Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Асеновград, 01.07.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд Асеновград, ІІІ гр. състав,
в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Стела Караманова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1472 по описа на АРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 266 и чл. 79 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът „МАРАТА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 127, моли
да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено вземането му по отношение на „ЕКО МИЛК“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ЖК ИЗТОК № 6 вх. А ет.1, по
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 975/2019 г. на АРС в
размер на 5280 лв, ведно със законната лихва от 21.09.2018 г. Твърди, че на
22.04.2018 г. между страните е сключен Договор № 6, съгласно който ищецът е трябвало да извърши консултантски
услуги, изразяващи се в дейности по изготвяне на обследвания за енергийната
ефективност на обекти съгласно изисквания на ЗЕЕ на обект „Мандра за
производство на козе сирене, козе кисело мляко и пастьоризирано прясно мляко“,
намиращо се на адрес с Богутево, общ Чепеларе. Ищецът е изпълнил качествено и в срок посочените си задължения,
за което е съставен приемо-предавателен протокол от 10.05.2018г, а ответникът
не е заплатил дължимото съгласно договора възнаграждение в размер на 5280 лв.
За вземането си ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение в образуваното ч. гр. д. 975/2019 г.
на АРС, но поради постъпило възражение от страна на длъжника е образувано
настоящото производство. В хода по същество поддържа претенцията изцяло, счита
същата доказана, моли да бъде постановено решение, с което да се уважи иска и
да се присъдят направените разноски в полза на ищеца.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че не е настъпил падежа на задължението, поради което и
ответникът не дължи плащане, тъй като към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК, както и към датата на подаване на исковата молба няма
публикувано решение за одобряване на доклада на оценителната комисия за
извършване на оценка и класиране на проектни предложения на подмярка
„Инвестиции в преработка маркетинг на селскостопанска продукция“ от мярка 4 по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. Не оспорва, че
е завършил етапа на предварителното класиране по процедурата, но съгласно чл. 3,
т.3.2 от Договора окончателното плащане се дължи 10 дни, след датата на
публикуване на Решение за одобряване на доклада. Освен това твърди, че се дължи
плащане само при одобряване на проектното предложение за финансиране, каквато е
практиката при сключване на такива договори. Моли искът да се отхвърли,
претендира разноски. В съдебно заседание по същество отново моли да бъде
отхвърлен иска, тъй като към датата на подаване на заявлението, както и към
датата на подаване на исковата молба, не е бил настъпил падежа на задължението,
тъй като не е било публикувано решение за одобряване на доклада на оценителната
комисия за извършване на оценка и класиране на проектни предложения на подмярка
„Инвестиции в преработка маркетинг на селскостопанска продукция“ от мярка 4 по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. Твърди, че
такова няма публикувано и към приключване на съдебното дирене, като не оспорва,
че има постановено такова, което е влязло в сила. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
С приложеното производство по
частно гражданско дело се доказват твърденията в исковата молба, че със
заявление от 14.05.2019 г., подадено пред РС Асеновград, ищецът е поискал да му
бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, за
заплащане на сумата от 5280 лева главница, представляващо окончателно пращане
по Договор 6/22.04.2018 г., на осн. чл. 3,2 и законната лихва по чл. 6, ал. 4
от същия, считано от 21.09.2018 г., както и сумата от 120 лева държавна такса и
646 лв. адвокатско възнаграждение - направени разноски по производството. Издадена
била заповед за изпълнение № 637/31.05.2019 г. по образуваното ч. гр. дело № 975/19
г., за сумата от 5280 лева главница, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.05.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и за направените в производството разноски - сумата
от 120,00 лева държавна такса и
сумата от 646 лева адвокатски хонорар.
Заповедта била връчена на
ответника и оспорена от него, с възражението, че не е настъпил падежа на
задължението, поради което на ищеца било указано да установи вземането си по
съдебен ред в месечен срок от получаване на съобщението за постъпилото
възражение срещу заповедта. Настоящият иск бил подаден в определения срок, поради
което и процесуално допустим, по отношение на присъдените със заповедта суми.
По отношение на претендираната
както със заявлението, така и с исковата молба договорна лихва за забава за
периода от 21.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението 14.05.2019 г.,
предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е недопустим. Липсва
правен интерес от установяване в производството на периода, за който би се
дължала лихва, тъй като със заповедта за изпълнение заповедният съд не се е
произнесъл по така направеното искане за присъждането и, като липсва акт, който
да може да послужи за изпълнително основание. Поради това и производството в
тази му част следва да бъде прекратено.
Не е спорно между страните по
делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че между тях
е бил сключен Договор № 6, от 22.04.2018 г., съгласно който ищецът е трябвало
да извърши консултантски услуги, изразяващи се в дейности по изготвяне на
обследвания за енергийната ефективност на обекти съгласно изисквания на ЗЕЕ за
прилагане на подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопанска
продукция“ от мярка 4 „Инвестиции и материални активи“ от програма за развитие
на селските райони за периода 2014-2020 г.. на обект „Мандра за производство на
козе сирене, козе кисело мляко и пастьоризирано прясно мляко“, намиращо се на
адрес с Богутево, общ Чепеларе, област Смолян.
Не се оспорва от ответника, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора в срок и изпълнението е прието
без възражения от ответника, за което е съставен протокол от 10.05.2018 г. Не
се оспорва и обстоятелството, че проектът, изготвен въз основа на процесния
договор, е донесъл максимален брой точки на ответника, при участието му в
процедурата.
Безспорно по делото се установи, от събраните писмени доказателства,
както и от изслушаната експертиза, чието заключение съдът изцяло възприема, че
процедурата по оценката на проектните предложения по процедура чрез подбор №
BG06RDNP001-4.001, по подмярка 4.2. „Инвестиции в
преработка/маркетин на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020г. е
приключила и проектът на ответното дружество по мярка 4.2 не е одобрен за
финансиране. Горното се установява и от изпратеното писмо от ДФ „Земеделие“
София, по повод издадено съдебно удостоверение на ответника, с което се
заявява, че оценката на проектните
предложения по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.001, по подмярка 4.2.
„Инвестиции в преработка/маркетин на селскостопански продукти“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони
2014-2020г. е приключила. Оценителният доклад е одобрен на 20.09.2019 г., като
на същата дата е публикуван списък на одобрените за финансиране проекти по процедурата
на интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“.
Спорът между страните е относно
дължимостта на окончателното заплащане за извършената от ищеца услуга.
Съгласно раздел ІІІ от договора
между страните, стойността на възложената за изпълнени работа възлиза на
5 000 лева без ДДС, като общата цена е фиксирана и не може да бъде
променяна. Уговорено е, в чл. 3, ал. 3, цената да бъде платена авансово – в
размер на 600 лв. без ДДС, с предаване на документите на енергийното обследване
и окончателно – в размер на 4400 лв. без ДДС, „10 (десет) деня, следващ датата
на публикуване Решение за одобряване на доклада от оценителната комисия
за извършване на оценка и класиране на проектни предложения по процедура BG06RDNP001
- 4.001 на подмярка 4.2 «Инвестиции
в преработка/маркетинг на селскостопанска продукция» от мярка 4 «Инвестиции в материални активи» от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г.“
И двете страни заявяват, че уговорката следва да се чете десет дена след
деня, следващ датата на публикуване на соченото решение, поради което съдът
намира, че спор между страните по тълкуване на тази част на разпоредбата няма и
така приетото отговаря на действителната обща воля на страните, при сключване
на договора. Няма спор и по отношение на размера на претендираната цена, която
е посочена в цитираната разпоредба на договора без ДДС, като съдът приема, че
претенциите, заявени в заповедното производство, както и в настоящото, касаят
същата тази цена, ведно с добавяне на публичното задължение за заплащане на
посочения данък.
Основният спор между страните е по отношение на това дали се дължи
окончателно плащане по договора без възложителят да е бил одобрен за
финансиране по посочената мярка от Програма за развитие на селските райони и
дали е настъпил падежа на задължението, ако такова възнаграждение се дължи.
По отношение на размера на цената за извършената услуга разпоредбата в
договора е ясна и конкретна. В тази и част тя не се нуждае от тълкуване, тъй
като липсва съмнение, неяснота или двусмисленост на договорната клауза, като
ясно е посочена цената в размер на пет хиляди лева без ДДС и е посочено, че
общата цена е фиксирана и не може да бъде променяна, като е посочен начина на
заплащането и. Поради това съдът счита неоснователно възражението на ответника,
че плащане се дължи само при положение, че бъде отпуснато финансиране по Програма
за развитие на селските райони, в която участва с проектно предложение, във
връзка с което е възникнала необходимостта за обследване за енергийна
ефективност на обект, за което е сключеният договор. Поради това и съдът не
счита, че следва да се съобразява практиката за сключване на други подобни
договори между други страни, тъй като в настоящият случай разпоредбата на
сключения между страните договор е ясна и категорична, посочена е цена, както
и, че същата не подлежи на промяна. Поради изложеното приема това възражение на
ответника за неоснователно.
Второто възражение на ответника
e, че поради липса на публикувано Решение за
одобряване на доклада от оценителната комисия за извършване на оценка и
класиране на проектни предложения по процедура BG06RDNP001 - 4.001 на подмярка
4.2 «Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопанска продукция» от мярка 4
«Инвестиции в материални активи» от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 - 2020г, не е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца и
не дължи плащане на окончателната цена по договора.
Действително страните са обвързали падежа на окончателното плащане на
цената по договора с публикуване на решение на оценителна комисия за извършване
на оценка и класиране на проектни предложения, което е акт на орган на ДФЗ.
Решението дали да бъде публикувано, кога и как да бъде сторено това, не се
влияе от волята и действията на страните. От събраните по делото доказателства
се установи, че няма публикувано такова решение за одобряване на доклада на
оценителната комисия. Срокът за заплащане на окончателната цена е уговорен от
страните десет дни след публикуване на този доклад.
Оценителният доклад на проектните предложения определя кои проекти по
процедурата ще получат финансиране от Фонда и кои не. Въз основа на него се
изготвя и списък на одобрените за финансиране проекти по процедурата. В случай
оценителният доклад е бил приет на 20.09.2019 г., като на същата е бил
публикуван и списък на одобрените за финансиране проекти. Или целта на
решението за одобряване на оценителния доклад е да определи кои проекти ще
получат финансиране, а публикуването му – оповестяване на приключването на
процедурата по избора им. В настоящият случай ДФЗ не възприема подхода за
публикуване на решението за одобряване на оценителния доклад, а публикува
резултата от него – списък на одобрените предложения за финансиране.
Действително не е публикувано такова решение, публикуване на списък не означава
публикуване на решение за одобряването му, както възразява ответникът. Но последиците,
които биха настъпили при публикуване на решението са настъпили и с публикуване
на списъка на одобрените проектни предложения за финансиране, след влизане на
решението за одобряване на оценителния доклад в сила, което е станало на
20.09.2019 г. Тук следва да бъде тълкувана волята на страните при сключване на
договора, с оглед разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, като да се търси
действителната им обща воля. Уговорката следва да се тълкува във връзка с
останалите разпоредби в договора, като се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. При тълкуване на разпоредбата на договора, с оглед общия
разум на договора и неговата цел, следва да се приеме, че действителната воля
на страните е била да обвържат падежа на задължението с публичното обявяване на
приключването на процедурата по одобряване на проектните предложения за
финансиране, макар действително да са посочили като начална дата на срока за
плащане публикуване на акт, който завършва тази административна процедура, и
който не е приет за подлежащ на публикуване от орана, който я провежда.
При така направеното тълкуване следва да бъде прието, че процедурата е
завършила с окончателното публикуване на одобрените за финансиране проекти на
20.09.2019 г., като от деня, следващ тази дата, започва да тече десет дневния
срок, след изтичане на който окончателното плащане по договора, сключен между
страните, е дължимо. Или падежът на задължението е настъпил на 01.10.2019
година.
Действително по делото се установи, че падежът на задължението е настъпил
в хода на производството по настоящото дело, след подаване на заявлението,
което е подадено в АРС на 14.05.2019 г. и след подаване на исковата молба –
12.07.2019 г. Следва обаче съдът да постанови решението си при съблюдаване на
правната норма на чл. 235, ал. 3 от ГПК. С Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.9, е формирана
задължителна съдебна практика по противоречиво разрешения от съдилищата въпрос
към кой момент се установява съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение в производството по чл. 422 от ГПК и намира ли приложение в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Според задължителните указания на ОСГТК на ВКС, съществуването на вземането се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като цитираната нормата на ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение, като настоящия случай не попада в така формулираното
изключение. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че по
общото правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид всички факти,
които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след
предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК - от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене.
Поради изложеното съдът счита, че следва да уважи исковата претенция,
като признае съществуване на вземането на ищеца по отношение на претендирана
главница в размер на 5280 лв. представляваща цена на извършена услуга по
Договор № 6 от 22.04.2018 г.
Доколкото съдът приема, че по отношение на вземането е настъпил падеж за
плащане в хода на производството, по тълкувателен път, то счита, че следва да
бъде отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за забава от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнени в съда до датата на
настъпване на падежа на задължението. Такова обезщетение се дължи при настъпила
забава, съгласно чл.
86 от ЗЗД, в размер на законната лихва, от деня, следващ определената крайна
дата за плащане на задължението, като в настоящия случай съдът счита, че следва
да бъде присъдено такова обезщетение от датата, приета като падеж на
задължението, 01.10.2019 г., като бъде отхвърлен искът за
присъждане на лихва за забава от датата на подаване на заявлението.
Съгласно дадените задължителни указания в Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва ответникът да бъде
осъден да заплати направените в заповедното производство разноски, както и в
настоящото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска,
като не са изведени други критерии по законодателен или тълкувателен път за
преценка на дължимостта на разноските в заповедното производство. Претендирани
са разноски в заповедното и исково производство в размер на 1703,20 лв., претенцията е призната за основателна по отношение на един от двата
предявени иска – главен и акцесорен, като с оглед
уважената претенция по отношение на единият предявен иск, следва да бъдат
присъдени в размер на една втора, или в размер на 851,60 лв. Ответникът също
претендира разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение и такса за
издаване на съдебно удостоверение, или 405 лв., като такива му се дължат
съразмерно на отхвърлената част от иска, доколкото същата по отношение на един
от двата обективно съединени иска следва да се присъдят половината от
направените разноски в исковото производство. Или по съразмерност и компенсация следва да
бъдат присъдени разноски на ищеца в размер на 649,10 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено, че „ЕКО МИЛК 99“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Асеновград, ж.к.“Изток“
№ 6, вх.А, ет.1, представлявано от Недка Христова Бъчварова, дължи на „МАРАТА
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „6-ти септември“ № 127, ет.6, ап.12, представлявано от Никола Абаджиев, с пълномощник
адв. К.Г., сумата от 5280 лева (пет хиляди двеста и осемдесет лева) главница,
представляваща цена по Договор № от 22.04.2018 г., ведно със законната лихва от
01.10.2019 г., до
окочателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед № 637 от 31.05.2019 г. за изпълнение на парично
задължение, по ч.гр.д. № 975/2019 г. по описа
на Районен съд Асеновград, като прекратява
производството по иска за признаване за установено задължение за заплащане на договорна
лихва за забава върху главницата, считано от 21.09.2018 г. до 14.05.2019 г., и отхвърля иска за признаване за
установено задължение за заплащане на законна лихва върху главницата, считано
от 14.05.2019 г. до 01.10.2019
г.
ОСЪЖДА „ЕКО МИЛК 99“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр Асеновград, п.к. 4230, ж.к.“Изток“ № 6, вх.А, ет.1 със законен
представител Недка Христова Бъчварова, да заплати на „МАРАТА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „6-ти
септември“ № 127, ет.6, ап.12,, сумата
от 649,10 лв. (шестстотин четиридесет и девет лева и десет стотинки)
направени в заповедното производство и настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: