Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град Шумен, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в
публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
1. Снежина Чолакова
2. Бистра
Бойн
при секретаря Р. Хаджидимитрова
и с участие на прокурор О. Куздов
от ШОП
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова КАНД №239 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по
чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от ОД
на МВР град Шумен, чрез гл. юрисконсулт Ив. С., срещу Решение №260042 от 02.10.2020
г., постановено по АНД №1000/2020 г. по описа на Районен съд град Шумен.
Касаторът твърди, че решението е постановено при нарушения
на материалния закон, което обосновавало неговата незаконосъобразност.
Неоснователно въззивният съд е приел, че не е
установено по несъмнен начин авторството на деянието. В тази връзка се излагат
аргументи, че санкционираното лице е попълнено декларация по чл.188 от ЗДвП и
изрично е посочил, че на процесната дата е управлявал
автомобила. Представените в хода на съдебното производство други декларации се
явяват защитна теза на лицето, поради което касаторът
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното Решение
на РС град Шумен и да постанови друго такова по спора, с което да потвърди НП
№20-0869-001509/18.05.2020 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР град Шумен и
да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна
Д.Б.Н., редовно призован, за него се явява адвокат Кр.
П. при ШАК, редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на
жалбата и отправя искане Решението на РС град Шумен да бъде оставено в сила.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима и разгледана по същество е основателна. Предлага Решението на РС град
Шумен, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и съответно да
бъде потвърдено процесното НП.
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество е основателна.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
С атакуваното решение Районен съд град Шумен
е отменил НП №20-0869-001509/18.05.2020
г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР град Шумен, с което на основание
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на ответната страна Д.Б.Н. е наложено административно
наказание глоба в размер на 800.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Безспорно е установено, че на 06.03.2020 г.,
14.22 ч., в град Шумен, по бул. В. Преслав, до №71 в посока център град Шумен,
е засечен товарен автомобил „Пежо 508“ с рег.№СВ5051 АА, собственост на фирма „Дибо“ АД, с БУЛСТАТ *********, със скорост в населено место
113 км.ч., при допустима 50 км.ч. Скоростта е установена с техническо
средство-преносима система за контрол на скорост на МПС тип ARH CAM S1. Тъй
като за това превишение на скоростта като нарушение е
предвидено лишаване от правоуправление, е възложено с писмо от 12.03.2020 г. на
Началника на РУ Велики Преслав да установи представителя на фирмата, чиято
собственост е товарния автомобил, който и да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП кой е управлявал автомобила. Въз основа на това, е бил установен
представителя на фирмата, а именно Д.Б.Н., който на 18.03.2020 г. е попълнил
Декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.188 от ЗДвП. Видно от
приложената по делото декларация Д.Н. собственоръчно е попълнил и подписал
същата със следното съдържание: „В качеството си на ползвател на МПС с рег.№СВ
5051 АА декларирам, че на 06.03.2020 г. около 14.22 ч., автомобилът ми се
управлява от Д.Б.Н.“. Въз основа на така декларираното, нарушителят бил поканен
да му бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение и такъв
бил съставен на 13.04.2020 г. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като в акта
било посочено като възражение, че не е управлявал служебния автомобил. Било е
предявено и писмено възражение на 27.04.2020 г., в което санкционираното лице е
посочило вече конкретно лице, което е управлявало ППС – Б.Х.Г.от град Велики
Преслав, както и декларация от Б.Х.Г..
Въз основа на тези факти Районният съд е
извел извода, че събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, не установяват по категоричен начин кой е управлявал
товарния автомобил на процесната дата и място, поради
което не е доказано по безспорен начин авторството на извършеното нарушение по
чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради което е отменил процесното
НП.
Настоящият касационен състав приема, че при
правилно установена фактическа обстановка, решаващият съд е извел неправилни
правни изводи. Законодателят в разпоредбата на чл.188 от ЗДвП е предвидил
възможност на собственик на ППС да посочи на кого е предоставил МПС, с което е
извършено нарушението. При липса на такова деклариране в нормата на чл.188 от ЗДвП категорично и изрично е посочено, че се санкционира собственикът на МПС
или законният представител на ЮЛ, при положение, че МПС е собственост на ЮЛ. В
тази връзка правилно е изискано от представителя на ЮЛ, чиято собственост е
товарния автомобил, да посочи на процесната дата и
час кой е управлявал процесния автомобил. Саморъчно
санкционираното лице е декларирало, че той е управлявал автомобила на
06.03.2020 г. около 14.22 ч. или няма деклариране от представителя на ЮЛ, че е
предоставил МПС на друго лице.
При тези факти настоящата касационна
инстанция намира, че напълно законосъобразно е ангажирана отговорността на Д. Б.
Н. като представител на „Дибо“ АД, с БУЛСТАТ
*********, по реда на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП. По никакъв начин представените в
хода на съдебното производство пред РС Шумен писмени доказателства – декларация
от свидетеля Б.Х.Г., както и показанията на същия свидетел, не водят до друг
извод, тъй като е изпълнена законовото задължение по чл.188 от ЗДвП от
административно-наказващия орган. Още повече, че видно от показанията на
свидетеля Г., същият въобще не е знаел съдържанието на декларацията, която е
подписал и не е работник или служител на ЮЛ.
Въз основа на това настоящата касационна
инстанция приема, че процесното НП е законосъобразно
и правилно, тъй като правилно е ангажирана отговорността на Д.Б.Н. за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Размерът на санкцията е правилно определен, съобразно
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, като нарушението не може да бъде квалифицирано като
маловажно.
Като е достигнал до друг правен извод,
решаващият съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, поради
което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, по
съществото на спора, с което да бъде потвърдено процесното
НП, тъй като делото е изяснено от фактическа страна.
С оглед направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР град
Шумен, съдът намира същото за основателно, с оглед изхода на делото, поради
което следва да бъде присъдена сумата в размер на 160.00 лв. и за двете съдебни
инстанции.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
Отменя
изцяло Решение №260042 от 02.10.2020 г., постановено по АНД №1000/2020 г. на
Районен съд град Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Потвърждава
Наказателно постановление №20-0869-001509/18.05.2020 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР град
Шумен, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на Д.Б.Н. ***, с ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Осъжда
Д.Б.Н. ***, с ЕГН **********,*** сумата в размер на 160.00 /сто и шестдесет
лева/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 07.12.2020 г.