръжка за децата си, не им изпращал подаръци и не закупувал вещи за тях,
между него и майката на децата му съществували проблеми във връзка с режима на
лични отношение между него и децата. По-късно създал семейство и му се родило дете.
На свидетелката Д. превел общо сума от 190 лв., която не покрива общо по една
месечна вноска по издръжка за двете деца.
По образуваното изп.дело №174/2016г. било
извършено цялостно проучване на длъжника Л.. По същото не били извършени
принудителни действия спрямо подсъдимия към м.декември 2016г.
Съгласно справка от Служба по вписвания К., Р.Л. е собственик на ¾ идеални части от
жилищна сграда и навес, както и 7/16 ид.части от дворно място, цялото с площ *** кв.м., находящо се в гр.К.. Върху същото през 2014г. е наложена възбрана по
изп.дело №1387/2013г. на ЧСИ К.П..
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства- обяснения на подсъдимия
и показания на свидетелката Н.Д., от писмените доказателства по делото-
удостоверение за раждане на Г.Л., удостоверение за раждане на Х.Л.,***, справка
от сектор Пътна полиция към ОДМВР П.,
удостоверение за декларирани данни, справка от ДСИ при КРС, справка от КРС, за
дела по което Р.Л. е страна, справка от Служба по вписвания К., спогодба по гр. Дело № 23/2016г. по описа на КРС,
влязла в сила на 13.04.2016г., справка
от Агенция по заетостта, три броя вносна бележка, справка за съдимост, ведно с
бюлетини и определения, характеристична
справка.
Събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът кредитира при постановяване на присъдата си, тъй като
същите са безпротиворечиви по между си и последователни относно главния факт на
доказване по делото. От тях точно и категорично се установяват всички факти от
значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, неговото
авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца.
При така установената и приета
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Л. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК,
тъй като от 08.06.2016г. до 08.03.2017г. в гр.К. обл.П., след като е осъден с
влязла в сила Спогодба по гр. дело № 23/2016г. по описа на Районен съд – гр.К.,
влязла в законна сила на 13.04.2016г., да издържа свои низходящи – деца, а
именно Х.Р.Л. ЕГН ********** и Г.Р.Л.
ЕГН **********, родени от съвместното му съжителство с Н.Д.Д. ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно 9бр. /девет/ месечни вноски по 110лв. за всяко дете или на
обща стойност за посочения период, възлизаща на 9 х 220лв. – общо 1980лв.
/хиляда деветстотин и осемдесет лева/, поради което следва да бъде признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение.
Обект на престъплението, извършено от
подсъдимия Л. са отношенията, свързани с нормалното развитие на подрастващите.
Изпълнителното деяние се осъществява
чрез бездействие на подсъдимия, който като е осъден с влязло в сила решение на
съд да заплаща издръжка на низходящите си- своите деца не изпълнява вменените
му със съдебния акт задължения. Налице е престъпление с продължен характер, в
конкретния случай бездействието е продължило от 08.06.2016г. до 08.03.2017г.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид, че за престъпление по чл.183 ал.1 от НК е
предвидено налагането на наказание лишаване от свобода до една година или
пробация. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът отчете степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК не е
тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК умишлено деяние, но съдът намира, че
обществената му опасност не е ниска с оглед обекта на засягане, а именно
поставянето в опасност на нормалното развитие на децата на подсъдимия чрез
неосигуряване на средствата за издръжка. Подсъдимият не е личност с ниска
степен на обществена опасност. Същият е осъждан. От друга страна признава
вината си, дава обяснения, с което е съдействал за разкриване на обективната
истина по делото, които обстоятелства съдът отчита като смекчаващи отговорността
му. През процесния период не може да се счете, че е бил дезинтересиран от
децата си, търсел е контакт с тях, който не е бил осъществен, тъй като е бил в
неподходящо време.
Отчитайки всички гореизброени
обстоятелства, имащи отношение към отговорността на подсъдимия, съдът намира,
че наказанието му следва да се определи при условията на чл. 57 ал.1 вр. чл. 54
ал.1 от НК, и му бъде наложено наказание пробация като съвкупност от следните
пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от
една година, включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично, 2. Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и 3. Безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 150 часа годишно за срок от една година.
С така определеното по вид и размер
наказание, съдът намира, че ще се изпълнят индивидуалната и генерална
превенции, визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства върху
подсъдимия Л. предупредително и превъзпитателно, за да направи необходимото в
бъдеще да осигури издръжка за децата си, както и ще му се даде възможност да
стори това.
По делото не са направени разноски,
поради което и не се присъждат такива.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.