Решение по дело №686/2022 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. чл. 45, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Образувано е по жалба на областния управител на област Пазарджик, срещу Решение № 369/27.05.2022 г. на Общински съвет – Лесичово по Протокол № 46/27.05.2022 г. – т. 9 от дневния ред, с което е потвърдено Решение № 358 на Общински съвет – Лесичово по Протокол № 44/29.04.2022 г. С оспореното решение е дадено съгласие да се започне процедурата, предвидена в чл. 78 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), за промяна начина на трайно ползване на имот с идентификатор № 78478.128.3 с площ от 28 667 кв.м., публична общинска собственост, представляващ земеделска земя, с начин на трайно ползване – „пасище“, находяща се в местността „Бялчов дол“, землището на с. Церово, общ. Лесичово, обл. Пазарджик, от земеделска земя, с начин на трайно ползване – „пасище“, на земеделска земя с начин на трайно ползване „пустееща необработваема земя“. Със същото решение на Общински съвет – Лесичово е дадено съгласие да се започне процедурата, предвидена в чл. 78а от ППЗСПЗЗ, за промяна начина на трайно ползване на поземлен имот № 000248 с площ от 16 597 кв.м., публична общинска собственост, представляващ земеделска земя, с начин на трайно ползване – „пасище, мера“, находяща се в местността „Манастира“, по КВС на село Лесичово, общ. Лесичово, обл. Пазарджик, от земеделска земя, с начин на трайно ползване – „пасище, мера“, на земеделска земя с начин на трайно ползване „пустееща необработваема земя“.

Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материално-правни разпоредби – основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, по които се претендира отмяната на акта. Посочено е, че приетото решение е издадено при липса на мотиви, като изложените не обосновават наличието на законовите предпоставки за промяна начина на трайно ползване, предвидени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и ППЗСПЗЗ. Изложени са подробни доводи, че промяната на начина на трайно ползване на имотите е за производство на енергия от възобновяеми източници, а не за задоволяването на друга земеделска нужда, каквото е изискването на чл. 78а от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 25, ал. 9 от ЗСПЗЗ. Твърди, че пасищата са със статут на публична общинска собственост и като такива могат да се обявяват за частна общинска собственост при промяна на предназначението им по реда на Закона за общинската собственост (ЗОбС), но само в изрично посочените в чл. 25, ал. 3 от ЗСПЗЗ случаи.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт М. А., която поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на решението на Общинския съвет. Посочва, че за да се започне предвидената процедура в чл. 78а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за промяна начина на трайно ползване на двете пасища е необходимо да са изложени мотиви каква е другата земеделска нужда, която ще бъде задоволена с промяната на начина на трайно ползване. Посочва, че в обжалвания акт единственият мотив, който е изложен от кмета на Община Лесичово е, че тази промяна се прави в интерес на социално-икономическото развитие на общината. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Общински съвет – Лесичово, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

По делото е постъпила писмена молба с вх. № 1429/12.02.2024 г., с която адв. Б., като процесуален представител на ответника, излага становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че оспореното решение на Общински съвет – Лесичово е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

По предложение на кмета на Община Лесичово е прието Решение № 358, взето с Протокол № 44/29.04.2022 г. на Общински съвет – Лесичово, с което на посочено правно основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 78а от ППЗСПЗЗ е дадено съгласие за промяна начина на трайно ползване на имот с идентификатор № 78478.128.3, находящ се в местността „Бялчов дол“, по КККР на село Церово, общ. Лесичово, обл. Пазарджик и на поземлен имот № 000248, находящ се в местността „Манастира“, по КВС на село Лесичово, общ. Лесичово, обл. Пазарджик, публична общинска собственост. При поименно гласуване за приемане на решението „за“ са гласували 12 от присъствалите 13 общински съветници, при общ брой на общинските съветници – 13 и 1 „въздържал се“. В предложението на кмета на общината за промяна на начина на трайно ползване на имотите е посочено, че тази промяна се прави в интерес на социално-икономическото развитие на Община Лесичово. Сочи се, че счита за целесъобразно да бъде променен НТП на процесните поземлени имоти в „пустееща необработваема земя“. Приложено е становище от РИОСВ – Пазарджик, в което е посочено, че имотите не попадат в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, нито в границите на защитени зони по Закона за биологичното разнообразие, както и актове и скици на имотите. Мотивите от предложението на кмета са изцяло възпроизведени в решението на Общинския съвет.

Със Заповед № ПО-111/17.5.2022 г. и на основание чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, областният управител на Област Пазарджик е върнал за ново обсъждане Решение № 358, взето с Протокол № 44/29.04.2022 г. на Общински съвет – Лесичово, като незаконосъобразно, изразяващо се в липса на мотиви и противоречие с материалноправни разпоредби.

Върнатото за ново обсъждане Решение № 358 е прегласувано на редовно заседание на Общински съвет – Лесичово, проведено на 27.05.2022 г. с приемане на Решение № 369, обективирано в Протокол № 46/29.05.2022 г., с което на основание чл. 45, ал. 9 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, общинският съвет е изменил Решение № 358, взето с Протокол № 44/29.04.2022 г. на Общински съвет – Лесичово, като е допълнил т. 1 и т. 2, с което е дадено съгласие да се започне предвидената процедура в чл. 78а от ППЗСПЗЗ да бъде променен начинът на трайно ползване от „пасище“ и „пасище, мера“ на „пустееща необработваема земя“ на двата поземлени имота, собственост на Община Лесичово, като е възложено изпълнението на решението на кмета на общината. Общинският съвет е счел, че са изложени мотиви и е приел решението с гласували „за“ 12, от присъствалите 13 общински съветници и 1 „въздържали се“.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Пазарджик прави следните правни изводи:

Обжалваното решение е изпратено на областния управител на 08.06.2022 г., а жалбата срещу него е подадена чрез органа до съда на 21.06.2022 г., тоест в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима. Съгласно Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по ТД № 20/2007 г. на ОСС на ВАС, областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, във вр. чл. 32, ал. 2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА.

С оглед на това съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното решение на Общинския съвет, с което е изменено Решение № 358, взето по Протокол № 44/29.04.2022 г., е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, според който ОбС приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината. В чл. 8, ал. 11 от ЗОбС е предвидено, че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА, освен в случаите по Закона за концесиите. В случая ОбС е дал съгласие да се започне процедурата предвидена в чл. 78а от ППЗСПЗЗ за промяна начина на трайно ползване на два поземлени имота, със статут на публична общинска собственост, първият в с. Церово, а вторият в с. Лесичово, съответно от „пасище“ и „пасище, мера“ в „пустееща необработена земя“, като е възложил изпълнението на решението на кмета на общината.

Оспореното решение е обективирано в писмена форма и съдържа правни основания за неговото издаване – чл. 45, ал. 9 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 78а от ППЗСПЗЗ, като съдът не констатира, оспореното решение да е прието при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е взето на редовно проведено заседание на общинския съвет и с необходимото мнозинство, съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА. Спазено е и изискването по чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА за приемане на акта при поименно гласуване на общинските съветници, като същото е отразено в съставения и представен пред съда протокол.

Независимо обаче от обстойно изброените правни основания за издаване на процесния акт, съдът намира последния за постановен при допуснато нарушение на изискванията за излагане на фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че всеки административен акт следва да съдържа не само правни, а и фактически съображения, мотивирали органа да издаде, в случая да приеме същия. В този смисъл, съдът намира за основателни изложените от оспорващия съображения за липса на конкретни и ясни мотиви довели до издаване на оспореното решение. Видно от данните по преписката, с Решение № 358, взето по Протокол № 44/29.04.2022 г., Общинският съвет е дал съгласие за промяна на начина на трайно ползване на горецитираните имоти съответно от „пасище“ и „пасище, мера“ в „пустееща необработена земя“ във връзка с предложение на кмета на Община Лесичово, с оглед на това, че тази промяна се прави в интерес на социално-икономическото развитие на общината. В този смисъл са и Решение № 51 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7655/2022 г., IV о., Решение № 12581 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5760/2022 г., IV о., Решение № 12288 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2022 г., IV о. и други.

На основание чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, областният управител е върнал решението за ново обсъждане поради липса на мотиви, обуславящи промяната на начина на трайно ползване на имота. С обжалвания акт, Общинският съвет е изменил решението си, като в същия не се съдържат каквито и да било фактически основания за неговото приемане, липсва и направено в хода на процедурата обсъждане на органа в тази насока. В този смисъл, като фактически основания, принципно, могат да се възприемат съображенията, съдържащи се в приложеното към преписката предложение на кмета на Община Лесичово, въз основа на което е прието решението. От посоченото в него е видно, че се предлага Общински съвет – Лесичово да приеме решението с посочено в предложението съдържание, предвид общо изложени ползи за общината без никаква конкретика. Това обаче не обуславя изискването за излагане на фактически основания, доколкото органът е длъжен да изясни пълно, всестранно и обективно фактическата обстановка и да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на въпроса, предмет на производството. Фактическите и правни основания и мотивите като цяло ще позволят да се определи дали са били налице материалноправните предпоставки за издаване на акта и дали са спазени административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗСПЗЗ, собственикът свободно избира начина на ползване на земеделските земи според тяхното предназначение. При ползване на земята той е длъжен да не уврежда почвата и да спазва санитарно-хигиенните, противопожарните и екологичните норми. В чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ е разписано, че собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на ЗОбС в лимитативно изброените в ал. 3 случаи. В тази процедура – при промяна на предназначението, общинският съвет приема решение за изразяване на предварително съгласие за промяна на предназначението, като определя и срок на валидност на предварителното съгласие (чл. 25, ал. 5 от ЗСПЗЗ). В случая обаче, става въпрос за промяна на начина на трайно ползване на пасището, като законът не съдържа изискване за даване на предварително съгласие от общинския съвет, а посочва, че условията и редът за промяната на НТП се определят в правилника му за прилагане. С Решение № 369 Общински съвет – Лесичово е дал съгласие за промяна НТП на имотите и е делегирал права на кмета на Община Лесичово да предприеме действия по чл. 78а от ППЗСПЗЗ. Доколкото решението е взето по предложение на кмета на общината, може да се приеме, че се касае за начало на процедура, целяща упражняване право на разпореждане по отношение на имот – публична общинска собственост и въпреки, че конкретното производство е самостоятелно, от значение е яснотата на волята на ОбС по отношение на това, за какво точно е дадено съгласието. Предварителното съгласие в случая изразява волята на собственика относно започване на процедура по реда на чл. 25, ал. 9 от ЗСПЗЗ, във вр. чл. 78а от ППЗСПЗЗ, но и в тази процедура е необходима яснота във волята на собственика по отношение промяната на НТП, която промяна дължи съобразяване с целите на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и ЗСПЗЗ, респективно с правилата на чл. 2, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 4, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Ако решението се отнася само до предварително принципно съгласие за провеждане на процедура по промяна на НТП – в минимум предложението на кмета на общината, мотивите в решението на ОбС следваше да съдържат ясно волеизявление за необходимостта за промяната на НТП на имотите. Следва да бъде отбелязано, че фактическата установеност за имотите – публична общинска собственост, е отразена общо в предложението на кмета на общината и същата е преписана изцяло в акта на ОбС. Фактическите основания за издаване на решението следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на административния орган, като във връзка с правното основание – чл. 78а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е необходимо административният орган ясно да посочи за какви други общински земеделски нужди е необходимо да се промени НТП на съответния имот. В противен случай, а и както е посочено в предложението на кмета – че тази промяна се прави в интерес на социално-икономическото развитие на общината Лесичово, което не е достатъчно, за да се извлече волята на административния орган за необходимостта от промяна в НТП, която да съответства на целите на ЗОЗЗ и ЗСПЗЗ. Освен това, предварителното съгласие не може да бъде в противоречие със специални изисквания на закона, когато са налице и в случая след като в Решение № 369 е посочено правното основание на чл. 78а от ППЗСПЗЗ, съгласието следва да е за започване на процедура по смисъла на тази норма с конкретно възложени на кмета правни действия, а не само както е посочено да се делегират права на кмета да предприеме действия по чл. 78а от ППЗСПЗЗ. Отсъствието на конкретни действия е основание за извод за неяснота във волеизявлението на ОбС, като е възложил общо изпълнение на решението, тъй като е необходимо правните действия да бъдат конкретизирани именно с изпълнение изискванията на чл. 78а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Правилно областният управител е върнал решението на ОбС за ново обсъждане поради липса на мотиви относно фактическите основания за даване на предварително съгласие за промяна на НТП, като в приетото повторно решение такива отново не са изложени. Както бе посочено, съгласието следва да бъде обвързано с конкретни правни действия, възложени на кмета на общината, които да съобразяват изискванията на чл. 78а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В оспореното решение отсъства обосноваване на фактите, които административният орган е приел за осъществени, за да приложи посоченото в него правно основание – 78а от ППЗСПЗЗ.

Предвид изложеното, съдът намира, че Решение № 369, взето по Протокол № 46/29.04.2022 г., прието от Общински съвет – Лесичово е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 369/27.05.2022 г. на Общински съвет – Лесичово по Протокол № 46/27.05.2022 г. – т. 9 от дневния ред, с което е потвърдено Решение № 358 на Общински съвет – Лесичово по Протокол № 44/29.04.2022 г.

ОСЪЖДА Общински съвет – Лесичово да заплати на Областния управител на Област Пазарджик, от бюджета на Община Лесичово, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.